Майка с дете съм. От Одеса
Хората в България се провеждат по-бързо от страната: всички, които не са равнодушни, оферират на украинските бежанци настаняване, даже и гратис, обезпечават храна, облекла, поддръжка. Какво още е нужно в този момент?
Коментарна публикация на Емилия Милчева в
"Майка с дете съм… С две деца… С огромни деца и огромно куче. Идваме от Одеса… Търсим жилище. Без пари сме. Наехме апартамент във Варна, само че 50 лв. дневно ни е скъпо. "
Тези известия могат да се прочетат на разнообразни страници във Facebook - “Помощ за украинските бежанци”, СУОБ „ Мати Украйна “ (украинската диаспора в България), "Украинците във Варна " и други Бягащи от войната в родината си украинци търсят леговище в други европейски страни, включително и в България.
Колко са пристигнали за първите четири дни от съветската експанзия - от Министерство на вътрешните работи не съумяха да кажат. По непотвърдени публично сведения броят им е към 2000. С български паспорти до през вчерашния ден (27.2.) следобяд от Украйна в България са пристигнали 260 индивида, сподели за Дойче Веле представителят на Министерство на външните работи Митко Димитров. Ако се прибавят и два рейса, тръгнали от Одеса със 77 души, както и три автомобила с български жители, общият брой ще надмине 300. С други думи - над 10 пъти по-малко от декларираните от президента 4000 искащи да се изтеглят от българската общественост в Украйна.
Къде ще бъдат настанявани украинските бежанци
Въпреки че в признатия преди дни бюджет за 2022 година за бягащите от съветската експанзия в Украйна са планувани 50 милиона лв., не са известни механизмите, по които ще се подкрепят. Министърът на туризма Христо Проданов заяви, че се събират предложения от хотелиери, които да бъдат употребявани като бази за настаняване против възнаграждение. Бежанските центрове в България са с общ потенциал от малко над 5500 места, най-големият в Харманли е за 3100 души. Пред БНР регионалният шеф на Хасково Катя Панева разяснява, че домът в Харманли е претъпкан и там не е допустимо да бъдат признати хора от Украйна. Много от жителите на бежанските центрове са млади мъже от Сирия и Афганистан, до момента в който от Украйна идват най-вече дами с деца и по-възрастни хора, защото мъжете сред 18 и 60 години подлежат на готовност.
Но хората се провеждат по-бързо от страната - дейни са украинските общности в България, както и българи, които оферират настаняване, храна, работа. Центърът на бесарабските българи пък е основал указател на всички, които се обаждат, с цел да предложат заслон. Във Варна украинските организации са изключително дейни и настаняват съвсем непрекъснато хора - в жилища, селски къщи, хотели по Черноморието. Има даже предложение от семейство с две деца, което отстъпва една от стаите в тристайния си апартамент за украинци - гратис. Във Велико Търново, Варна, София работят координационни центрове за бежанците от Украйна, БЧК отвори сметка за дарения и събира помощи.
“Дори не мога да изброя какъв брой хора са показали предпочитание да ни оказват помощ. Не просто сме в потрес, имаме сълзи в очите, когато хората идват и гледат на нас като на лични родственици. Ние сме бесарабски българи и това е доста значимо за нас. Съпрузите ни работят тук и това е нашият шанс, че са при нас”, споделя Ева Чепразова.
Но това, от което незабавно ще имат потребност новопристигналите откакто намерят заслон, са документи за статута им на бежанци. Това значи, че ще им е нужна помощта на адвокати и преводачи. Важно е също по този начин да получат и позволение за работа, защото някои български работодатели към този момент обявиха планове, че са подготвени да наемат украинци на работа. Със сигурност най-бързо с предложения ще се снабдят украинските инженери, пристигнали в България дружно със фамилиите си с един от последните вероятни цивилен полети. С тях се срещна предходната седмица министърът на нововъведенията и растежа Даниел Лорер. От министерството оповестиха, че взаимно с IT компании към този момент са проведени настаняването им и условия за работа. Украинци, живеещи в България, обърнаха внимание на казуса с детските градини в огромните градове. “Идват доста дами с деца и с цел да ги устоят, те ще би трябвало да работят. А кой ще гледа децата?!”
