Когато Бог ни вразумява. История, след която ще се замислите
Господ ни обича и приема по всевъзможен метод. И постоянно ни дава опция да се изправим, да се отървем от прегрешението, да избегнем грешките. Но какъв брой постоянно чуваме и следваме тези препоръки на Бог? Ще ви опиша една история, която ще ви накара да се замислите.
„ Дълги години живях в един дом с татко ми в положение на непрекъснати кавги и боязън. Пиеше доста и в пияно положение беше нападателен и несъответстващ. Нямаше къде да отида. Когато побоят му стигна връхна точка, извиквах полицията. Това се повтаряше доста пъти.
Полицията към този момент идваше както нормално, пишеше акт, отвеждаше татко ми и след няколко часа, когато се усмиряваше, го пускаха. В обезсърчение се молех на Господ, Пресвета Богородица, благословената Матрона … Но всичко остана същото.
И по този начин, един път, когато за следващ път се обадих в полицията, полицията се държа извънредно. Един остро спря недоволствата ми за татко ми, прекъсвайки ме с думите: „ Той е твой татко! “. Бях сюрпризирана от властния му звук.
А вторият служител на реда доста добродушно стартира да ме убеждава да не написа акт, а да се опитам да се помиря с татко си. Бях сюрпризирана, за първи път срещах такова равнодушие. И макар че ме беше позор да пиша изказвания против личния си татко, не знаех други благоприятни условия да го успокоя.
И тези изказвания постоянно се одобряваха безразлично, а след това внезапно такова наставление …
Сега даже не си припомням дали съм написала заявката тогава или не. Но седмица по-късно татко ми ненадейно умря. Толкова доста години се карах с него, живеех в непрекъснато възмущение и даже преди гибелта му нямах време да желая амнистия, да простя или да се помиря.
И в този момент няма какво да се направи. Господ ми изпрати сигнал да се вразумя в лицето на тези двама служители на реда, само че аз не чух думите Му, отправени към мен: “Това е татко ти! ”
Много по-късно разбрах за какво молитвите ми татко ми да се излекува от алкохолизма не получиха отговор. Защото се молих за него с ненавист и възмущение в душата си. ”
