Душата се нуждае от Бог и страда, ако не й Го даваме
Господ подготви празнична Вечеря. На нея предложения първо Праотците, а след това и нас - хората от бъдните генерации
Ето, наближава огромният празник Рождество Христово. Преди да го отпразнуваме, преди да възпоменем явяването в света на Божия Син - Господ Иисус Христос, Св. Църква умно ни напомня за тези антични праведници, които също са очаквали тази наслада. И то с огромна вяра и непоколебима религия.Всички тези старозаветни отци - патриарси, родоначалници, пророци, светии от Адам до праведния Йосиф - обручникът на Дева Мария, наречени Праотци, са се оправдали и избавили посредством религия в идещия Спасител. Повечето от тях са живели в тежки времена, с нищо по-различни от нашите: във време на всеобщо нечестие и студенина от живия Бог, време на морална безнравственост, безбожие, злоба към положителното и истината, време на сатанизъм, посредством идолопоклонство и поверие.
От своите сънародници са били гонени и оскърбявани, затваряни в тъмници, преследвани и убивани. Немили-недраги са се скитали по пустини и планини, гладни, голи, боси. И макар компликациите, те са оставали твърди във вярата си в живия Бог. Очаквали са с вяра обещания Спасител, Който ще избави света от злото и прегрешението. Ето за какво за нас те са герои на вярата, които почтено св.ап. Павел е възпял в 11 гл. на Посланието си до евреите.Вярата към Бога и Неговите обещания у тези праведници е била толкоз мощна, че е била мотор на целия им живот и съображение на техните действия. Вярата в упования Спасител и идещото посредством Него избавление е подхранвала вярата им в положителното бъдеще.
С религия Авраам напусна бащината си земя и се засели в Ханаан. С религия получи на старини обещания си наследник Исаак, който бе подготвен да принесе в жертва по Божия заръка. С религия в миналото Ной построи Ковчега и избави фамилията си от Потопа. С религия, свикан на Синай, Моисей оглави израилтяните и през доста тествания, с чудеса и знамения, ги освободи от робството и ги върна в родната земя. С религия пророците изобличаваха нечестието и кривоверието на царете и народа, който забравяше своя Бог.Заради чистата им религия целият живот на Праотците бе напоен с откровеност и святост. Винаги правдиви и ревностни във положителното, те се борили с прегрешението и злото освен в сърцето си, само че и в обществото. Проявявали са надълбоко разкайване освен за своите, само че и за греховете на народа; плакали са и са се надявали на Божията благосклонност.
Чрез св. Праотци, посредством даваните им обещания и откровения за идването на Иисуса Христа в света, Бог приготвяше всички нации да Го посрещнат, да повярват в Спасителя и да го обикнат като им Се разкрие в делото на нашето избавление. Само че мнозина видяха, чуха и не схванаха. Тайната на изкуплението и спасението, изпълнено с кръстната жертва на Христа - за тях тя остана загадка во веки. Господ подготви празнична Вечеря. На нея предложения първо Праотците, а след това и нас - хората от бъдните генерации. Вечерята - това е Църквата. Празничният гуляй - това е общението ни с Господа посредством вярата, посредством молитвата, посредством Тайнствата, изключително с Причащението - св. Евхаристия. На тази празнична Вечеря Бог кани всички, само че не всички се отзовават. Както е казано " Мнозина са звани, малко на брой определени ".
Бог кани всеки при Себе Си, да се помири с Него, да му елементарни греховете и да го помилва, да вземе присъединяване във всеобщото празненство на светиите в Неговото Царство. На тази сърдечна покана, на която са се отзовали първо Праотците, мнозина от поканените не идват. Те или отсрочват да одобряват поканата, увлечени от суетност и земни грижи, или я отхвърлят като ненужна, заслепени от прегрешението.В Христовата алегория поканените се оправдали за отхвърли си с разнообразни несериозни извинения. Днес мнозина постъпват по същия метод - късно било към този момент да имат вяра в Бога, не били научени да вървят на свещенодействие в храма, не се молят, не постят, не се причастяват, не се разкайват за греховете си, не се изповядват; не съблюдават Божиите наредби и закон, не слушат съвеста си, не желаят да чуят за духовното, нито да чуят за Христа. Ако пък чуят апропо, след това бързо го не помнят. Пленени от материалното, не помнят за безсмъртната си душа и за нейното избавление.Бог обаче не ни е не запомнил. Макар ние да отхвърляме повърхностно поканата му, Той отново ни подсеща. Изпраща ни компликации и премеждия, а хората се чудят от къде им е пристигнало. Чувстват се нещастни, а не проумяват от какво. Постоянно са ненаситни и недоволни, само че не схващат за какво. А всичко е толкова просто.Душата на индивида се нуждае от Бога и когато не й Го даваме, тя линее и се изтезава, а ние страдаме ли, страдаме, и не съзираме простичката истина, че без Господа сме за на никое място.
