Какво не може да вземе ЧСИ-то при просрочен кредит
Голяма част от длъжниците не са наясно що е несеквестируемост
Голяма част от длъжниците у нас, най-вече по-възрастните хора и пенсионерите, не са наясно с така наречен несеквестируемост, а именно - неприкосновеността на доходи и /или вещи и имоти при установена извънсъдебно или по съдебен ред задлъжнялост.
Дори срещу определен длъжник да има издаден изпълнителен лист и образувано изпълнително производство при частен съдебен изпълнител например за задължение по кредит, към топлофикационно или водоснабдително дружество, върху определено имущество на същия не може да се изпълнява т.е. със същото не може да бъде удовлетворявана претенцията на взискателя.
Член 444 от Граждански процесуален кодекс изрично постановява, че:
" Изпълнението не може да бъде насочено върху следните вещи на длъжника физическо лице:
1. вещи за обикновено употребление на длъжника и на неговото семейство, посочени в списък, приет от Министерския съвет;
2. необходимата храна на длъжника и неговото семейство за един месец, а
за земеделските стопани - до нова реколта
или равностойността й в други земеделски произведения, в случай че няма такава;
3. необходимите горива за отопление, готвене и осветление за три месеца;
4. машините, инструментите, пособията и книгите, необходими лично на длъжника, упражняващ свободна професия, или на занаятчия за упражняване на неговото занятие;
5. земите на длъжника земеделски стопанин: градини и лозя с повърхност общо до 5 дка или ниви или ливади с повърхност до 30 дка, и необходимите за воденето на стопанството машини и инвентар, както и торовете, средствата за растителна защита и семето за посев - за една година;
6. необходимите две глави работен добитък, една крава, пет глави дребен добитък, десет пчелни кошера и домашните птици, както и необходимата храна за изхранването им до нова реколта или до пускането на паша;
7. жилището на длъжника, в случай че той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него; в случай че жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с наредба на Министерския съвет, надвишаващата част от него се продава, в случай че са налице условията по член 39, алинея 2 от Закона за собствеността;
8. предвидените в различен закон вещи и вземания като неподлежащи на принудително изпълнение. "
Вещите по т.1 пък съответно са:
1 .Вещи за лично употребление:
а) по едно горно зимно палто, едно горно есенно палто,
една шапка, два костюма
(съответно панталони, ризи и жилетки или пуловери - за мъжете, и поли или панталони, блузи и жилетки или пуловери, или четири рокли - за жените) и работното облекло;
б) употребяваните обувки и долни дрехи.
2. Всички детски храни и принадлежности.
3. Вещи за домашно употребление:
а) по един креват, една постелка, една зимна и една лятна завивка, както и по два ката спално долни дрехи за всеки член от семейството;
б) един двукрилен гардероб, един кухненски бюфет, обикновените маси и столове;
в) обикновените домашни и кухненски прибори и съдове и обикновените прибори за хранене;
г) необходимите уреди за отопление и една печка за готвене;
д) една пералня и един хладилник;
е) един телефонен апарат и един радиоапарат.
4. Изкуствените органи, протезите, очилата и другите помощни приспособления и предмети, които се употребяват от длъжника или от членовете на неговото семейство поради физически недъзи или наранявания, както и лекарствата и другите приспособления,
средства и материали за лечение
5. Учебните пособия, включително книгите и музикалните инструменти, използването на които е необходимо при общото и професионалното обучение на длъжника и членовете на неговото семейство.
6. Домашните животни (домашните любимци), в случай че не са отглеждани за продажба.
7. Семейните и личните ордени и отличия.
От своя страна, съгласно член 466 от Граждански процесуален кодекс: " Ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия,
чиито размери са над минималната работна заплата,
може да се удържа само:
- в случай че осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между минималната работна заплата и двукратния размер на минималната работна заплата - една трета част, в случай че е без деца, и една четвърт част, в случай че е с деца, които издържа;
- в случай че осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между двукратния размер на минималната работна заплата и четирикратния размер на минималната работна заплата - една втора част, в случай че е без деца, и една трета част, в случай че е с деца, които издържа;
- в случай че осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер над четирикратния размер на минималната работна заплата - горницата над двукратния размер на минималната работна заплата, в случай че е без деца, и горницата над два пъти и половина размера на минималната работна заплата, в случай че е с деца, които издържа. (2) (Нова - Дъждовни води, бр. 50 от 2008 година, в сила от 01.03.2008 г.)
Месечното трудово възнаграждение по алинея 1 се определя, след като се приспаднат дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски. "
Законодателят не третира различно длъжниците, които получават доходи от полагането на труд от тези, които получават доходи от пенсия. Несеквестируемият минимум е определен абсолютно -
в размер на минималната работна заплата /към момента 560 лева/
и това се отнася както за всяко възнаграждение за труд, така и за пенсията, както и за обезщетенията и помощите за безработица до този размер. Приетото в закона и в константната съдебна практика е, че какъвто и да е източникът на дохода, абсолютно несеквестируемата част е еднаква за всички длъжници - минималната работна заплата.
Следва да се отбележи, че от посочената в настоящото изложение несеквестируемост не се ползват лицата, учредили залог или ипотека върху свое имущество за вземанията на определен кредитор, когато той е предприел действия по принудително изпълнение. Несеквестируемостта на единственото жилище отпада и при задължения, свързани с непозволено увреждане или финансови начети, както и такива за издръжка, като задължението за издръжка не се ползва и със защитата за минимален несеквестируем доход по член 466 от Граждански процесуален кодекс.
