В „Играта“: Вежди Рашидов представи нови акварели и скулптури
Големият Вежди Рашидов показа на публиката най-новата си галерия. Тя се състои от над 20 акварела и 5 статуи и носи името „ Играта “.
„ Вече от дълго време съм приел правенето на изкуство за игра. Това е един стадий, когато правиш каквото си поискаш, когато се получава каквото поискаш, и когато не се получава това, което искаш. Давам си независимост на едно заиграване. В последна сметка изкуството е една безкрайна игра. Нямам обичана творба от днешната галерия, всички са ми обичани, тъй като всички съм ги правил аз “, разяснява той.
Събитието беше почетено от редица създатели, общественици и политици, а за Вежди следват изложения в Барселона и Турция.
Проф. Чавдар Попов изясни, че ние всички малко или доста познаваме Вежди Рашидов като ваятел. „ За мен акварелите са акцента на тази галерия. Познавам творчеството му, и акварелите ме изненадаха. Картините са нереални. Има една особена характерност в неговата абстракция - бих я нарекъл експресивна абстракция “, означи той.
Проф. Попов посочи, че в творбите си проличава зрелостта на създателя и неговият гений.
Рашидов подреди изложбата с най-новите си акварели и статуи в Арт изложба Вежди на ул. „ Симеоновско шосе “ 97 к в София.
Дни преди откриването, именитият създател описа пред Tribune.bg, че когато един човек е огромен актьор, той се отдава на свободата да си поиграе с платното, с материала, с метала, както се споделя – „ каквото ръцете родят “.
„ Затова постоянно споделям, че изкуството се диктува по различен метод. Не е като да застанеш пред една машина и който и да е майсторът, да създава едни и същи болтчета. Не е програмирано по този начин изкуството. Прекрасна е тази игра “, показа той.
На въпрос какво поддържа огъня на тази игра жив през всички тези години, Рашидов дава отговор по този начин:
„ То става част от индивида. Особено, както е при мен, това е целият ми умишлен живот още от Художествената гимназия като възпитаник, след това като студент и по този начин до през днешния ден. Изкуството е част от мен. Това е методът ми на живот. То се е сраснало с мисленето ми “.
Публиката ще има опцията да види и другото „ Аз “ на създателя през неговите акварели.
„ Акварелите станаха част от моя живот в годините, когато ми бе неразрешено да върша обичаните си статуи и покриваха страстите от тежка невъзможност. Щастлив съм, че всичко това е част от мен “, споделя Вежди Рашидов.
„ Аз имам една философия и тя е вярната, че това, което прави изкуството посредством изображението е емоционалност, ориентирана към всеки човек. Оттук нататък дали става въпрос за бронз, акварел или пластмаса, това е персонален избор. Това са единствено средствата, посредством които човек желае да каже освен това “, отбелязва той.
„ Винаги съм обичал да върша акварели. Най-хубавите мемоари в моя живот в това отношение са от Художествената гимназия и са свързани с един учител, Васил Вълев – един от майсторите на акварела “, разкрива надареният български създател.
„ Акварелът е най-трудната техника, тъй като се рисува с вода. Както артистите постоянно споделяме „ Стихия в цвят “. Да контролираш водата е едно от най-трудните неща, които изискват огромно майсторство “, безапелационен е Рашидов.
Той признава, че скулптурата е извънредно тежка специалност, а акварелът, макар своята трудност, ражда най-свежите цветове и носи жизненост. Именно това е една от аргументите, която го е предиздвикала да посегне към него.
„ Основното обаче, съществено да се захвана, е заболяването ми, която не позволяваше да вдишвам бронзов прахуляк, окиси и всички други химикали, които се употребяват при скулптурата. В рамките на три години трябваше нещо да върша, с цел да укротявам душата си, която постоянно е в някакво неспокойствие. И от всички изразни средства избрах акварела. Вижте, творчеството е една безкрайна игра, извънредно необятно разбиране. Много пъти съм се чудел кое е по-добро при Пикасо – живописта, рисунките или скулптурата, която той прави. Важното е играта да е добра и творбите – стойностни “, прям е Вежди Рашидов.
Той разкрива, че част от творбите му в изложбата са въодушевени от цветовете на японската вишна, която отглежда в двора си.
„ От няколко години това е една от обичаните ми тематики. Оттам потегли една серия „ Цветето “. Получава се забавен цикъл, не неприятен. Не неприятен за мене. Най-важното е аз да съм удовлетворен от това, което върша. Хората ще го видят “, споделя още Рашидов.
