Плитвице и Крка - водните съкровища на Хърватия
Хърватия от дълго време е известна морска дестинация със своята безкрайна броеница от острови, полуострови, живописни крайбрежни градчета с крепостни стени, венецианска архитектура и добре развита туристическа инфраструктура. Плажовете ѝ отстъпват доста на гръцките и турските (пясък там съвсем няма), само че това бива обезщетено от останалото.
Две от най-ценните ѝ естествени съкровища обаче не са на морския бряг, а във вътрешността в сушата - националните паркове Плитвице и Крка, водни каскади в немислими синьо-зелени цветове измежду буйна растителност. И в случай че Плитвишките езера (често неправилно наричани Плитвички поради хърватското изговаряне на името) са световноизвестни и посещавани от тълпи туристи през юли и август, то Крка остава леко настрана от лудницата - без да им отстъпва по хубост.
Кога е подобаващото време да ги посетим?
Сега. Хърватия не прави изключение измежду страните от Европейски Съюз, които последователно облекчават условията за пътуващите в изискванията на коронавирус, а пролетта е най-красивият сезон по тези места. Сезонността в туристическия поток е отразена и в цените на билетите, които да вземем за пример за Плитвишките езера варират сред 15 и 50 лв. (55-180 куни), според от това дали ги посещавате през зимата, от април до юни (или септември-октомври), или в летния пик. Това е цената за еднодневен пропуск, а има и двудневен, в случай че желаете да им се насладите по-подробно и без прибързаност. Отделно се заплаща паркингът, като през лятото е мъчно да се откри място на него в обедните часове.
Националният парк Плитвишки езера обгръща съвсем 300 кв. км повърхност и (тогавашна) Югославия го афишира за първия си народен парк още в далечната 1949 година, а през 1979-а го прави оценка и ЮНЕСКО. Самото наименование Плитвице е записано още през 1777 година от Доминик Вукасович, духовник от Оточац.
Обаче до края на 50-те езерата и водопадите на живописния воден отбор остават мъчно достижими, налични единствено по горски пътеки. Всъщност 16-те езера покриват единствено 1% от площта на парка, само че притеглят повече от 1 млн. туристи всяка година. Днес те се нападат комфортно по система от дървени пътеки и мостчета, а има и влакче и корабчета, които прекосяват парка в услуга на по-мързеливите. Разбира се, плуването в студените тюркоазени води е строго неразрешено.
Тъй като най-ниското и най-високото езеро са с цели 135 метра разлика в надморската височина, множеството хора избират да завладяват парка от горния му (северен) вход. Около него се намират и четирите хотела, стопанисвани от управата на националния парк. Ако тръгнете изпод, след първите четири езера ще би трябвало да се катерите. Най-високо над морското ниво е Прошанското езеро (639 м), а най-ниско е Новаковица брод (503 м). На гърба на билета има карта на езерата, а маршрутите са посочени с букви от писмеността и
са с дължина от 3 до 18 км
- според от времето, с което разполагате, и настроението ви за туризъм.
Плитвице е дом на богата флора и фауна - единствено птиците са близо 120 типа, а има и елени, мечки, вълци... Но всички те заобикалят тълпите и надали ще ги срещнете. Затова пък ще останете запленени от кристалния синьо-зелен цвят на водата, който се дължи на основите от порест варовик под водните басейни. Езерата са свързани посредством общо 56 водопада, най-известните измежду които са Батиновачки, Галовачки и Козячки. А най-величествена е гледката при Саставци, където езерата се изливат в река Корана и потока Плитвица от високия 72 метра водопад. В парка има 20 пещери.
Националният парк е на към 135 километра от Загреб, като се намира доста покрай автомагистралата Загреб-Сплит. От България обаче са над 900 километра и сигурно е добре дестинацията да бъде съчетана с нещо друго - дали хабсбургската столица, или море в Далмация... От Загреб може да се пристигна и с рейс.
Много по-малко прочут, най-малко измежду българите, е народен парк Крка (на български евентуално е по-правилно да се изписва Кърка). Той несправедливо остава подценяван в интерес на Плитвишките езера, макар че близостта му до далматинските перли Сплит и Шибеник притегля значително туристи през лятото.
