Хауърд Саспортас дискутира астрологията и психологията на агресията като се

Хауърд Саспортас дискутира астрологията и логиката на психиката на експанзията като се концентрира върху двете лица на Марс – като разрушителна сляпа експанзия и в качеството му на одобряване на независимостта и характерността. 

„ Марс е силата, която тласка семето да покълне. ” ~ Дейн РЪДИАР

Mars disarmed by Venus, 1824, Jacques-Louis David (1748-1825)

Една от първите ми учителки по астрология – Елизабет Хики в Бостън, сравняваше силата на Марс с пламнал огън. Използван вярно и на подобаващи места, той е превъзходен и потребен, дава светлина, топлота, уют и сила; само че разпален на несъответствуващи места или по неприятен метод, огънят значи злополучие. Тук е разликата сред това, пламъците да изгарят дъските посред пода на хола ви, и другото състояние, да горят там, където са по-контролируеми – в камината. Самият огън не е добър или неприятен. Точно по този начин и самият Марс не е мил или злобен, само че може да стане неприятен, в случай че се ползва погрешно. 

Агресията е присъщ съставен елемент от нашата биологична природа, също както половият нагон е основна част от инстинктите, с които сме снабдени. Предназначението на секса за човечеството явно е доста позитивно – без него нямаше да ни има. Така че, за какво експанзията – също естествена част от биологичното ни завещание, по подобен метод да не служи на значимо еволюционно предопределение? Интригуващо е, че нормално свързват Марс и със секса, и с експанзията. Астролозите постоянно са го знаели, само че едвам неотдавна науката уточни близката връзка сред секса и експанзията. Спомняте ли си известния отчет на Кинси, оповестен през 50-те години? Американският биолог откри близко физиологическо подобие сред сърдит човек и човек в положение на полова възбуденост. Всъщност изследването му откри четиринадесет физиологични промени, които настъпват и при половата възбуденост, и при експанзията, и единствено още четири разнообразни. Общоизвестно е, че счепкване с обичания човек може да свърши с оргазъм; допустимо е и да се скарате с колегата, до момента в който вършиме секс. Американската психоложка Клара Томпсън отлично обобщи експанзията: „ Агресията въобще не е безусловно разрушителна. Тя произлиза от вродена податливост към напредък и преодоляване на живота, която, наподобява, е присъща за всяка жива материя. Само когато тази витална мощ бъде възпрепятствана в развиването си, тогава съставките на яд, гняв или ненавист се свързват с нея. ”

Макар да се постанова да опитваме да понижим негативните изражения на нападателна сила, наподобява смешно и даже неблагоразумно да пробваме да се освободим напълно от част от нашата природа, която е вродена и желае да ръководи живота. Наистина, виждаме по-грозните форми на експанзията на всички места към нас във всекидневието – убиват, изтезават хора и ги подлагат на разнообразни форми на психическа свирепост. Марс може в действителност да се изплъзне от надзор. Или експанзията да се обърне във вътрешността, нападайки личното „ аз ” и тялото, и да стане способствуващ фактор за сърдечно заболяване, кожни заболявания, стомашни неразположения или полови разстройства. Ненавиждайки тези негативни форми на експанзия, би трябвало да помним и да почитаме другото лице на експанзията – нашата здравословна, естествено вкоренена експанзия, която заслужава хвалба и която не трябва да отхвърляме, в случай че желаеме да оцелеем.

И по този начин, какво ни дава Марс? 

Той ни подарява с волята да развиваме повече това, което сме или което можем да станем. Когато желанието за напредък, напредък и придвижване напред е блокирано (или от други елементи от личната ни природа, или от други хора), то се трансформира в яд. Искаме да напреднем и сме разочаровани, в случай че това срещне спънки. Ядът може да се схваща като блокирано придвижване. 

Здравословна експанзия е и позитивният повод да разберем и да овладеем външния свят; това е мощ надълбоко вътре в нас, която обезпечава подтика да учим нови умения. Благодарение на експанзията у вас вие може да решите да посещавате курс, да прочетете книга или да кажете „ не ” или „ да ”. Ако нямахте Марс в картата си, нямаше да сте в положение да научите нов език, да се справите със комплицирана рецепта или да решите заплетена математическа задача. Дори езикът ни го демонстрира: нападаме проблем, преодоляваме компликация, превъзмогваме спънка и ставаме господари. Бихте могли да имате доста въодушевено артистично въображение, само че в случай че нямахте Марс в картата си, нямаше да сте способни да си поръчате платна или да отидете да си изберете четки. Марс ви кара да го вършиме – или както споделя Дейн Ръдиар – „ Марс е силата, която тласка семето да покълне. ” Там, където работи Марс във вашата карта, се изявява тази форма на здравословна експанзия.  

Гръцкият АРЕС 

В гръцката митология богът на войната се назовава Арес. Гърците нямали високо мнение за могъщия господ. Всъщност те го мразели. Възприеман със примес от жал, смут и пренебрежение, той имал доста лимитирана роля – представлявал просто господ за война и нищо друго. Приравняван към сляпата храброст, кървавата гняв и касапницата, той бил считан за грубиян и огромен кавгаджия. И макар цялото му кръвожадно принуждение нормално го обрисували по какъв начин губи множеството от борбите си и по какъв начин с накуцване напуща бойното поле – надвит и потиснат. Горкият Арес, непрекъснато самичък се настава и си пречи. 

