Гриша Ганчев: В ЦСКА всеки иска да селектира, а главният скаут съм аз
Гриша Ганчев даде извънредно изявление за новия подкаст „ Код Спорт “. В диалога без никакви задръжки предприемачът сподели доста неща за спорта, политиката и българското общество. Публикуваме третата част от изявлението.
- Кога беше най-лесно в бизнес среда?
- Никога не е било за мен.
- А за по кое време казваш, че си бил 12 години в окопа?
- Когато ме атакуван, защитавам се. Имам екипи, имам другари, които са скрити лимонки. Не всичко е пари на този свят. Проблемът е, че няма светлина в тунела. Ако се върнем на зоотемата отново, останаха доста малко такива животни, които могат да се употребяват. И доста лъвове, хиени, вълци. Чакалите облякоха костюмите. И всичко се бие за този държавен бюджет. Много малко останаха компаниите, които разчитат на пазара. Каквото си изкарал, ядеш. Като не си, ще почиваш. Всичко е ориентирано през общински, държавни бюджети. Там, в случай че можем да цапардосаме нещо, ставаме двулики. Уж сме доста богати, а играем роля, че сме небогати. Не знам до къде ще продължава. Това е да нямаш възприятие за достатъчност. Пълниш, пълниш, пълниш търбуха. И газовете, които изпуска този тулум, миришат на друго нещо. Забравяш, че си клиент и няма ремарке за отвъд, където е хубавият свят. Там всичко е натурално стопанство. Там или даваш обич, или не. Няма пари там. Поне по този начин съм чел.
- Какъв е шансът на децата ни да се развиват при тази конюнктура?
- Обърни внимание на тези, които са на твоята възраст. Ще направиш скоро 40 години стаж, а какъв брой пенсийка ще взимаш? Какво ще правиш с нея? Широко ви е към врата. Правите подкастове, пишете и изкарвате по някой лев. Но знаете ли някои ваши сътрудници на какво състояние са? Само на един сандал за жена му. Топжурналист не може да й купи скъпи медикаменти и отпътува да речем на 68 години. Цялата ни система е продънена. И доста се нервя на някои хора, които почват да ядат финансовия министър. Без значение кой е той. Вдигал пенсиите, а ние не сме ги изкарали. То постоянно не можем. Защо оставаш тези хора на произвола на ориста? Поне им дай заслужен живот да си купят медикаменти. Ясно е, че няма за месо, за това-онова. Да имат най-малко пари да си купят медикаменти, кисело мляко и самун. Защо подвигат пенсиите? Как няма да ги вдигаш? Можеш ли да си представиш Сърбия, която мина през 4 години война, най-ниската им пенсия е със 150 евро по-голяма от нашата. Не съм Европейски Съюз, не са нищо. За младите, който има ум в главата, не се прибира. Който има надъхани родители, го прибират. А който няма, идва тук с табела, че бил някъде си. И те: „ Става! “ Системата стартира да го изпилва. Така го завърта стругът и го прави доста прекрасен гаечен ключ. За нула време. В системата тук няма амнистия. Не си ли в нея, цялостен живот имаш главоболие. Но има някои хора, аз съм един от тях, на който му доставя да има главоболия със системата. От това си черпиш адреналина. Като не те взимат в групата за всякакви други работи, даже и не желаят да те пробват, да ти дадат късмет. Няма остарели и млади, а можещи и неможещи. Доставяш си различен тип адреналин.
- Как се виждаш, в случай че беше останал типичен счетоводител? Нали това е твоята компетентност. Изпитвал те е Малката брадва – Стоян Александров.
