Чудната история на ритона с глава на сърна
Гробница на тракийски войник със златен венец популяризира Рахманлий в цяла Европа
През 2022 година се навършват 130 година от основаването на Националния археологически музей. Сред експонатите в първата експозиция са находките от с. Розовец, Пловдивско.
За експонат на месец януари 2022 година е избран ритонът, открит в Южната могила през 1878 година, оповестяват от Националния археологически институт с музей при Българска академия на науките /НАИМ-БАН/. Сребърният съд се свързва с тракийската аристокрация. Висок е 11,2 см, има диаметър от 9 см и тегло над 449 година Датиран е към първата половина на IV в. прочие Хр. Долната му част е във тип на сърнешка глава. Челото и лявата страна са малко смачкани. Част от задната страна липсва. По цилиндричната част на ритона са изобразени три фигури. По средата е показан остарял мощен с конска опашка, на плешивата му глава има бръшлянов венец. Отляво и отдясно към него се доближават с диви скокове два танцуващи ирония. Над фигурите има бръшлянова гирлянда с огромни листа, която опасва цялото гърло на ритона. Сърнешката глава е моделирана реалистично и с огромно умеене. Очите са били евентуално инкрустирани, а ушите - направени настрана и по-късно припоени. Над долната джука има дребен отвор за изтичане на течността. Ръбът на устието, гирляндът, трите фигури и вътрешната страна на ушите са били позлатени.
Съдът е измежду най-ценните експонати от античността, означават от НАИМ-БАН.
Разположеното в закътана долина сред билото на Средна гора и два рида село Розовец е било същинска съкровищница на тракийското ни завещание. То е на 50 км от Пловдив, остарялото му име е Рахманлий. За страдание доста от находките там са открити инцидентно и изгубени, други са открити от иманяри и разпродадени. Данните за тях са преплетени с локалния фолклор, пресилени от легендите и преданията.
Откритията стартират още по турско време, а надгробните могили към селото са разказани в книга на братя Шкорпил.
Руски барон предал находките на библиотеката
След Освобождението на България съветският шеф на Пловдив барон Людингхаузен Волф подрежда наново разкопаване на Южната могила, която един път към този момент е претърсена от турските управляващи. Намерени са неповторими предмети, измежду които и ритонът със сърнешка глава. Сред другите находки са златен венец с към 100 листа и към 20 топчести зърна, който бил върху сребърен шлем при главата на скелет, два сребърни съда - единият с форма на дребна кана, а другият - на малко тасче, сребърна ръкохватка и сребърна халка, продълговата сребърна пластинка с " пъпче " в средата, снабдена изпод с халка, осем кръгли сребърни пластинки от същия тип с диаметър към 8 сантиметра, бронзова кофа, три бронзови съда, от които единият бил с две дръжки, другият с формата на кана, а третият - с формата на леген, стоманен меч, дълъг към 50 и необятен към 8 см, стоманен връх на стрела или копие, две глинени островърхи амфори, фрагменти от шлем и всякакви други предмети от бронз и желязо.
Данните за изброените предмети, открити при разкопаването на Южната могила, се съдържат в дописка на Н. М. Шишеджиев, поместена във вестник " Марица ", а също по този начин и в книгата на братя Шкорпил " Могили ".
Находките са изложени за няколко дни в Пловдив, а след това изпратени на ревю в Ермитажа в Санкт Петербург. После се оказало, че не всичко, което отпътувало, било върнато. Според архивите, барон Людингхаузен Волф предава на Националната библиотека в София над 50 предмета за основаване на археологическа колекция. Сред тях е и ритонът. Те попадат в Археологическия музей без да се знае, че са от могилите на Розовец. През 30-те години на XX век бъдещият шеф на музея доктор Иван Велков обходил целия регион и направил изложение на откритите в землището старини. Днес описаните предмети са благосъстоятелност на Националния археологически институт с музей в София и са показани в неговата експозиция.