Крка обхваща 109 кв. км площ и е ситуиран по протежението на река Крка и нейния приток Чикола. Също като в Плитвице, и тук съхранената екосистема има изключителна естествена полезност. Травертиновите каскади от водопади, потоци и езера не отстъпват по хубост на по-популярната туристическа дестинация. В рамките на Крка попадат и два манастира - сръбски православен и францискански католически, разположен на дребното островче Висовац, а също и дребен етнографски комплекс от реставрирани воденици.
Водопадите са седем, като
най-величествен и посещаван е Скрадински бук
Той съставлява каскада от 17 по-малки водни пада, ситуирани върху 800 метра, а височината му е 37.5 метра. Може да разгледате водопада от разнообразни ъгли, тъй че да добиете цялостна визия за великолепието му. Една от аргументите, заради която Скрадински бук бе толкоз обичан от туристите, е, че до 2020 година плуването под него беше разрешено. Вече не е по този начин - съгласно управляващите климатичните промени и потребността да бъде съхранена екосистемата са продиктували това решение. Все още обаче може да се плува във водоемите на Крка в други сектори на естествения парк - Стинице, Реметич-Писак и водопада Рошки слап.
Той е също атрактивен и съставлява серия от 12 водопада на към 650 метра дължина и 450 метра широчина. Тази част на парка може да се прегледа за около 2-3 часа, като и тук са сложени дървени пътеки, мостчета, осведомителни табели, обособени места за пикник и въобще всичко належащо за прелестно превозване на един ден измежду природата. Всъщност Крка е към 45 км дълъг, стартира от град Книн и приключва наоколо до Шибеник на Адриатическо море. Различните му елементи могат да се прегледат с един билет, като цената е сходна с тази в Плитвишките езера, само че разрешава вход безграничен брой пъти в границите на деня. Така че можете умерено да го напускате и да се връщате отново, изминавайки с кола по-дългите дистанции.
Национален парк Крка се посещава елементарно от град Шибеник (13 км) и отстои на около час с автомобил от Задар и Сплит. До Скрадински бук може да се дойде и по вода, с корабче от Скрадин. Подобно на Плитвишките езера, не се предлага посещаване през юли и август - тогава пускат по 10 000 билета дневно и може да е в действителност пренаселено. През есента и зимата комплексът затваря по-рано, само че ще сте съвсем сами по дървените алеи. Ала най-хубаво е през май, когато всичко цъфти, зеленее, тече и се разсънва за нов живот.
Две от най-ценните ѝ естествени съкровища обаче не са на морския бряг, а във вътрешността в сушата - националните паркове Плитвице и Крка, водни каскади в немислими синьо-зелени цветове измежду буйна растителност. И в случай че Плитвишките езера (често неправилно наричани Плитвички поради хърватското изговаряне на името) са световноизвестни и посещавани от тълпи туристи през юли и август, то Крка остава леко настрана от лудницата - без да им отстъпва по хубост.
Кога е подобаващото време да ги посетим?
Сега. Хърватия не прави изключение измежду страните от Европейски Съюз, които последователно облекчават условията за пътуващите в изискванията на коронавирус, а пролетта е най-красивият сезон по тези места. Сезонността в туристическия поток е отразена и в цените на билетите, които да вземем за пример за Плитвишките езера варират сред 15 и 50 лв. (55-180 куни), според от това дали ги посещавате през зимата, от април до юни (или септември-октомври), или в летния пик. Това е цената за еднодневен пропуск, а има и двудневен, в случай че желаете да им се насладите по-подробно и без прибързаност. Отделно се заплаща паркингът, като през лятото е мъчно да се откри място на него в обедните часове.
Националният парк Плитвишки езера обгръща съвсем 300 кв. км повърхност и (тогавашна) Югославия го афишира за първия си народен парк още в далечната 1949 година, а през 1979-а го прави оценка и ЮНЕСКО. Самото наименование Плитвице е записано още през 1777 година от Доминик Вукасович, духовник от Оточац.
Обаче до края на 50-те езерата и водопадите на живописния воден отбор остават мъчно достижими, налични единствено по горски пътеки. Всъщност 16-те езера покриват единствено 1% от площта на парка, само че притеглят повече от 1 млн. туристи всяка година. Днес те се нападат комфортно по система от дървени пътеки и мостчета, а има и влакче и корабчета, които прекосяват парка в услуга на по-мързеливите. Разбира се, плуването в студените тюркоазени води е строго неразрешено.
