Мария Капон: Предлагат ни постната пица на Дянков с обещание за пармезан от Менда Стоянова
Говоренето за пармезан от ръководителя на бюджетната комисия в Народното събрание Менда Стоянова и чувството за липса на луканка профанизира най-важния закон в страната, а точно този за държавния бюджет. Това споделя Мария Капон пред БГНЕС и продължава:
Липсата на втория продукт евентуално се изяснява с високото кръвно на премиера. А за пармезана ще приказваме по-късно... За да разсея мъглата от надменност и непросветеност, която властта е спуснала над нас, ще направя съпоставяне с някои параметри от бюджета на една от модерните страни в Европа, която харесва даже Борисов.
Един бюджет слага значимите тематики за обществото, а точно къде са акцентите за правене на политика през идната година. От приказките на болшинството и тези на несъответстващата съпротива тематиките потъват под килима. Никой не може да Ви отговори има ли акцент върху привличането на вложения или пък в държавни вложения? Накъде променяме образованието и подвигаме ли качеството на опазването на здравето.
Нищо сходно не се вижда в цифрите на този законопроект. Един бюджет, който не е ориентиран към развиване на стопанската система, от една страна и качеството на живот на хората, от друга, не коства. Документът, който е показан, е толкоз разфокусиран, колкото може да бъде погледа на човек със скъпи очила, само че сгрешен диоптър. От плана за бюджет се вижда, че страната ни няма линия за развиване.
От политиците се чака да бъдат визионери, а не счетоводители. Няма вложения в разноските за обучение и научни проучвания. Как тогава ще чакаме способени хора да движат страната, да ни лекуват, да ни съдят или да вършат конкурентна стопанска система? В Германия тези разноски са се нараснали с 28% и даже единствено новите вложения в микроелектрониката са 1.7 милиарда евро.
Говоря в проценти, тъй като сумите са несъотносими към размера и опциите на страната ни. Там приятелите ни са решили, че през микроелектрониката ще поддържат дигитализирането на стопанската система, а у нас ние не виждаме и обикновена поддръжка за цифровизацията, нито потенциал за нововъведенията.
Конкурентоспособността на България в интернационален проект е затихваща. Какво да приказваме за по този начин остарялата тематика Електронно държавно управление, която се разтяга по телевизионните студия от времената на кабинета Сакскобургготски? Вътрешната и външната сигурност се показва само в пари за битови потребности.
И може би ще се чудите, че още веднъж ще направя съпоставяне с Германия, само че за 2018 година бюджетът на Федералното министерство на вътрешните работи ще бъде повишен с 11,5%, спрямо предходния финансов проект. А ние твърдим, че сме гранична зона на Европейския съюз, подложена на риск и напън! Е, каква е логиката за това нарастване навътре в Европа и липса на такава на границата й? Бюджетът на Федералното министерство за икономическо съдействие и развиване (BMZ) има растеж от 35 на 100 за последните четири години. Очевидно на Германия не й стига и влага още повече в развиване на стопанската система.
А ние? Мирна Германия има 17% нарастване на разноските за защита, до момента в който у нас властта търси най-малкото общо кратно сред военновъздушна база и детска градина. Българският план за Бюджет 2018 е продължение на „ консолидирано държание “ от ГЕРБ за видимо разпределяне на калпак, популистки ограничения по тематики, настоящи от медиите и изтичане на пари в нереформирани браншове.
Алтернативният „ социалистически “ бюджет на формалната съпротива Българска социалистическа партия е назадничав опит за обществено позициониране. И от двете страни на медала на властта виждаме единствено прахуляк в очите на хората, от които се чака да гласоподават и нито сантиметър визия за развиване на страната. Мълчаливо единодушие има единствено върху дотацията за партиите от 11 лв. за глас.
У нас работодателите постоянно са длъжни и нормално са „ алчни “, а се хвърлят пари за раздута администрация, с цел да може уютно да се назначи партийният уред или кумове и братовчеди, които са закъсали. Тъжно, нали! Това, което липсва в най-важния закон, е водачество на страната, тъй като единствено водачите дават визия за бъдещето. Каквото водачеството, подобен и бюджетът. Вместо това, имаме нормално властване и престой на управнически позиции, в които ръководещите са ангажирани с това да държат юздите и да подмятат залъци на хранениците.
Някой ден ще имаме консолидация и инвестиция в благосъстоянието на нацията ни и тогава ще се види разликата. Това зависи от нас, не от тях. А в този момент за пармезана... Най-известният италиански кашкавал, за сведение на бюджетната комисия, не се употребява за пица, а за поръсване на спагети. Пицата е изобретена преди няколкостотин години в Неапол, с цел да поемат мощна храна най-бедните служащи, които са полагали тежък физически труд.
У нас модата й се върна, когато финансовият министър на ГЕРБ в първия мандат - Симеон Дянков даде обещание „ постна “ пица на българския народ. Така, че сред първия и третия мандат на ГЕРБ, просто тя все остава тънка. А за положителния пармезан е необходим мощен разтвор от сол и прясно мляко, половината издоено вечерта, а другото – сутринта... Разбира се и квас... След което би трябвало да престои една година (време, задоволително за идващия бюджет)… Пътьом се намазва и обръща...
Историята споделя, че Наполеон Бонапарт го е ценял. Какво ли желаят да ни кажат ръководещите? На мен ми се коства, че колкото и суджук да ядат, постоянно ще поставят пармезана върху пицата. Отдолу ще избиват алените петна на доматения сос, с цел да потвърдят, че когато някой е комунист и популист в мисленето си, не могат да му оказват помощ нито изтънчените ястия, нито табелката на Европейската национална партия.