- Три пъти ме къса. Писа ми тройка и гледа през прозореца, до момента в който ми гледа книжката. Играем футбол в Студентски град, а той преподаваше финанси и заем. Много добър човек, цесекар. Аз събера борците от „ Академик “ и като го застъпим – тупа, тупа, 7:0, 8:0. Ние не гледаме крайник ли ритаме, топка ли. И Стоичков е участвал на такива мачове. Бог да го елементарни, Цоцо Майката от ЦСКА играят дребни малки врати в борцовата зала на ЦСКА. Стоичков гони една топка, към този момент е бърз и техничен. Цоцо замята топката, само че взрив радиаторът и той на пет метра. Ицо сподели, че повече ту няма да играя. Стоичков взе „ Златна топка “, тъй като борците го учиха да играе. Александров се заинати нещо. Пръв вкара тестванията. Дава ти въпросник, би трябвало да кажеш „ Да, не “, „ Да, не “. Знаеш го въпроса. Той вика дай от тези, които не ги знаеш. Обаче виждам 5-6 въпроса, които не ги знам грам, само че пиша, че ги знам. И той от тези, които не ги знам. Аз се пънкам, фъфля. Между другото той подсказва. Изведнъж се чува „ Сетих се! Я, дай и този въпрос до него. “ И той вика: „ Аз ще те подсетя. “ Вижда, че съм му намазал ските. Вика: „ Браво, сътрудник! “ По наше време беше приятел. Аз приключих 1989 година. Интересно беше и не дават дипломите като в този момент.
- Вярно ли е, че от твоите състуденти съвсем всички са в твоите компании?
- От моята група. Повечето поумряха. Вече сме на такива години, че започнахме да си отпътуваме.
- Какви са били връзките ви със Стоичков през годините?
- Най-различни. В последно време сме доста добре. Явно ментори откри нови. Вече е юридически човек, както споделят сърбите. Явно сте почнали на дърти години да образовате.
- Да се върнем на фауната. Кучето Брус разбираше от футбол.
- То умря.
- Лерой Сане е в твоята плантация също.
- Лерой Сане е пръч, който го продадох в Бургас, тъй като ми изтрепа хората. Биеше се просто.
- Най-известен стана Бочето. Всъщност Бойчето или Бочето.
- Бочето. Той непрекъснато желае да се съвъкупява. С такива детайли, които нервират. Подарък ми е от Вальо Йорданов. Какво да ми подари Вальо? Много красиво магаре е. Бочето работи, има стратегия. В 6 часа навива сирените по цялата конюшна и буди всичко. На един Гергьовден Вальо ми го подариха. Бориха се с Едмонд.
- С SMS-и го направи воин Бочето. Поддадоха ли ти се нервите?
- Пак бяхме с Вальо. И се черпим на един край. ЦСКА играеше и загубихме. Идват тези клюкарките към мен. Викат: „ Знаеш ли оня какво споделил? “ Подиграва се туй-онуй този зевзек. Аз му звъня им крещя: „ За какво е това? Това е спорт. Утре на теб може да се случи. Защо би трябвало да злорадстваме, да се подиграваме? “ Той не ми подвигна и му написах няколко SMS-а. Публикува ги на другия ден, не знам за какво го направи. Можеше да ми вдигне телефона. Оттогава съм си приказвал няколко пъти с него. Няма неприятно. Момчето обича спорта, дава пари, да е жив и здрав. Важното е да има такива балъци да дават пари. Не всички хора са идентични. Имаш пет пръста на ръката. Различни са.
- Какво ще кажеш за другите спортове, на които си помагал?
- В битката непрекъснато си взимаме медали. Даже едното момче стана народен представител. Бай Иван Иванов, Бог да го елементарни, споделяше: „ Когато станеш огромен герой, от герой всичко става! И висшист! И народен представител! И кмет! И министър! “
- Чувал ли си, че от 3-4 години приказват по какъв начин си доста болен?
- Естествено, че съм болен. Всичко ме боли – кръстът, и глезените. А вратът непрекъснато ме боли и би трябвало да вървя да се оперирам. Няма метод да не те боли. Помниш ли на времето Тодор Гълъбов какво викаше – „ Болят ме колената, глезените, кръстът! “ Ще те боли, моето момче, ти работиш с тялото си. Ако беше станал хомосексуалист, щеше да те боли гъзът. Навремето, в случай че бях станал пианист, несъмнено щяха да ме болят пръстите на ръцете. Всеки човек на тези възрасти има болежки. Армен Назарян знаете ли какъв брой болки има? Вече е 96 кг и се чудиш върви ли, търкаля ли се. А толкоз наслада ми е донесъл. Обичам го като сина си. Най-хубавият арменец след Едмонд Назарян е той. Отивам в Будапеща и остарели другари от интернационалната федерация ми викат „ Абе, Гриша, имате ли ум България? Това красиво дете да го извършите герой. “ Никога не могат да му счупят ушите. Баща му по този начин го е проектирал да е с доста тънки ушета и да са доста гъвкави.
