Любен Зидаров: За българите, в чиито глави дрънчат още сърпове и чукове освобождение няма
Големият български създател Любен Зидаров показа при започване на май, във връзка присъдената му степен „ Доктор хонорис идея на Националната Художествена академия, своя ретроспективна галерия в галерията на именитото образователно заведение. Сред приказните илюстрации, поетичните акварели, занимателните като тематика и облик живописни тълкования на нравите и емблематичните му самоиронични автопортрети, необикновен интерес за публиката съставляват няколко непредвидени картини с недвусмислено антикомунистическо наличие. Повечето са рисувани през 90-те – към Виденовото ръководство докъм това на „ Тройната коалиция “.
Малко са родните художници, които са дръзвали да интерпретират в творбите си тематиката за комунистическото минало. Въпреки патриаршеската си възраст (догодина би могъл, в случай че е рекъл Господ, да празнува 100-годишен юбилей) Любен Зидаров несъмнено не е бил апатичен към тематиката и продължава да се вълнува от актуалните й проявления. Известна е случката с една от картините в популярната негова галерия „ Автопотрети “ през 1979 година, в която той се изобразява в облика на Тодор Живков с присъщата му прическа с къносана коса. По обясними аргументи това платно е нямало по какъв начин да откри място в салона на СБХ на Шипка 6, само че за чест на шефа на Градската художествена изложба в Стара Загора, с изискването да не я демонстрира до рухването на режима. Тази творба и до през днешния ден е част от фонда на галерията.
Въпреки че към този момент отхвърля всевъзможни изявленията, известния художник Любен Зидаров общително се съгласи да приказва пред Faktor.bg - за паметника на окупатора, за българското снишаване пред Кремъл и за заветите на огромните българи от предишното.
Интервю на Стойко Стоянов
- Г-н Зидаров, кое ви предизвика да нарисувате трите антикомунистически картини, какво е посланието ви към публиката?
- Провокираха ме неща, които са ставали пред очите ми през петдесет години от моя живот. Нашето общество с всестранно развъртян човешки капацитет беше превърнато в полувековен сюжет на лозунги и лицемерно лицемерие, а ръководството на страната ни – реализирано от поразително необразовани хора, с първичен мироглед. Нивото на техния интелектуален багаж докара до унищожаването на историческия център на столицата по програмата „ да превърнем София в социалистически град “. С други думи – да зачеркнем нейната „ буржоазна “ история със своята барокова архитектура. Някогашният бул. Дондуков, Леге, улица Търговска, станали знаци на града, бяха превърнати под управлението на серия бездарни основни архитекти в каменни цитадели по сходство на центровете на руските градове. Да не приказваме за издигнатите през интервала скулптурните сходства на монументи. С тази моя тематика в живописта „ зачертавам “ тези времена.
- Реални типажи и сюжети ли участват в тези ваши картини?
- И типажите, и сюжетите са синтезирани усещания от моите инцидентни срещи с тях.
- Днес тези платна са доста настоящи, на фона на мръсната война, която Русия води против Украйна, а българските комунисти се оказаха още веднъж на страната на Кремъл, от къде идва това огромно българско гърчене пред Русия?
- Руската инвазия в Украйна не ме изненада изключително, само че не съм допускал, че ще се случи в такава злокобна и нечовешка форма. Русия постоянно ще си остане Съюз на съветските социалистически републики, а държанието на нашите комунисти и всевъзможни „ леви “ изобщо не ме учудва. Тяхното патологично поклонение пред „ братушките “ си има своите корени още в предосвобожденско време, само че нито Раковски, нито Левски, нито Бенковски, Стамболов или Захари Стоянов са хранили илюзии по отношение на задачите на съветската политика към Балканите. Обратно на някои „ възрожденци “ с перо в ръка: „...Кат Русия няма втора така велика на света... “
- Трябва ли паметникът на руската армия-окупатор да се извисяха над европейска столица като София?
- Не, не би трябвало, само че отстраняването му не е работа за страхливци.
- Има ли избавление за българи, в чиито глави дрънчат още сърпове и чукове?
- За този тип българи избавление няма, откакто даже техният обичан държавен и партиен ръководител(Тодор Живков, б.р.), слизайки след тридесет и недостатък години от високия стол, не можа да им отвори очите с думите: “Абе то социализЪма се оказа едно недоносче... “
- Защо днешните създатели стоят настрана от тематиката за комунизма и разновидностите му, които не се оказаха просто минало?
- За действителните създатели политизираното нападателно незнание постоянно ще е призрачен спомен. Обстоятелството, че има такива, които будят носталгия у част от днешното ни общество, ги прави не просто мемоари, а предизвестие. А за самодейците, употребяващи тематиката, единствено и единствено да минат за същински „ създатели “, няма какво да приказвам.
