Всяка бръчка и несъвършенство са белег на моя живот
Гола, аз застанах пред вратите на дрешника, с включени лампи, и се приготвих. Поех надълбоко мирис и нагласих огледалото, тъй че да виждам цялото си тяло. Напрегнах съзнанието си, с цел да го изчистя от вътрешната си визия за мен самата. Отворих очи и се вгледах деликатно в тялото си. Сърцето ми се сви от истината – към този момент не съм млада. Аз съм една поживяла жена. Тялото ми споделя, че през всичките тези години е носило духа ми през живота.
На 59 години съм – в чудесно здраве и добра физическа форма. Висока съм 175 см и тежа 61 кг. Нося шести размер във връзка с дънки и дамски панталонки. Гърдите ми са към момента надалеч от пъпа. Всъщност, към момента се мъчат да запълнят напълно B-тип сутиен. Бедрата ми към този момент не са кадифени, а по дупето ми има трапчинки. Горната част на ръцете ми виси мъничко, а по кожата ми си личат следите от Слънцето. Около кръста ми се усеща една характерна мекост – това пространство от дълго време не е безпрепятствено изпънато. Коремът ми пък ще ви каже, че е претърпял цезарово сечение. Заради него бикините ми не седят толкоз добре, само че пък за сметка на това получих наследник.
Защо съм толкоз сериозна към себе си? Време е да отвръщам вредите, нанесени от моята просвета, от моите лични страхове. Време е да налея малко топла обич в личната си душа. Време е да призная всеки белег, всеки сантиметър от своето тяло, който не е съвършен. Тяло, което бе наречано „ прекомерно сбръчкано “ от мъж, който бе притеглен от моята сила и схващане, само че който не хареса голата истина за мен. Той се споделяше Дейв и бе на 55 години.
Срещнахме се в уебсайт за запознанства. Дейв бе забавен, учтив и остроумен. Държеше ме за ръка и ме водеше на дълги разходки с велосипед. Измина доста километри, с цел да стигне до дома ми. Приготви вечеря и за двама ни, разроши главата на щастливото ми куче. Копнеех да опозная напълно този мъж. И по този начин, планирахме един уикенд дружно. Тогава нещата започнаха да стават объркващи, имаше неизречени думи, нещо не беше наред. Легнахме в леглото, както вършат двойките – без облекла, докосвайки си. Целувките бяха споделени, а с прегръдките пристигна и сънят. Опитах се да предизвиквам още фамилиарност през уикенда, само че все път бях отблъсквана.
В понеделник вечер по телефона попитах мъжа, който споделяше леглото ми три нощи поред за какво не правихме обич. „ Тялото ти е прекомерно сбръчкано – сподели ми той без каквато и да е пауза. – През годините се разглезих с млади дами. Не мога да се възбудя с теб. Обичам силата и смеха ти. Харесвам съзнанието и сърцето ти. Но просто не мога да преодолея тялото ти. “
Бях зашеметена. Болката щеше да пристигна по-късно. Попитах го постепенно и деликатно дали тялото ми е неприятно на външен тип. Той отвърна да. „ Т.е. това, че ме видя голя, бе проблем за теб? “, попитах го аз. Той ми сподели, че е трябвало да отвръща взор. И когато сме светнали лампите, той е трябвало да си показва, че тялото ми е било по-младо, че аз самата съм по-млада. Поех надълбоко мирис, до момента в който осмислях информацията. Лицето ми бе пламнало, усещах позор, спомняйки си за моята голота с него през последните дни.
