Херо: Съдбата ме научи да се радвам на малките неща
Големият треньор мина през пъкъла на подла болест Кампанията на " Стандарт " дава късмет на младите, споделя Димитър Димитров - Херо
Димитър Димитров-Херо. Един от най-успешните български треньори по футбол. Водил е тимовете на Нефтохимик, Литекс, Велбъжд, Левски, Локомотив Пловдив, Нафтекс, Ал Насър, Черноморец, Амкар Перм и Кадисия. Шампион е на страната със " сините ", печели с тях и Купата на България.
В края на 90-те години работи като старши треньор на националния тим по футбол на България. Херо е и един от участниците в акцията на " Стандарт " за младите български гении и персонално награди в Созопол някои от тях.
-->
- Херо, ти сподели, че доста гении са угаснали пред очите ти. Защо се получава по този начин?
- Да, в действителност съм виждал доста надарени момчета, от които можеха да станат положителни футболисти. Но поради липса на усърдие, упоритости и неизменност те не съумяха да реализират нещо. Затова е и съветът ми - доста, доста труд и предпочитание би трябвало, другото е от природата.
- Самият ти постоянно си изгарял от страсти край терена, даже прекомерно. Би ли го направил отново?
- Струва ми се, че да. Бих коригирал въпреки всичко реакциите ми към съдиите. Те са малко над нормите. Но постоянно ще има кой да те ядоса, тъй като в това отношение нищо не е променено. А аз имам мъчително възприятие за правдивост.
- Водим този диалог след трагичния мач на националите в Скопие. Трябва ли към този момент да се радваме?
- Когато тимът беше зле, споделих, че това не са действителните му благоприятни условия. И в този момент, след двете победи, приканвам да не се отива в другата прекаленост
Ние у нас ги обичаме тези неща. Все отново - възторженостти за младите момчета.
- Помагаш на две украински фамилии. Чувстваш ли се прочувствено зает?
- Да, само че не желая да се впускам надълбоко в политиката. Ние, спортните хора, да си гледаме нашата работа.
- Ти си прочут съперник на тоталитарното минало на България.
- Естествено, аз помня по какъв начин сме живели. Как сме се радвали на бананите и портокалите. Казвам ясно -
срещу режима на Путин съм също. Но имам другари руснаци
и би трябвало да се знае, че доста от тях не утвърждават войната и изобщо политиката на Русия.
- Преживя голяма човешка драма. Как откри сили да се бориш с подлата болест?
- От такава болест е мъчно да се каже, че си се отървал. Тя е подла в действителност. Преди време се радваха на всеки ден и го смятах като подарък Божи. Забелязвах детайлите, дребните неща, на които другояче не обръщаме огромно внимание.
- Имали сте и мощна прочувствена връзка със Стилян Петров, който мина през същия пъкъл...
- Когато се разболях, първо той ми се обади. Когато пък той се разболя, аз му се обадих. Гледахме да се поддържаме и да си даваме кураж.
Много неистини прочетох тогава за заболяването си
които засягаха и най-близките ми. Дори се говореше, че съм имал СПИН...
- Много хора те поддържаха тогава.
- Да, усетих същински добрината им. Това е извънредно!
- Сега, години по-късно, продължаваш ли да гледаш на живота по различен метод? Изглеждаш здрав и в добра кондиция.
- С смяната на някои от навиците си към този момент привикнах. Но с течение на времето отново ме хванаха битовизмите, да се надяваме, че това е за положително. Да, Слава Богу, добре се усещам сега. Дано да бъде по този начин и отсега нататък.
- Суеверен ли си?
- Преди доста постоянно правех всякакви неща. Но знам, че би трябвало да разгадавам основно на себе си. Когато се разболях, вървях при едни хора да ми кажат какво да чакам. В такива случаи човек търси вяра. Да му кажат какво го чака, за здравето.
Започнах даже да чета Библията
Въпреки че моето потомство не е възпитано на това.
- Кога стана Херо?
- Това е още в детските ми години, при игрите ни в махалата. Не знам в действителност кой го измисли и какво значи. Прякорът по този начин си потегли дружно с името ми и към този момент го намирам за напълно обикновено.
- Взискателен ли си към себе си, щом премаш профасията толкоз надълбоко?
- Аз не обичам половинчатите неща! Или се захващаш и ставаш от най-хубавите, или изобщо не се занимаваш.
- Почетен жител си на Бургас. Какво е възприятието?
- Да, с изключение на на Бургас, също по този начин и на Павлодар. Приятно е, несъмнено, само че не се усещам нищо повече от останалите хора.
- Как виждаш самодейността на " Стандарт " за младите гении?
- Много положително! По този метод ще се даде късмет за изява.
Лошото е, че изостанахме научно и механически в спорта
Доста сме обратно, за някои модерни способи у нас даже и не са чували.
- Държавата има ли виновност?
- Ще кажа, че и страната има виновност за това. След измененията през 1989 година тя напряко си абдикира от спорта. По времето на комунизма пък печелехме нереално доста медали, а по-късно стана цялостната диаметралност. Но като цяло страната спря да се грижи за спорта и това е доста решаващо.
- Сега казваш, че те радват внуците и фамилията.
- Сега за първи път имам задоволително време за фамилията. До този миг не беше по този начин, знаете, че при нас, спортистите, работата е обвързвана с много ограничения. Но пък в този момент им се веселя пълноценно!