Картините в изложба:
Светло минало, 1997, 92 х 72
Завинаги Активист, 1997, 105 х 80
Здрави фрагменти, 1996, 73 х 60
Електорат, 2000, 73 х 54
Ръководен автопортрет, 1979, 101 х 72
Художникът измежду творбите си
Малко са родните художници, които са дръзвали да интерпретират в творбите си тематиката за комунистическото минало. Въпреки патриаршеската си възраст (догодина би могъл, в случай че е рекъл Господ, да празнува 100-годишен юбилей) Любен Зидаров несъмнено не е бил апатичен към тематиката и продължава да се вълнува от актуалните й проявления. Известна е случката с една от картините в популярната негова галерия „ Автопотрети “ през 1979 година, в която той се изобразява в облика на Тодор Живков с присъщата му прическа с къносана коса. По обясними аргументи това платно е нямало по какъв начин да откри място в салона на СБХ на Шипка 6, само че за чест на шефа на Градската художествена изложба в Стара Загора, с изискването да не я демонстрира до рухването на режима. Тази творба и до през днешния ден е част от фонда на галерията.
Въпреки че към този момент отхвърля всевъзможни изявленията, известния художник Любен Зидаров общително се съгласи да приказва пред Faktor.bg - за паметника на окупатора, за българското снишаване пред Кремъл и за заветите на огромните българи от предишното.
Интервю на Стойко Стоянов
- Г-н Зидаров, кое ви предизвика да нарисувате трите антикомунистически картини, какво е посланието ви към публиката?
- Провокираха ме неща, които са ставали пред очите ми през петдесет години от моя живот. Нашето общество с всестранно развъртян човешки капацитет беше превърнато в полувековен сюжет на лозунги и лицемерно лицемерие, а ръководството на страната ни – реализирано от поразително необразовани хора, с първичен мироглед. Нивото на техния интелектуален багаж докара до унищожаването на историческия център на столицата по програмата „ да превърнем София в социалистически град “. С други думи – да зачеркнем нейната „ буржоазна “ история със своята барокова архитектура. Някогашният бул. Дондуков, Леге, улица Търговска, станали знаци на града, бяха превърнати под управлението на серия бездарни основни архитекти в каменни цитадели по сходство на центровете на руските градове. Да не приказваме за издигнатите през интервала скулптурните сходства на монументи. С тази моя тематика в живописта „ зачертавам “ тези времена.
- Реални типажи и сюжети ли участват в тези ваши картини?
- И типажите, и сюжетите са синтезирани усещания от моите инцидентни срещи с тях.
- Днес тези платна са доста настоящи, на фона на мръсната война, която Русия води против Украйна, а българските комунисти се оказаха още веднъж на страната на Кремъл, от къде идва това огромно българско гърчене пред Русия?
- Руската инвазия в Украйна не ме изненада изключително, само че не съм допускал, че ще се случи в такава злокобна и нечовешка форма. Русия постоянно ще си остане Съюз на съветските социалистически републики, а държанието на нашите комунисти и всевъзможни „ леви “ изобщо не ме учудва. Тяхното патологично поклонение пред „ братушките “ си има своите корени още в предосвобожденско време, само че нито Раковски, нито Левски, нито Бенковски, Стамболов или Захари Стоянов са хранили илюзии по отношение на задачите на съветската политика към Балканите. Обратно на някои „ възрожденци “ с перо в ръка: „...Кат Русия няма втора така велика на света... “
- Трябва ли паметникът на руската армия-окупатор да се извисяха над европейска столица като София?
- Не, не би трябвало, само че отстраняването му не е работа за страхливци.
- Има ли избавление за българи, в чиито глави дрънчат още сърпове и чукове?
- За този тип българи избавление няма, откакто даже техният обичан държавен и партиен ръководител(Тодор Живков, б.р.), слизайки след тридесет и недостатък години от високия стол, не можа да им отвори очите с думите: “Абе то социализЪма се оказа едно недоносче... “
- Защо днешните създатели стоят настрана от тематиката за комунизма и разновидностите му, които не се оказаха просто минало?
- За действителните създатели политизираното нападателно незнание постоянно ще е призрачен спомен. Обстоятелството, че има такива, които будят носталгия у част от днешното ни общество, ги прави не просто мемоари, а предизвестие. А за самодейците, употребяващи тематиката, единствено и единствено да минат за същински „ създатели “, няма какво да приказвам.
Картините в изложба:
Светло минало, 1997, 92 х 72
Завинаги Активист, 1997, 105 х 80
Здрави фрагменти, 1996, 73 х 60
Електорат, 2000, 73 х 54
Ръководен автопортрет, 1979, 101 х 72
Художникът измежду творбите си
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