- Защо се насочи към селското стопанство?
- Човек-селянин към какво да се насочи? Много обичам животните. Никъде не се укривам. В моята плантация непрекъснато идват хора. Идват моменти в живота, когато човек не може да устоя на огромни напрежения. По-хубаво е да си приказваш с животните, без да налагаш власт върху тях. Най-мразя, когато някой вика на кучето си: „ Ела тук, бе! Стой тук! Лягай! “ Можеш да го погалиш, да му се порадваш. Пак може да ти извърши команда. С какво си повече. В последна сметка всички хора произлизат от животни. Преди 38 милиона години ли беше. Друг е въпросът, че в случай че питаш македонската академия на науките, македонците преди 14 000 години преди Христа са разкрили Ню Йорк. Отиват с някакъв сал, намират Ню Йорк и забиват знамето. Ние до такава степен не можем да се докараме.
- Какво те нервира в София?
- Всичко. Като идвах към вас – трафик, нечистотия. Никога няма да се оправи. С всяка година София става мегаполис. Заприличваме на Гърция. Преди военните преврати нито Атина е била толкоз огромен град, нито Солун. Но където се открива народна власт, виждаш какво става. Има два огромни мегаполиса. Такива китни дребни градчета… Няма метод. Хората търсят занаят, желаят да работят нещо. Какво да работиш в Ловеч? Тръгнах да върша фабрики и взрив по главата! И айде, приключихме. Този цех можеше да даде много хубаво бъдеще на града. При втора и трета фаза и с помощните производства се очакваше да има към 12 000 заети. Сега са 70-80 души, вършат по някоя друга кола, единствено с цел да го има. Добре, че „ Фолксваген “ взе едното хале, с цел да си вършат там някакви бурмички за колите си. Трябва да има държавно предприемаческо мислене. Виждате какво става по другите страни. Ако примерно една словенска компания има бизнес в България, техният дипломат ще обикаля всеки ден министрите. Така ще просперира. Кое е движещата мощ в света? Бизнесът и парите. Тодор Живков го сподели на кой конгреса беше. Това би трябвало да се промени. Въпросът е различен. Говорил съм го преди 20 години. Трябва да се направи закон за лобизма. Нашите ги е боязън да отидат да лобират за компанията на Владо Памуков да вземем за пример. И си мислят, че ще се обадят във Външно, ще ги схванат, ще напишат. Ще ми изгори заплатата от 1800 $. Направете един закон за лобизма, с цел да се знае, че Владо Памуков е с Краси Минев. Каквото направи Минев, Памуков го поддържа. Така го вършат в модерните страни. Няма да сме живи, когато може би и тук ще стане. Когато имаш закон за лобизма, се знае. Аз съм с вас двамата. Правете трактори, самолети, аз ви поддържат като лобист. Моите тези ги съревновавам с други тези.
- Кога ще спре войната по пътищата? Виж по какъв начин почина Ферарио Спасов. Никой няма боязън от закона.
