Гневът е една от най-силните и разрушителни емоции. Той влияе

Гневът е една от най-силните и разрушителни страсти. Той въздейства отрицателно както на този, който го изпитва, по този начин и на индивида, към който е ориентиран. За това, по какъв начин да се оправяме със личния си яд се приказва постоянно, само че не по-малко значимо е да реагираме вярно и когато гневът е ориентиран към самите нас. От това зависи да се предпазим от сходни офанзиви в бъдеще.

Свикнали сме да мислим за гнева като за породен от съответна обстановка, думи или дейности. Смятаме, че в случай че не бяхме създали това или това, би могло да го избегнем. Истината е, че гневът се дължи на избрана линия в характера. Хората, които постоянно се ядосват са егоцентрични и считат, че имат права над близките. Затова, когато обстановката не се развива съгласно техните планове и индивидът против тях има лична позиция, те не могат да се сдържат и избухват. Ако в този миг се огънем и отстъпим, няма да помогнем нито на него, нито на себе си. Защото казусът ще се задълбочи и ще поражда още веднъж и още веднъж при най-различни случай.

Когато получат отвод тези хора реагират като дребни деца. Всеки, които ги лишава от това, което желаят е считан за „ неприятен ”. В реалност нямат съображение да недоволстват, защото нито някой го е обидил, нито им е сторил нещо. Най-често другият е отказал да направи нещо за тях, защитавал е позицията си или просто се е изплъзнал от контрола им. Всъщност те гневно пазят личните си права, само че не зачитат тези на близките.

Как да реагираме в такава обстановка? На първо място да осъзнаем, че имаме независимост да вземаме решения и в случай че някой ни се гневи, виновността не е в нас, а в него. Става въпрос за случаите, в които отстояваме личните си възгледи и не посягаме на свободата на другите. Точно противоположното – различен се пробва да посегне на нашата и се вбесява от обстоятелството, че не му го разрешаваме.

На второ място, не трябва да се плашим от гнева. Той е единствено възприятие, което изпитва другият към нас и не може да ни засегне, в случай че не го допуснем. Много е значимо да се изолираме от гнева против нас. Ако поемем негодуванието върху себе си, другият ще продължава да мисли, че е в правото си да реагира по този метод.

Най-важното е да не разрешаваме непознатият яд да предопределя личните ни дейности. С претенциите си другият чака някаква реакция, да се почувствате слаби и да се защитавате или сами да се разгневите. Бездействието в тези случаи е огромна мощ. Не позволявайте на човек, които не владее себе си, да ви провокира. Запазете успокоение и го оставете го самичък да изживее яда си.

Докато другият може да ви владее с гневът си, няма да се промени. Затова е належащо да му покажете, че няма да толерирате такива прояви. Отдръпнете се на отдалеченост и когато мощните страсти преминат, другият ще има по-обективен взор върху личното си държание. Осъзнае ли, че не може да ви въздейства с гнева си, ще промени отношението си към вас.