Златният венец е с дължина 31 см и тежи 95,5 грама. От него са останали 63 листа и 9 плода. Запазени са и двете му крайни елементи, едната е с дребна халкичка, а другата е извита във тип на кука. Към този венец има още една част (дълга 10,4 см, с тегло 7,50 грама), която се състои от две завързани една за друга златни, от вътрешната страна кухи пръчици, краищата на които са разширени и украсени с концентрични линии. Има версия обаче, че това е част от първия венец, изваден от Средната могила, а барон Людингхаузен Волф е съумял да откупи елементи от него.
Историята на златния венец
На 9 март 1851 година млад мъж на име Стоян, до момента в който орал бащината си равнища край високата могила, с ралото си закачил огромен камък. Когато го отместил, се разкрила дълбока дупка. Стоян съзрял нещо вътре да свети. Повикал татко си и кмета чорбаджи Деню. Тримата извадили с кол блещукащия предмет от дупката. Оказало се, че това е златен венец, който след доста препирни съумели да разделят на три елементи и да скрият. Тези елементи били защитавани дълго време в фамилиите. По-късно били раздробени на още по-малки части, с цел да се дават на дъщери и синове. Частта на чорбаджи Деню е носена от дамите в рода като накит. Твърди се, че има и родови фотоси, на които се вижда откъс от раздробения венец. Съдбата на другите две части е незнайна. Вероятно те са попаднали у хора, които по-късно може би са ги продали на съветския барон. Имената им са незнайни.
Съществува и втора версия, разказана в " Цариградски вестник " от 31 март 1891 година Според нея селянинът от Рахманлий дядо Стоил вадил камъни за градеж към могилата и разкрил златен венец. Според преобладаващи в научните среди отзиви обаче става дума не за втора, а за същата находка.
Братя Шкорпил оповестяват някои детайлности за златния венец. От диалога си с Манто Денев, наследник на чорбаджи Деню, те разбрали, че венецът представлявал две лаврови клончета, които можели да се закопчават и бил декориран с топчести зърна.
Слухът за находката се разнесъл и стигнал до турската власт, която изпратила собствен човек да проверява случая. Говори се, че турчинът предиздвикал рахманлиеца Кара Маню да влезе в дупката и оттова още веднъж били извадени голям брой предмети. Находката била толкоз значима, че за нея написали в интернационалната преса. Според сведенията, била открита гробница с куполовидна форма с стеснен вход, в която са открити човешки скелет с бронзов шлем на главата, желязна броня и бронзови предпазители за ръцете до раменете. Открити са още три сребърни и пет бронзови съда, голям брой бронзови върхове за стрели.
Пръстенът със скитския княз и богинята
След няколко месеца дошъл пловдивският паша, който наредил още веднъж да бъде претърсена гробницата. Този път е открит пръстен с конник, който в следствие е продаден на френския вицеконсул в Пловдив и изпратен във Франция. По-късно излиза наяве, че този вицеконсул е Шарл Шампоазо, който увековечава името си в археологията с откриването на популярната скулптура на Нике от Самотраки. Вицеконсулът изпратил пръстена за експертиза в Париж, където споделили, че " бил благосъстоятелност на скитски княз и коства няколко хиляди лв. ". Върху него, без да се загатва на какъв език, пишело АФЛА. Ето по какъв начин го разказва Богдан Филов: " Върху него е изобразен конник в спокойна поза, облечен в дълъг панталон и в дреха с дълги ръкави. Тялото му е с тога, долният завършек на която се развява обратно. В дясната ръка държи мотивите на коня, а лявата е простряна напред с разтворена длан с жест на адорация (обожествяване). Конникът е с къса заострена брада, с дълги мустаци и дълга коса, която пада в хаос върху плещите му. Той е избран съгласно облеклото и косата като вандал. Пред коня върви жена, облечена в дълга препасана дреха. На главата си има диадема. Жестът на конника и диадемата характеризират дамата като богиня. Дясната й ръка е поставена върху гърдите, а лявата е спусната надолу. В нея тя наподобява държи някакъв предмет ".