- Системата е прогнила. Според мен моделът е сбъркан. Съдии и прокурори би трябвало да взимат големи пари. Ако би трябвало да се избират мажоритарно. Такава смяна би трябвало. Ако в този момент един арбитър дава отговор за 3-4 хиляди каузи, дано дава отговор за 7-8 през годината, само че да взима тройно или четворно. В целия свят има корупция. И в Америка е по този начин, бил съм там много време. Всичко е сведено до 3-5% взятка, както споделят руснаците. Тук взятките станаха 90 на 10. Но в противоположната посока. Да бяха 10 %, аз персонално щях да ги нося. Казват: „ Айде, прехвърляй бе, цървул! “ Това е огромният проблем. Те ни имат за буфер. Както през комунизма, ние би трябвало да отидем на турската граница и да умрем за два часа. Да завардим турците да не дойдат. После щели да дойдат батюшките и ще свършат работата. Но ние в Харманли, Трудово, Звездец, кашишките полкове би трябвало да умрат за два часа. Сега ние отново сме на границата, само че би трябвало постепенно да умрем и да стопираме сирийци. Сега ще тръгнат и палестинците. Има доста хора, които не са почитатели на Ердоган, само че за мен той е неповторим общественик. Гледай им спортистите, стадионите, тимовете – баскетбол, волейбол. Все са горе. Навсякъде им се купуват сериалите, нашите бабки плачат на тях. Бил деспот – дайте ни един подобен. 70-те години съм бил в Турция – беше кочина и нечистотия. Нямаше асфалт до границата. Тръгнеш с автобуса до Бурса… С руснаците си работи, с украинците работи. Житото продава на Украйна. От Иран петрол си взима. Трябва да си състезател, а не полски свирач. От всяко дърво свирка не става. Мъчиш се, пробваш се – кмет ли си, министър, само че след това? Стотици гладни гърла на хиени те почват. И прословутият лаф на един наш финансов министър, който му се обадил един народен представител: „ Къде е моят милиард и половина? “ Шеф на партия, сещате се. Няма да му кажа името, с цел да не ме разнася по съдълищата. Като знам какъв е малоумник, в случай че го накарам да напише цифрите, няма да може.
- Кажи на край за дамата, децата. Как се оправя Данаил?
- Виси там по Панчерево и „ Армията “. Дъщеря ми Танита е човек на изкуството. Прави филми, клипове. Това учеше кинематография. Загуби пристрастеността към футбола.
- Дано да се забележим идващия път в ложата на новия стадион?
- Дано да съм жив до тогава. Най-големият абсурд в ЦСКА е, че всеки желае да селектира. Да продава, да купува играчи. Толкова години минаха – 7-8, не схванаха, че аз съм основният скаут. Не давам да се краде. Футболните клубове в България са хранилка за такива изпаднали сътрудници. Покрай тях от рода на нарцисите-конкуренти, раздават много съществени пари на ваши сътрудници. Всеки ден бъркаме си в носа, напишем нещо. Още 2009 години Владо Памуков вярно сподели, че публицистиката умря. Каза ми го пред Кеворк Кеворкян и Тошо Тошев, лека му пръст. Започнаха да ти приказват по какъв начин ще си купят вестник, той бил с 300 000 тираж. Владо вика: „ Забравете! Всеки сяда на телефона си и написа! Вече е Паисий Хиляндарски! “ Никога няма да се убият огромните малките екрани и занимателни излъчвания. Всеки написа, всеки схваща, всеки дава ум. Всеки е създател на „ История Славянобългарска “. Онзи ден гледах едно предаване, в което споделяха по какъв начин има листата на хора, които да не се канят по малките екрани. Страшни смехории. Футболните клубове не са хранителна верига за несретници. Било то публицисти, сътрудници. Клубовете са да облекат, да нахранят децата. А не да ги гризем непрекъснато и да ги мъчим. Моят съвет е да си намерят работа. Нещата ще се получат. Може пък да станем правото общество, както споделят сърбите. Тази географска ширина… Виж какво пишат унгарците: „ Балканска работа! “ Нашият президент мисли пет години напред. Унгарците нямат неговото огромно мислене. Човекът им го сподели – след 2 години готви фрагмента, ще пристигна Ники. Добре наподобява! С този тежък претрупан ден – да идеш в 11, да таковаш, след това да те обслужат към 12, да полегнеш. Всичко е наред! Толкова тежка работа. Отдавна стопирах да се интересувам от националния тим. За последно гледах онлайн беше в Дъблин, когато Мъри Стоилов беше треньор. Завършихме 1:1. Стилиян Петров какъв гол вкара. До мен седеше един ирландски артист. При гола ни той стана и си подвигна ръцете. Беше значимо за него, че има гол.
