Източна приказка
Господин Молотов споделил, че България би трябвало да бъде осъдена за помощта ѝ за Германия. По думите на Молотов, маршал Сталин споделил, че ще бъде вярно Русия да има 90% ползи в България.
Господин Идън дал отговор, че те имат дребен интерес в България и заради това молят за прекомерно малко. Освен това бил склонен, че Черно море е „ Съветско езеро”.
Ето по този начин, в Москва, на 9 октомври 1944 година, българският въпрос бил решен за по-малко от 24 часа. Кратка замяна на реплики, която начертала идващите 45 години освен за нашата страна. Въпросът за спасяването на българските евреи можел да послужи като златен коз за пред американците, само че към този момент Рузвелт бил прекомерно болен. А България била на колене.
Размяната на остри реплики сред министерствата на външните работи на България и Русия във връзка със спасяването на българските евреи, предстоящо роди доста полюсни реакции. Тезата, изразена от Мария Захарова на постоянната ѝ конференция в Москва през седмицата и предстоящият отговор от българското външно министерство, демонстрират какъв брой огромни са пукнатините в връзките ни в последните година.
И тук стартират ненужните пояснения, които са същинския лакмус за зрелостта на един народ. Казаното от Захарова е провокация, по този начин както китайците предизвикат в последно време „ Росатом” в доста точки на света. Руснаците одобряват боята върху паметника на Съветската войска като провокация, макар че с багра беше залят и паметника на Рейгън в Южния парк по-малко от седмица след откриването му.
Тия за света всичко знаят. Важно приказват. И овцете пасат. Гениална фраза от кино лентата „ Възвишение”, по романа на Милен Русков, който потегля по кината другата седмица.
Хайде, ние тук обичаме да се разделяме на русофили и русофоби, американофили и американофоби, до момента в който чакаме да ни оправят, само че думите на Захарова са повече от изненадващи. Не единствено, че са исторически неиздържани, само че показват непредвидена и самоцелна офанзива към един от дребното приноси на България към света. На отговорна България, която не би трябвало да забравяме, че е била на страната на губещите. На България, която е изпратила хиляди свои бойци на гибел надалеч от границите ни, единствено и единствено, с цел да смекчи удара на спечелилите по нея. А ударът е бил заплашителен. 45 години България е изкупувала неверния си избор в навечерието на Втората международна война. Но най-малко е избавила своите евреи. Защото българският народ е воден постоянно от слепи политици, само че в никакъв случай не губи своята човещина.
В този смисъл, въобще не е нужно да се палим толкоз. Историческите знания на госпожа Захарова са неин персонален проблем. А по-скоро да се запитаме – дали в действителност съветският президент има намерение да пристигна? Той приел ли е поканата да посети България на 3 март следващата година въобще? Знаят ли в София дали ще има сходно посещаване?
Колко би било забавно – Владимир Путин в София тъкмо в средата на българското европредседателство. Но се колебая, че такова посещаване въобще ще има, колкото и неприятно да му е на президента да го чуе.
Защото хора като Захарова могат да приказват каквото си желаят, само че значимото е да забележим по какъв начин Путин гледа на България. И да разберем – по какъв начин нашите избраници гледат на него. Защото времето, в което орисите на народите се решаваха за 24 часа от дълго време завърши, а връзките ни особено с Русия би трябвало да са надалеч по-зрели от дребните исторически провокации.
Господин Идън дал отговор, че те имат дребен интерес в България и заради това молят за прекомерно малко. Освен това бил склонен, че Черно море е „ Съветско езеро”.
Ето по този начин, в Москва, на 9 октомври 1944 година, българският въпрос бил решен за по-малко от 24 часа. Кратка замяна на реплики, която начертала идващите 45 години освен за нашата страна. Въпросът за спасяването на българските евреи можел да послужи като златен коз за пред американците, само че към този момент Рузвелт бил прекомерно болен. А България била на колене.
Размяната на остри реплики сред министерствата на външните работи на България и Русия във връзка със спасяването на българските евреи, предстоящо роди доста полюсни реакции. Тезата, изразена от Мария Захарова на постоянната ѝ конференция в Москва през седмицата и предстоящият отговор от българското външно министерство, демонстрират какъв брой огромни са пукнатините в връзките ни в последните година.
И тук стартират ненужните пояснения, които са същинския лакмус за зрелостта на един народ. Казаното от Захарова е провокация, по този начин както китайците предизвикат в последно време „ Росатом” в доста точки на света. Руснаците одобряват боята върху паметника на Съветската войска като провокация, макар че с багра беше залят и паметника на Рейгън в Южния парк по-малко от седмица след откриването му.
Тия за света всичко знаят. Важно приказват. И овцете пасат. Гениална фраза от кино лентата „ Възвишение”, по романа на Милен Русков, който потегля по кината другата седмица.
Хайде, ние тук обичаме да се разделяме на русофили и русофоби, американофили и американофоби, до момента в който чакаме да ни оправят, само че думите на Захарова са повече от изненадващи. Не единствено, че са исторически неиздържани, само че показват непредвидена и самоцелна офанзива към един от дребното приноси на България към света. На отговорна България, която не би трябвало да забравяме, че е била на страната на губещите. На България, която е изпратила хиляди свои бойци на гибел надалеч от границите ни, единствено и единствено, с цел да смекчи удара на спечелилите по нея. А ударът е бил заплашителен. 45 години България е изкупувала неверния си избор в навечерието на Втората международна война. Но най-малко е избавила своите евреи. Защото българският народ е воден постоянно от слепи политици, само че в никакъв случай не губи своята човещина.
В този смисъл, въобще не е нужно да се палим толкоз. Историческите знания на госпожа Захарова са неин персонален проблем. А по-скоро да се запитаме – дали в действителност съветският президент има намерение да пристигна? Той приел ли е поканата да посети България на 3 март следващата година въобще? Знаят ли в София дали ще има сходно посещаване?
Колко би било забавно – Владимир Путин в София тъкмо в средата на българското европредседателство. Но се колебая, че такова посещаване въобще ще има, колкото и неприятно да му е на президента да го чуе.
Защото хора като Захарова могат да приказват каквото си желаят, само че значимото е да забележим по какъв начин Путин гледа на България. И да разберем – по какъв начин нашите избраници гледат на него. Защото времето, в което орисите на народите се решаваха за 24 часа от дълго време завърши, а връзките ни особено с Русия би трябвало да са надалеч по-зрели от дребните исторически провокации.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