Проф. Христо Белоев : Кризата с COVID-19 отваря нова страница в образованието
Глобалната рецесия, провокирана от ковид, у нас сподели непредвиден непряк резултат – ограниченията за обществена отдалеченост принудиха просветителната система безусловно за броени дни да се „ цифровизира “ и то сполучливо. Зад положителния образец, обаче, има доста предварителна работа и деликатно обмисляне. Това се вижда в Русенския университет, където образованието тече обикновено и по време на пандемията.
Ректорът проф. Христо Белоев има упоритостта да трансформира вуза в място, където се основава теоретичен артикул с интернационална значителност, а основно за това е и съдействието с образователните заведения както у нас, по този начин и в чужбина.
Интервю на Асен Иванов
- Проф. Белоев, по какъв начин Русенският университет мина от обичайното към отдалечено образование?
Вероятно знаете какво е споделил видният американския мъдрец и модернизатор в образованието Джон Дюи: „ Ако през днешния ден учим децата си по този начин, както сме ги учили през вчерашния ден, то ние ограбваме бъдещето им. “. Тази негова мисъл е била един от пътеводните знаци в развиването на Русенския университет.
Благодарение на създадените преди пандемията платформи, успяхме единствено за няколко дни да пренастроим системата и да организираме пълностоен онлайн образователен развой. В момента образователният развой протича обикновено, приехме процедура за онлайн изпити и към този момент организираме такива. Извършваме и онлайн кандидатстудентска акция и изпити.
Дистанционно образование: Как се оправят учителите с виртуалната класна стая Направила съм споделен файл в "Гугъл драйв ", който служи за дъска, споделя началният преподавател Вяра Петрова
- Кога университетът стартира да развива иновационните просветителни технологии?
Още преди 20 години, в края на предишния век, на един семинар в Брюксел, за пръв път чухме за електронното образование и разбрахме за желанието на Европейския съюз да стартира интензивното му развиване, с цел да направи образованието налично за всеки, когато и да е и на всяко място. Идеята ни хареса. Тогавашният ректор, проф. Борис Томов и Академичният съвет реагирахме неотложно – образуван беше Център за иновационни просветителни технологии и първата му задача беше да се основат предпоставки за е-обучение. Очевидно този център се е справил добре със задачата си.
- Казвате, че Вашият университет постоянно е били отворен към академичната общественост в страната и отвън нея. Как споделяте ноу-хау то си с другите университети и учебни заведения в страната?
С поддръжката на фондация „ Русе – град на свободния дух “ Русенският университет осъществя плана „ Русе – град на новаторските учебни заведения “, в който се включиха близо 1400 учители от 71 учебни заведения от района и се срещнаха с просветителните нововъведения, развивани и употребявани в университета.
Русенският университет стартира годишно да провежда Национален семинар по е-обучение, който се организираше в София. Впоследствие семинарът прерасна в интернационална конференция по е-Learning, провеждана в разнообразни страни по европейски планове на университета. Нейният уебсайт се управлява от нас.
От близо две години лансираме концепцията във всеки университет да се сътвори център за иновационни просветителни технологии, който да стане мотор на цифровата промяна на образованието и тези центрове да бъдат свързани в национална мрежа за бърз продан на положителни практики и новости. 12 университета си дадоха единодушието и показаха предпочитание да се включат в тази мрежа.
Снимка: БГНЕС - Само преди няколко дни Министерския съвет одобри в Русенския университет да бъде основан научно-изследователски институт. Какво значи това? Можем ли да си го представим като един хъб за огромна просвета?
Това е научноизследователски институт за технологии и нововъведения и следва политиката ни за развиване на научно изследователската активност. Залогът е в идващият интервал – 2021-2027 година, да получим финансиране и да осъществим огромни научни планове. Новата концепция е основаване на софтуерен парк, в нова постройка, в която ще бъдат събрани 7 огромни академични лаборатории и това ще добави този комплект от действия, посредством които ще можем да решаваме огромни научни проблеми – на страната, огромните компании и други наши сътрудници.
- Това ли е огромната просвета и значи ли, че в Русе ще се влага и създава огромна просвета?