Мобилизация за помощ
Украинката Анастасия Гераско описа за Дойче Веле, че “доброволци и хора, които не са равнодушни, водят бежанци от границата със личните си коли. Държавата провежда рейсове, само че са незадоволително. Освен това доста българи оферират жилища гратис, сега има повече предложения за настаняване, в сравнение с желаещи”. Има и запитвания от български фамилии, които желаят да осиновят украински деца. Тя обаче показва, че опашките на украинско-румънската граница са доста дълги, постепенно се минава и по тази причина в идващите дни ще влизат от ден на ден и повече хора. Гераско прави оценка като доста добра румънската организация на границата - има храна, палатки за отмора.
“Невероятно посрещане на румънската граница. Наредени са шатри с минерална вода, чай, памперси, топла чорба, играчки за децата, всички там са се организирали - публични организации, църквата, локалният футболен отбор”, показа за Дойче Веле Красимир Панковски от Сдружението на украинските организации в България.
Става въпрос за пункта до румънското населено място Сирет, от другата страна е украинското Порубное. Панковски изясни, че там е безусловно море от хора, най-вече дами и деца - опашка от коли, дълга повече от 10 километра, мнозина вървят часове наред и пешком. Някои от тези хора остават в Румъния, други се насочват към други европейски страни, включително и България. Има шест-седем центъра за нощувки, гратис, описа Панковски и даде образец с конферентната зала на 4-звезден хотел, която е била превърната в заслон за бежанци.
В България центровете се пълнят с памперси, торби с храна, обувки и облекла. На четвъртия ден от войната и министър председателят Кирил Петков разгласи, че България ще изпрати филантропична и военно-логистична помощ на Украйна. Както и при мигрантската вълна от Сирия, Българската православна черква резервира безмълвие. При бежанския напор тогава БПЦ даже прикани държавното управление да не позволява повече бежанци в страната. Сега може още веднъж да стане същото, до момента в който Румънската патриаршия предизвиква своите свещеници да оказват помощ на подгонените от съветската експанзия хора.
А по морето хотели към този момент се пълнят с бежанци. Сезонът на войната стартира рано.
Коментарна публикация на Емилия Милчева в
"Майка с дете съм… С две деца… С огромни деца и огромно куче. Идваме от Одеса… Търсим жилище. Без пари сме. Наехме апартамент във Варна, само че 50 лв. дневно ни е скъпо. "
Тези известия могат да се прочетат на разнообразни страници във Facebook - “Помощ за украинските бежанци”, СУОБ „ Мати Украйна “ (украинската диаспора в България), "Украинците във Варна " и други Бягащи от войната в родината си украинци търсят леговище в други европейски страни, включително и в България.
Колко са пристигнали за първите четири дни от съветската експанзия - от Министерство на вътрешните работи не съумяха да кажат. По непотвърдени публично сведения броят им е към 2000. С български паспорти до през вчерашния ден (27.2.) следобяд от Украйна в България са пристигнали 260 индивида, сподели за Дойче Веле представителят на Министерство на външните работи Митко Димитров. Ако се прибавят и два рейса, тръгнали от Одеса със 77 души, както и три автомобила с български жители, общият брой ще надмине 300. С други думи - над 10 пъти по-малко от декларираните от президента 4000 искащи да се изтеглят от българската общественост в Украйна.
Къде ще бъдат настанявани украинските бежанци
Въпреки че в признатия преди дни бюджет за 2022 година за бягащите от съветската експанзия в Украйна са планувани 50 милиона лв., не са известни механизмите, по които ще се подкрепят. Министърът на туризма Христо Проданов заяви, че се събират предложения от хотелиери, които да бъдат употребявани като бази за настаняване против възнаграждение. Бежанските центрове в България са с общ потенциал от малко над 5500 места, най-големият в Харманли е за 3100 души. Пред БНР регионалният шеф на Хасково Катя Панева разяснява, че домът в Харманли е претъпкан и там не е допустимо да бъдат признати хора от Украйна. Много от жителите на бежанските центрове са млади мъже от Сирия и Афганистан, до момента в който от Украйна идват най-вече дами с деца и по-възрастни хора, защото мъжете сред 18 и 60 години подлежат на готовност.
