Идея: 1% от лотарийните печалби - за психиатри
Хазартът ще продължи да бъде доста огромен проблем за живота на хората в България, само че най-малко дано да се намерения за политики за лекуването на тези хора. Нека да се намерения за това 1% от облагата да отива за развиването на стратегии за помощ на завладените от комарджийската пристрастеност, техните фамилии и деца. Тази концепция издигна психиатърът и психоаналитик доктор Светлозар Василев в изявление за Българска национална телевизия.
Той изясни по кое време се счита за прекрачена границата на хазартна взаимозависимост. "Границата е доста огромна сред това, което ние в психиатрията назоваваме, обществена игра на хазарт, това, което се назовава професионален хазарт, тъй като при хората, които понякога играят на такива игри, това не е взаимозависимост ", сподели Василев.
При професионалния хазарт има доста огромна дисциплинираност и нормално предел на сумите, с които се играе, тъй че контролът е в ръцете на хората. "Докато при хазартната взаимозависимост, която ние преглеждаме като психологично разстройство, това не е по този начин. Това е границата, която се прекрачва. Човек има потребност от това неспокойствие и тази еуфория, които съпровождат залагането. Има доста разнообразни личностни предпоставки, които водят до тази взаимозависимост. Някои са свързани с емоционалността на индивида, други - с когнитивните функционалности ", изясни психиатърът.
Човек се усеща захласнат от концепцията да залага. "Най-често това са хора, които са се опитвали да спрат, само че не могат - проваляли са се в опитите си, и които са стигнали до това да изгубят доста пари, да пострада тяхната персонална история, почитание и доста постоянно кариера. Тогава приказваме за взаимозависимост ", сподели специалистът.
Статистиката сочи, че към 3% от популацията в България има хазартна взаимозависимост, добави той. "Най-вече това са младежи сред 18 и 30-годишна възраст, които нямат кой знае какъв брой развити обществени умения и развита емоционалност и зрялост. Така че, когато те се усещат потиснати, мрачни, в обърканост, доста постоянно протягат ръка към хазарта ", уточни доктор Василев.
Голяма част от хазартно подвластните не се интересуват толкоз от парите, а от емоционалността, разясни докторът.
"Проблемът има и биологичен аспект. С напредването на науката може да се каже кои елементи на мозъка се задействат, когато гледат по какъв начин се върти топчето или прочие и какво става, когато се печели. Хората, които се занимават с хазарт, минават през това няколко пъти на минута - нормално 20 секунди има завъртане, което подтиква тези сектори в мозъка. Така че мозъкът към този момент се трансформира ", стана ясно от описанието на доктор Светлозар Василев.
Той изясни по кое време се счита за прекрачена границата на хазартна взаимозависимост. "Границата е доста огромна сред това, което ние в психиатрията назоваваме, обществена игра на хазарт, това, което се назовава професионален хазарт, тъй като при хората, които понякога играят на такива игри, това не е взаимозависимост ", сподели Василев.
При професионалния хазарт има доста огромна дисциплинираност и нормално предел на сумите, с които се играе, тъй че контролът е в ръцете на хората. "Докато при хазартната взаимозависимост, която ние преглеждаме като психологично разстройство, това не е по този начин. Това е границата, която се прекрачва. Човек има потребност от това неспокойствие и тази еуфория, които съпровождат залагането. Има доста разнообразни личностни предпоставки, които водят до тази взаимозависимост. Някои са свързани с емоционалността на индивида, други - с когнитивните функционалности ", изясни психиатърът.
Човек се усеща захласнат от концепцията да залага. "Най-често това са хора, които са се опитвали да спрат, само че не могат - проваляли са се в опитите си, и които са стигнали до това да изгубят доста пари, да пострада тяхната персонална история, почитание и доста постоянно кариера. Тогава приказваме за взаимозависимост ", сподели специалистът.
Статистиката сочи, че към 3% от популацията в България има хазартна взаимозависимост, добави той. "Най-вече това са младежи сред 18 и 30-годишна възраст, които нямат кой знае какъв брой развити обществени умения и развита емоционалност и зрялост. Така че, когато те се усещат потиснати, мрачни, в обърканост, доста постоянно протягат ръка към хазарта ", уточни доктор Василев.
Голяма част от хазартно подвластните не се интересуват толкоз от парите, а от емоционалността, разясни докторът.
"Проблемът има и биологичен аспект. С напредването на науката може да се каже кои елементи на мозъка се задействат, когато гледат по какъв начин се върти топчето или прочие и какво става, когато се печели. Хората, които се занимават с хазарт, минават през това няколко пъти на минута - нормално 20 секунди има завъртане, което подтиква тези сектори в мозъка. Така че мозъкът към този момент се трансформира ", стана ясно от описанието на доктор Светлозар Василев.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