Адвокат Станимир Стоев,
кантора " Стоев и Гуцина "
Голяма част от длъжниците у нас, най-вече по-възрастните хора и пенсионерите, не са наясно с така наречен несеквестируемост, а именно - неприкосновеността на доходи и /или вещи и имоти при установена извънсъдебно или по съдебен ред задлъжнялост.
Дори срещу определен длъжник да има издаден изпълнителен лист и образувано изпълнително производство при частен съдебен изпълнител например за задължение по кредит, към топлофикационно или водоснабдително дружество, върху определено имущество на същия не може да се изпълнява т.е. със същото не може да бъде удовлетворявана претенцията на взискателя.
Член 444 от Граждански процесуален кодекс изрично постановява, че:
" Изпълнението не може да бъде насочено върху следните вещи на длъжника физическо лице:
1. вещи за обикновено употребление на длъжника и на неговото семейство, посочени в списък, приет от Министерския съвет;
2. необходимата храна на длъжника и неговото семейство за един месец, а
за земеделските стопани - до нова реколта
или равностойността й в други земеделски произведения, в случай че няма такава;
3. необходимите горива за отопление, готвене и осветление за три месеца;
4. машините, инструментите, пособията и книгите, необходими лично на длъжника, упражняващ свободна професия, или на занаятчия за упражняване на неговото занятие;
5. земите на длъжника земеделски стопанин: градини и лозя с повърхност общо до 5 дка или ниви или ливади с повърхност до 30 дка, и необходимите за воденето на стопанството машини и инвентар, както и торовете, средствата за растителна защита и семето за посев - за една година;
6. необходимите две глави работен добитък, една крава, пет глави дребен добитък, десет пчелни кошера и домашните птици, както и необходимата храна за изхранването им до нова реколта или до пускането на паша;
7. жилището на длъжника, в случай че той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него; в случай че жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с наредба на Министерския съвет, надвишаващата част от него се продава, в случай че са налице условията по член 39, алинея 2 от Закона за собствеността;
8. предвидените в различен закон вещи и вземания като неподлежащи на принудително изпълнение. "
Вещите по т.1 пък съответно са:
1 .Вещи за лично употребление:
а) по едно горно зимно палто, едно горно есенно палто,
една шапка, два костюма
(съответно панталони, ризи и жилетки или пуловери - за мъжете, и поли или панталони, блузи и жилетки или пуловери, или четири рокли - за жените) и работното облекло;
б) употребяваните обувки и долни дрехи.
2. Всички детски храни и принадлежности.
3. Вещи за домашно употребление:
а) по един креват, една постелка, една зимна и една лятна завивка, както и по два ката спално долни дрехи за всеки член от семейството;
б) един двукрилен гардероб, един кухненски бюфет, обикновените маси и столове;
в) обикновените домашни и кухненски прибори и съдове и обикновените прибори за хранене;
г) необходимите уреди за отопление и една печка за готвене;
д) една пералня и един хладилник;
е) един телефонен апарат и един радиоапарат.
4. Изкуствените органи, протезите, очилата и другите помощни приспособления и предмети, които се употребяват от длъжника или от членовете на неговото семейство поради физически недъзи или наранявания, както и лекарствата и другите приспособления,
средства и материали за лечение
5. Учебните пособия, включително книгите и музикалните инструменти, използването на които е необходимо при общото и професионалното обучение на длъжника и членовете на неговото семейство.
6. Домашните животни (домашните любимци), в случай че не са отглеждани за продажба.
7. Семейните и личните ордени и отличия.
От своя страна, съгласно член 466 от Граждански процесуален кодекс: " Ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия,
чиито размери са над минималната работна заплата,
може да се удържа само:
- в случай че осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между минималната работна заплата и двукратния размер на минималната работна заплата - една трета част, в случай че е без деца, и една четвърт част, в случай че е с деца, които издържа;
- в случай че осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между двукратния размер на минималната работна заплата и четирикратния размер на минималната работна заплата - една втора част, в случай че е без деца, и една трета част, в случай че е с деца, които издържа;
- в случай че осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер над четирикратния размер на минималната работна заплата - горницата над двукратния размер на минималната работна заплата, в случай че е без деца, и горницата над два пъти и половина размера на минималната работна заплата, в случай че е с деца, които издържа. (2) (Нова - Дъждовни води, бр. 50 от 2008 година, в сила от 01.03.2008 г.)
Месечното трудово възнаграждение по алинея 1 се определя, след като се приспаднат дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски. "
Законодателят не третира различно длъжниците, които получават доходи от полагането на труд от тези, които получават доходи от пенсия. Несеквестируемият минимум е определен абсолютно -
в размер на минималната работна заплата /към момента 560 лева/
и това се отнася както за всяко възнаграждение за труд, така и за пенсията, както и за обезщетенията и помощите за безработица до този размер. Приетото в закона и в константната съдебна практика е, че какъвто и да е източникът на дохода, абсолютно несеквестируемата част е еднаква за всички длъжници - минималната работна заплата.
Следва да се отбележи, че от посочената в настоящото изложение несеквестируемост не се ползват лицата, учредили залог или ипотека върху свое имущество за вземанията на определен кредитор, когато той е предприел действия по принудително изпълнение. Несеквестируемостта на единственото жилище отпада и при задължения, свързани с непозволено увреждане или финансови начети, както и такива за издръжка, като задължението за издръжка не се ползва и със защитата за минимален несеквестируем доход по член 466 от Граждански процесуален кодекс.
Адвокат Станимир Стоев,
кантора " Стоев и Гуцина "
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