100 шедьоври, дарени от Светлин Русев на родния му Плевен, от десетилетия чакат на депо
Годината е 1926-а. В Плевен идва представителна делегация от Асоциацията на европейските градове. По това време в града нямало уместно заведение, в което да бъдат посрещнати високите посетители. Кметът Иван Миндиликов, прочут със своята съобразителност, наредил да се изчистят и да се пребоядисат кабинките на градската баня, издигната 20-ина години преди този момент по план на арх. Никола Лазаров. После поканил европейците там. След гореща турска баня увитите в чаршафи чужденци насядали върху килими и възглавници и били нагостени с бюреци, саралия и турско кафе.
Година по-късно Миндиликов посетил Австрия. Кметът на Виена дал церемониален обяд в негова чест, а в приветственото си слово не пропуснал да опише екзотичното прекарване, което имал при посрещането на европейската делегация в Плевен.
Годината е 1984-та . Около същата постройка – към този момент някогашна баня, се събират стотици плевенчани. Поводът – откриването на галерията Дарение „ Колекция Светлин Русев”. Сред гостите са емблематични за актуалното българско изобразително изкуство имена. Според експертите това е едно от най-големите дарения, правени през 20-и век в България. В началото то включва 322 платна и скулптори. Години по-късно акад. Светлин Русев подарява на родния си град още 82 графични творби. Сред тях – български възрожденски щампи, модерни български майстори на рисунката и графиката и европейски майстори от последните три века като Дьолакруа, Гойя, Шагал, Салвадор Дали, Пикасо, Роден, Дега, Ренуар и други
Сградата на някогашната градска баня е оповестена за архитектурен монумент на културата с национална значение. Тя още веднъж посреща чужденци, само че вместо бюреци, саралия и турско кафе, вътре им се предлага изкуство със международна значителност.
„ Светлин Русев бе роден, с цел да подарява. За него дарителството е очевидно същностна линия на характера. Откриването на галерията беше в един много парещ ден – 12 юли. Събраха се доста хора. Освен плевналии, пристигнаха и няколко рейса с хора от София. Беше доста вълнуващо. За тази сбирка тогава се бореха много градове в страната - имаха искания да я имат. Някои дори предлагаха на Светлин Русев да построят специфична постройка за дарението му. Но той избра Плевен. През годините имаше много неприятни моменти към сбирката. Веднъж го попитах за какво не даде сбирката там, където хората ще се грижат за нея и ще я обичат. Той ми отговори: „ Любовта няма пояснение. Такава е и любовта към родното място.” Така сбирката остана в родния му град, макар преломните времена, макар финансовите, икономическите и политически рецесии, които преживяхме. Община Плевен, в лицето на кметовете, управлявали през това време, въпреки и мъчно, съумя да издържи на компликациите и да я съхрани”, споделя Мария Мескин, шеф на галерията Дарение „ Колекция Светлин Русев”.
После стартира да реди неприятностите, сполетели галерията и сбирката. Заради липса на пари, ремонтите по постройката се правели по нужда и на парче – чак, когато ситуацията стане сериозно. Според контракта сред донора и Общината цялата постройка е дадена за сбирката. Въпреки това през отминалите 34 година експозицията е ситуирана единствено в половината от пространствата. Останалите не се ремонтират. По тази причина на хранилище стоят към 100 работи – живопис на български и задгранични създатели. Някои от тях въпреки всичко се срещат с публиката – когато ”заместват” гостуващи в разнообразни изложения произведения от непрекъснатата експозиция.
Доста години в част от постройката се обитаваше локалния Клуб на дейците на културата. Той беше настанен там краткотрайно, само че доста дълго не искаше да освободи пространствата, в които трябваше да се разположи част от дарението. Общинската администрация в един миг реши да реалокира този клуб. Дарителят Светлин Русев направи следващия си жест на благотворителност и подписа един анекс към контракта с Общината, съгласно който Клубът на дейците на културата може да остане в пространствата, до момента в който му се откри подобаваща база, споделя още шефът на галерията.
