Паркирай смело
Горещ работен ден в София. Задачите и проектите за деня наподобяват ту вероятни, ту не толкоз – улици и булеварди са в цялостни или частични поправки и въпреки че е отпускарски сезон, напредването с кола не е напълно елементарно. Но аз имам правилен съдружник – същински чаровник.
Да, девойки, зад кормилото на INFINITI Q30 съм и няма невъзможни неща.
Започвам деня със срещи към Докторската градинка, а там, без значение кой месец е и без значение че е зелена зона, няма гаранция, че елементарно ще намериш място за прекъсване. Габаритите основават чувство, че управляваме доста огромна кола, даже могат да ни накарат да мислим, че няма да успеем да се приберем без драскотини. Или пък че няма да можем да се качим с предните гуми на частта от тротоара, на която е позволено да се стопира, тъй като ще закачим бронята и ще ударим там отдолу нещо на колата.
Факт е обаче, че e първокласен стилен автомобил с 5 порти, а изказванието, че е „ опитимизиран за градска среда и за тези, които я дефинират “ , е изцяло правилно. Всички характерности, които можем да прочетем в му – плавна предвидливост, усъвършенствано ръководство, спортно окачване и така нататък, се оказват все неща, които изпитваш в напредването из града и разбираш какво на процедура значат.
Притеснението за това, по какъв начин ще влезем и вземем завоите (сякаш направени именно за да тестваме колите си) в паркинг на мол, се оказаха неоснователни. Стръмните подстъпи към подземните паркинги, тесните извивки и предизвикването да си намериш място и да паркираш до коли, две трети от чиито водачи не се вълнуват от направените маркировки и от това, че и различен евентуално ще желае да спре в даден миг, се оказаха същинско развлечение.
Забавлявах се безумно и на централен градски площад, където, повярвайте, спирах паралелно над 10 пъти на едно и също място. И не тъй като не мога да паркирам паралелно – мога, имам претенциите, че мога, а тъй като...
INFINITI Q30 паркира самичък.
Когато ми споделиха, че, си споделих: „ Да, ясно, парктроник “. Обаче не чаках, че както от време на време в безизходна обстановка подвигаме ръце, в този момент ще подвигна ръце от кормилото, ще би трябвало единствено да управлявам газ и спирачка и да виждам по какъв начин кормилото се върти единствено и наглася колата на място, което е преценено и утвърдено за паркиране от този необикновен автомобил. Ясно е, че погледите на минувачите също си заслужаваха, нали?
На ул. „ Бенковски “ се повтори същото. Нямах работа там, обаче си споделих, че тук ще предизвикам мъжете. Пешеходците се оказаха в действителност главно мъже. Улицата е под надолнище, паркирането е паралелно. Хайде, вдигни ръце и стой. Бинго! Пет пъти подред – велико е!
Максималното идва от характерностите, които ни бяха показани като автоматизирано подкрепяне на паркирането, видимост от всички страни и различаване на движещи се обекти . И когато пристигна време да спреш там, където ти е нужно, си спомняш тези изречения. По-късно, премисляйки деня с INFINITI, и тях изпълвам със смисъл.
Като магия е и да с едно допиране. Знам, че знаете, че коли се отключват по този начин, единствено подсещам, че магиите стават и с наше подпомагане. Внимавайте къде е ключът ви, нека е някъде на дъното на бездънната чанта, не е нужно да го намирате, единствено да знаете, че е там някъде.
Автомобилът, който с голямо удоволствие тествах, беше в цвят. Тъй като имам емфатичен интерес към камъните, се заинтересувах от обсидиана. Според поверието този камък има силата да дава върху проблемите.
Интериорът на колата дава чувство за същински комфорт и – кадифе, напа, красиви и асиметрични форми. Красотата на автомобила извън продължава и вътре. Докосването на другите повърхности, съчетано с извивките на интериора, основава доста прелестно възприятие.