Липсата на втория продукт евентуално се изяснява с високото кръвно на премиера. А за пармезана ще приказваме по-късно... За да разсея мъглата от надменност и непросветеност, която властта е спуснала над нас, ще направя съпоставяне с някои параметри от бюджета на една от модерните страни в Европа, която харесва даже Борисов.
Един бюджет слага значимите тематики за обществото, а точно къде са акцентите за правене на политика през идната година. От приказките на болшинството и тези на несъответстващата съпротива тематиките потъват под килима. Никой не може да Ви отговори има ли акцент върху привличането на вложения или пък в държавни вложения? Накъде променяме образованието и подвигаме ли качеството на опазването на здравето.
Нищо сходно не се вижда в цифрите на този законопроект. Един бюджет, който не е ориентиран към развиване на стопанската система, от една страна и качеството на живот на хората, от друга, не коства. Документът, който е показан, е толкоз разфокусиран, колкото може да бъде погледа на човек със скъпи очила, само че сгрешен диоптър. От плана за бюджет се вижда, че страната ни няма линия за развиване.
От политиците се чака да бъдат визионери, а не счетоводители. Няма вложения в разноските за обучение и научни проучвания. Как тогава ще чакаме способени хора да движат страната, да ни лекуват, да ни съдят или да вършат конкурентна стопанска система? В Германия тези разноски са се нараснали с 28% и даже единствено новите вложения в микроелектрониката са 1.7 милиарда евро.
Говоря в проценти, тъй като сумите са несъотносими към размера и опциите на страната ни. Там приятелите ни са решили, че през микроелектрониката ще поддържат дигитализирането на стопанската система, а у нас ние не виждаме и обикновена поддръжка за цифровизацията, нито потенциал за нововъведенията.
Конкурентоспособността на България в интернационален проект е затихваща. Какво да приказваме за по този начин остарялата тематика Електронно държавно управление, която се разтяга по телевизионните студия от времената на кабинета Сакскобургготски? Вътрешната и външната сигурност се показва само в пари за битови потребности.
И може би ще се чудите, че още веднъж ще направя съпоставяне с Германия, само че за 2018 година бюджетът на Федералното министерство на вътрешните работи ще бъде повишен с 11,5%, спрямо предходния финансов проект. А ние твърдим, че сме гранична зона на Европейския съюз, подложена на риск и напън! Е, каква е логиката за това нарастване навътре в Европа и липса на такава на границата й? Бюджетът на Федералното министерство за икономическо съдействие и развиване (BMZ) има растеж от 35 на 100 за последните четири години. Очевидно на Германия не й стига и влага още повече в развиване на стопанската система.
А ние? Мирна Германия има 17% нарастване на разноските за защита, до момента в който у нас властта търси най-малкото общо кратно сред военновъздушна база и детска градина. Българският план за Бюджет 2018 е продължение на „ консолидирано държание “ от ГЕРБ за видимо разпределяне на калпак, популистки ограничения по тематики, настоящи от медиите и изтичане на пари в нереформирани браншове.
Алтернативният „ социалистически “ бюджет на формалната съпротива Българска социалистическа партия е назадничав опит за обществено позициониране. И от двете страни на медала на властта виждаме единствено прахуляк в очите на хората, от които се чака да гласоподават и нито сантиметър визия за развиване на страната. Мълчаливо единодушие има единствено върху дотацията за партиите от 11 лв. за глас.
У нас работодателите постоянно са длъжни и нормално са „ алчни “, а се хвърлят пари за раздута администрация, с цел да може уютно да се назначи партийният уред или кумове и братовчеди, които са закъсали. Тъжно, нали! Това, което липсва в най-важния закон, е водачество на страната, тъй като единствено водачите дават визия за бъдещето. Каквото водачеството, подобен и бюджетът. Вместо това, имаме нормално властване и престой на управнически позиции, в които ръководещите са ангажирани с това да държат юздите и да подмятат залъци на хранениците.
Някой ден ще имаме консолидация и инвестиция в благосъстоянието на нацията ни и тогава ще се види разликата. Това зависи от нас, не от тях. А в този момент за пармезана... Най-известният италиански кашкавал, за сведение на бюджетната комисия, не се употребява за пица, а за поръсване на спагети. Пицата е изобретена преди няколкостотин години в Неапол, с цел да поемат мощна храна най-бедните служащи, които са полагали тежък физически труд.
У нас модата й се върна, когато финансовият министър на ГЕРБ в първия мандат - Симеон Дянков даде обещание „ постна “ пица на българския народ. Така, че сред първия и третия мандат на ГЕРБ, просто тя все остава тънка. А за положителния пармезан е необходим мощен разтвор от сол и прясно мляко, половината издоено вечерта, а другото – сутринта... Разбира се и квас... След което би трябвало да престои една година (време, задоволително за идващия бюджет)… Пътьом се намазва и обръща...
Историята споделя, че Наполеон Бонапарт го е ценял. Какво ли желаят да ни кажат ръководещите? На мен ми се коства, че колкото и суджук да ядат, постоянно ще поставят пармезана върху пицата. Отдолу ще избиват алените петна на доматения сос, с цел да потвърдят, че когато някой е комунист и популист в мисленето си, не могат да му оказват помощ нито изтънчените ястия, нито табелката на Европейската национална партия.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