Амин!
Ето, наближава огромният празник Рождество Христово. Преди да го отпразнуваме, преди да възпоменем явяването в света на Божия Син - Господ Иисус Христос, Св. Църква умно ни напомня за тези антични праведници, които също са очаквали тази наслада. И то с огромна вяра и непоколебима религия.Всички тези старозаветни отци - патриарси, родоначалници, пророци, светии от Адам до праведния Йосиф - обручникът на Дева Мария, наречени Праотци, са се оправдали и избавили посредством религия в идещия Спасител. Повечето от тях са живели в тежки времена, с нищо по-различни от нашите: във време на всеобщо нечестие и студенина от живия Бог, време на морална безнравственост, безбожие, злоба към положителното и истината, време на сатанизъм, посредством идолопоклонство и поверие.
От своите сънародници са били гонени и оскърбявани, затваряни в тъмници, преследвани и убивани. Немили-недраги са се скитали по пустини и планини, гладни, голи, боси. И макар компликациите, те са оставали твърди във вярата си в живия Бог. Очаквали са с вяра обещания Спасител, Който ще избави света от злото и прегрешението. Ето за какво за нас те са герои на вярата, които почтено св.ап. Павел е възпял в 11 гл. на Посланието си до евреите.Вярата към Бога и Неговите обещания у тези праведници е била толкоз мощна, че е била мотор на целия им живот и съображение на техните действия. Вярата в упования Спасител и идещото посредством Него избавление е подхранвала вярата им в положителното бъдеще.
С религия Авраам напусна бащината си земя и се засели в Ханаан. С религия получи на старини обещания си наследник Исаак, който бе подготвен да принесе в жертва по Божия заръка. С религия в миналото Ной построи Ковчега и избави фамилията си от Потопа. С религия, свикан на Синай, Моисей оглави израилтяните и през доста тествания, с чудеса и знамения, ги освободи от робството и ги върна в родната земя. С религия пророците изобличаваха нечестието и кривоверието на царете и народа, който забравяше своя Бог.Заради чистата им религия целият живот на Праотците бе напоен с откровеност и святост. Винаги правдиви и ревностни във положителното, те се борили с прегрешението и злото освен в сърцето си, само че и в обществото. Проявявали са надълбоко разкайване освен за своите, само че и за греховете на народа; плакали са и са се надявали на Божията благосклонност.
Чрез св. Праотци, посредством даваните им обещания и откровения за идването на Иисуса Христа в света, Бог приготвяше всички нации да Го посрещнат, да повярват в Спасителя и да го обикнат като им Се разкрие в делото на нашето избавление. Само че мнозина видяха, чуха и не схванаха. Тайната на изкуплението и спасението, изпълнено с кръстната жертва на Христа - за тях тя остана загадка во веки. Господ подготви празнична Вечеря. На нея предложения първо Праотците, а след това и нас - хората от бъдните генерации. Вечерята - това е Църквата. Празничният гуляй - това е общението ни с Господа посредством вярата, посредством молитвата, посредством Тайнствата, изключително с Причащението - св. Евхаристия. На тази празнична Вечеря Бог кани всички, само че не всички се отзовават. Както е казано " Мнозина са звани, малко на брой определени ".
Бог кани всеки при Себе Си, да се помири с Него, да му елементарни греховете и да го помилва, да вземе присъединяване във всеобщото празненство на светиите в Неговото Царство. На тази сърдечна покана, на която са се отзовали първо Праотците, мнозина от поканените не идват. Те или отсрочват да одобряват поканата, увлечени от суетност и земни грижи, или я отхвърлят като ненужна, заслепени от прегрешението.В Христовата алегория поканените се оправдали за отхвърли си с разнообразни несериозни извинения. Днес мнозина постъпват по същия метод - късно било към този момент да имат вяра в Бога, не били научени да вървят на свещенодействие в храма, не се молят, не постят, не се причастяват, не се разкайват за греховете си, не се изповядват; не съблюдават Божиите наредби и закон, не слушат съвеста си, не желаят да чуят за духовното, нито да чуят за Христа. Ако пък чуят апропо, след това бързо го не помнят. Пленени от материалното, не помнят за безсмъртната си душа и за нейното избавление.Бог обаче не ни е не запомнил. Макар ние да отхвърляме повърхностно поканата му, Той отново ни подсеща. Изпраща ни компликации и премеждия, а хората се чудят от къде им е пристигнало. Чувстват се нещастни, а не проумяват от какво. Постоянно са ненаситни и недоволни, само че не схващат за какво. А всичко е толкова просто.Душата на индивида се нуждае от Бога и когато не й Го даваме, тя линее и се изтезава, а ние страдаме ли, страдаме, и не съзираме простичката истина, че без Господа сме за на никое място.
Амин!
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