„ Когато в действителност стана тясно за дарението в постройката, започнаха едни правосъдни каузи, които не желая да окачествявам - срамни истории. Дарението е направено, когато постройката е била общинска благосъстоятелност. Изведнъж, по някакви настоящи юридически правила, тя става държавна.
И вместо собствеността да се деактува и от държавна да стане отново общинска, последваха дълги процедури за предоставяне право на Община Плевен да стопанисва постройката. Държавата-собственик, естествено, не отпуска пари за поддръжка на галерията. За всичко се грижи Общината – от поддържането на сградния фонд до заплатите на екипа, който работи в нея.
Приживе акад. Светлин Русев имаше желание да усили дарението си на Плевен с голяма графична сбирка, в случай че и останалата част от постройката се приспособи за изложба. Изтървахме този миг. Сега можехме да имаме най-модерния графичен кабинет, зала за посещение и още доста неща да разположим там”, не крие разочарованието си Мария Мескин.
Според нея разногласията за голямата персонална сбирка на учения сред наследниците на Светлин Русев и група интелектуалци, които са знаели неговата воля приживе, са непотребни. Двете страни би трябвало да се спогодят и да работят дружно да се извърши неговата воля. Да създадат по този начин, че да не се петни името на този човек. Иначе се манипулира публичното мнение, че някой желае да постави ръка върху тази сбирка за лични облаги, което е просто невероятно, счита Мария Мескин.
„ Всеки ден тук посрещаме хора, които си отиват омаломощени от това, което виждат. Идват ценители от целия свят и си потеглят възхитени и от сбирката и от нейния донор. Случвало се е да споделят: „ Да намерим такова нещо в провинцията на България, това е някакво знамение!” И в случай че това знамение можем ние да си го оценим, ще бъде единствено в интерес на българската нация, на българския дух. Най-голямата наслада за Светлин Русев беше, че галерията стана натурален културен център. Тук непрестанно се вършат камерни концерти, литературни четения, креативен срещи, разисквания – по няколко на седмица. Той се радваше, тъй като в идеален синтез тук живеят доста изкуства – архитектура, живопис, музика, слово. Това ни носи огромно задоволство. Радваме се, че тези креативен събития внасят светлина в душите на хората в този доста сложен живот. Изкуството в действителност облагородява и ние, които работим в галерията, виждаме на процедура, че това не са единствено красиви думи. Затова няма да се уморя да дублирам, че тук е духовният оазис на Плевен”, добавя Мария Мескин.
Година по-късно Миндиликов посетил Австрия. Кметът на Виена дал церемониален обяд в негова чест, а в приветственото си слово не пропуснал да опише екзотичното прекарване, което имал при посрещането на европейската делегация в Плевен.
Годината е 1984-та . Около същата постройка – към този момент някогашна баня, се събират стотици плевенчани. Поводът – откриването на галерията Дарение „ Колекция Светлин Русев”. Сред гостите са емблематични за актуалното българско изобразително изкуство имена. Според експертите това е едно от най-големите дарения, правени през 20-и век в България. В началото то включва 322 платна и скулптори. Години по-късно акад. Светлин Русев подарява на родния си град още 82 графични творби. Сред тях – български възрожденски щампи, модерни български майстори на рисунката и графиката и европейски майстори от последните три века като Дьолакруа, Гойя, Шагал, Салвадор Дали, Пикасо, Роден, Дега, Ренуар и други
Сградата на някогашната градска баня е оповестена за архитектурен монумент на културата с национална значение. Тя още веднъж посреща чужденци, само че вместо бюреци, саралия и турско кафе, вътре им се предлага изкуство със международна значителност.
„ Светлин Русев бе роден, с цел да подарява. За него дарителството е очевидно същностна линия на характера. Откриването на галерията беше в един много парещ ден – 12 юли. Събраха се доста хора. Освен плевналии, пристигнаха и няколко рейса с хора от София. Беше доста вълнуващо. За тази сбирка тогава се бореха много градове в страната - имаха искания да я имат. Някои дори предлагаха на Светлин Русев да построят специфична постройка за дарението му. Но той избра Плевен. През годините имаше много неприятни моменти към сбирката. Веднъж го попитах за какво не даде сбирката там, където хората ще се грижат за нея и ще я обичат. Той ми отговори: „ Любовта няма пояснение. Такава е и любовта към родното място.” Така сбирката остана в родния му град, макар преломните времена, макар финансовите, икономическите и политически рецесии, които преживяхме. Община Плевен, в лицето на кметовете, управлявали през това време, въпреки и мъчно, съумя да издържи на компликациите и да я съхрани”, споделя Мария Мескин, шеф на галерията Дарение „ Колекция Светлин Русев”.
