За сърцето немитите зъби са лоши като пушенето
Хора със сърдечни болести и изключително пациенти с пейсмейкър би трябвало да съблюдават добра хигиена на зъбите и кожата си, с цел да предотвратят евентуално смъртоносни инфекции на вътрешната обвивка на сърцето и клапите. За това поучава в новите си рекомендации за лекуване на заразен ендокардит Европейското сдружение на кардиолозите.
Работната група, изготвила документа, е предизвикана от увеличението на популацията, изложено на риск от заразен ендокардит. Преразгледани и обновени са рисковите категории, като в управлението се засилва рекомендацията за антибиотична профилактика.
Съветите за лекуване са на основата на откритите през последните години категории на сензитивност на микробите към всеобщо употребяваните медикаменти, избрани от Европейския комитет за проучване на антимикробната сензитивност. Също по този начин е прецизирана дефиницията за групи в риск. Подробното управление обновява препоръките от последния консенсусен документ от 2015 година, които лекарите следваха. Новините бяха показани на годишния конгрес в Амстердам.
По-общо казано, инфекциозният ендокардит съставлява зараза на вътрешните обвивки на сърцето и визира най-често сърдечните клапи. Това се случва, когато бактерии или гъбички навлязат в кръвта - например чрез кожни инфекции, стоматологични процедури, хирургически интервенции и други инвазивни действия.
Инфекцията може да докара до циреи, разрушение на сърдечна клапа и раздробяване на кафези на по-малки частици. Рисково е, когато те се придвижат до други области на тялото и основат условия за задръстване на съд - развой, наименуван емболизация. А обзор на изявленията в годините след 2015-а демонстрира, че антибиотичната профилактика при високорискови хора е обвързвана със доста понижаване на ендокардитите с заразен генезис. Заболяването е доста съществено, само че може да бъде предизвикателство за диагностициране в най-ранния си стадий. Трудността идва от това, че болестта се демонстрира с разнородни признаци, част от които не се свързват интуитивно със сърцето. В този подтекст топекспертите подчертават върху потребността от обучаване в по-широка здравна просвета на пациентите и усилване на вниманието на кардиолозите към новите, разширени критерии за рискови и умерено рискови групи за предварителна защита, ранната диагностика и лекуване. Специален фокус е грижата, насочена към пациента, и споделеното взимане на решения.
Систематичен обзор, който включва голям брой национални изследвания в Европа, демонстрира 4% годишно нарастване на честотата на инфекциозните ендокардити.
С напредването на възпалението се появяват присъщи признаци, измежду които са замаяност, повишена температура, необяснимо нощно изпотяване, несвързвана с нищо загуба на тегло, кашлица, като замаяността може да бъде последвана от пристъп.
Разгърнатата зараза може да докара и до инсулт, сърдечна непълнота, септичен потрес.
Развитието на заразен енодакридит нормално “изисква ” осъществяване на няколко условия. На първо място е съществуването на предразполагащи рискови фактори за нахлуване на патогени в кръвния поток. На второ място е способността на организма да се оправи с микробите, по този начин наречената подготвеност на имунния отговор. За имунитета предизвикателство са както систематичните инфекции, по този начин и инцидентното, само че мощното навлизане на бактерии, склонни към бързо формиране на болестотворни колонии.
По-рядко в основата е заразяване на кръвта при инжектиране на опиати или непредвидими произшествия при инвазивни процедури. Обичайните входни порти за влизане на бактерии и гъбички са разнообразни. Най-често патогените проникват посредством инфекции на кожата, устната празнина, стомашно-чревния тракт или пикочно-половата система.
В ревюто си работната група, съставила рекомендациите, обръща внимание, че процедурите по орална хирургия (включително вадене на зъби, пародонтална хирургия, биопсии, хирургични намеси, свързани с импланти) и стоматологичните процедури, които включват манипулиране на венците, са изложени на висок риск от причиняване на бактериемия. Успешната антибиотична профилактика допуска, че намаляването на бактериемията, обвързвана с медицинските процедури, ще докара до понижен риск за уязвимите групи. Концепцията е подкрепена от скотски модели и наблюдателни изследвания. Въпреки това връзката не е изцяло ясна. Бактериемията може да бъде породена от ежедневни действия като погрешно четкане на зъбите, разчистване с конец и дъвчене. Въпреки че това са нискорискови условия, те се появяват непрестанно и затова могат да надвишават риска от бактериемия, обвързвана със зъболекарски процедури, прецизират специалистите. След разбор на всички изследвания, оповестени след 2015 година, работната група актуализира рисковите категории и препоръчна тези хора да бъдат профилактирани. При пациенти с сдържан риск антибиотичната профилактика не се препоръчва рутинно, а се обмисла самостоятелно.