В гръцката митология Арес има двама оръженосци, които го съпровождат в борбите или където отиде. Единият е Деймос (Страх), а другият – Фобос (Ужас). На тях са наречени луните на планетата Марс. Придружители на Арес са още Ерис (Борба), Енио (Разрушителят на градовете) и Керите, духовете на гибелта, които обичат да пият черната кръв на умиращия – в действителност прелестна тайфа почитатели! Това са гръцките асоциации с правилото на Марс. 

Струва си да съпоставим Арес със сестра му Атина. Те са въвлечени в нещо като архетипно роднинско съревнование. Атина е по-скоро правилото на Везните и съставлява хладния разум. Тя сякаш е обичаното дете на Зевс. Според легендата Атина се ражда изцяло зряла от главата на Зевс. Хера (съпругата на Зевс) е толкоз разярена от обстоятелството, че Зевс е основал дете без нея, че замисля да роди Арес, без да се обръща за помощ към брачна половинка си. Така Арес е роден като възмездие и компенсация. Той е продуктът на яростта, натрупала се в тялото на Хера. Арес или Марс може да бъде приравнен към гнева, който трупаме у себе си и който от време на време изригва неконтролируемо. 

Гръцкият корен на името Арес произлиза от дума, която значи „ да се увлечеш ” или „ да разрушиш ”. И точно подобен е Арес – той се увлича и е огромен унищожител. Роберто Асаджоли – създателят на психосинтезата, дава на експанзията формулировка, сходна с природата на Арес: „ Агресията е кьорав подтик да се утвърждаваш, да изразяваш безсистемно всички детайли от същината си, без никакво вземане предвид с следствията или с другите хора. ”

Понеже Марс може да се показва по маниера на Арес, дано разгледаме по-отблизо това определение. Асаджоли споделя, че експанзията е „ кьорав подтик да се утвърждаваш ”. Така че, въпреки и да е кьорав, налице е детайл на себеутвърждаване посредством експанзия. Той споделя, че това е „ да изразяваш всички детайли от същината си ”: С други думи, то е недиференцирано и неконтролирано, тук вземат участие по едно и също време тялото, възприятията и мозъкът. Импулсът е „ разхвърлян ” – няма никакво чувство за уместния миг, подобаващото място или степен. Може да се случи в ресторант или до момента в който гледате зрелище – без значение дали моментът или ситуацията са подобаващи. Става „ без никакво вземане предвид с следствията ” – няма чувство за степенуваност, никаква мисъл за вероятната щета за близките, когато този яд избухне. Той е „ без вземане предвид с другите ” – може да бъде отпушен против другари или обичани хора, или други човеци, които другояче са били доста общителни, правилни и потребни. 

Римският Марс

Римляните считали, че у Марс има нещо по-положително от елементарното изражение на сляпа, избухлива и безразборна гняв. В техния мит ролята на Марс като господ на войната е второстепенна по отношение на други функционалности. Не единствено като господ на войната, Марс е уважаван като господ на земеделието и постоянно е изобразяван в блажено доволство с кравите си на полето. Той е и богът на пролетта и растителността. За римляните Марс се свързва с плодовитостта, с растежа и израстването, с това да ставаш нещо. 
Произходът на името Марс е противоречив, само че то може да произлиза от корена mas, който значи „ съзидателната мощ ”, или от корена mar – „ светя ”. Наричат този господ и Марс Градивус, от grandiri, която значи „ да станеш огромен ” и „ да израснеш ”. Сравнете тези подразбиращи се смисли с гръцкия корен за Арес, който просто значи „ да се увлечеш ” или „ да разрушиш ”. 

Страх и Ужас са гръцките оръженосци на Арес, само че римският Марс има двама доста разнообразни придружители: Хонос (Чест) и Виртус (Добродетел). Римският Марс е придружаван от достойнството и добродетелта. Чест е да отстояваш позициите си, да оценяваш кой си, да израснеш до това, което си предопределен да бъдеш. Добродетел е да осъществиш ориста си. Римляните вярвали, че тяхната орис и същинското им предопределение е да ръководят света и да му наложат своите закони. За тях себеутвърждаването е чест и добродетел, то значи да бъдат правилни на това, което считали за своя орис. В негативен смисъл, несъмнено, римският Марс би могъл да се употребява, с цел да узакони обезглавяването на врага, в случай че той застане на пътя на тяхното предопределение. Но в по-положителна светлина за римляните правилото на Марс значи да защитаваш това, което си, и да имаш смелостта да разгръщаш и да уважаваш същинската си природа.

Така че виждате особеното схващане за природата на Марс, парадоксалното качество на тази планета. Тя може да значи разрушителна, сляпа експанзия (гръцкият Арес) или да бъде метод да утвърждавате самостоятелното си битие и да следвате истината на личната си вродена същина (римският Марс). Понякога двата фактора може да са смесени. Например юношата, който се бунтува против родителите си, може да го прави по доста противоположен и неприветлив метод. Той демонстрира позитивен блян към самостоятелност и автономност, само че все пак се бунтува по безсърдечен или унищожителен метод. 

От: „ Динамиките на подсъзнанието. Семинари по психическа астрология ”, Лиз Грийн, Хауърд Саспортас, изд. Лара Принт
Картина: Mars disarmed by Venus, 1824, Jacques-Louis David (1748-1825), commons.wikimedia.org