Грейхаунд
Грейхаунд е най-популярната порода хрътки в целия свят. Кучетата от тази порода са въплъщение на аристократизъм, хубост и експедитивност. Грейхаунд е най-бързото куче на къси дистанции, в това отношение то няма конкуренция.
История на Грейхаунд
Специалистите са на мнение, че Грейхаунд е една от най-старите породи кучета в света. Изображения на кучета, доста близки на външен тип до актуалните представители на породата Грейхаунд, са били открити при археологически разкопки в Египет. Някои експерти считат, че Грейхаунд произлиза от древноегипетските хрътки, които били почитани като свещени животни. През Х век кучета от породата Грейхаунд стартират да се популяризират в Англия. Те стават доста известни поради високата скорост, която могат да развият, и се употребяват от ловците в цялата страна.
Един от британските средновековни закони забранявал развъждането на кучета от породата Грейхаунд, на хора, които не са от благороден генезис. Когато се правели изключения, те изцяло изключвали опцията стопанинът на кучето да върви на лов с него. През XVIII век кучетата от породата Грейхаунд били кръстосвани с испански хрътки. По това време лорд Оксфорд основава ловджийски клуб, където Грейхаунд можели да окажат най-хубавото, на което са способни.
За да създадат костната система на Грейхаунд по-масивна, селекционери от клуба кръстосали хрътките с британски булдози. Кучета от породата Грейхаунд били употребявани за надбягвания, само че защото не можели да устоят продължителните обиколки, последователно отпаднали от този тип спортове. Въпреки че някои от аристократите се разочаровали в породата поради финансовите загуби по време на залаганията на кучешки надбягвания, и през днешния ден породата Грейхаунд се счита за една от най-аристократичните породи кучета.
Стандарт на Грейхаунд
Кучетата от породата Грейхаунд са високи от 68 до 78 сантиметра и тежат от 25 до 35 кг. Главата на Грейхаунд е солидна, като муцуната се стеснява към носа. Очите са овални и тъмни на цвят. Светлите очи се считат за недостатък. Ушите са изправени, само че крайчетата им са клепнали встрани. Челюстите са мощни, носът е мрачен на цвят. Шията е дълга и мускулеста.
Гръдният панер е доста добре развъртян, крайниците са дълги и с доста добра мускулатура, която разрешава на кучето да развие висока скорост. Опашката е дълга и е ситуирана ниско Козината на Грейхаунд е мека на пипане и е къса. Допустими са доста цветове четина за стандарта на породата Грейхаунд. Кучетата от тази порода може да са черни, бели, рижави, сиви, кафеникаво-червеникави, тигрови. Всеки от тези цветове може да бъде комбиниран с бели петна. Тези петна са ситуирани на гърдите и по лапите на кучето, възможно е да бъдат и наоколо до муцуната му.
Грижи за Грейхаунд
Основното, от което има потребност кучето от породата Грейхаунд, е да му се даде опция да тича. Ако не се движи задоволително, то може да се трансформира в нападателно, което въобще не е особено за представителите на тази аристократична порода. Не се предлага кучетата от породата Грейхаунд да бъдат отглеждани в апартамент, само че това може да стане, в случай че на хрътката се обезпечават задоволително продължителни разходки. Когато желаете да оставите любимеца си да потича на воля, не го правете в града, където Грейхаунд може да подгони котка или друго дребно животинче. Най-добре е в случай че кучето може да тича измежду природата, само че би трябвало да е добре подготвено, с цел да се връща при вас по ваша команда.
Грейхаунд ще се усеща съвършено, в случай че живее в къща с двор, с цел да може да тича по през целия ден. Козината на Грейхаунд не се скубе, само че въпреки всичко и тя има потребност от грижи. Препоръчително е един път седмично да минавате по козината на Грейхаунд с влажна забрадка, с цел да отстраните непотребните мъртви косъмчета. Грейхаунд е игриво куче, по тази причина стопанинът му би трябвало да отдели задоволително време, с цел да играе с него. Редовно би трябвало да се ревизират очите и ушите на Грейхаунд, с цел да не се развият рискови инфекции.
