А вие ще гледате ли новогодишната реч на Румен Радев?
" Граждани готвят всеобщ протест на новогодишната тирада на президента " и " Умнокрасивите бойкотират новогодишната тирада на президента " - две медийни заглавия от тези дни за една и съща вест, чието политическо оцветяване образно илюстрира разделянето на българските жители сега.
Но оттатък това кой какво мисли за господин Радев, дали протестът ще бъде " всеобщ " или пък в 23:55 тв приемниците си ще изключат единствено " умнокрасивите " (които да са те), дано на първо време да се запитаме нещо напълно простичко: За какво въобще са ни дотрябвали новогодишните обръщения на държавни или държавни ръководители?
А в другите страни?
Тук една възмутена част от поданството незабавно ще се надигне на уотабаутистки митинг: " Ами Германия? Ами Франция? Че даже Норвегия! ". Да, и Русия, и Китай, и Малайзия - дълъг е описът на страните, където " главите " се обръщат към съответното народонаселение и отвисоко раздават благословии, пожелания, а от време на време предизвестия и даже закани. В България, твърди се, княз Батенберг пръв предлага тази форма за другарство с поданиците, подражавайки, несъмнено, на огромните европейски водачи. Защото тогава, а и най-малко през първата половина на 20 век, всеобщо се мисли точно през такава оптика: " главата " (с корона или без) снизхожда до безименната маса, удостоява я с бащинските си пожелания и рекомендации, гледа надолу ту богатство, ту кръвожадно, " сплотява и въплъщава нацията ", до момента в който самата нация по хипотеза изпада в признателност и примирение. А в действителност в по-ново време нацията единствено чака да гръмне шампанското и да продължи новогодишното угощение.
Помните ли речите на Тодор Живков?
Без да подценявам ритуалния и алегоричен темперамент на тези обръщения, както и обстоятелството, че несъмнено доста хора от досада, от любознание или пък заради някаква страст изслушват предсказуемите баналности на своя държавен началник (или ръководителка), отново си остава въпросът: Уместни ли са тези обръщения в днешно време? Да, президентът или държавната ръководителка нормално по закон имат право да " адресират " (както се споделя на новобългарски) своето поданство - и нормално го вършат с дълбокото разбиране, че думите им засягат хората, че подръпват някакви струни, че даже реалокират някакви планини. Но фактът е, че тези обръщения нормално си остават новогодишен декор, в случай че не и тематика за всевъзможни смешки и закачки. За да не стартирам с Тодор Живков, ето един различен срамен образец: през 1986 година немската телевизия по нехайство излъчи обръщението на канцлера Кол от предходната година. И тази неточност с нищо не промени нито политическата траектория на Федерална Република Германия, нито пък новогодишните очаквания и страхове на западногерманците.
А за обръщенията на Тодор Живков дори съвсем няма потребност да приказваме. Съдържанието им си беше по руския учебник, с някои народняшки изхлузвания от калъпа, а пък откъм форма, ораторско майсторство, граматика - да потънеш в земята от позор. Да не приказваме за самодоволството на протагониста, който се любуваше на простоватите си реплики и като че ли му идеше да възкликне: " Аз съм елементарен, вие сте прости… "
Новогодишното послание в един съвършен свят
В един съвършен свят новогодишните обръщения би трябвало да наподобяват напълно иначе. Защо, да вземем за пример, създателите им да не се сменят всяка година? Веднъж да бъде шампионка по шах, различен път - служащ, сакат от машина, трети път дете, четвърти път - най-възрастният човек в страната. Сигурен съм, че всеки от случайно изброените хора би имал какво да каже на своите съграждани - за живота си, за очакванията и страховете си, за общото бъдеще. И хората ще го/я слушат с по-голямо внимание от това, с което слушат сменящите се на 5-10 години " глави ".
Кой ще слуша господин Радев и кой ще гаси тв приемника - това явно си е въпрос на персонален избор. Лично аз не бих слушал послание на водач, който скрито или очевидно поддържа нападателни войни, който мисли основно за политическото си оцеляване и/или за медийната обстановка, който употребява опцията да приказва пред най-голямата допустима аудитория, с цел да урежда персонални сметки - без значение дали е водач на България, на Китай или на Малайзия.
Впрочем, в редица страни тези обръщения не се излъчват тъкмо в среднощ на Нова година - отредено им е по-скромно местенце в следобедните или вечерните часове. Все е нещо.
