Хибискус
Хибискусът (Hibiscus), прочут у нас като Китайска роза /подвид/, е известно тропическо цвете, което носи доста обичайни вярвания и положително въодушевление поради своята хубост. Хибискусът е част от многочисления жанр от семейство Слезови (Malvaceae), в който влизат към 300 типа. Всички те, в които влизат треви, листопадни и вечнозелени шубраци или дървета с височина до 3 метра, са публикувани най-вече в тропическите райони на Югоизточна Азия.
Към момента има към 500 култивиран форми и сортове хибискус, които се разграничават по форма, размери и чиято багра варира измежду бяло, жълто, розово, оранжево, алено, лилаво, виолетово. У нас хибискусът се отглежда постоянно като саксийно растение, тъй като не е претенциозно и е извънредно красиво. Хибискусът е дълготрайно цъфтящо многогодишно растение.
Неговите красиви и ярки цветове се назовават " цвете на любовта " и " цвете на прелестните дами ". Тази традиция потегля от Хаити, където хибискусът е национално цвете и знак. В Индия пък цветовете са неизменима част от изработката на сватбени венци.
Хибискусът е бил пренесен от Китай още при започване на 18 век, въпреки и да се твърди, че през 15 век италианците към този момент добре познавали това нежно растение. Първоначално той почнал да украсявал ботанически градини на Стария континент, като будел само удивление у хората, които не били привикнали с подобен хубав и изобилен разцвет.
Отглеждане на хибискус
Отглеждането на хибискус не е мъчно, тъй като растението съвсем не е претенциозно. Ако желаете да си имате китайска роза вкъщи, би трябвало да я засадите на слънчево, само че предпазено от вятър място. Хибискусът не е придирчив към почвата, като единственото изискване е тя да е добре дренирана.
Красивите цветове на хибискуса се появяват в огромното си обилие от юни до първите захлаждания. Растението можете да размножите през месец май, посредством резници при съществуване на температура 20-25 °C, като може да похлупите с огромен найлонов плик. Почвата, която е добра за развъждане на хибискус би трябвало да е примес от градинска пръст, листна пръст, торфена пръст и пясък в съответствие 2:1:1:1.
Задължително при развъждането на китайска роза в саксия е годишното пресяване на пролет в един размер по-голяма саксия. Когато растението цъфти с оптимални цветове, не го пресаждайте, а просто извадете горната част от пръста и я заменете с нова. Това се прави в интервал на 2-3 години. Може да подрязвате върховете на най-дългите клончета, с цел да се образува красива и гъста корона.
Що се отнася до торенето, то би трябвало да става през пролетта-лятото 1 път на 2 седмици. Торенето на хибискуса е с минерални и органични торове. През студената част от годината китайската роза би трябвало да се тори единствено в случай че се намира на топло място - по един път месечно.
Поливането на хибискус би трябвало да щедро през топлите месеци и по-умерено зимно време. Важно е да запомните, че китайската роза не обича студа и при съществуването на по-ниски температури листата ѝ стартират да падат и цъфтежът ѝ не е по този начин изобилен. Ако държите саксията на сенчесто място, пъпките на хибискуса ще стартират да падат.
Видове хибискус
- Хибискус сирийски (H. syriacus) или Мугунхва - листопадно дърво, растящо във тип на шубрак и съставлява в действителност познатата ни дървовидна ружа. Известно още като " Розата на Шарън ", то се тачи като националното цвете на Южна Корея. Хибискус сирийски може да живее до 100 години и най-често се употребява за озеленяване на паркове, алеи, стени, огради. Започва да цъфти след 3-4-годишна възраст. Корена на неговото име - мугун, може да се преведе като величие, по тази причина и цветето тъкмо отразява безсмъртната природа на Южна Корея;
- Хибискус сабдарифа (H. sabdariffa) – това е суданска роза, от която се подготвя познатия ни чай каркаде. Известно е с комерсиалните наименования коноп Розела, Сиамска юта, юта от Ява. Цялото растение е с червеникав цвят, а забавен факт е, че пресните листа се употребяват в салати. Хапват се даже семената, които много наподобяват на сусам. Обикновено се препичат и се смилат, като се влагат в супи и сладкарски произведения. От цветовете на Хибискус сабдарифа се прави чаят каркаде;
- Хибискус конопен (Hibiscus cannabinus) – този тип произлиза евентуално от южна Азия. Известен е с много наименования - коноп hibiscus, коноп от Гамбо (Gambo hemp), сиамска юта, kеnaf, юта от Бимли (Bimlipatam jute), коноп от Амбари, Папула от Сан Франциско, Dah, Meshta и други И с цел да не се заблудите, би трябвало да уточним, че този тип хибискус не съдържа психотропни субстанции. Отглежда се поради растителните нишки, които се получават от сухите стъбла и са постоянна конкуренция на конопа. Те са много здрави и еластично, а на всичкото от горната страна са и водоустойчиви.
- Хибискус китайски (H. rosa-sinensis) – добре познатата ни китайска роза, която пораства в Източна Азия и на островите в Тихия океан. Като национално цвете на Малайзия, неговите пет листенца символизират петте заповеди на исляма.
