Първи бюджет в евро! Как го направи Хърватия
Хърватия, която ще влезе в Еврозоната на 1 януари идната година, одобри първия си бюджет в евро, като възнамерява общ недостиг от 2,3% от брутния си вътрешен артикул въз основа на прогнозата за стопански напредък от 0,7% за 2023 година, предава Ройтерс.
Бюджетът беше признат със 77 гласа " за " и 50 " срещу " в 151-местния парламент.
-->
" Това е първият бюджет на Хърватия, деноминиран в евро ", сподели министърът на финансите Марко Приморац, до момента в който представяше бюджетните проекти.
" Въвеждането на еврото ще укрепи нашата стопанска система, ще бъде котва на непоклатимост, ще ни направи по-устойчиви и предпазени от външни шокове и рецесии и ще способства за възстановяване на капиталовия климат ", сподели Приморац пред депутатите.
През юли финансовите министри на Европейския съюз публично утвърдиха Хърватия - държава-членка на Европейски Съюз от 2013 година, да стане 20-ият член на общата европейска валута - еврото, при започване на 2023 година, определяйки обменния курс за едно евро към 7,53450 хърватски куни.
Премиерът Андрей Пленкович сподели, че бюджетът има за цел да смекчи последствията от икономическата рецесия, провокирана от украинската война, да поддържа растежа и да резервира обществената непоклатимост.
Общите планувани бюджетни доходи са в размер на 24,9 милиарда евро, което е с 9% повече от тази година и се подхранва главно от директни и косвени налози, планувани за 13,3 милиарда евро.
Предвидените разноски са в размер на 26,7 милиарда евро, което е с 2,1 милиарда евро повече от тази година, заради нарастването на държавните обществени стратегии и стратегии за развиване.
Икономическият напредък от 5,7%, предстоящ тази година, се предвижда да спадне до 0,7% през 2023 година, до момента в който общественият дълг се възнамерява да бъде понижен до 67,9% от Брутният вътрешен продукт от 70,2% тази година. Инфлацията, която се чака да доближи 10,4% тази година, се планува да спадне до 5,7% през 2023 година
Депутатите от опозицията предложиха 430 ремонти в бюджета, само че държавното управление одобри единствено 10 от тях.
Бюджетът беше признат със 77 гласа " за " и 50 " срещу " в 151-местния парламент.
-->
" Това е първият бюджет на Хърватия, деноминиран в евро ", сподели министърът на финансите Марко Приморац, до момента в който представяше бюджетните проекти.
" Въвеждането на еврото ще укрепи нашата стопанска система, ще бъде котва на непоклатимост, ще ни направи по-устойчиви и предпазени от външни шокове и рецесии и ще способства за възстановяване на капиталовия климат ", сподели Приморац пред депутатите.
През юли финансовите министри на Европейския съюз публично утвърдиха Хърватия - държава-членка на Европейски Съюз от 2013 година, да стане 20-ият член на общата европейска валута - еврото, при започване на 2023 година, определяйки обменния курс за едно евро към 7,53450 хърватски куни.
Премиерът Андрей Пленкович сподели, че бюджетът има за цел да смекчи последствията от икономическата рецесия, провокирана от украинската война, да поддържа растежа и да резервира обществената непоклатимост.
Общите планувани бюджетни доходи са в размер на 24,9 милиарда евро, което е с 9% повече от тази година и се подхранва главно от директни и косвени налози, планувани за 13,3 милиарда евро.
Предвидените разноски са в размер на 26,7 милиарда евро, което е с 2,1 милиарда евро повече от тази година, заради нарастването на държавните обществени стратегии и стратегии за развиване.
Икономическият напредък от 5,7%, предстоящ тази година, се предвижда да спадне до 0,7% през 2023 година, до момента в който общественият дълг се възнамерява да бъде понижен до 67,9% от Брутният вътрешен продукт от 70,2% тази година. Инфлацията, която се чака да доближи 10,4% тази година, се планува да спадне до 5,7% през 2023 година
Депутатите от опозицията предложиха 430 ремонти в бюджета, само че държавното управление одобри единствено 10 от тях.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