Да, тъй като към този момент не сме " илядодевестотин " и еди-коя-си година, както се показваше един предходник на господин Радев.
***
Този коментар показва персоналното мнение на създателя и може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дъждовни води като цяло.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Но оттатък това кой какво мисли за господин Радев, дали протестът ще бъде " всеобщ " или пък в 23:55 тв приемниците си ще изключат единствено " умнокрасивите " (които да са те), дано на първо време да се запитаме нещо напълно простичко: За какво въобще са ни дотрябвали новогодишните обръщения на държавни или държавни ръководители?
А в другите страни?
Тук една възмутена част от поданството незабавно ще се надигне на уотабаутистки митинг: " Ами Германия? Ами Франция? Че даже Норвегия! ". Да, и Русия, и Китай, и Малайзия - дълъг е описът на страните, където " главите " се обръщат към съответното народонаселение и отвисоко раздават благословии, пожелания, а от време на време предизвестия и даже закани. В България, твърди се, княз Батенберг пръв предлага тази форма за другарство с поданиците, подражавайки, несъмнено, на огромните европейски водачи. Защото тогава, а и най-малко през първата половина на 20 век, всеобщо се мисли точно през такава оптика: " главата " (с корона или без) снизхожда до безименната маса, удостоява я с бащинските си пожелания и рекомендации, гледа надолу ту богатство, ту кръвожадно, " сплотява и въплъщава нацията ", до момента в който самата нация по хипотеза изпада в признателност и примирение. А в действителност в по-ново време нацията единствено чака да гръмне шампанското и да продължи новогодишното угощение.
Помните ли речите на Тодор Живков?
Без да подценявам ритуалния и алегоричен темперамент на тези обръщения, както и обстоятелството, че несъмнено доста хора от досада, от любознание или пък заради някаква страст изслушват предсказуемите баналности на своя държавен началник (или ръководителка), отново си остава въпросът: Уместни ли са тези обръщения в днешно време? Да, президентът или държавната ръководителка нормално по закон имат право да " адресират " (както се споделя на новобългарски) своето поданство - и нормално го вършат с дълбокото разбиране, че думите им засягат хората, че подръпват някакви струни, че даже реалокират някакви планини. Но фактът е, че тези обръщения нормално си остават новогодишен декор, в случай че не и тематика за всевъзможни смешки и закачки. За да не стартирам с Тодор Живков, ето един различен срамен образец: през 1986 година немската телевизия по нехайство излъчи обръщението на канцлера Кол от предходната година. И тази неточност с нищо не промени нито политическата траектория на Федерална Република Германия, нито пък новогодишните очаквания и страхове на западногерманците.
А за обръщенията на Тодор Живков дори съвсем няма потребност да приказваме. Съдържанието им си беше по руския учебник, с някои народняшки изхлузвания от калъпа, а пък откъм форма, ораторско майсторство, граматика - да потънеш в земята от позор. Да не приказваме за самодоволството на протагониста, който се любуваше на простоватите си реплики и като че ли му идеше да възкликне: " Аз съм елементарен, вие сте прости… "
Новогодишното послание в един съвършен свят
В един съвършен свят новогодишните обръщения би трябвало да наподобяват напълно иначе. Защо, да вземем за пример, създателите им да не се сменят всяка година? Веднъж да бъде шампионка по шах, различен път - служащ, сакат от машина, трети път дете, четвърти път - най-възрастният човек в страната. Сигурен съм, че всеки от случайно изброените хора би имал какво да каже на своите съграждани - за живота си, за очакванията и страховете си, за общото бъдеще. И хората ще го/я слушат с по-голямо внимание от това, с което слушат сменящите се на 5-10 години " глави ".
Кой ще слуша господин Радев и кой ще гаси тв приемника - това явно си е въпрос на персонален избор. Лично аз не бих слушал послание на водач, който скрито или очевидно поддържа нападателни войни, който мисли основно за политическото си оцеляване и/или за медийната обстановка, който употребява опцията да приказва пред най-голямата допустима аудитория, с цел да урежда персонални сметки - без значение дали е водач на България, на Китай или на Малайзия.
Впрочем, в редица страни тези обръщения не се излъчват тъкмо в среднощ на Нова година - отредено им е по-скромно местенце в следобедните или вечерните часове. Все е нещо.
Да, тъй като към този момент не сме " илядодевестотин " и еди-коя-си година, както се показваше един предходник на господин Радев.
***
Този коментар показва персоналното мнение на създателя и може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дъждовни води като цяло.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