„ Вече от дълго време съм приел правенето на изкуство за игра. Това е един стадий, когато правиш каквото си поискаш, когато се получава каквото поискаш, и когато не се получава това, което искаш. Давам си независимост на едно заиграване. В последна сметка изкуството е една безкрайна игра. Нямам обичана творба от днешната галерия, всички са ми обичани, тъй като всички съм ги правил аз “, разяснява той.
Събитието беше почетено от редица създатели, общественици и политици, а за Вежди следват изложения в Барселона и Турция.
Проф. Чавдар Попов изясни, че ние всички малко или доста познаваме Вежди Рашидов като ваятел. „ За мен акварелите са акцента на тази галерия. Познавам творчеството му, и акварелите ме изненадаха. Картините са нереални. Има една особена характерност в неговата абстракция - бих я нарекъл експресивна абстракция “, означи той.
Проф. Попов посочи, че в творбите си проличава зрелостта на създателя и неговият гений.
Рашидов подреди изложбата с най-новите си акварели и статуи в Арт изложба Вежди на ул. „ Симеоновско шосе “ 97 к в София.
Дни преди откриването, именитият създател описа пред Tribune.bg, че когато един човек е огромен актьор, той се отдава на свободата да си поиграе с платното, с материала, с метала, както се споделя – „ каквото ръцете родят “.
„ Затова постоянно споделям, че изкуството се диктува по различен метод. Не е като да застанеш пред една машина и който и да е майсторът, да създава едни и същи болтчета. Не е програмирано по този начин изкуството. Прекрасна е тази игра “, показа той.
На въпрос какво поддържа огъня на тази игра жив през всички тези години, Рашидов дава отговор по този начин:
„ То става част от индивида. Особено, както е при мен, това е целият ми умишлен живот още от Художествената гимназия като възпитаник, след това като студент и по този начин до през днешния ден. Изкуството е част от мен. Това е методът ми на живот. То се е сраснало с мисленето ми “.
Публиката ще има опцията да види и другото „ Аз “ на създателя през неговите акварели.
„ Акварелите станаха част от моя живот в годините, когато ми бе неразрешено да върша обичаните си статуи и покриваха страстите от тежка невъзможност. Щастлив съм, че всичко това е част от мен “, споделя Вежди Рашидов.
„ Аз имам една философия и тя е вярната, че това, което прави изкуството посредством изображението е емоционалност, ориентирана към всеки човек. Оттук нататък дали става въпрос за бронз, акварел или пластмаса, това е персонален избор. Това са единствено средствата, посредством които човек желае да каже освен това “, отбелязва той.
„ Винаги съм обичал да върша акварели. Най-хубавите мемоари в моя живот в това отношение са от Художествената гимназия и са свързани с един учител, Васил Вълев – един от майсторите на акварела “, разкрива надареният български създател.
„ Акварелът е най-трудната техника, тъй като се рисува с вода. Както артистите постоянно споделяме „ Стихия в цвят “. Да контролираш водата е едно от най-трудните неща, които изискват огромно майсторство “, безапелационен е Рашидов.
Той признава, че скулптурата е извънредно тежка специалност, а акварелът, макар своята трудност, ражда най-свежите цветове и носи жизненост. Именно това е една от аргументите, която го е предиздвикала да посегне към него.
„ Основното обаче, съществено да се захвана, е заболяването ми, която не позволяваше да вдишвам бронзов прахуляк, окиси и всички други химикали, които се употребяват при скулптурата. В рамките на три години трябваше нещо да върша, с цел да укротявам душата си, която постоянно е в някакво неспокойствие. И от всички изразни средства избрах акварела. Вижте, творчеството е една безкрайна игра, извънредно необятно разбиране. Много пъти съм се чудел кое е по-добро при Пикасо – живописта, рисунките или скулптурата, която той прави. Важното е играта да е добра и творбите – стойностни “, прям е Вежди Рашидов.
Той разкрива, че част от творбите му в изложбата са въодушевени от цветовете на японската вишна, която отглежда в двора си.
„ От няколко години това е една от обичаните ми тематики. Оттам потегли една серия „ Цветето “. Получава се забавен цикъл, не неприятен. Не неприятен за мене. Най-важното е аз да съм удовлетворен от това, което върша. Хората ще го видят “, споделя още Рашидов.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