Гордостта на сливналии са Сините камъни“, чистият въздух на Карандила

Гордостта на сливналии са „ Сините камъни “, чистият въздух на Карандила и възприятието за независимост, когато човек се качи в планината. Но, към естественото украшение на Сливен има и едно локално постижение – въжената линия, която пресича острите събери на планината и стига до върха. В далечната 1974 година оборудването е направено с доста труд положен от съвсем цялото население на града. От градежа му до наши дни се носят какви ли не митове за лифта – от бялата седалка до пропастта, монтирането на стълбовете, броят на седалките, изгубените джапанки, шапки, ръкавици, а в последно време и телефони.
Сливенският въжен превоз за тези, които го виждат за  първи път наподобява малко стряскащо – въпреки всичко това е оборудване на 47 години , само че пък поддържано в великолепно техническо положение. Дори освен това – следва цялостна реиновация на оборудванията за няколко милиона лв..

Най-важната част от историята е градежа. Макар да се знае, че всичко е правено на ръка, то едни хеликоптери със стълбове прехвърчат в другите истории.

Не било хеликоптери, а танкове, но не танкове, а  БМП-та, по този начин написа в книгата за градежа

Управителят на лифта бе безапелационен, че сигурността на всеки един пътник е обезпечена, стига да не реши да прави нещо без да пита.  

Има мистерии към лифта. Бялата седалка – естествено тя не е призрачна, която изплува в мъглата, а напълно действителна бяла седалка, за която се носят разнообразни истории, само че достоверната е тази.  

След като изяснихме мистериите нашият хазаин разказа в резюме, какво може да видят пасажерите возейки се нагоре надолу. 

Лифта има и изненада. Фотограф затулен на комфортно място измежду скалите ви прави фотография за спомен, която ще ви чака на път за дома на долна станция.  

И до момента в който ми коментират всички изброени нагоре обстоятелства и истории, то пристигнаха и пасажерите. Някои от тях се отхвърлиха, а други самоуверено излетяха към висините в компанията на орлите.  

И в случай че някой ден решите да видите „ Сините камъни “ от близо, то лифта е най-бързия, най-евтиния, физически не натоварващ и не на последно място най-безопасен вид за туризъм.  
Повече можете да чуете в звуковия файл.