Това е задачата на нашия университет. Другата цел е ние да покриваме критериите по Закона по висшето обучение за проучвателен университет, които още не са изяснени. Така, че в тази посока вървим и ще можем да концентрираме науката на огромни смесени екипи, няма по какъв начин да бъдат единствено наши, за решение на огромни задания.
Обучение онлайн: Какъв е опитът на Холандия Справят ли се децата там с уроците?
- Големият въпрос за образованието обаче не е ли какво ще се случва след COVID- 19? Имате ли отговор на този въпрос?
Ето отговора! След пандемията да отворим една нова страница, която на е смесеното образование – рационална композиция сред обичайното и отдалеченото образование. И би трябвало цифровизираме обичайното.
Това е бъдещето. Защото откакто мине този интервал, ние не можем да продължим по същия метод. Явно от това, което в този момент вършим, ще би трябвало да внедрим част от електронното, от отдалеченото образование, да го внедрим в образователните курсове. Най-вече като спомагателна подготовка, като самоподготовка за възпитаници и студенти. Трябва малко по-атрактивен да стане материалът за учащите се, повече образци да се дават, да се употребява опциите на международната мрежа.
- Какви са най-новите Ви разработки в региона на цифровата промяна на образованието?
Буквално преди две седмици взехме решение да създадем и отворим за всички учители и преподаватели в страната виртуална библиотека от видео лекции по иновационни просветителни технологии. Тя има към този момент над 500 читатели и броят им непрестанно пораства. Това, че можем да помогнем със скромния си опит на сътрудниците от страната, доста ни радва и подтиква.
-Напоследък доста се приказва за консолидиране на българското в европейското виртуално просветително пространство, за основаване на мрежи европейски университети. Вие вършиме ли нещо в тази тенденция?
Русенският университет сътвори първата си европейска тематична мрежа още в 2002 година Последваха я още три такива мрежи – всичките в региона на компютинга. В последната от тях участваха 67 университета от 35 страни. За сполучливото осъществяване на тези планове университетът получи от Брюксел плакет „ Партньор на Европа “ още преди България да стане член на Европейски Съюз и премия „ Питагор “ от МОН.
Натрупаният опит откри своята реализация в евразийски план за интервала 2019-2022 година В него се включиха по 3 университета от Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан, а също и техните министерства на образованието и науката. Те одобриха Концепцията на Русенския университет за адаптиране на просветителната система към цифровото потомство, преведоха я на съответния народен език, а също и на съветски и британски и я изпратиха на всички университети в тези централноазиатски страни – на брой 330.
Коронавирусът и България Как ще работят тенис кортовете в Бургас? След взрива на инфектирани: Прокуратурата ревизира спазването на ограниченията в обществените домове С полета от Нидерландия: Жените от Хасково са излъгали, че са се прибрали с такси от летището „ Алфа Рисърч “: 79% от компаниите търпят директни или косвени загуби от COVID-19 Пасивна имунизация: Как лекуването с кръвна плазма може да помогне в борбата против COVID-19 Томислав Дончев: Извънредното състояние дава мотив за спекулации Изпитите след XII клас ще са на 1 и 3 юни, а след VII клас – на 15 и 17 юни Починалият във врачанската болница от вкъщи в Гара Орешец е имал доста болести Общините желаят помощ от страната за загубите от изключителното състояние Коалиционният съвет ще разиска проектозакона за противоепидемичните ограничения Министерски съвет утвърди законопроекта за ограниченията след изключителното състояние Кирил Ананиев: И след анулация на изключителното състояние част от ограниченията ще работят Правителството няма да удължава изключителното състояние 1652 са доказаните случаи на COVID-19 у нас Само за ден: COVID-19 взе още две жертви в дома за възрастни в Гара Орешец Басейните към този момент могат да отворят, само че балнеолечението още не е позволено КТ „ Подкрепа “: Има висок риск от „ прегряване “ при обществените служащи у нас Инфекциозното поделение в Сливенската болница не приема пациенти Възстановяват се образованието и изпитите за кандидат-шофьори Марешки: Партийните дотации би трябвало да бъдат спрени до края на мандата
Заразени* Нови случаи Починали Излекувани България 1 689 37 78 342 Света 3 659 139 15 868 252 574 1 203 487 Заразени* Нови Починали България 1 689 37 78 Света 3 659 139 15 868 252 574
Ректорът проф. Христо Белоев има упоритостта да трансформира вуза в място, където се основава теоретичен артикул с интернационална значителност, а основно за това е и съдействието с образователните заведения както у нас, по този начин и в чужбина.
