Гордън Олпорт (1897-1967) е един от първите психолози в Америка,

Гордън Олпорт (1897-1967) е един от първите психолози в Америка, които се концентрират върху хубавичко, а не върху невротичната персона. Получава докторска степен от Харвард през 1922 година, а работата му прави проучването на личността академично прието в Съединени американски щати. Тъй като признава разликите сред невротичните и здравите човешки същества, Олпорт взема решение да учи единствено зрелите възрастни (за разлика от Фройд и от други, които изследват единствено невротици) и е писал доста малко неща за невротиците. Затова може да се каже, че системата на Олпорт несъмнено е ориентирана към здравето. „ Притежаването на дълготрайни цели, обсъждани като централни за съществуването на даден човек, разграничава човешкото създание от животното, възрастния от детето и в доста случаи хубавичко персона от болната “, споделя психологът.

Важно е да се означи, че на никое място в трудовете на Олпорт върху мотивацията на хубавичко персона не откриваме щастието като цел. Според него то не е самоцел, а по-скоро е второстепенен артикул от сполучливата интеграция на личността в преследването на стремежите и задачите. Щастието не е главно основание за хубавичко персона, само че може да споходи човек, който има желания и интензивно ги преследва. Може би ще сте удовлетворени да откриете, че не е належащо да си благополучен, с цел да си зрял, здрав човек. Здравата персона не е наложително безгрижна, еуфорична персона. В реалност Олпорт има вяра, че е допустимо животът на хубавичко персона да е недопечен и изпълнен с болежка и горест.

Мотивацията (от градивен вид) е жизненоважна за психологично здравите хора. Такива персони интензивно преследват цели и фантазии и животът им се управлява от възприятието на отдаване и посветеност. Преследването на задачата в никакъв случай не престава: в случай че някаква цел би трябвало да се изостави, е належащо бързо да се откри нов претекст. Здравата персона гледа напред и живее в бъдещето.

(1897 ~ 1967)

Критерии за здрава персона

Следните седем критерия за зрялост показват схващането на Олпорт за характерните характерности на хубавичко персона:

1. Разширяване на възприятието за Аз

В процеса на развиване Азът се уголемява до все по-голям обсег от хора и обекти. Първоначално той е фокусиран само върху индивида. След това, откакто кръгът от прекарвания пораства, Азът се уголемява, с цел да включи нереални полезности и хрумвания. С други думи, в процеса на съзряване индивидът развива ползи отвън Аза. Не е задоволително обаче да се взаимодейства с нещо или някого оттатък Аза, като да вземем за пример специалността. Човек би трябвало да стане директен и жизнерадостен участник. Олпорт назовава това „ достоверно присъединяване на индивида в някакви значими сфери на човешка активност “. Той би трябвало да уголемява своя Аз посредством активността. Знаем, че е допустимо да се работи интензивно върху нещо (като академични курс или професия), без да се усеща същинска персонална ангажираност или възприятие за присъединяване. Според схващането на Олпорт активността би трябвало да е съответстваща и значима за Аза: тя би трябвало да значи нещо за индивида. Ако се залавяте с дадена работа, тъй като вярвате, че е значима, тъй като тя провокира вашите качества или тъй като се чувствате добре, когато я свършите съгласно най-големите си благоприятни условия, тогава сте същински участник в тази работа. Дейността значи доста повече за вас, в сравнение с приходът, който получавате: тя задоволява и други ваши потребности. Колкото повече човек е изцяло психически включен в разнородни действия, хора или хрумвания, толкоз по-здрав психологично ще е. Това възприятие за достоверно присъединяване е използвано към работата ни, към връзките ни със фамилията и приятелите, заниманието или политическите или религиозните пристрастия. Азът се влага в тези значими действия и те стават негови разширения.

2. Топли връзки на Аза с другите

Олпорт разграничава два типа топлина в връзките с другите хора: способността за фамилиарност и за състрадание. Психично здравият човек е кадърен да демонстрира фамилиарност (любов) към родител, дете, съпруг/а или непосредствен другар. Това, което провокира тази дарба, е добре развитото възприятие за разширение на Аза. Човек демонстрира достоверно съучастничество към обичания обект и угриженост за неговото благосъстоянието става толкоз значимо, колкото и личното благоденствие. Друга причина за способността за фамилиарност е добре развитото възприятие за Аз-идентичност.

