Горещите вълни стават все по-често срещани през XXI век, като

...
Горещите вълни стават все по-често срещани през XXI век, като
Коментари Харесай

Четирите най-големи горещи вълни в историята

Горещите талази стават все по-често срещани през XXI век, като оказват въздействие върху живота и оформят света към нас. Подобно на всички рискови метеорологични феномени, има разнообразни аргументи за какво това се случва. Глобалното стопляне, естествените феномени и подобренията в метеорологията - всички те играят своята роля в причиняването на рисковите метеорологични феномени по света.

Въпреки че горещите талази са станали по-често срещани през 20. век, можем да научим доста от миналите години.

Затова дано свалим вълнените си пуловери и да разгледаме четири трагични интервала в историята, които са били повлияни от повишението на температурите.

1. Бедствието в Ню Йорк - 1896 година

Първата индустриална гражданска война щеше да е на към 50 години, когато 10-дневна гореща вълна през август лиши живота на 1500 души в Ню Йорк. Повечето от починалите са млади служащи от претъпканите панелни жилища в Долен Ийст Сайд, които са работили в мощната горещина.

Това е злополучие, което значително е забравено, може би заради по-ниската обществена класа на нещастните жертви. Теодор Рузвелт, тогава полицейски комисар, който по-късно става 26-ият президент на Съединените щати, управлява незабавните старания за разпределяне на безвъзмезден лед на най-уязвимите. Отбелязва се, че Рузвелт в никакъв случай не е не запомнил претърпяното в горящите задни улички на някои от най-засегнатите региони и може би даже се е отразило позитивно на бъдещия му живот на поста.

2. Голямата воня - 1858 година

Възможно е по този начин наречената " Голяма воня " да е била вследствие на индустриалната гражданска война и ранните признаци на световното стопляне. Между 1831 година и 1851 година популацията на вътрешен Лондон се усилва с над 700 000 души (към 1861 година тази цифра е доста над 1 150 000), защото викторианският контур на Лондон стартира да се трансформира. Увеличените количества детрит и човешки екскременти, които се изхвърлят в Темза, си отмъщават през извънредно горещото лято през юли и август 1858 година под формата на доста, доста неприятна миризма.

Когато миризмата, която нормално се разказва като миризма на разлагащи се трупове, стартира да въздейства на работата на Народното събрание, излиза наяве, че незабавно е належащо освен това от просто изсипване на вар в Темза. За благополучие, в отговор на миризмата, сър Джоузеф Уилям Базалджет стартира работа по своята гениална подземна канализационна система и от този момент насам тя оказва помощ на Лондон да се защищити от най-лошите остатъци на тоалетна миризма.

3. Европейската гореща вълна - 1757 година

Смята се, че горещата вълна от 1757 година може би е била най-горещата преди 2003 година Във времената преди актуалната медицина обаче обстановките може да са били пресилени заради недоумение на някои медицински въпроси. Например в есето си " За изключителната жега на времето през юли 1757 година и нейните последствия " специалистът по грип Джон Хюксъм разказва по този метод последствията от извънредно горещото време: " последствията от този извънредно парещ сезон бяха кръвоизливи от няколко елементи на тялото; носът изключително при мъжете и децата и матката при дамите ".

Но не всичко е било тъмно. Известният публицист и народен представител Хорас Уимпол демонстрира повече от трагична хипербола, когато написа на собствен другар: " През тези три дни обиколих личната си градина единствено един път преди осем часа вечерта и тогава си помислих, че ще умра от това. " Той също по този начин разказва времето като " превъзходно " - изненадващо неанглийско възприятие за нация, известна със способността си да се оплаква от климата безпределно.

4. Европейската суша - 1540 година

Сушата от 1540 година може даже да е била част от мегасуша - събитие, при което сушата продължава две или повече десетилетия. Тя се разгръща от Италия до Германия, от Франция до Полша и включва Испания и Мароко и може да е лишила живота на половин милион души, най-вероятно вследствие на дизентерия, дължаща се на неналичието на прясна, течаща вода.

Освен починалите на тълпи животни, пробите от изсъхване на почвата ни споделят, че реките са пресъхнали, а горите са се самозапалили от горещината, само че измежду цялата тази бедност е маркирано, че плодните дървета са цъфнали два пъти, а виното е било в обилие и със удивително качество.
Източник: vesti.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР