Разпределят 9 млрд. лева за фермерите до 2027 г.
* Големите в земеделието желаят единна камара, която да излиза с общи решения * Не забравяйте дребните стопани, те поддържат селата ни живи, приканват овцевъди
Между 8,5 и 9 милиарда лв. ще влязат в българското земеделие до 2027 година Парите са за директни заплащания и по Програмата за развиване на селските региони.
Разпределянето им ще бъде извънредно мъчно, тъй като в земеделието има десетки сектори, чиито ползи би трябвало да бъдат предпазени - освен у нас, само че и на общия европейски пазар, където българските производители би трябвало да са конкурентни на своите сътрудници от Европейски Съюз.
" Не желая да съм министър на земеделието, когато се разпределят тези пари ", съобщи Румен Порожанов на форума на " Стандарт " " Да! На българската храна ".
Министърът изясни, че по Общата селскостопанска политика /ОСП/ 2020-2027 се води тежък спор по брюкселски. А справедливостта е друга за всяка от страните в Европейски Съюз. В последна сметка за разпределението на ресурса ще се направи политически компромис. Положителното за България е, че страната ни е извоювала първата стъпка в посока равнене на дотациите с другите страни-членки на Европейски Съюз. " При 5% орязване на бюджета за земеделие в Европейски Съюз, за България няма понижение ", уточни министърът. Той чака разглеждането на регламентите да продължи доникъде на идната година в новите Европарламент и Еврокомисия, които ще се образуват след изборите на 26 май. Очаква се многогодишната финансова рамка да се гледа в края на тази година, като тя се утвърждава на равнище министър председатели. Там ще бъде наранена и тематиката за тавана на земеделските дотации, която е най-чувствителната за родния бизнес. В момента той е 150 000 евро за стопанство, като предлагането е да падне до 100 000 евро.
" Важно е да поддържаме темпото и да сме подготвени с това, което се изисква от нас ", сподели министърът. Вече тече подготовката по правенето на Национален стратегически проект за развиване на бранша. Приоритетите ще бъдат избрани благодарение на т. нар слот разбори. Най-важният от тях - " Земеделие и храни ", към този момент се работи от Института по земеделска стопанска система и се чака да бъде подготвен в края на май. След това ще бъде подложен на обществено разискване със земеделския отрасъл и в Народното събрание. Другият разбор е за районното развиване в селските региони и третият е екологичен. Преработката на плодове и зеленчуци, общинската инфраструктура и младите в земеделието ще бъдат част от акцентите в българския стратегически проект.
" Дошъл е моментът да се направи Земеделска камара, в която всички браншови съюзи да имат свои представители ", сподели Стайко Стайков от Българската асоциация на притежателите на аграрни земи /БАСЗЗ/. Ползата от единното съдружие ще е, че всичко ще се разисква авансово и общите решения ще се оферират на министерството.
Той разяснява още, че дребните производители не трябва да роптаят против огромните, тъй като те вършат сериозният експорт, който е доста сложен, само че в това време дърпат и дребния бизнес. Затова, вместо да се разделят на огромни и дребни, е по-добре да вървят дружно.
Министър Порожанов разяснява, че в случай че бъде основана сходна единна камара, той би бил най-щастливият човек на земята. Но уточни, че на процедура това е доста мъчно да се случи. Той напомни, че преди години е имало сходен законопроект в Народното събрание и е подготвен да взе участие в подготвянето на нов. " Но като го пуснем за публично разискване - какво ще се случи? ", риторично попита министърът.
Да не бъдат ощетени дребните и междинни стопанства в бъдещата ОСП, упорства Симеон Караколев от Националната овцевъдна и козевъдна асоциация , която има над 2500 члена. И добави, че в случай че желаеме да сме нация, която се самоизхранва, би трябвало да се намерения и за тези стопанства, когато се приготвя националният стратегически проект. Малките ферми в този момент поддържат селата живи, другояче те напълно ще се обезлюдят. Караколев уточни, че едвам една от 10 дребни ферми съумява да получи европари. Затова стопаните не съумяват да се снабдят с техника и всичко се прави на ръка. " Гърция харчи 10 млн. евро годишно за промоция на фета, а ние какво вършим за нашето овче и козе сирене?, попита Караколев. Той прикани всички да поддържат акцията на асоциацията, която е " Български храни от български първични материали ".
Промяна в икономическия модел ще ни направи по-богати
Славка Бозукова, основен редактор на " Стандарт "
Този публичен разговор, който през днешния ден организираме в аграрния бранш, е част от огромната тематика за смяна в целия ни стопански модел – новата българска стопанска система на добавената стойност, която е залегнала освен в обособените партийни платформи за идните евроизбори, само че и интензивно се създава от изпълнителната власт в лицето на вицепремиера Томислав Дончев. А нейната последна цел е да заемем подобаващото ни място в Европа като по-богата страна с по-богати жители.
Каквато и смяна да ни чака от Европа, българската идея е тази, която би трябвало да отстояваме и която е единствената която ни сплотява в днешните сложни времена.
Между 8,5 и 9 милиарда лв. ще влязат в българското земеделие до 2027 година Парите са за директни заплащания и по Програмата за развиване на селските региони.
Разпределянето им ще бъде извънредно мъчно, тъй като в земеделието има десетки сектори, чиито ползи би трябвало да бъдат предпазени - освен у нас, само че и на общия европейски пазар, където българските производители би трябвало да са конкурентни на своите сътрудници от Европейски Съюз.
" Не желая да съм министър на земеделието, когато се разпределят тези пари ", съобщи Румен Порожанов на форума на " Стандарт " " Да! На българската храна ".
Министърът изясни, че по Общата селскостопанска политика /ОСП/ 2020-2027 се води тежък спор по брюкселски. А справедливостта е друга за всяка от страните в Европейски Съюз. В последна сметка за разпределението на ресурса ще се направи политически компромис. Положителното за България е, че страната ни е извоювала първата стъпка в посока равнене на дотациите с другите страни-членки на Европейски Съюз. " При 5% орязване на бюджета за земеделие в Европейски Съюз, за България няма понижение ", уточни министърът. Той чака разглеждането на регламентите да продължи доникъде на идната година в новите Европарламент и Еврокомисия, които ще се образуват след изборите на 26 май. Очаква се многогодишната финансова рамка да се гледа в края на тази година, като тя се утвърждава на равнище министър председатели. Там ще бъде наранена и тематиката за тавана на земеделските дотации, която е най-чувствителната за родния бизнес. В момента той е 150 000 евро за стопанство, като предлагането е да падне до 100 000 евро.
" Важно е да поддържаме темпото и да сме подготвени с това, което се изисква от нас ", сподели министърът. Вече тече подготовката по правенето на Национален стратегически проект за развиване на бранша. Приоритетите ще бъдат избрани благодарение на т. нар слот разбори. Най-важният от тях - " Земеделие и храни ", към този момент се работи от Института по земеделска стопанска система и се чака да бъде подготвен в края на май. След това ще бъде подложен на обществено разискване със земеделския отрасъл и в Народното събрание. Другият разбор е за районното развиване в селските региони и третият е екологичен. Преработката на плодове и зеленчуци, общинската инфраструктура и младите в земеделието ще бъдат част от акцентите в българския стратегически проект.
" Дошъл е моментът да се направи Земеделска камара, в която всички браншови съюзи да имат свои представители ", сподели Стайко Стайков от Българската асоциация на притежателите на аграрни земи /БАСЗЗ/. Ползата от единното съдружие ще е, че всичко ще се разисква авансово и общите решения ще се оферират на министерството.
Той разяснява още, че дребните производители не трябва да роптаят против огромните, тъй като те вършат сериозният експорт, който е доста сложен, само че в това време дърпат и дребния бизнес. Затова, вместо да се разделят на огромни и дребни, е по-добре да вървят дружно.
Министър Порожанов разяснява, че в случай че бъде основана сходна единна камара, той би бил най-щастливият човек на земята. Но уточни, че на процедура това е доста мъчно да се случи. Той напомни, че преди години е имало сходен законопроект в Народното събрание и е подготвен да взе участие в подготвянето на нов. " Но като го пуснем за публично разискване - какво ще се случи? ", риторично попита министърът.
Да не бъдат ощетени дребните и междинни стопанства в бъдещата ОСП, упорства Симеон Караколев от Националната овцевъдна и козевъдна асоциация , която има над 2500 члена. И добави, че в случай че желаеме да сме нация, която се самоизхранва, би трябвало да се намерения и за тези стопанства, когато се приготвя националният стратегически проект. Малките ферми в този момент поддържат селата живи, другояче те напълно ще се обезлюдят. Караколев уточни, че едвам една от 10 дребни ферми съумява да получи европари. Затова стопаните не съумяват да се снабдят с техника и всичко се прави на ръка. " Гърция харчи 10 млн. евро годишно за промоция на фета, а ние какво вършим за нашето овче и козе сирене?, попита Караколев. Той прикани всички да поддържат акцията на асоциацията, която е " Български храни от български първични материали ".
Промяна в икономическия модел ще ни направи по-богати
Славка Бозукова, основен редактор на " Стандарт "
Този публичен разговор, който през днешния ден организираме в аграрния бранш, е част от огромната тематика за смяна в целия ни стопански модел – новата българска стопанска система на добавената стойност, която е залегнала освен в обособените партийни платформи за идните евроизбори, само че и интензивно се създава от изпълнителната власт в лицето на вицепремиера Томислав Дончев. А нейната последна цел е да заемем подобаващото ни място в Европа като по-богата страна с по-богати жители.
Каквато и смяна да ни чака от Европа, българската идея е тази, която би трябвало да отстояваме и която е единствената която ни сплотява в днешните сложни времена.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