Има разлика сред любовните връзки на невротиците и тези при здравите персони. Невротиците са склонни да получават доста повече обич, в сравнение с са способни да дадат. Когато те в действителност дават обич, то е с условия и отговорности, които не са взаимни. Любовта на здравите хора е без условия, тя не осакатява и не обвързва.

Състраданието - вторият тип топлина, включва схващане на главната човешка същина и възприятие за съгласуваност с всички хора. Здравият човек има способността да схваща болките, пристрастеностите, страховете и неуспехите, характеризиращи човешкото битие. Тази емпатия се поражда от „ мислено разширение “ на възприятията на индивида до цялото човечество. В резултат на способността за съчувствие зрялата персона е толерантна към държанието на другите хора и не преценя или жигосва. Здравият човек приема човешките недостатъци, знаейки, че той също има слаби страни. Невротикът обаче е нетърпелив и некадърен да разбере универсалността на фундаменталния човешки опит.

3. Емоционална сигурност

Тази характерност на хубавичко персона включва няколко качества: главното е себеприемането. Здравите персони са способни да одобряват всички аспекти на своето създание, в това число и слабостите и неуспехите, без да им се подчиняват пасивно. Зрелите хора да вземем за пример могат да одобряват половия си инстинкт, без да станат ненужно завладяни или потиснати, както това може да се случи с невротиците. Зрелите хора са способни да живеят с този и други аспекти на човешката природа без спор със себе си или с обществото. Те се пробват да създадат най-хубавото, на което са способни, и по този начин се усъвършенстват.

Зрелите персони са способни да одобряват и човешките страсти. Те не са пандизчии на възприятията си, нито се пробват да се скрият от тях. Здравите персони управляват страстите си, тъй че те не пречат на междуличностните действия. Този надзор не е угнетяване, а по-скоро пренасочване на страстите в по- градивни канали. Невротиците обаче дават израз на страстта, която изпитват сега, постоянно демонстрирайки яд или ненавист, без значение какъв брой не на място могат да бъдат тези усеща. Друго качество на прочувствената сигурност е това, което Олпорт назовава „ толерантност към фрустрация “. Тук се има поради по какъв начин човек реагира на напрежението и на затормозяването на стремежи и желания. Здравите хора устоят на тези задръжки; те не се подчиняват на фрустрацията, а са способни да намерят разнообразни, по-малко фрустриращи способи за постигане на същите или заместващи ги цели. Фрустрациите не осакатяват по този начин здравите хора, както това постоянно се случва при невротидите. Зрелите хора не биха могли да бъдат по този начин търпими към фрустрация, по този начин себеприемащи се или с подобен надзор върху страстите си, в случай че нямат базисното възприятие за сигурност. Те са се научили да се оправят със страховете в живота и със заканите към егото си с възприятие за съразмерност и са разкрили, че такива стресове не всеки път водят до крах. Здравите хора не са освободени от неустановеност и страхове, само че се усещат по-малко застрашени и по-способни да се оправят с тях, в сравнение с невротиците.

4. Реалистично усещане

Здравите хора преглеждат света обективно. Невротиците, назад, постоянно би трябвало да изкривяват действителността, с цел да я създадат съвместима със личните си стремежи, потребности или страхове. Зрелите хора нямат нужда да имат вяра, че близките или обстановките са или напълно неприятни, или напълно положителни в сходство с персоналното си пресъздаване на действителността. Те одобряват действителността такава, каквато е.

5. Умения и професионален статус

Олпорт е безапелационен по въпроса за смисъла на работата и нуждата човек „ да загуби себе си “ в нея. Успехът в работата значи развиване на избрани умения и качества или равнище на подготвеност. Но не е задоволително единствено да се имат съответстващите умения, би трябвало да ги използваме с цялото си сърце, въодушевено, с отдаване и вложение в работата на всичко от себе си. Олпорт отбелязва, че е допустимо някои хора, които имат умения, да са невротични. Невъзможно е обаче да се открие здрав, зрял човек, който да не е насочил своите умения към работата си. Това отдаване на зрелите хора е толкоз мощно, че те са способни да редуцират всички свързани с Аза отбрани и инстинкти (като гордост), до момента в който са погълнати от своята работа. Отдаването на работата е обвързвано с концепцията за отговорността и за позитивното оцеляване в живота. Олпорт цитира известния мозъчен хирург Харви Кушинг по този въпрос: „ Единственият метод да издържиш в живота е да имаш някаква работа за извършване “. Работата и отговорността обезпечават смисъла и възприятието за последователност в живота. Не е допустимо да се реализира зрялост и позитивно психологично здраве, без човек да има значима работа и отдаване, посветеност и умения, с които да я прави.