Димитър Димитров-Херо. Един от най-успешните български треньори по футбол. Водил е тимовете на Нефтохимик, Литекс, Велбъжд, Левски, Локомотив Пловдив, Нафтекс, Ал Насър, Черноморец, Амкар Перм и Кадисия. Шампион е на страната със " сините ", печели с тях и Купата на България.
В края на 90-те години работи като старши треньор на националния тим по футбол на България. Херо е и един от участниците в акцията на " Стандарт " за младите български гении и персонално награди в Созопол някои от тях.
-->
- Херо, ти сподели, че доста гении са угаснали пред очите ти. Защо се получава по този начин?
- Да, в действителност съм виждал доста надарени момчета, от които можеха да станат положителни футболисти. Но поради липса на усърдие, упоритости и неизменност те не съумяха да реализират нещо. Затова е и съветът ми - доста, доста труд и предпочитание би трябвало, другото е от природата.
- Самият ти постоянно си изгарял от страсти край терена, даже прекомерно. Би ли го направил отново?
- Струва ми се, че да. Бих коригирал въпреки всичко реакциите ми към съдиите. Те са малко над нормите. Но постоянно ще има кой да те ядоса, тъй като в това отношение нищо не е променено. А аз имам мъчително възприятие за правдивост.
- Водим този диалог след трагичния мач на националите в Скопие. Трябва ли към този момент да се радваме?
- Когато тимът беше зле, споделих, че това не са действителните му благоприятни условия. И в този момент, след двете победи, приканвам да не се отива в другата прекаленост
Ние у нас ги обичаме тези неща. Все отново - възторженостти за младите момчета.
- Помагаш на две украински фамилии. Чувстваш ли се прочувствено зает?
- Да, само че не желая да се впускам надълбоко в политиката. Ние, спортните хора, да си гледаме нашата работа.
- Ти си прочут съперник на тоталитарното минало на България.
- Естествено, аз помня по какъв начин сме живели. Как сме се радвали на бананите и портокалите. Казвам ясно -
срещу режима на Путин съм също. Но имам другари руснаци
и би трябвало да се знае, че доста от тях не утвърждават войната и изобщо политиката на Русия.
- Преживя голяма човешка драма. Как откри сили да се бориш с подлата болест?
- От такава болест е мъчно да се каже, че си се отървал. Тя е подла в действителност. Преди време се радваха на всеки ден и го смятах като подарък Божи. Забелязвах детайлите, дребните неща, на които другояче не обръщаме огромно внимание.
- Имали сте и мощна прочувствена връзка със Стилян Петров, който мина през същия пъкъл...
- Когато се разболях, първо той ми се обади. Когато пък той се разболя, аз му се обадих. Гледахме да се поддържаме и да си даваме кураж.
Много неистини прочетох тогава за заболяването си
които засягаха и най-близките ми. Дори се говореше, че съм имал СПИН...
- Много хора те поддържаха тогава.
- Да, усетих същински добрината им. Това е извънредно!
- Сега, години по-късно, продължаваш ли да гледаш на живота по различен метод? Изглеждаш здрав и в добра кондиция.
- С смяната на някои от навиците си към този момент привикнах. Но с течение на времето отново ме хванаха битовизмите, да се надяваме, че това е за положително. Да, Слава Богу, добре се усещам сега. Дано да бъде по този начин и отсега нататък.
- Суеверен ли си?
- Преди доста постоянно правех всякакви неща. Но знам, че би трябвало да разгадавам основно на себе си. Когато се разболях, вървях при едни хора да ми кажат какво да чакам. В такива случаи човек търси вяра. Да му кажат какво го чака, за здравето.
Започнах даже да чета Библията
Въпреки че моето потомство не е възпитано на това.
- Кога стана Херо?
- Това е още в детските ми години, при игрите ни в махалата. Не знам в действителност кой го измисли и какво значи. Прякорът по този начин си потегли дружно с името ми и към този момент го намирам за напълно обикновено.
- Взискателен ли си към себе си, щом премаш профасията толкоз надълбоко?
- Аз не обичам половинчатите неща! Или се захващаш и ставаш от най-хубавите, или изобщо не се занимаваш.
- Почетен жител си на Бургас. Какво е възприятието?
- Да, с изключение на на Бургас, също по този начин и на Павлодар. Приятно е, несъмнено, само че не се усещам нищо повече от останалите хора.
- Как виждаш самодейността на " Стандарт " за младите гении?
- Много положително! По този метод ще се даде късмет за изява.
Лошото е, че изостанахме научно и механически в спорта
Доста сме обратно, за някои модерни способи у нас даже и не са чували.
- Държавата има ли виновност?
- Ще кажа, че и страната има виновност за това. След измененията през 1989 година тя напряко си абдикира от спорта. По времето на комунизма пък печелехме нереално доста медали, а по-късно стана цялостната диаметралност. Но като цяло страната спря да се грижи за спорта и това е доста решаващо.
- Сега казваш, че те радват внуците и фамилията.
- Сега за първи път имам задоволително време за фамилията. До този миг не беше по този начин, знаете, че при нас, спортистите, работата е обвързвана с много ограничения. Но пък в този момент им се веселя пълноценно!
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