Войната в Украйна: как живеят хората на границата с Беларус
Горите и блатата последователно отстъпват място на пасища с добитък и добре поддържани къщи. На влизане в украинското село Невир въпреки всичко се натъкваме и на противотанкови заграждения – на пръв взор единственото нещо тук, което припомня за войната. Иначе в селото в никакъв случай не са чували детонации или сирени. " Живеем, до момента в който ни е писано. Никой не ни закача, ние не закачаме никого. Обработваме земята, садим картофи, изхранваме се. Има хора, дето си патят, само че ние тази война още не сме я видели. А какво ще бъде отсега нататък, бог знае ", споделя 85-годишната Оксана Мартинец от Невир.
Никой в селото не смее да гадае за бъдещето. Границата с Беларус е единствено на три километра, отвъд горичката. Почти всяко семейство в Невир има родственици в Беларус. След разпадането на Съветския съюз част от хората тук отишли да живеят отвъд границата – с вярата, че в Беларус животът ще е по-добър. Така постъпили и роднините на Степан Токарчук.
" Да вървят по дяволите! "
И до през днешния ден там живеят сестра му и племенникът му. Но възрастният човек споделя, че се е отрекъл от тях, когато те подкрепили нападението на Русия против Украйна. " Щом се почна войната – и край! Да вървят по дяволите! Година и половина дума не сме разменили. И по този начин ще си остане ", споделя пенсионерът.
Но не всички са прекъснали връзките си с родственици и другари оттатък границата. Почти всички близки на Галина Ганич са в Беларус. Преди постоянно ги посещавала, само че в този момент не са се виждали към този момент от година и половина. Говорят си единствено по телефона, само че и тези диалози не постоянно са лесни.
Галина споделя, че през първите дни на войната постоянно се карала с роднините си отвъд. " Те си гледат техните телевизионни канали в Беларус, а там тече такава агитация – смут! Цял месец им обяснявах и показвах, до момента в който малко се поразклати убеждението им, че Русия е пристигнала да избавя Украйна. "
Галина Ганич шие в селския клуб маскировъчни мрежи за украинската армияСнимка: DW" Всички канали към този момент са затворени "
Войната на Русия против Украйна промени освен връзките сред хората, тя промени и икономическото състояние на селяните: в украинските погранични региони към този момент има все по-малко работа. И в селото на Галина към този момент редуцират чиновници в пощенския клон.
Преди нахлуването на Русия в Украйна тукашните мъже постоянно ходели на гурбет в чужбина. Сега обаче границите са затворени за мъжете и никой не може да мръдне. Пресъхнал е и различен нормален източник на приходи за локалните хора: контрабандата. " Пренасях цигари и друго, каквото пристигна, единствено с цел да изкарам някой лев ", признава Степан Токарчук.
Така било, тъй като и тогава нямало доста работа, счита Степан. " Всички го правехме, освен аз. Нали би трябвало да си изкарваш прехраната някак? И по този начин пренасяхме цигари, брашно, захар, та припечелвахме за прехранване. Тук е погранична зона и всички се занимаваха с контрабанда. Нямате си визия в какви мащаби: облекла, телефони, всичко. Сега всички канали към този момент са затворени ", изяснява Токарчук.
Степан Токарчук има родственици, които живеят и работят в Беларус Снимка: DWТа по този начин: хората са принудени да напущат селата си, тъй като няма нито работа, нито пари. Само дамите още могат да вървят на гурбет в чужбина – най-много на сезонна работа в Полша. Мъжете си търсят работа вътре в Украйна, а по селата остават единствено пенсионерите. Някои от тях получават помощ от децата, другите живеят единствено от пенсиите си, а трети – като Степан Токарчук – развиват собствен личен бизнес. " Преди работех като водач и нямах време за пчеларство. Когато се пенсионирах обаче, подхванах още веднъж занаята на татко ми. Имам пчелин с повече от 20 пчелни семейства ", споделя Степан.
" Каквото ни е писано "
Местните хора гледат да не мислят много-много за заплахата Беларус да нахлуе през границата. Живеят си нормалния живот: работят в зеленчуковите градини, гледат си дворовете, събират сено за добитъка през зимата. Тукашните селяни споделят, че в действителност не усещат наличието на войната, тъй че няма потребност да бягат от нея.
" Никога не сме бягали. Каквото е писано – това ще е. И къде ли да отидем? Много надалеч няма да стигнем. Не, няма да тичам, тук ми е забавно да пребивавам и си мисля, че в никакъв случай няма да напусна село. Децата искат да ме водят някъде, аз обаче не желая. Сърцето ми е в Невир ", признава Нина Герасимик. Нейният наследник се бори край Бахмут, три пъти са го ранявали и всякога от болничното заведение още веднъж се връща на фронта. Денят на Нина Герасимик стартира и приключва с молебствия за добруването на украинските бойци.
Синът на Нина Герасимик е раняван три пъти, бори се край БахмутСнимка: DWИ в прилежащото село се молят за оцеляването на войничетата. На фронта се бият повече от 20 тукашни момчета, а четирима души към този момент са починали в бойните дейности. Техните портрети красят постройката на локалния културен дом, където няколко пъти седмично хората се събират за благотворителен труд: плетат камуфлажни мрежи, шият маскировъчни дрехи. Всеки гледа да помогне някак на момчетата на фронта. Тъкмо това им вдъхва и религия в бъдещата победа, споделят локалните.
" Украинската войска ни пази "
В началото се страхувахме, тъй като Беларус е доста близо. Дори се подготвяхме за вероятно нахлуване: изградихме контролно-пропускателни пунктове, наши хора патрулираха по улиците, стегнахме куфари за евакуация. И бяхме подготвени да се евакуираме, в случай че се стартира. Но след това посвикнахме. И живеем със съзнанието, че украинските въоръжени сили ни пазят ", изяснява Галина Ганич.
Селяните от пограничието сред Украйна и Беларус посрещат умерено неотдавнашните изказвания на Александър Лукашенко и Владимир Путин, че в Беларус може да бъдат ситуирани тактически нуклеарни оръжия. Хората все повтарят, че към този момент са изтощени от страхове и суматоха. И все по-често се събират в културния дом за доброволческа активност.