Тъй като най-ниското и най-високото езеро са с цели 135 метра разлика в надморската височина, множеството хора избират да завладяват парка от горния му (северен) вход. Около него се намират и четирите хотела, стопанисвани от управата на националния парк. Ако тръгнете изпод, след първите четири езера ще би трябвало да се катерите. Най-високо над морското ниво е Прошанското езеро (639 м), а най-ниско е Новаковица брод (503 м). На гърба на билета има карта на езерата, а маршрутите са посочени с букви от писмеността и
са с дължина от 3 до 18 км
- според от времето, с което разполагате, и настроението ви за туризъм.
Плитвице е дом на богата флора и фауна - единствено птиците са близо 120 типа, а има и елени, мечки, вълци... Но всички те заобикалят тълпите и надали ще ги срещнете. Затова пък ще останете запленени от кристалния синьо-зелен цвят на водата, който се дължи на основите от порест варовик под водните басейни. Езерата са свързани посредством общо 56 водопада, най-известните измежду които са Батиновачки, Галовачки и Козячки. А най-величествена е гледката при Саставци, където езерата се изливат в река Корана и потока Плитвица от високия 72 метра водопад. В парка има 20 пещери.
Националният парк е на към 135 километра от Загреб, като се намира доста покрай автомагистралата Загреб-Сплит. От България обаче са над 900 километра и сигурно е добре дестинацията да бъде съчетана с нещо друго - дали хабсбургската столица, или море в Далмация... От Загреб може да се пристигна и с рейс.
Много по-малко прочут, най-малко измежду българите, е народен парк Крка (на български евентуално е по-правилно да се изписва Кърка). Той несправедливо остава подценяван в интерес на Плитвишките езера, макар че близостта му до далматинските перли Сплит и Шибеник притегля значително туристи през лятото.
Крка обхваща 109 кв. км площ и е ситуиран по протежението на река Крка и нейния приток Чикола. Също като в Плитвице, и тук съхранената екосистема има изключителна естествена полезност. Травертиновите каскади от водопади, потоци и езера не отстъпват по хубост на по-популярната туристическа дестинация. В рамките на Крка попадат и два манастира - сръбски православен и францискански католически, разположен на дребното островче Висовац, а също и дребен етнографски комплекс от реставрирани воденици.
Водопадите са седем, като
най-величествен и посещаван е Скрадински бук
Той съставлява каскада от 17 по-малки водни пада, ситуирани върху 800 метра, а височината му е 37.5 метра. Може да разгледате водопада от разнообразни ъгли, тъй че да добиете цялостна визия за великолепието му. Една от аргументите, заради която Скрадински бук бе толкоз обичан от туристите, е, че до 2020 година плуването под него беше разрешено. Вече не е по този начин - съгласно управляващите климатичните промени и потребността да бъде съхранена екосистемата са продиктували това решение. Все още обаче може да се плува във водоемите на Крка в други сектори на естествения парк - Стинице, Реметич-Писак и водопада Рошки слап.
Той е също атрактивен и съставлява серия от 12 водопада на към 650 метра дължина и 450 метра широчина. Тази част на парка може да се прегледа за около 2-3 часа, като и тук са сложени дървени пътеки, мостчета, осведомителни табели, обособени места за пикник и въобще всичко належащо за прелестно превозване на един ден измежду природата. Всъщност Крка е към 45 км дълъг, стартира от град Книн и приключва наоколо до Шибеник на Адриатическо море. Различните му елементи могат да се прегледат с един билет, като цената е сходна с тази в Плитвишките езера, само че разрешава вход безграничен брой пъти в границите на деня. Така че можете умерено да го напускате и да се връщате отново, изминавайки с кола по-дългите дистанции.
Национален парк Крка се посещава елементарно от град Шибеник (13 км) и отстои на около час с автомобил от Задар и Сплит. До Скрадински бук може да се дойде и по вода, с корабче от Скрадин. Подобно на Плитвишките езера, не се предлага посещаване през юли и август - тогава пускат по 10 000 билета дневно и може да е в действителност пренаселено. През есента и зимата комплексът затваря по-рано, само че ще сте съвсем сами по дървените алеи. Ала най-хубаво е през май, когато всичко цъфти, зеленее, тече и се разсънва за нов живот.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