6. Аз-обективиране

Този аршин е въплътен в остарялата рецепта „ познавай себе си “ - една несъмнено сложна задача. Търсенето на обективно Аз-познание стартира рано в живота и в никакъв случай не стопира, само че на всяка възраст е допустимо да се реализира обещано потребно ниво на Аз-обективиране. Здравата персона реализира по-високо равнище на себеразбиране, в сравнение с невротикът. Адекватното знание за себе си изисква прозрение във взаимоотношението сред това, което човек счита, че е, и това, което е в реалност. Колкото е по-близко сходството сред тези две хрумвания, толкоз е по-голяма зрелостта на индивида.

Друго значимо взаимодействие е сред това, което човек счита, че е, и това, което другите мислят за него. Здравият човек е отворен за мненията на другите при образуване на справедлива картина за себе си. Човекът, който има високо равнище на Аз-обективация или себепрозрение, е малко евентуално да проектира персоналните си негативни качества върху другите хора. Той е податлив да е неутрален арбитър на другите и нормално е по-добре признат от тях. Олпорт написа също, че индивидът, който има по-голямо себепрозрение, е по-интелигентен от оня, който не е по този начин вникнал в себе си. Освен това, макар че може да се смеете на тази концепция, съществува висока корелация сред равнището на себепрозрение и възприятието за комизъм, този вид комизъм, който включва възприемането на непоследователностите и парадоксите и способността да се смееш на себе си. (Олпорт разграничава това от грубия смешен комизъм, занимаващ се със секса и експанзията.)

7. Обединяващата философия на живота

Здравите персони са ориентирани напред, стимулирани са от дълготрайни цели и проекти. Тези хора имат като крайпътен камък в живота си възприятие за смисъл, задача, за която да работят, и това обезпечава континуитет на тяхната персона. Олпорт назовава тази сплотяваща мотивация устременост и тя е по-видима в здравите персони, в сравнение с в невротиците. Насочеността управлява всички аспекти на персоналния живот към избрана цел (или серия от цели) и дава на човек смисъла на живота. Трябва непрекъснато да следваме значими цели: без тях евентуално ще изпитваме личностни проблеми. Затова Олпорт счита, че е невероятно да съществува здрава персона без желания и устременост към бъдещето. Може би рамката на съответните цели е концепцията за полезностите. Те (заедно с целите), акцентира Олпорт, са жизненоважни за развиването на сплотяваща философия на живота. Човекът може да избира сред многообразие от полезности - те могат да са свързани с неговото Аз (например горделивост от това да си работник) или да са необятни и споделяни с доста други (като патриотизма).

Притежаването на мощни полезности ясно разграничава хубавичко персона от невротика. Невротикът или няма полезности, или са единствено фрагментарни или преходни. Ценностите на невротика не са непрекъснати или задоволително мощни, с цел да свържат или обединят всички аспекти на живота. Атрибутът „ схващане “ способства за сплотяващата философия на живота. Олпорт отбелязва разликата сред зрялото и незрялото, или невротично схващане. Незрялото схващане е като детското: робско и сервилно, цялостно с ограничавания и забрани, пренесени от детството в зрялата възраст. То се характеризира с възприятието за „ би трябвало “, а не за „ задължен съм “. С други думи, незрелият човек споделя: „ Аз би трябвало (външна насила - б. пр.) да се държа по този метод “; зрелият човек споделя: „ Аз би трябвало (вътрешно разбиране - б. пр.) да се държа по този метод. “

Зрялото схващане се състои от възприятието за отговорност и дълг към себе си и към другите и може да има своите корени в религиозните или етичните полезности.

От: „ Психология на растежа: модели на хубавичко персона “, Дуейн Шулц, изд. „ Наука и изкуство “, София, 2004 година
Снимка: Гордън Олпорт (1897-1967)