- Кога беше най-лесно в бизнес среда?
- Никога не е било за мен.
- А за по кое време казваш, че си бил 12 години в окопа?
- Когато ме атакуван, защитавам се. Имам екипи, имам другари, които са скрити лимонки. Не всичко е пари на този свят. Проблемът е, че няма светлина в тунела. Ако се върнем на зоотемата отново, останаха доста малко такива животни, които могат да се употребяват. И доста лъвове, хиени, вълци. Чакалите облякоха костюмите. И всичко се бие за този държавен бюджет. Много малко останаха компаниите, които разчитат на пазара. Каквото си изкарал, ядеш. Като не си, ще почиваш. Всичко е ориентирано през общински, държавни бюджети. Там, в случай че можем да цапардосаме нещо, ставаме двулики. Уж сме доста богати, а играем роля, че сме небогати. Не знам до къде ще продължава. Това е да нямаш възприятие за достатъчност. Пълниш, пълниш, пълниш търбуха. И газовете, които изпуска този тулум, миришат на друго нещо. Забравяш, че си клиент и няма ремарке за отвъд, където е хубавият свят. Там всичко е натурално стопанство. Там или даваш обич, или не. Няма пари там. Поне по този начин съм чел.
- Какъв е шансът на децата ни да се развиват при тази конюнктура?
- Обърни внимание на тези, които са на твоята възраст. Ще направиш скоро 40 години стаж, а какъв брой пенсийка ще взимаш? Какво ще правиш с нея? Широко ви е към врата. Правите подкастове, пишете и изкарвате по някой лев. Но знаете ли някои ваши сътрудници на какво състояние са? Само на един сандал за жена му. Топжурналист не може да й купи скъпи медикаменти и отпътува да речем на 68 години. Цялата ни система е продънена. И доста се нервя на някои хора, които почват да ядат финансовия министър. Без значение кой е той. Вдигал пенсиите, а ние не сме ги изкарали. То постоянно не можем. Защо оставаш тези хора на произвола на ориста? Поне им дай заслужен живот да си купят медикаменти. Ясно е, че няма за месо, за това-онова. Да имат най-малко пари да си купят медикаменти, кисело мляко и самун. Защо подвигат пенсиите? Как няма да ги вдигаш? Можеш ли да си представиш Сърбия, която мина през 4 години война, най-ниската им пенсия е със 150 евро по-голяма от нашата. Не съм Европейски Съюз, не са нищо. За младите, който има ум в главата, не се прибира. Който има надъхани родители, го прибират. А който няма, идва тук с табела, че бил някъде си. И те: „ Става! “ Системата стартира да го изпилва. Така го завърта стругът и го прави доста прекрасен гаечен ключ. За нула време. В системата тук няма амнистия. Не си ли в нея, цялостен живот имаш главоболие. Но има някои хора, аз съм един от тях, на който му доставя да има главоболия със системата. От това си черпиш адреналина. Като не те взимат в групата за всякакви други работи, даже и не желаят да те пробват, да ти дадат късмет. Няма остарели и млади, а можещи и неможещи. Доставяш си различен тип адреналин.
- Как се виждаш, в случай че беше останал типичен счетоводител? Нали това е твоята компетентност. Изпитвал те е Малката брадва – Стоян Александров.
