Легендата на българската художествена гимнастика Нешка Робева се сбогува с

Легендата на българската художествена гимнастика Нешка Робева се сбогува с огромния първенец по борна Боян Раев с прочувствена обява във Facebook, в която се върна към славните години на българския спорт.

Ето какво написа Нешка Робева:

Сбогом, Бояне. Сбогом приятелю.

За последно се чухме на рождения ти ден.

Обещах да дойда. Не пристигнах.

Исках да те видя. Да си побъбрим. Да се посмеем, тъй като няма случай да сме се събрали и да не сме се смели до сълзи. Поне аз. А ти леко – под мустак.

Чухме се с Райна и Гюро /Райна Киркова и Гюро Гюров Спортистите би трябвало да знаят кои са. Феновете – също/…

Одумвахме те.

Макар и по телефона, помолих Гюро, за кой ли път, да опише историята за Иран и " подвига " ти в хотел „ Хилтон “, с фонтана във фоайето, насядалите тежкари – милионери, разискват бизнес-дела и предлагането на Гюро – 100 $ за 5 минути в шадравана, заедно с балтона.

Отговорът се схваща – печелиш за смут на съпровождащия тима комсомолски началник, който поруменял от позор се мъчи да те измъкне по-бързо от водата. Печелиш, след което с парите на Гюро, обилно развързваш кесията и купуваш плат за костюми на тримата…

Дълги години бяхме фамилни другари.

На един рождения ми ден ми подари златно медалионче със зодия близнак. /Тогава в България не се продаваше злато/ Бях щастлива, бях толкоз щастлива – за първи път в живота имах нещо златничко.

Откраднаха го, само че споменът остана.

Припомнихме си Младежкия фестивал в София.

Ти - възпламени огъня. Мария Гигова и аз бяхме твои асистентки. А по-късно, вместо да спазим режима и почиваме преди старта, прескочихме оградата на стадион ЦСКА и лудяхме в парка цяла нощ. Никой не разбра. В парка младостта на планетата ликуваше, не можехме да изпуснем купона…

Ти стана първенец, ние – също.

Понякога, когато тренировките натежаваха и аз или девойките, се размеквахме, когато умората и болката ставаха непоносими, те давах за образец, по какъв начин след интервенция, със незатворена рана, се състезаваш и ставаш Световен първенец.

Защото България имаше потребност от победи…

А ние вярвахме.

Воювахме, побеждавахме – Европа за нас не бе задоволителна. Побеждавахме света, изправяхме на крайници препълнените зали и ги заставяхме са слушат „ Мила Родино “.

Последно се видяхме на „ Витошка “ – ти с чаша уиски, пура и артистично накривено бомбе. Трябваше ми твоя автограф – спасявахме ТОТО-то. Отговорът беше предстоящ „ Неше, подписвай, няма за какво да ме питаш “ /Неше ми споделяше майка и моят брат…/

След това ме заведе да видя сбирката ти. Беше голям претъпкан с картини, пластики и артефакти апартамент, /с един диван, на чийто борд ми сподели, че спиш, с цел да пазиш съкровището си/…

И показваше, и разказваше, и се радваше, като дете… И тъгуваше, че нито общината, нито страната демонстрират интерес, да придобият и запазят това благосъстояние.

Хвалеше се и интересуваше, какво споделя Маестрото /Св.Русев/ за сбирката ти. /И тук се състезаваше/! А маестрото признаваше, че в България ти си най- огромният колекционер...

На потегляне ми подари пластика от огромния Павел Койчев. Знам, какво значи за колекционер да направи подобен подарък.

Момчето от с. Мошино, без дипломи и трофеи, даже без приблизително обучение, надарено от Бога със изключителна мощ, благотворителност, ученолюбивост, блян и нюх към хубостта, покорил два пъти Олимпийския връх, неведнъж вдигал на крайници света след успехите си… си отиде.

А щяхме да се забележим.

И щяхме да се смеем, да бъбрим, да се потопим в спомените… Да се чудим – по кое време остаряхме?

А от кое потомство бяхме?

Джен – дзи?

Джен-дър,дър-и?

Джен-л-г-б-т-и?

Ти, обезателно щеше да им теглиш една, както единствено ти можеш…

И отново щяхме да се смеем и да се тюхкаме, че ето към този момент ни прибират – един по един и по този начин си тръгваме, завалийките - ние - от поколението без име…

Сбогом, Бояне.

Сбогом, Приятелю.

Да е ярък и лек пътя ти, към следващия връх.

И когато пристигнеш, там Горе, предай на Шампионите, че не са забравени.

Че имената им са вградени надълбоко в темелите на България…

Боян Радев си отиде от този свят на 18 декември на 83-годишна възраст.

На поклонението респект към именития състезател, колекционер и донор отдадоха десетки митове на спорта, спортни деятели и фенове на битката.