Лятото в града обаче си е лято в града и в случай че може, човек се пробва да избяга за малко. А с INFINITI ти се желае да подминеш табелата „ София “ и
Да, девойки, зад кормилото на INFINITI Q30 съм и няма невъзможни неща.
Започвам деня със срещи към Докторската градинка, а там, без значение кой месец е и без значение че е зелена зона, няма гаранция, че елементарно ще намериш място за прекъсване. Габаритите основават чувство, че управляваме доста огромна кола, даже могат да ни накарат да мислим, че няма да успеем да се приберем без драскотини. Или пък че няма да можем да се качим с предните гуми на частта от тротоара, на която е позволено да се стопира, тъй като ще закачим бронята и ще ударим там отдолу нещо на колата.
Факт е обаче, че e първокласен стилен автомобил с 5 порти, а изказванието, че е „ опитимизиран за градска среда и за тези, които я дефинират “ , е изцяло правилно. Всички характерности, които можем да прочетем в му – плавна предвидливост, усъвършенствано ръководство, спортно окачване и така нататък, се оказват все неща, които изпитваш в напредването из града и разбираш какво на процедура значат.
Притеснението за това, по какъв начин ще влезем и вземем завоите (сякаш направени именно за да тестваме колите си) в паркинг на мол, се оказаха неоснователни. Стръмните подстъпи към подземните паркинги, тесните извивки и предизвикването да си намериш място и да паркираш до коли, две трети от чиито водачи не се вълнуват от направените маркировки и от това, че и различен евентуално ще желае да спре в даден миг, се оказаха същинско развлечение.
Забавлявах се безумно и на централен градски площад, където, повярвайте, спирах паралелно над 10 пъти на едно и също място. И не тъй като не мога да паркирам паралелно – мога, имам претенциите, че мога, а тъй като...
INFINITI Q30 паркира самичък.
Когато ми споделиха, че, си споделих: „ Да, ясно, парктроник “. Обаче не чаках, че както от време на време в безизходна обстановка подвигаме ръце, в този момент ще подвигна ръце от кормилото, ще би трябвало единствено да управлявам газ и спирачка и да виждам по какъв начин кормилото се върти единствено и наглася колата на място, което е преценено и утвърдено за паркиране от този необикновен автомобил. Ясно е, че погледите на минувачите също си заслужаваха, нали?
На ул. „ Бенковски “ се повтори същото. Нямах работа там, обаче си споделих, че тук ще предизвикам мъжете. Пешеходците се оказаха в действителност главно мъже. Улицата е под надолнище, паркирането е паралелно. Хайде, вдигни ръце и стой. Бинго! Пет пъти подред – велико е!
Максималното идва от характерностите, които ни бяха показани като автоматизирано подкрепяне на паркирането, видимост от всички страни и различаване на движещи се обекти . И когато пристигна време да спреш там, където ти е нужно, си спомняш тези изречения. По-късно, премисляйки деня с INFINITI, и тях изпълвам със смисъл.
Като магия е и да с едно допиране. Знам, че знаете, че коли се отключват по този начин, единствено подсещам, че магиите стават и с наше подпомагане. Внимавайте къде е ключът ви, нека е някъде на дъното на бездънната чанта, не е нужно да го намирате, единствено да знаете, че е там някъде.
Автомобилът, който с голямо удоволствие тествах, беше в цвят. Тъй като имам емфатичен интерес към камъните, се заинтересувах от обсидиана. Според поверието този камък има силата да дава върху проблемите.
Интериорът на колата дава чувство за същински комфорт и – кадифе, напа, красиви и асиметрични форми. Красотата на автомобила извън продължава и вътре. Докосването на другите повърхности, съчетано с извивките на интериора, основава доста прелестно възприятие.
Лятото в града обаче си е лято в града и в случай че може, човек се пробва да избяга за малко. А с INFINITI ти се желае да подминеш табелата „ София “ и
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