Но хората се провеждат по-бързо от страната - дейни са украинските общности в България, както и българи, които оферират настаняване, храна, работа. Центърът на бесарабските българи пък е основал указател на всички, които се обаждат, с цел да предложат заслон. Във Варна украинските организации са изключително дейни и настаняват съвсем непрекъснато хора - в жилища, селски къщи, хотели по Черноморието. Има даже предложение от семейство с две деца, което отстъпва една от стаите в тристайния си апартамент за украинци - гратис. Във Велико Търново, Варна, София работят координационни центрове за бежанците от Украйна, БЧК отвори сметка за дарения и събира помощи.
“Дори не мога да изброя какъв брой хора са показали предпочитание да ни оказват помощ. Не просто сме в потрес, имаме сълзи в очите, когато хората идват и гледат на нас като на лични родственици. Ние сме бесарабски българи и това е доста значимо за нас. Съпрузите ни работят тук и това е нашият шанс, че са при нас”, споделя Ева Чепразова.
Но това, от което незабавно ще имат потребност новопристигналите откакто намерят заслон, са документи за статута им на бежанци. Това значи, че ще им е нужна помощта на адвокати и преводачи. Важно е също по този начин да получат и позволение за работа, защото някои български работодатели към този момент обявиха планове, че са подготвени да наемат украинци на работа. Със сигурност най-бързо с предложения ще се снабдят украинските инженери, пристигнали в България дружно със фамилиите си с един от последните вероятни цивилен полети. С тях се срещна предходната седмица министърът на нововъведенията и растежа Даниел Лорер. От министерството оповестиха, че взаимно с IT компании към този момент са проведени настаняването им и условия за работа. Украинци, живеещи в България, обърнаха внимание на казуса с детските градини в огромните градове. “Идват доста дами с деца и с цел да ги устоят, те ще би трябвало да работят. А кой ще гледа децата?!”
Мобилизация за помощ
Украинката Анастасия Гераско описа за Дойче Веле, че “доброволци и хора, които не са равнодушни, водят бежанци от границата със личните си коли. Държавата провежда рейсове, само че са незадоволително. Освен това доста българи оферират жилища гратис, сега има повече предложения за настаняване, в сравнение с желаещи”. Има и запитвания от български фамилии, които желаят да осиновят украински деца. Тя обаче показва, че опашките на украинско-румънската граница са доста дълги, постепенно се минава и по тази причина в идващите дни ще влизат от ден на ден и повече хора. Гераско прави оценка като доста добра румънската организация на границата - има храна, палатки за отмора.
“Невероятно посрещане на румънската граница. Наредени са шатри с минерална вода, чай, памперси, топла чорба, играчки за децата, всички там са се организирали - публични организации, църквата, локалният футболен отбор”, показа за Дойче Веле Красимир Панковски от Сдружението на украинските организации в България.
Става въпрос за пункта до румънското населено място Сирет, от другата страна е украинското Порубное. Панковски изясни, че там е безусловно море от хора, най-вече дами и деца - опашка от коли, дълга повече от 10 километра, мнозина вървят часове наред и пешком. Някои от тези хора остават в Румъния, други се насочват към други европейски страни, включително и България. Има шест-седем центъра за нощувки, гратис, описа Панковски и даде образец с конферентната зала на 4-звезден хотел, която е била превърната в заслон за бежанци.
В България центровете се пълнят с памперси, торби с храна, обувки и облекла. На четвъртия ден от войната и министър председателят Кирил Петков разгласи, че България ще изпрати филантропична и военно-логистична помощ на Украйна. Както и при мигрантската вълна от Сирия, Българската православна черква резервира безмълвие. При бежанския напор тогава БПЦ даже прикани държавното управление да не позволява повече бежанци в страната. Сега може още веднъж да стане същото, до момента в който Румънската патриаршия предизвиква своите свещеници да оказват помощ на подгонените от съветската експанзия хора.
А по морето хотели към този момент се пълнят с бежанци. Сезонът на войната стартира рано.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