Този пръстен в този момент е в Лувъра.
През 2022 година се навършват 130 година от основаването на Националния археологически музей. Сред експонатите в първата експозиция са находките от с. Розовец, Пловдивско.
За експонат на месец януари 2022 година е избран ритонът, открит в Южната могила през 1878 година, оповестяват от Националния археологически институт с музей при Българска академия на науките /НАИМ-БАН/. Сребърният съд се свързва с тракийската аристокрация. Висок е 11,2 см, има диаметър от 9 см и тегло над 449 година Датиран е към първата половина на IV в. прочие Хр. Долната му част е във тип на сърнешка глава. Челото и лявата страна са малко смачкани. Част от задната страна липсва. По цилиндричната част на ритона са изобразени три фигури. По средата е показан остарял мощен с конска опашка, на плешивата му глава има бръшлянов венец. Отляво и отдясно към него се доближават с диви скокове два танцуващи ирония. Над фигурите има бръшлянова гирлянда с огромни листа, която опасва цялото гърло на ритона. Сърнешката глава е моделирана реалистично и с огромно умеене. Очите са били евентуално инкрустирани, а ушите - направени настрана и по-късно припоени. Над долната джука има дребен отвор за изтичане на течността. Ръбът на устието, гирляндът, трите фигури и вътрешната страна на ушите са били позлатени. Съдът е измежду най-ценните експонати от античността, означават от НАИМ-БАН. Разположеното в закътана долина сред билото на Средна гора и два рида село Розовец е било същинска съкровищница на тракийското ни завещание. То е на 50 км от Пловдив, остарялото му име е Рахманлий. За страдание доста от находките там са открити инцидентно и изгубени, други са открити от иманяри и разпродадени. Данните за тях са преплетени с локалния фолклор, пресилени от легендите и преданията.
Откритията стартират още по турско време, а надгробните могили към селото са разказани в книга на братя Шкорпил.
Руски барон предал находките на библиотеката
След Освобождението на България съветският шеф на Пловдив барон Людингхаузен Волф подрежда наново разкопаване на Южната могила, която един път към този момент е претърсена от турските управляващи. Намерени са неповторими предмети, измежду които и ритонът със сърнешка глава. Сред другите находки са златен венец с към 100 листа и към 20 топчести зърна, който бил върху сребърен шлем при главата на скелет, два сребърни съда - единият с форма на дребна кана, а другият - на малко тасче, сребърна ръкохватка и сребърна халка, продълговата сребърна пластинка с " пъпче " в средата, снабдена изпод с халка, осем кръгли сребърни пластинки от същия тип с диаметър към 8 сантиметра, бронзова кофа, три бронзови съда, от които единият бил с две дръжки, другият с формата на кана, а третият - с формата на леген, стоманен меч, дълъг към 50 и необятен към 8 см, стоманен връх на стрела или копие, две глинени островърхи амфори, фрагменти от шлем и всякакви други предмети от бронз и желязо.
Данните за изброените предмети, открити при разкопаването на Южната могила, се съдържат в дописка на Н. М. Шишеджиев, поместена във вестник " Марица ", а също по този начин и в книгата на братя Шкорпил " Могили ".
Находките са изложени за няколко дни в Пловдив, а след това изпратени на ревю в Ермитажа в Санкт Петербург. После се оказало, че не всичко, което отпътувало, било върнато. Според архивите, барон Людингхаузен Волф предава на Националната библиотека в София над 50 предмета за основаване на археологическа колекция. Сред тях е и ритонът. Те попадат в Археологическия музей без да се знае, че са от могилите на Розовец. През 30-те години на XX век бъдещият шеф на музея доктор Иван Велков обходил целия регион и направил изложение на откритите в землището старини. Днес описаните предмети са благосъстоятелност на Националния археологически институт с музей в София и са показани в неговата експозиция.