Задължително е да се режат вярно ноктите на Грейхаунд още от ранна възраст, с цел да се развият вярно лапите на кучето. Представителите на породата Грейхаунд, които вземат участие в надбягвания на къси дистанции, би трябвало постоянно да са с добре завършени нокти, тъй като в противоположен случай може да пострадат от контузии. Не се предлага кучетата от породата Грейхаунд да се къпят повече от един път в годината, тъй като козината им съществено ще пострада. Ако се постанова къпане по-често от един път годишно заради замърсяване, целесъобразно е това да става със специфичен изсъхнал шампоан.
Обучение на Грейхаунд
Грейхаунд е доста мъдро куче, само че има известна възможност да прояви дебелоглав при започване на образованието. Грейхаунд доста елементарно и бързо схваща какво се желае от него, само че би трябвало да ви се доверява като на другар, с цел да извършва постоянно командите. Невъзможно е да обучите Грейхаунд, като употребявате физически санкции или говорите на висок звук.
Това ще накара сензитивния Грейхаунд да се обиди за дълго време и може въобще да откаже да взе участие в процеса на образованието. Добре е образованието на Грейхаунд да стартира след втория му месец, само че командите да са обикновени и това да не лишава повече от 10 минути на ден, с цел да не му стане скучно. Постепенно командите могат да стават по-сложни и времето, което се отделя за тяхното научаване, да е по-дълго. Ако съчетаете поощрението за добре изпълнената команда с погалване и вкусни лакомства, вашият Грейхаунд ще се радва постоянно, когато пристигна време да образованието му.
Хранене на Грейхаунд
Грейхаунд би трябвало да се храни с висококачествена кучешка храна - суха или консерви, както и с натурални артикули. Свинското месо е изрично неразрешено за Грейхаунд, както и овнешкото, защото са прекомерно мазни. Препоръчва се Грейхаунд да се храни с пилешко, заешко, телешко месо и дивеч, като може да му се дава напълно леко термично обработено.
Различни типове субпродукти, като се изключи свинските и овнешките, могат да допълват менюто на Грейхаунд. Попарени и охладени овесени ядки, разнообразни типове зеленчуци и плодове, твърдо сварени яйца, кисело мляко и извара могат да добавят менюто на Грейхаунд. Не давайте на Грейхаунд прясно мляко, сладки и солени храни, пушени меса, мазни и пикантни храни, тестени произведения, прекомерно горещи и прекомерно студени храни. Не се предлага да храните Грейхаунд с риба.
Заболявания на Грейхаунд
Грейхаунд е предразположен на артрит и ревматизъм. Кучетата от тази порода от време на време страдат от хипотиреоидизъм, а също по този начин от разнообразни типове кучешки алергии. Грейхаунд може да има непоносимост към упойка, което е доста огромен проблем при потребност от интервенция. Грейхаунд е предразположен към кучешки болести на очите и към ушни инфекции. Някои представители на породата Грейхаунд не могат да понесат добре хапчетата против вътрешни паразити, което затруднява обезпаразитяването им. Грейхаунд може да страда от приплъзване на стомаха, по тази причина не позволявайте на любимеца си да тича най-малко два часа откакто се е нахранил щедро.
Любопитни обстоятелства за Грейхаунд
Дори когато не тича, Грейхаунд върви забързано. Кучето от тази порода постоянно върви с високо вдигната глава. Грейхаунд е съвършено куче за фамилии с деца, тъй като доста обичат да играят с хлапетата и не съществува и най-малката заплаха да ги наранят.
Грейхаунд ще се грижи за дребните деца като куче-бавачка и ще ги охранява от непознати, тъй че умерено можете да оставите любимеца си с малчуганите. Грейхаунд се държи сдържано с непознати хора, без обаче да демонстрира кучешка експанзия. Грейхаунд толкоз обича да е на открито, че с наслада ще излиза в дъжд и сняг, с цел да може да потича на воля. Атмосферните условия не са значими за кучетата от тази порода, по-важно за тях е да могат да изразходват силата си.
Недостатъци на Грейхаунд
Грейхаунд мъчно ще се научи да се схваща с котки и в случай че това може да се случи, то единствено при изискване, че кучето е израснало дружно с котката. Грейхаунд са доста чувствителни към някои типове медикаменти и могат да получат алергичен потрес. Затова е добре ветеринарният доктор, който следи кучето, да следи реакцията му към другите медикаменти и да откри към кое е алергично кучето.