Интервю на Асен Иванов
- Проф. Белоев, по какъв начин Русенският университет мина от обичайното към отдалечено образование?
Вероятно знаете какво е споделил видният американския мъдрец и модернизатор в образованието Джон Дюи: „ Ако през днешния ден учим децата си по този начин, както сме ги учили през вчерашния ден, то ние ограбваме бъдещето им. “. Тази негова мисъл е била един от пътеводните знаци в развиването на Русенския университет.
Благодарение на създадените преди пандемията платформи, успяхме единствено за няколко дни да пренастроим системата и да организираме пълностоен онлайн образователен развой. В момента образователният развой протича обикновено, приехме процедура за онлайн изпити и към този момент организираме такива. Извършваме и онлайн кандидатстудентска акция и изпити.
Дистанционно образование: Как се оправят учителите с виртуалната класна стая Направила съм споделен файл в "Гугъл драйв ", който служи за дъска, споделя началният преподавател Вяра Петрова
- Кога университетът стартира да развива иновационните просветителни технологии?
Още преди 20 години, в края на предишния век, на един семинар в Брюксел, за пръв път чухме за електронното образование и разбрахме за желанието на Европейския съюз да стартира интензивното му развиване, с цел да направи образованието налично за всеки, когато и да е и на всяко място. Идеята ни хареса. Тогавашният ректор, проф. Борис Томов и Академичният съвет реагирахме неотложно – образуван беше Център за иновационни просветителни технологии и първата му задача беше да се основат предпоставки за е-обучение. Очевидно този център се е справил добре със задачата си.
- Казвате, че Вашият университет постоянно е били отворен към академичната общественост в страната и отвън нея. Как споделяте ноу-хау то си с другите университети и учебни заведения в страната?
С поддръжката на фондация „ Русе – град на свободния дух “ Русенският университет осъществя плана „ Русе – град на новаторските учебни заведения “, в който се включиха близо 1400 учители от 71 учебни заведения от района и се срещнаха с просветителните нововъведения, развивани и употребявани в университета.
Русенският университет стартира годишно да провежда Национален семинар по е-обучение, който се организираше в София. Впоследствие семинарът прерасна в интернационална конференция по е-Learning, провеждана в разнообразни страни по европейски планове на университета. Нейният уебсайт се управлява от нас.
От близо две години лансираме концепцията във всеки университет да се сътвори център за иновационни просветителни технологии, който да стане мотор на цифровата промяна на образованието и тези центрове да бъдат свързани в национална мрежа за бърз продан на положителни практики и новости. 12 университета си дадоха единодушието и показаха предпочитание да се включат в тази мрежа.
Снимка: БГНЕС - Само преди няколко дни Министерския съвет одобри в Русенския университет да бъде основан научно-изследователски институт. Какво значи това? Можем ли да си го представим като един хъб за огромна просвета?
Това е научноизследователски институт за технологии и нововъведения и следва политиката ни за развиване на научно изследователската активност. Залогът е в идващият интервал – 2021-2027 година, да получим финансиране и да осъществим огромни научни планове. Новата концепция е основаване на софтуерен парк, в нова постройка, в която ще бъдат събрани 7 огромни академични лаборатории и това ще добави този комплект от действия, посредством които ще можем да решаваме огромни научни проблеми – на страната, огромните компании и други наши сътрудници.
- Това ли е огромната просвета и значи ли, че в Русе ще се влага и създава огромна просвета?
Това е задачата на нашия университет. Другата цел е ние да покриваме критериите по Закона по висшето обучение за проучвателен университет, които още не са изяснени. Така, че в тази посока вървим и ще можем да концентрираме науката на огромни смесени екипи, няма по какъв начин да бъдат единствено наши, за решение на огромни задания.