Интересно е, че този набожен знак е уважаван от всички в страната, освен от мюсюлманите. Това, поради което се отглежда китайска роза, са нейните красиви цветове с кондензиран цвят. Китайският хибискус всеобщо се употребява за украса и оформление на просторни пространства, зимни градини, офиси, домове и т.н.
Състав на хибискуса
В съставът на хибискуса и по-специално в този, от който се прави чай каркаде, се открива обилие от микроелементи и потребни субстанции. Чаят от хибискус е богат на витамин С, минерали, пектин;
В състава на каркадето се откриват 15-30% органични киселини, включително и лимонена киселина, малеинова и винена киселина. Процентът на протеини е сред 7.5% - 9.5%. В сушените листа на хибискуса се съдържат 13 аминокиселини, 6 от които са безусловно нужни за човешкия организъм;
Освен това се откриват равнища на полизахариди, флавоноиди и гликозиди като cyanidin и delphinidin, на който се дължи и характерният наситено червен цвят. Заради антиоксидантните си свойства, чаят от хибискус от дълго време се употребява в азиатската национална медицина като леко лекарствено средство.
Употреба на хибискус
Както към този момент споменахме, от hibiscus sabdariffa се прави известният в целия свят билков чай Каркаде. Този чай може да се употребява както топъл, по този начин и леден през цялата година и е с изключителни ободряващи свойства, като припомня по усет и цвят.
Каркадето е доста известно в Северна Африка и Египет, където може да се купи в магазини и от улични търговци. Казват, че напитката била желана от фараони, а лечителите там са я употребявали за намаление на кръвното налягане. По време на обичайните сватби в Египет и Судан чаят от каркаде, най-вече охладен, непроменяемо участва.
От цвета на хибискус обаче се подготвят и много други питиета, като да вземем за пример известната в Ямайка, в която се прибавя джинджифил, ром и захар или мед. В Триндидат и Тобаго пък се създава бира с добавка на каркаде.
Още от антични времена, та и до през днешния ден в Панама подготвят обичайната напитка от цвят от хибискус, ситно нарязан свеж джинджифил, захар, карамфил, канела и индийско орехче, които възвират дружно. По традиция към Коледа и Нова година в елементи на Централна Америка, Мексико, Западна Индия, Карибския басейн се подготвя напитка с хибискус.
Сушен цвят от хибискус, който се тачи като естествен лек, от много време може да се откри в магазините за здравословно хранене в Съединени американски щати, най-вече в Калифорния и други южни щати. Отварата от хибискус се смята за национална напитка на Сенегал хибискуса, а в Гамбия и Мали обичат да допълват усета с мента и джинджифил.
Китайците пък обичат да си похапват захаросани венчелистчета от цвета на хибискус. Пак там се прави напитка, която се смесва със зелен чай в съответствие 1:4 и която от време на време се прибавя към вино.
Ползи от хибискуса
В земите на сегашен Тайланд от незапомнени времена и до през днешния ден хибискус се пие, тъй като се знае, че понижава нездравословния холестерол. Съвременни проучвания демонстрират, че постоянната приложимост на чай или напитка от хибискус намалява високо кръвно налягане. Заради високото си наличие на витамин С, чаят е доста сполучлив при настинки, настинка и грип.
Всеизвестна е тонизиращата мощ на хибискус и неслучайно доста спортисти го употребяват. Растението работи като диуретик, укрепва сърцето, стените на капилярите и кръвоносните съдове. Доказано понижава риска от инсулт, инфаркт, само че също така защищава бъбреци и облекчава конвулсии.
За задачата може да пиете чай от каркаде по 1-2 пъти на ден.
Твърди се, че постоянната консумация на запарка от хибискус оказва помощ за понижаване нездравословните мазнини и холестерола в тялото си и работи подобряващо положението на вътрешните органи, най-много на черен дроб.
Каркадето усъвършенства апетита и въздейства позитивно на храносмилателната система и панкреаса. Напитка е много подобаващ за хора, които не са в първа младост, тъй като способства за поддържането на тялото и за подмладяване на клетките.
Както споменахме нагоре, каркадето е с потвърдено антидепресивни свойства и с комплекса си от витамини и минерали е мощен тоник за цялото тяло. Отварата от хибискус ускорява имунитета. Напитката може да се одобри за профилактика на здравето, само че за по-специализирани проблеми, е нужна консултация със експерт и самолечение не е желателно.
Чай от каркаде
За да си приготвите чай от каркаде, сложете 500 мл вода в съд на котлона и прибавете към 5 г листа от хибискус. Според потребностите на усета си, може да увеличите или намалите грамажа на билката. След като водата заври, оставете да къкри на слаб котлон за 5-10 минути. След това прецедете и подсладете по избор. Този чай не съдържа кофеин и има прелестен леко кисел усет, прелестен мирис и наситено червен цвят. Остатъка от сварените цветове хибискус даже може да изядете.
Вижте още оферти за:
- тонизиращи напитки;
- плодови и билкови чайове.
- леден чай - тук каркадето ще стане ваш любим.
