Писъци огласиха Черноморието! Какво е това – гъсто, кафеникаво-зелено, оградено от бяла пяна петно?!
Хората не стопират да споделят. Нормално е. Впечатления за Черноморието- обслужването, цените, екологичното.
Ами, да, обикновено е, макар и малко субективно, всяко мнение има тежест при избора ни и това е повода да даваме публичност на действителността, през вашия взор.
Всеки си преценя, какво и по какъв начин да избере или да осъди. Информираното единодушие, споделят е верният избор.
Извадка от мрежата гласи:
Вие на море не ходите ли? Този откъс го взимам за заглавие на днешната история. Тя стартира с необикновено транспарантно и чисто море на един плаж в Китен Черноморски градец, който ще остане неназован. Ще кажа единствено, че градецът е прочут с отличната си и настояща от към десетилетие пречиствателна станция.
Толкова прозрачно- чиста, гладка като езерна повърхнина, и приятна за плуване бе водата, че не ни се тръгваше до момента в който не напече слънцето по обяд.
Точно тогава Емеше съзря петното.
Там сред последната шамандура и брега. Гъсто, кафеникаво- зелено привидно, оградено от подозрителна бяла пяна. Приближих се и направих тази фотография от към 20 метра разстояние. По това време то се полюшваше и лекичко плаваше на север паралелно на плажа.
След него се движеше повече пяна, която също снимах. В нея хората умерено се плацикаха и даже пускаха децата си да играят.
Спомних си един неангажиращ диалог отпреди година, в който персоналният доктор на моите показа, че случаите на стомашно-чревни болести нараствали стремглаво.
Запитах един от преминаващите наоколо спасители дали тази пяна е от джетовете. Изсмя се, не била. Обаче като му показах петното подвигна плещи и сподели, че не знаел какво е.
Аз пък му споделих че е редно да се ревизира и би трябвало да се пусне сигнал до РЗИ за задачата.
Няколко минути по-късно, до момента в който си събирахме шезлонгите и чадърите, ме приближи невисок човек с ниско бръсната глава. Представи се като шеф на плажа и се поинтересува какво ме вълнува. Показах му петното и пяната. Той първо като че ли не ги виждаше. После се опита да ме убеди, че това си били напълно естествени неща:
– Вие на море не ходите ли? – запита ме риторично и по този начин създаде заглавие на днешния ми роман.
Ходя от към 50 години, първо по нашето а неотдавна и по прилежащи брегове. И тъкмо по тази причина знам, че на сходни кафяви петна мястото не им е там, където се къпят хората. Редно е да се види какво е, тъй като може да е рисково.
– Е, това си е ваше персонално мнение – завърши диалога шефът и ми обърна тил. Преди това загатна и че инспекции се правили непрекъснато и нямало проблем.
Това ми прозвуча като подкана да си подам сигнала, а аз на такива мъчно издържам. Така към 12:15 на обяд позвъних на 112 и макар слабата връзка, оповестих за петното и пяната. Дадох и точното име на плажа, което тук ще спестя.
От Регионална инспекция за опазване на околната среда са ме потърсили към 15 минути по-късно, само че ми лиши още толкоз, с цел да им върна позвъняването, защото пазарих. Любезна жена ме осведоми, че сигналът ми е получен и ще ме потърси някой от Басейнова дирекция във Варна.
Потърсил ме е към 14.15 фактически, само че аз забелязах пропуснатото позвъняване едвам към 15.00. 10 минути по-късно, по негово гледище, бях още веднъж на плажа с цел да проверим взаимно сигнала ми. Взех с мен за компания и десетгодишния ми наследник.
Разходката по брега на морето беше приятна, водата изглеждаше все по този начин примамливо транспарантна и гладка. Петното го нямаше, липсваше и пяната. Деца и възрастни все по този начин щастливо пляскаха из морето.
След като се уверихме че от петното няма и диря, дружелюбният контрольор ни остави наоколо до първичната точка, от която бях го снимал.
Преди това обаче издейства притежателят на заведението на плажа да ни закара назад до нашата кола. Човекът изглеждаше много нацупен. Сега него го проверявали поради сигнала ми.
Към 18.00 инспекторът ми донесе подготвен протокол, удостоверяващ че инспекцията не се е натъкнала на никакво замърсяване. Подписах на драго сърце. Важното е морето да е чисто, нали? Ползата е най-малко тарикатите, които се изкушават да изхвърлят лепкави гъсти петна в морето рано заран, да знаят че има кой да пусне сигнал и инспекцията идва мигом, въпреки и в почивен ден. Глобата, ако ги заловен, е 10 000 лева
Източник: varna24.bg
Ами, да, обикновено е, макар и малко субективно, всяко мнение има тежест при избора ни и това е повода да даваме публичност на действителността, през вашия взор.