Пациентите би трябвало да бъдат насърчавани да мият зъбите си два пъти на ден. Според кардиолозите за сърцето занемареното здраве на устната празнина е риск, съпоставим с пушенето. Както и да търсят професионално разчистване на зъбите (от плака) и контролни прегледи най-малко два пъти годишно.
Работната група, изготвила документа, е предизвикана от увеличението на популацията, изложено на риск от заразен ендокардит. Преразгледани и обновени са рисковите категории, като в управлението се засилва рекомендацията за антибиотична профилактика.
Съветите за лекуване са на основата на откритите през последните години категории на сензитивност на микробите към всеобщо употребяваните медикаменти, избрани от Европейския комитет за проучване на антимикробната сензитивност. Също по този начин е прецизирана дефиницията за групи в риск. Подробното управление обновява препоръките от последния консенсусен документ от 2015 година, които лекарите следваха. Новините бяха показани на годишния конгрес в Амстердам.
По-общо казано, инфекциозният ендокардит съставлява зараза на вътрешните обвивки на сърцето и визира най-често сърдечните клапи. Това се случва, когато бактерии или гъбички навлязат в кръвта - например чрез кожни инфекции, стоматологични процедури, хирургически интервенции и други инвазивни действия.
Инфекцията може да докара до циреи, разрушение на сърдечна клапа и раздробяване на кафези на по-малки частици. Рисково е, когато те се придвижат до други области на тялото и основат условия за задръстване на съд - развой, наименуван емболизация. А обзор на изявленията в годините след 2015-а демонстрира, че антибиотичната профилактика при високорискови хора е обвързвана със доста понижаване на ендокардитите с заразен генезис. Заболяването е доста съществено, само че може да бъде предизвикателство за диагностициране в най-ранния си стадий. Трудността идва от това, че болестта се демонстрира с разнородни признаци, част от които не се свързват интуитивно със сърцето. В този подтекст топекспертите подчертават върху потребността от обучаване в по-широка здравна просвета на пациентите и усилване на вниманието на кардиолозите към новите, разширени критерии за рискови и умерено рискови групи за предварителна защита, ранната диагностика и лекуване. Специален фокус е грижата, насочена към пациента, и споделеното взимане на решения.
Систематичен обзор, който включва голям брой национални изследвания в Европа, демонстрира 4% годишно нарастване на честотата на инфекциозните ендокардити.
С напредването на възпалението се появяват присъщи признаци, измежду които са замаяност, повишена температура, необяснимо нощно изпотяване, несвързвана с нищо загуба на тегло, кашлица, като замаяността може да бъде последвана от пристъп.
Разгърнатата зараза може да докара и до инсулт, сърдечна непълнота, септичен потрес.
Развитието на заразен енодакридит нормално “изисква ” осъществяване на няколко условия. На първо място е съществуването на предразполагащи рискови фактори за нахлуване на патогени в кръвния поток. На второ място е способността на организма да се оправи с микробите, по този начин наречената подготвеност на имунния отговор. За имунитета предизвикателство са както систематичните инфекции, по този начин и инцидентното, само че мощното навлизане на бактерии, склонни към бързо формиране на болестотворни колонии.
По-рядко в основата е заразяване на кръвта при инжектиране на опиати или непредвидими произшествия при инвазивни процедури. Обичайните входни порти за влизане на бактерии и гъбички са разнообразни. Най-често патогените проникват посредством инфекции на кожата, устната празнина, стомашно-чревния тракт или пикочно-половата система.
В ревюто си работната група, съставила рекомендациите, обръща внимание, че процедурите по орална хирургия (включително вадене на зъби, пародонтална хирургия, биопсии, хирургични намеси, свързани с импланти) и стоматологичните процедури, които включват манипулиране на венците, са изложени на висок риск от причиняване на бактериемия. Успешната антибиотична профилактика допуска, че намаляването на бактериемията, обвързвана с медицинските процедури, ще докара до понижен риск за уязвимите групи. Концепцията е подкрепена от скотски модели и наблюдателни изследвания. Въпреки това връзката не е изцяло ясна. Бактериемията може да бъде породена от ежедневни действия като погрешно четкане на зъбите, разчистване с конец и дъвчене. Въпреки че това са нискорискови условия, те се появяват непрестанно и затова могат да надвишават риска от бактериемия, обвързвана със зъболекарски процедури, прецизират специалистите. След разбор на всички изследвания, оповестени след 2015 година, работната група актуализира рисковите категории и препоръчна тези хора да бъдат профилактирани. При пациенти с сдържан риск антибиотичната профилактика не се препоръчва рутинно, а се обмисла самостоятелно.
Пациентите би трябвало да бъдат насърчавани да мият зъбите си два пъти на ден. Според кардиолозите за сърцето занемареното здраве на устната празнина е риск, съпоставим с пушенето. Както и да търсят професионално разчистване на зъбите (от плака) и контролни прегледи най-малко два пъти годишно.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