- Три пъти ме къса. Писа ми тройка и гледа през прозореца, до момента в който ми гледа книжката. Играем футбол в Студентски град, а той преподаваше финанси и заем. Много добър човек, цесекар. Аз събера борците от „ Академик “ и като го застъпим – тупа, тупа, 7:0, 8:0. Ние не гледаме крайник ли ритаме, топка ли. И Стоичков е участвал на такива мачове. Бог да го елементарни, Цоцо Майката от ЦСКА играят дребни малки врати в борцовата зала на ЦСКА. Стоичков гони една топка, към този момент е бърз и техничен. Цоцо замята топката, само че взрив радиаторът и той на пет метра. Ицо сподели, че повече ту няма да играя. Стоичков взе „ Златна топка “, тъй като борците го учиха да играе. Александров се заинати нещо. Пръв вкара тестванията. Дава ти въпросник, би трябвало да кажеш „ Да, не “, „ Да, не “. Знаеш го въпроса. Той вика дай от тези, които не ги знаеш. Обаче виждам 5-6 въпроса, които не ги знам грам, само че пиша, че ги знам. И той от тези, които не ги знам. Аз се пънкам, фъфля. Между другото той подсказва. Изведнъж се чува „ Сетих се! Я, дай и този въпрос до него. “ И той вика: „ Аз ще те подсетя. “ Вижда, че съм му намазал ските. Вика: „ Браво, сътрудник! “ По наше време беше приятел. Аз приключих 1989 година. Интересно беше и не дават дипломите като в този момент.
- Вярно ли е, че от твоите състуденти съвсем всички са в твоите компании?
- От моята група. Повечето поумряха. Вече сме на такива години, че започнахме да си отпътуваме.
- Какви са били връзките ви със Стоичков през годините?
- Най-различни. В последно време сме доста добре. Явно ментори откри нови. Вече е юридически човек, както споделят сърбите. Явно сте почнали на дърти години да образовате.
- Да се върнем на фауната. Кучето Брус разбираше от футбол.
- То умря.
- Лерой Сане е в твоята плантация също.
- Лерой Сане е пръч, който го продадох в Бургас, тъй като ми изтрепа хората. Биеше се просто.
- Най-известен стана Бочето. Всъщност Бойчето или Бочето.
- Бочето. Той непрекъснато желае да се съвъкупява. С такива детайли, които нервират. Подарък ми е от Вальо Йорданов. Какво да ми подари Вальо? Много красиво магаре е. Бочето работи, има стратегия. В 6 часа навива сирените по цялата конюшна и буди всичко. На един Гергьовден Вальо ми го подариха. Бориха се с Едмонд.
- С SMS-и го направи воин Бочето. Поддадоха ли ти се нервите?
- Пак бяхме с Вальо. И се черпим на един край. ЦСКА играеше и загубихме. Идват тези клюкарките към мен. Викат: „ Знаеш ли оня какво споделил? “ Подиграва се туй-онуй този зевзек. Аз му звъня им крещя: „ За какво е това? Това е спорт. Утре на теб може да се случи. Защо би трябвало да злорадстваме, да се подиграваме? “ Той не ми подвигна и му написах няколко SMS-а. Публикува ги на другия ден, не знам за какво го направи. Можеше да ми вдигне телефона. Оттогава съм си приказвал няколко пъти с него. Няма неприятно. Момчето обича спорта, дава пари, да е жив и здрав. Важното е да има такива балъци да дават пари. Не всички хора са идентични. Имаш пет пръста на ръката. Различни са.
- Какво ще кажеш за другите спортове, на които си помагал?
- В битката непрекъснато си взимаме медали. Даже едното момче стана народен представител. Бай Иван Иванов, Бог да го елементарни, споделяше: „ Когато станеш огромен герой, от герой всичко става! И висшист! И народен представител! И кмет! И министър! “
- Чувал ли си, че от 3-4 години приказват по какъв начин си доста болен?
- Естествено, че съм болен. Всичко ме боли – кръстът, и глезените. А вратът непрекъснато ме боли и би трябвало да вървя да се оперирам. Няма метод да не те боли. Помниш ли на времето Тодор Гълъбов какво викаше – „ Болят ме колената, глезените, кръстът! “ Ще те боли, моето момче, ти работиш с тялото си. Ако беше станал хомосексуалист, щеше да те боли гъзът. Навремето, в случай че бях станал пианист, несъмнено щяха да ме болят пръстите на ръцете. Всеки човек на тези възрасти има болежки. Армен Назарян знаете ли какъв брой болки има? Вече е 96 кг и се чудиш върви ли, търкаля ли се. А толкоз наслада ми е донесъл. Обичам го като сина си. Най-хубавият арменец след Едмонд Назарян е той. Отивам в Будапеща и остарели другари от интернационалната федерация ми викат „ Абе, Гриша, имате ли ум България? Това красиво дете да го извършите герой. “ Никога не могат да му счупят ушите. Баща му по този начин го е проектирал да е с доста тънки ушета и да са доста гъвкави.