После стартира да реди неприятностите, сполетели галерията и сбирката. Заради липса на пари, ремонтите по постройката се правели по нужда и на парче – чак, когато ситуацията стане сериозно. Според контракта сред донора и Общината цялата постройка е дадена за сбирката. Въпреки това през отминалите 34 година експозицията е ситуирана единствено в половината от пространствата. Останалите не се ремонтират. По тази причина на хранилище стоят към 100 работи – живопис на български и задгранични създатели. Някои от тях въпреки всичко се срещат с публиката – когато ”заместват” гостуващи в разнообразни изложения произведения от непрекъснатата експозиция.
Доста години в част от постройката се обитаваше локалния Клуб на дейците на културата. Той беше настанен там краткотрайно, само че доста дълго не искаше да освободи пространствата, в които трябваше да се разположи част от дарението. Общинската администрация в един миг реши да реалокира този клуб. Дарителят Светлин Русев направи следващия си жест на благотворителност и подписа един анекс към контракта с Общината, съгласно който Клубът на дейците на културата може да остане в пространствата, до момента в който му се откри подобаваща база, споделя още шефът на галерията.
„ Когато в действителност стана тясно за дарението в постройката, започнаха едни правосъдни каузи, които не желая да окачествявам - срамни истории. Дарението е направено, когато постройката е била общинска благосъстоятелност. Изведнъж, по някакви настоящи юридически правила, тя става държавна.
И вместо собствеността да се деактува и от държавна да стане отново общинска, последваха дълги процедури за предоставяне право на Община Плевен да стопанисва постройката. Държавата-собственик, естествено, не отпуска пари за поддръжка на галерията. За всичко се грижи Общината – от поддържането на сградния фонд до заплатите на екипа, който работи в нея.
Приживе акад. Светлин Русев имаше желание да усили дарението си на Плевен с голяма графична сбирка, в случай че и останалата част от постройката се приспособи за изложба. Изтървахме този миг. Сега можехме да имаме най-модерния графичен кабинет, зала за посещение и още доста неща да разположим там”, не крие разочарованието си Мария Мескин.
Според нея разногласията за голямата персонална сбирка на учения сред наследниците на Светлин Русев и група интелектуалци, които са знаели неговата воля приживе, са непотребни. Двете страни би трябвало да се спогодят и да работят дружно да се извърши неговата воля. Да създадат по този начин, че да не се петни името на този човек. Иначе се манипулира публичното мнение, че някой желае да постави ръка върху тази сбирка за лични облаги, което е просто невероятно, счита Мария Мескин.
„ Всеки ден тук посрещаме хора, които си отиват омаломощени от това, което виждат. Идват ценители от целия свят и си потеглят възхитени и от сбирката и от нейния донор. Случвало се е да споделят: „ Да намерим такова нещо в провинцията на България, това е някакво знамение!” И в случай че това знамение можем ние да си го оценим, ще бъде единствено в интерес на българската нация, на българския дух. Най-голямата наслада за Светлин Русев беше, че галерията стана натурален културен център. Тук непрестанно се вършат камерни концерти, литературни четения, креативен срещи, разисквания – по няколко на седмица. Той се радваше, тъй като в идеален синтез тук живеят доста изкуства – архитектура, живопис, музика, слово. Това ни носи огромно задоволство. Радваме се, че тези креативен събития внасят светлина в душите на хората в този доста сложен живот. Изкуството в действителност облагородява и ние, които работим в галерията, виждаме на процедура, че това не са единствено красиви думи. Затова няма да се уморя да дублирам, че тук е духовният оазис на Плевен”, добавя Мария Мескин.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