Всеки си преценя, какво и по какъв начин да избере или да осъди. Информираното единодушие, споделят е верният избор.
Извадка от мрежата гласи:
Вие на море не ходите ли? Този откъс го взимам за заглавие на днешната история. Тя стартира с необикновено транспарантно и чисто море на един плаж в Китен Черноморски градец, който ще остане неназован. Ще кажа единствено, че градецът е прочут с отличната си и настояща от към десетилетие пречиствателна станция.
Толкова прозрачно- чиста, гладка като езерна повърхнина, и приятна за плуване бе водата, че не ни се тръгваше до момента в който не напече слънцето по обяд.
Точно тогава Емеше съзря петното.
Там сред последната шамандура и брега. Гъсто, кафеникаво- зелено привидно, оградено от подозрителна бяла пяна. Приближих се и направих тази фотография от към 20 метра разстояние. По това време то се полюшваше и лекичко плаваше на север паралелно на плажа.
След него се движеше повече пяна, която също снимах. В нея хората умерено се плацикаха и даже пускаха децата си да играят.
Спомних си един неангажиращ диалог отпреди година, в който персоналният доктор на моите показа, че случаите на стомашно-чревни болести нараствали стремглаво.
Запитах един от преминаващите наоколо спасители дали тази пяна е от джетовете. Изсмя се, не била. Обаче като му показах петното подвигна плещи и сподели, че не знаел какво е.
Аз пък му споделих че е редно да се ревизира и би трябвало да се пусне сигнал до РЗИ за задачата.
Няколко минути по-късно, до момента в който си събирахме шезлонгите и чадърите, ме приближи невисок човек с ниско бръсната глава. Представи се като шеф на плажа и се поинтересува какво ме вълнува. Показах му петното и пяната. Той първо като че ли не ги виждаше. После се опита да ме убеди, че това си били напълно естествени неща:
– Вие на море не ходите ли? – запита ме риторично и по този начин създаде заглавие на днешния ми роман.
Ходя от към 50 години, първо по нашето а неотдавна и по прилежащи брегове. И тъкмо по тази причина знам, че на сходни кафяви петна мястото не им е там, където се къпят хората. Редно е да се види какво е, тъй като може да е рисково.
– Е, това си е ваше персонално мнение – завърши диалога шефът и ми обърна тил. Преди това загатна и че инспекции се правили непрекъснато и нямало проблем.
Това ми прозвуча като подкана да си подам сигнала, а аз на такива мъчно издържам. Така към 12:15 на обяд позвъних на 112 и макар слабата връзка, оповестих за петното и пяната. Дадох и точното име на плажа, което тук ще спестя.
От Регионална инспекция за опазване на околната среда са ме потърсили към 15 минути по-късно, само че ми лиши още толкоз, с цел да им върна позвъняването, защото пазарих. Любезна жена ме осведоми, че сигналът ми е получен и ще ме потърси някой от Басейнова дирекция във Варна.
Потърсил ме е към 14.15 фактически, само че аз забелязах пропуснатото позвъняване едвам към 15.00. 10 минути по-късно, по негово гледище, бях още веднъж на плажа с цел да проверим взаимно сигнала ми. Взех с мен за компания и десетгодишния ми наследник.
Разходката по брега на морето беше приятна, водата изглеждаше все по този начин примамливо транспарантна и гладка. Петното го нямаше, липсваше и пяната. Деца и възрастни все по този начин щастливо пляскаха из морето.
След като се уверихме че от петното няма и диря, дружелюбният контрольор ни остави наоколо до първичната точка, от която бях го снимал.
Преди това обаче издейства притежателят на заведението на плажа да ни закара назад до нашата кола. Човекът изглеждаше много нацупен. Сега него го проверявали поради сигнала ми.
Към 18.00 инспекторът ми донесе подготвен протокол, удостоверяващ че инспекцията не се е натъкнала на никакво замърсяване. Подписах на драго сърце. Важното е морето да е чисто, нали? Ползата е най-малко тарикатите, които се изкушават да изхвърлят лепкави гъсти петна в морето рано заран, да знаят че има кой да пусне сигнал и инспекцията идва мигом, въпреки и в почивен ден. Глобата, ако ги заловен, е 10 000 лева
Източник: varna24.bg
Източник: 7dnibulgaria.bg
КОМЕНТАРИ