Хърватия е обяснимо подценявана от българите, когато става дума за морски дестинации - въпреки всичко най-близките курорти на гръцкото Беломорие отстоят единствено на четири часа шофиране от София, а пък до Турция от години прехвръкват разнородни чартъри, пренасящи феновете на ол инклузива до тяхната лятна цел. Полетите до някогашната югославска република от България към момента са екзотика, а пък дистанцията по шосе е дълго, даже да не броим многочасовото очакване на границите през горещите месеци, когато хиляди турски гастарбайтери пътуват до родината си и назад. (Ние ударихме
джакпота на отиване при започване на септември, когато прекарахме 2 часа на Калотина и пет на сърбо-хърватската граница, в който случай колоните бяха даже удостоени с репортаж от локална телевизия макар проливния дъжд. През юли и началото на август пък тъгата е назад към България). Този текст ще ви води на остров Брач, който отстои на 1200 километра - и един час корабоплаване с ферибот след тях, но си коства всяка минута път. Веднъж изминеш ли мъчителната права до Драгоман, всичко нататък е чудесна автомагистрала. И в Сърбия, и в Хърватия има тол такси, само че те могат да бъдат платени с карта.
Островите в Хърватия са повече от 1000, като обитаемоте са надалеч по-малко. Повечето са покрай сушата, а мощно къдравата брегова линия изобилства и с полуострови, заливи, лагуни и така нататък фотогенични приумици на природата. Брач е трети по величина, както и да го погледнеш - по територия отстъпва на Црес и Крк, по население - на Крк и Корчула. Той обаче се гордее с обстоятелството, че е най-високият - 780-метровият връх Видова гора е връхната точка на всички далматински острови. Брач е пощаден от туристическите орди, атакуващи ежелетно съседа му Хвар или северния Крк, въпреки че има даже малко летище, а в южната му част се намира един от най-атрактивните и известни плажове в цялата страна - Златни рат (в превод Златен рог). Неговите снимки от птичи взор са по този начин знаково изображение за туризма на Хърватия, колкото синьо-белите куполи на Санторини или ръждясалия закинтоски транспортен съд - за Гърция. Рекламният слоган на близкия град Бол е съобразителното SymBOL of the beach. Толкова си нямат плажове, горките.
Макар че немците и чехите го вършат година след година, по-светнатите с балканската география са наясно, че в Хърватия не се върви основно за плаж. Ние наричаме пясък нещо с консистенцията на брашно, а там назовават по този начин чакъла с диаметър под 1.5 сантиметра. Все отново, като нарекат нещо " пясък ", има късмет да може да се върви по него без аква обувки, както е на въпросния Златни рат. На множеството от останалите не може - камъчетата са гадни, остри и ти режат стъпалата като на Малката нимфа, хеле като излезеш с мокри крайници от морето. Но аква обувките правят работа. Като отплата водата е постоянно транспарантна като сълза. Изобщо хърватската природа, освен на островите, е съхранена девствена, чиста и прелестна. В композиция с превъзходната архитектура и кулинария визитата си коства макар неналичието на златисти пясъчни плажове.
Пясък няма по същата причина, поради която локалните могат да си разрешат да строят безусловно на ръба на водата и Адриатическо море да се плиска в краката им: в геоложкото му минало (то е относително младо море) и настояще няма огромни безредици или стихии, които да оформят бреговата линия. Самият Златни рат е прохладен нанос, вдлъбнат надълбоко във вътрешността в морето от южната страна на Брач. Струва си да се види, само че за предпочитане са близките заливи - по-малко вятър, по-малко туризъм. Някои от тях - афиширано нудистки: преобладаващата група туристи в страната са германците, към момента горещи фенове на " културата на свободното тяло ".
Половината обитаеми места на Брач, измежду които " столицата ", имат сходно звучащи имена: Супетар, Сутиван (който локалните назовават малко Стиван), Сумартин... Оказва се, че това е диалектно наречие на Св. Петър, Св. Иван, Св. Мартин. В етимологията на тези имена нормално са залегнали раннохристиянски или средновековни църкви, отдадени на съответните светии. Брач е населяван от дълбока античност - в пещерата Копачина са открити археологически следи на 14 000 години, островът е владян поредно от гърци, римляни, венецианци и даже французи, а през Втората международна не са пропуснали да го окупират първо италианци, след това немци. Опустошаван е от чумата през XIV век - съгласно писмени извори шестхилядното му население се стапя до 2000: не всички умират, някои бягат на сушата от смъртоносната болест.