Златният венец е с дължина 31 см и тежи 95,5 грама. От него са останали 63 листа и 9 плода. Запазени са и двете му крайни елементи, едната е с дребна халкичка, а другата е извита във тип на кука. Към този венец има още една част (дълга 10,4 см, с тегло 7,50 грама), която се състои от две завързани една за друга златни, от вътрешната страна кухи пръчици, краищата на които са разширени и украсени с концентрични линии. Има версия обаче, че това е част от първия венец, изваден от Средната могила, а барон Людингхаузен Волф е съумял да откупи елементи от него. Историята на златния венец
На 9 март 1851 година млад мъж на име Стоян, до момента в който орал бащината си равнища край високата могила, с ралото си закачил огромен камък. Когато го отместил, се разкрила дълбока дупка. Стоян съзрял нещо вътре да свети. Повикал татко си и кмета чорбаджи Деню. Тримата извадили с кол блещукащия предмет от дупката. Оказало се, че това е златен венец, който след доста препирни съумели да разделят на три елементи и да скрият. Тези елементи били защитавани дълго време в фамилиите. По-късно били раздробени на още по-малки части, с цел да се дават на дъщери и синове. Частта на чорбаджи Деню е носена от дамите в рода като накит. Твърди се, че има и родови фотоси, на които се вижда откъс от раздробения венец. Съдбата на другите две части е незнайна. Вероятно те са попаднали у хора, които по-късно може би са ги продали на съветския барон. Имената им са незнайни.
Съществува и втора версия, разказана в " Цариградски вестник " от 31 март 1891 година Според нея селянинът от Рахманлий дядо Стоил вадил камъни за градеж към могилата и разкрил златен венец. Според преобладаващи в научните среди отзиви обаче става дума не за втора, а за същата находка.
Братя Шкорпил оповестяват някои детайлности за златния венец. От диалога си с Манто Денев, наследник на чорбаджи Деню, те разбрали, че венецът представлявал две лаврови клончета, които можели да се закопчават и бил декориран с топчести зърна.
Слухът за находката се разнесъл и стигнал до турската власт, която изпратила собствен човек да проверява случая. Говори се, че турчинът предиздвикал рахманлиеца Кара Маню да влезе в дупката и оттова още веднъж били извадени голям брой предмети. Находката била толкоз значима, че за нея написали в интернационалната преса. Според сведенията, била открита гробница с куполовидна форма с стеснен вход, в която са открити човешки скелет с бронзов шлем на главата, желязна броня и бронзови предпазители за ръцете до раменете. Открити са още три сребърни и пет бронзови съда, голям брой бронзови върхове за стрели.
Пръстенът със скитския княз и богинята
След няколко месеца дошъл пловдивският паша, който наредил още веднъж да бъде претърсена гробницата. Този път е открит пръстен с конник, който в следствие е продаден на френския вицеконсул в Пловдив и изпратен във Франция. По-късно излиза наяве, че този вицеконсул е Шарл Шампоазо, който увековечава името си в археологията с откриването на популярната скулптура на Нике от Самотраки. Вицеконсулът изпратил пръстена за експертиза в Париж, където споделили, че " бил благосъстоятелност на скитски княз и коства няколко хиляди лв. ". Върху него, без да се загатва на какъв език, пишело АФЛА. Ето по какъв начин го разказва Богдан Филов: " Върху него е изобразен конник в спокойна поза, облечен в дълъг панталон и в дреха с дълги ръкави. Тялото му е с тога, долният завършек на която се развява обратно. В дясната ръка държи мотивите на коня, а лявата е простряна напред с разтворена длан с жест на адорация (обожествяване). Конникът е с къса заострена брада, с дълги мустаци и дълга коса, която пада в хаос върху плещите му. Той е избран съгласно облеклото и косата като вандал. Пред коня върви жена, облечена в дълга препасана дреха. На главата си има диадема. Жестът на конника и диадемата характеризират дамата като богиня. Дясната й ръка е поставена върху гърдите, а лявата е спусната надолу. В нея тя наподобява държи някакъв предмет ".
Този пръстен в този момент е в Лувъра.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