- Защо се насочи към селското стопанство?
- Човек-селянин към какво да се насочи? Много обичам животните. Никъде не се укривам. В моята плантация непрекъснато идват хора. Идват моменти в живота, когато човек не може да устоя на огромни напрежения. По-хубаво е да си приказваш с животните, без да налагаш власт върху тях. Най-мразя, когато някой вика на кучето си: „ Ела тук, бе! Стой тук! Лягай! “ Можеш да го погалиш, да му се порадваш. Пак може да ти извърши команда. С какво си повече. В последна сметка всички хора произлизат от животни. Преди 38 милиона години ли беше. Друг е въпросът, че в случай че питаш македонската академия на науките, македонците преди 14 000 години преди Христа са разкрили Ню Йорк. Отиват с някакъв сал, намират Ню Йорк и забиват знамето. Ние до такава степен не можем да се докараме.
- Какво те нервира в София?
- Всичко. Като идвах към вас – трафик, нечистотия. Никога няма да се оправи. С всяка година София става мегаполис. Заприличваме на Гърция. Преди военните преврати нито Атина е била толкоз огромен град, нито Солун. Но където се открива народна власт, виждаш какво става. Има два огромни мегаполиса. Такива китни дребни градчета… Няма метод. Хората търсят занаят, желаят да работят нещо. Какво да работиш в Ловеч? Тръгнах да върша фабрики и взрив по главата! И айде, приключихме. Този цех можеше да даде много хубаво бъдеще на града. При втора и трета фаза и с помощните производства се очакваше да има към 12 000 заети. Сега са 70-80 души, вършат по някоя друга кола, единствено с цел да го има. Добре, че „ Фолксваген “ взе едното хале, с цел да си вършат там някакви бурмички за колите си. Трябва да има държавно предприемаческо мислене. Виждате какво става по другите страни. Ако примерно една словенска компания има бизнес в България, техният дипломат ще обикаля всеки ден министрите. Така ще просперира. Кое е движещата мощ в света? Бизнесът и парите. Тодор Живков го сподели на кой конгреса беше. Това би трябвало да се промени. Въпросът е различен. Говорил съм го преди 20 години. Трябва да се направи закон за лобизма. Нашите ги е боязън да отидат да лобират за компанията на Владо Памуков да вземем за пример. И си мислят, че ще се обадят във Външно, ще ги схванат, ще напишат. Ще ми изгори заплатата от 1800 $. Направете един закон за лобизма, с цел да се знае, че Владо Памуков е с Краси Минев. Каквото направи Минев, Памуков го поддържа. Така го вършат в модерните страни. Няма да сме живи, когато може би и тук ще стане. Когато имаш закон за лобизма, се знае. Аз съм с вас двамата. Правете трактори, самолети, аз ви поддържат като лобист. Моите тези ги съревновавам с други тези.
- Кога ще спре войната по пътищата? Виж по какъв начин почина Ферарио Спасов. Никой няма боязън от закона.