Макар да не е толкоз покрай брега като няколкото хърватски острова, свързани с континента с мост, плаването на него продължава не повече от час. Ферибот за Брач може да се хване от Диоклециановия Сплит или от шикозния курорт в подножието на планината Биоково Макарска, като първият дебаркира в основния град Супетар, а вторият в дребното южно пристанище Сумартин. Фериботните линии в Хърватия са към момента държавни, носят името " Ядролиния " (Ядранско на хърватски е морето, което ние назоваваме Адриатическо) и са много по-зле уредени от гръцките да вземем за пример. Ако си купил авансово билет по интернет, това не ти дава особена гаранция, че ще се качиш тъкмо в този час на тъкмо този курс. Не, редиш се на опашка дружно с още стотици курортисти с коли и когато ти пристигна редът за качване - тогава. Но плаването е малко, а гледките от борда - вълнуващи.
По-голямата част от хотелите, заведенията за хранене и островната инфраструктура е ситуирана в Супетар, само че ние отпрашваме на 7 км западно от него, където в дребното градче Сутиван (700 жители) за няколко дни наш е най-хубавият балкон на Адриатика. Намира се на фасадата на триетажната фамилна кула Кастил Мариянович, издигната при започване на XVIII век от Янко Мариянович, прочут тогава и като граф Янко; а кулата е на самия борд на морето. По-хубава панорама от стая не съм виждала, а вечер под балкона, по крайбрежната алея, се извървява целият обществен живот на града. Имаше даже празник на рибата, в който изпод разположиха будка със скара и на нея изпекоха една голяма щайга сардини, които раздадоха гратис, и цяла нощ завесите миришеха на печена риба. На южната фасада има реставриран и работещ безоблачен часовник. В последните стотина години кулата е благосъстоятелност на семейство Иванович-Тавра, а от 2015-а е реставрирана от вътрешната страна и се изявява като хотел. В съседство се намира лятната резиденция от дялан далматински камък на известния стихотворец Каванин, строена през XVII век и към момента пазеща латинския надпис над вратата Ostivm non hostivm (приятелите са добре дошли). Днес в белокаменния двор вечер се събират локалните пубери.
Карстовият релеф на Брач, в чиито кариери от епохи се добива бял варовик, предопределил икономическото му развиване доста преди нашествието на интернационалния туризъм. През 1909 година в чаровното градче Пучишча на северния бряг е построено прочутото каменоделско учебно заведение, в което и през днешния ден се образоват стотина бъдещи майстори от цялата страна (само 15 от тях са острова). Със своята филигранна камбанария и чорбаджийски къща в бездънен зелен залив Пучишча е измежду най-красивите градчета на Далмация.
Своя чар имат и Милна, Сплитска, Повля... Но най-вече на сърцето ми легна Бобовишча. Звучното му име означава нещо като Бобошево или Бобов дол, единствено че не е миньорско, а морско. С 65 поданици селото е едно от най-малките на Брач - единствено Мурвица го бие (21), и механически се намира високо на рид. Така че в действителност очарована бях от пристанището му Бобовишча на мору, което има обособена табела, стеснен лъкатушен път, десетина каменни къщи, две кръчми през летния сезон и двайсетина-трийсетина лодки в бездънен фиорд.
До зехтина що се отнася, сякаш се пиша познавач и съм опитвала десетки, а може би стотици типове зехтини от Гърция, Турция, Италия, Испания, Португалия и Близкия изток. За хърватски в живота си не бях чувала. Производството не е огромно, не е индустриализирано и не го експортират интензивно, въпреки че всеки аграрни производител и тук, както на други места в Средиземноморието, прави собствен и продава остатъка. Очаровани от усета му, ние експортирахме 4 бутилки, което докара до къс, само че изчерпателен разговор с митничаря на Калотина. " Имате ли нещо за обявление? " " Не. " " А какво е ей туй откъм гърба, в черната торба? " Аз (обръщайки се да погледна коя е торбата, щото на задната седалка има към 23): " Две бутилки зехтин от остров Брач ". Та, за разлика от гръцките и италианските, в далматинския зехтин няма нищо от техния леко горчив послевкус. Той е мил и великолепен. Неподражаемо е и името му " дйевичанско маслиново улье ". 