Обучение онлайн: Какъв е опитът на Холандия Справят ли се децата там с уроците?
- Големият въпрос за образованието обаче не е ли какво ще се случва след COVID- 19? Имате ли отговор на този въпрос?
Ето отговора! След пандемията да отворим една нова страница, която на е смесеното образование – рационална композиция сред обичайното и отдалеченото образование. И би трябвало цифровизираме обичайното.
Това е бъдещето. Защото откакто мине този интервал, ние не можем да продължим по същия метод. Явно от това, което в този момент вършим, ще би трябвало да внедрим част от електронното, от отдалеченото образование, да го внедрим в образователните курсове. Най-вече като спомагателна подготовка, като самоподготовка за възпитаници и студенти. Трябва малко по-атрактивен да стане материалът за учащите се, повече образци да се дават, да се употребява опциите на международната мрежа.
- Какви са най-новите Ви разработки в региона на цифровата промяна на образованието?
Буквално преди две седмици взехме решение да създадем и отворим за всички учители и преподаватели в страната виртуална библиотека от видео лекции по иновационни просветителни технологии. Тя има към този момент над 500 читатели и броят им непрестанно пораства. Това, че можем да помогнем със скромния си опит на сътрудниците от страната, доста ни радва и подтиква.
-Напоследък доста се приказва за консолидиране на българското в европейското виртуално просветително пространство, за основаване на мрежи европейски университети. Вие вършиме ли нещо в тази тенденция?
Русенският университет сътвори първата си европейска тематична мрежа още в 2002 година Последваха я още три такива мрежи – всичките в региона на компютинга. В последната от тях участваха 67 университета от 35 страни. За сполучливото осъществяване на тези планове университетът получи от Брюксел плакет „ Партньор на Европа “ още преди България да стане член на Европейски Съюз и премия „ Питагор “ от МОН.
Натрупаният опит откри своята реализация в евразийски план за интервала 2019-2022 година В него се включиха по 3 университета от Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан, а също и техните министерства на образованието и науката. Те одобриха Концепцията на Русенския университет за адаптиране на просветителната система към цифровото потомство, преведоха я на съответния народен език, а също и на съветски и британски и я изпратиха на всички университети в тези централноазиатски страни – на брой 330.
Коронавирусът и България Как ще работят тенис кортовете в Бургас? След взрива на инфектирани: Прокуратурата ревизира спазването на ограниченията в обществените домове С полета от Нидерландия: Жените от Хасково са излъгали, че са се прибрали с такси от летището „ Алфа Рисърч “: 79% от компаниите търпят директни или косвени загуби от COVID-19 Пасивна имунизация: Как лекуването с кръвна плазма може да помогне в борбата против COVID-19 Томислав Дончев: Извънредното състояние дава мотив за спекулации Изпитите след XII клас ще са на 1 и 3 юни, а след VII клас – на 15 и 17 юни Починалият във врачанската болница от вкъщи в Гара Орешец е имал доста болести Общините желаят помощ от страната за загубите от изключителното състояние Коалиционният съвет ще разиска проектозакона за противоепидемичните ограничения Министерски съвет утвърди законопроекта за ограниченията след изключителното състояние Кирил Ананиев: И след анулация на изключителното състояние част от ограниченията ще работят Правителството няма да удължава изключителното състояние 1652 са доказаните случаи на COVID-19 у нас Само за ден: COVID-19 взе още две жертви в дома за възрастни в Гара Орешец Басейните към този момент могат да отворят, само че балнеолечението още не е позволено КТ „ Подкрепа “: Има висок риск от „ прегряване “ при обществените служащи у нас Инфекциозното поделение в Сливенската болница не приема пациенти Възстановяват се образованието и изпитите за кандидат-шофьори Марешки: Партийните дотации би трябвало да бъдат спрени до края на мандата
Заразени* Нови случаи Починали Излекувани България 1 689 37 78 342 Света 3 659 139 15 868 252 574 1 203 487 Заразени* Нови Починали България 1 689 37 78 Света 3 659 139 15 868 252 574
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