- Системата е прогнила. Според мен моделът е сбъркан. Съдии и прокурори би трябвало да взимат големи пари. Ако би трябвало да се избират мажоритарно. Такава смяна би трябвало. Ако в този момент един арбитър дава отговор за 3-4 хиляди каузи, дано дава отговор за 7-8 през годината, само че да взима тройно или четворно. В целия свят има корупция. И в Америка е по този начин, бил съм там много време. Всичко е сведено до 3-5% взятка, както споделят руснаците. Тук взятките станаха 90 на 10. Но в противоположната посока. Да бяха 10 %, аз персонално щях да ги нося. Казват: „ Айде, прехвърляй бе, цървул! “ Това е огромният проблем. Те ни имат за буфер. Както през комунизма, ние би трябвало да отидем на турската граница и да умрем за два часа. Да завардим турците да не дойдат. После щели да дойдат батюшките и ще свършат работата. Но ние в Харманли, Трудово, Звездец, кашишките полкове би трябвало да умрат за два часа. Сега ние отново сме на границата, само че би трябвало постепенно да умрем и да стопираме сирийци. Сега ще тръгнат и палестинците. Има доста хора, които не са почитатели на Ердоган, само че за мен той е неповторим общественик. Гледай им спортистите, стадионите, тимовете – баскетбол, волейбол. Все са горе. Навсякъде им се купуват сериалите, нашите бабки плачат на тях. Бил деспот – дайте ни един подобен. 70-те години съм бил в Турция – беше кочина и нечистотия. Нямаше асфалт до границата. Тръгнеш с автобуса до Бурса… С руснаците си работи, с украинците работи. Житото продава на Украйна. От Иран петрол си взима. Трябва да си състезател, а не полски свирач. От всяко дърво свирка не става. Мъчиш се, пробваш се – кмет ли си, министър, само че след това? Стотици гладни гърла на хиени те почват. И прословутият лаф на един наш финансов министър, който му се обадил един народен представител: „ Къде е моят милиард и половина? “ Шеф на партия, сещате се. Няма да му кажа името, с цел да не ме разнася по съдълищата. Като знам какъв е малоумник, в случай че го накарам да напише цифрите, няма да може.
- Кажи на край за дамата, децата. Как се оправя Данаил?
- Виси там по Панчерево и „ Армията “. Дъщеря ми Танита е човек на изкуството. Прави филми, клипове. Това учеше кинематография. Загуби пристрастеността към футбола.
- Дано да се забележим идващия път в ложата на новия стадион?
- Дано да съм жив до тогава. Най-големият абсурд в ЦСКА е, че всеки желае да селектира. Да продава, да купува играчи. Толкова години минаха – 7-8, не схванаха, че аз съм основният скаут. Не давам да се краде. Футболните клубове в България са хранилка за такива изпаднали сътрудници. Покрай тях от рода на нарцисите-конкуренти, раздават много съществени пари на ваши сътрудници. Всеки ден бъркаме си в носа, напишем нещо. Още 2009 години Владо Памуков вярно сподели, че публицистиката умря. Каза ми го пред Кеворк Кеворкян и Тошо Тошев, лека му пръст. Започнаха да ти приказват по какъв начин ще си купят вестник, той бил с 300 000 тираж. Владо вика: „ Забравете! Всеки сяда на телефона си и написа! Вече е Паисий Хиляндарски! “ Никога няма да се убият огромните малките екрани и занимателни излъчвания. Всеки написа, всеки схваща, всеки дава ум. Всеки е създател на „ История Славянобългарска “. Онзи ден гледах едно предаване, в което споделяха по какъв начин има листата на хора, които да не се канят по малките екрани. Страшни смехории. Футболните клубове не са хранителна верига за несретници. Било то публицисти, сътрудници. Клубовете са да облекат, да нахранят децата. А не да ги гризем непрекъснато и да ги мъчим. Моят съвет е да си намерят работа. Нещата ще се получат. Може пък да станем правото общество, както споделят сърбите. Тази географска ширина… Виж какво пишат унгарците: „ Балканска работа! “ Нашият президент мисли пет години напред. Унгарците нямат неговото огромно мислене. Човекът им го сподели – след 2 години готви фрагмента, ще пристигна Ники. Добре наподобява! С този тежък претрупан ден – да идеш в 11, да таковаш, след това да те обслужат към 12, да полегнеш. Всичко е наред! Толкова тежка работа. Отдавна стопирах да се интересувам от националния тим. За последно гледах онлайн беше в Дъблин, когато Мъри Стоилов беше треньор. Завършихме 1:1. Стилиян Петров какъв гол вкара. До мен седеше един ирландски артист. При гола ни той стана и си подвигна ръцете. Беше значимо за него, че има гол.
Източник: novsport.com
КОМЕНТАРИ