Хората живеещи под прага на бедността в България достигат 1.659

Хората живеещи под прага на бедността в България доближават 1.659 млн. души или 23.8% от популацията на страната. Сумата, под която човек се води безпаричен у нас, е 451 лв. приблизително на месец на едно лице от семейството, сочат данните на Националния статистически институт за 2020 година

Линията на бедността нараства по отношение на 2019 година с 9.2%, до момента в който относителният дял на регистрира растеж от 1.2 процентни пункта. За съпоставяне, през 2019 година бедните у нас са възлизали на 1.586 млн. души или 22.6% от популацията.

Линията на бедността е друга за всяка област у нас. През 2020 година най-ниското равнище се следи в областите Монтана и Видин - надлежно 270 и 297 лв.. Най-високото ниво се регистрира в област София (столица) (), следвана от областите Перник (506 лева) и Варна (480 лeвa).


Доходите на българина са нарастнали близо 2 пъти през последн...

Най-сериозен е относителният дял на бедните в областите Сливен - 31.3%, Монтана - 29.4%, Силистра - 29.1%, и Бургас – 29.0%. От друга страна, най-нисък дял се записва в областите Габрово - 12.3%, Разград - 12.6%, и Шумен - 16.4%.



Линията на беднотия за 2020 година нараства по отношение на 2019 година в съвсем всички области. С най-голямо повишаване са областите София-град (с 22.0%), София-област (с 19.8%), Благоевград (с 19.1%), Пазарджик и Кърджали (по 18.2%) и Шумен (с 18.0%). Намаление в размера на линията на беднотия по отношение на миналата година се следи в областите Габрово (с 10.2%), Видин (с 6.8%), Хасково (с 2.2%), Враца (с 1.2%) и Сливен (с 0.2%).


Стандартът на живот в София е над два пъти по-висок от този във Варна и доста над равнището в оста...

Бедността измежду популацията се разграничава когато става дума за обособените етнически групи.

Относителният дял на бедните измежду самоопределилите се като част от ромската етническа група е най-голям в страната – цели 66.2%. Най-нисък дял се следи измежду българската етническа група – 17.8% от интервюираните. Делът на бедните измежду турската етническа група доближава 29.5%. Сред останалите групи, избрани от Национален статистически институт като " други ", делът на относителната беднотия доближава 12.7%.

Рискът от беднотия за лицата с начално и без обучение е 31 пъти по-висок спрямо риска от беднотия при лицата с висше обучение за българската етническа група и 11 пъти за турската етническа група. При лицата, определили се като роми - близо 70% с начално и без обучение са небогати, до момента в който при лицата с висше обучение няма нито един безпаричен.

Образователното ниво оказва мощно въздействие върху риска от беднотия без значение от етническата принадлежност - и при трите съществени етнически групи с повишаване на просветителното равнище рискът от беднотия за работещите лица понижава.

Наблюдават се основни разлики в разпределението на бедните от другите етнически групи съгласно икономическата им интензивност. Сред бедните от българската и турската етническа група доминират (съответно 56.6 и 36.5%), до момента в който при ромската етническа група най-голям е относителният дял на работещите лица - 28.9%.

През 2020 година 28.3% от децата на възраст 0 - 17 години в България са изложени на риск от беднотия, или с 0.8 процентни пункта повече по отношение на 2019 година Социалните прехвърляния към семействата понижават риска от беднотия измежду децата с 10.3 процентни пункта.

Достигнатата просветителна степен и специалността на родителите са значим фактор за бъдещото развиване на децата . По-високото просветително ниво дава опция за по-широк достъп до пазара на труда и надлежно до по-високо възнаграждение.

През 2020 година 8 от 10 деца (84.1%), чиито родители са с начално или без обучение, живеят в беднотия. Приблизително 18 пъти по-малко, или 4.7%, са децата, чиито родители са с висше обучение и живеят в риск от беднотия. Рискът от беднотия при децата в семейства с родители със приблизително обучение е седем пъти по-висок от този при децата с родители с висше обучение.