Цацаров: Разпоредбите на Закона за адвокатурата да се спазват стриктно
Главният прокурор излезе с позиция във връзка Отворено писмо от 18.01.2019 година на госпожа Ралица Негенцова, ръководител на Висшия адвокатски съвет, адресирано до Народното събрание, Министъра на правораздаването, Министъра на вътрешните работи, Главния прокурор и Висшия правосъден съвет и публикувано в медиите, написа Канал 3.
Ето какво гласи тя:
На 10.01.2019 година, по самодейност на управлението на прокуратурата, бе извършена среща на основния прокурор с госпожа Ралица Негенцова, ръководител на Висшия адвокатски съвет и и господин Людмил Рангелов, заместник-председател на Висшия адвокатски съвет. В срещата участваха също господин Иван Гешев, заместител на основния прокурор и госпожа Румяна Арнаудова, завеждащ отдел „ Специализиран “ във ВКП. Повод за тази среща бе декларация на Висшия адвокатски съвет от 21.12.2018 година, както и писмо на юристи / “Фейсбук общественост на българските юристи “/ от 28.12.2018 година Ръководството на адвокатурата бе осведомено в детайли /вкл. и с даване на писмени отчети от осъществени проверки/ с извършените дейности по следствието по съответно досъдебно произвеждане, за които бяха отправени обществено изказвания за позволени от прокурори нарушавания на Закона за адвокатурата, свързани с нарушение на неприкосновеността на адвокатски бумаги и преписка. Изрично бе очебийно, че по това досъдебно произвеждане, след постъпила на 18.12.2018 година информация от ДАНС, обосноваваща нужда от незабавни дейности, още на 19.12.2018 година са били осъществени претърсвания и изземване на двадесет и два адреса при изискванията на необходимост. Протоколите след това са били утвърдени от съда, по планувания в Наказателно-процесуален кодекс ред. Въпреки съществуването на същата необходимост и във връзка с пространства, употребени от три лица, упражняващи адвокатска специалност, единствено за тях са поискани и получени авансово позволения от съда за претършуване и изземване. В настояванията до съда е отразено в детайли качеството на лицата /адвокати/, както и че търсените документи не съставляват адвокатски бумаги, нито преписка сред юрист и негови клиенти. Така претърсвания в тези пространства са осъществени след получено позволение от съд за това, издадено при съблюдаване на наредбите на Наказателно-процесуален кодекс.
Главният прокурор изцяло поддържа застъпената в Отвореното писмо от 18.01.2019 година позиция, че наредбите на Закона за адвокатурата следва да се съблюдават прецизно, с цел да се подсигурява правото на всеки български юрист свободно и без значение да упражнява своята специалност. Недопустими са каквито и да е нарушавания на правата на юриста по член 34 и член 35 от Закона за адвокатурата /неприкосновеност на адвокатски бумаги и преписка и диалози с клиент; възбрана за разпит на юрист за обстоятелствата, съдържащи се в тази преписка и тези диалози и всичко, узнато по отношение на реализираната защита; право на свободни и неконтролирани срещи с клиент и т. н./.
В същото време, тези разпореждания не основават имунитет против наказателно гонене за закононарушения, осъществени от лице, упражняващо адвокатска специалност. Те са неприложими при събиране на доказателства, които касаят персонална незаконна активност и не са свързани с професионалната активност като юрист и с връзките юрист – клиент. Колкото е неприемливо да се нарушават професионалните права на юристи, толкоз е неприемливо адвокатски адвокатски фирми да се употребяват за запазване на документи /които не са бумаги на адвоката/ на други лица, за укриването им от проверяващите органи и представянето им като преписка сред юрист и клиент или адвокатски бумаги.
Ръководството на прокуратурата показва поддръжка за желанието на Висшия адвокатски съвет да инициира промени в настоящото законодателство, които да основат спомагателни гаранции за професионалните права на юристите. Такива промени са нужни и във връзка с нотариусите и частните правосъдни реализатори.
Съобразно пълномощията си по Закона за правосъдната власт, основният прокурор е упълномощил правенето на план на акт за методическо управление /инструкция/ за дейностите, които могат да се правят от органите на досъдебното произвеждане по отношение на юристи, нотариуси и частни правосъдни реализатори. Целта е основаването на ясни правила, в цялостно сходство с наредбите на Наказателно-процесуален кодекс, Закона за адвокатурата, Закона за нотариусите и нотариалната активност и Закона за частните правосъдни реализатори, както и практиката на Европейски съд по правата на човека. Проектът за този вътрешен акт ще бъде показан на Висшия адвокатски съвет, на Съвета на нотариусите и на Съвета на Камарата на частните правосъдни реализатори за авансово мнение и разискване.
Ето какво гласи тя:
На 10.01.2019 година, по самодейност на управлението на прокуратурата, бе извършена среща на основния прокурор с госпожа Ралица Негенцова, ръководител на Висшия адвокатски съвет и и господин Людмил Рангелов, заместник-председател на Висшия адвокатски съвет. В срещата участваха също господин Иван Гешев, заместител на основния прокурор и госпожа Румяна Арнаудова, завеждащ отдел „ Специализиран “ във ВКП. Повод за тази среща бе декларация на Висшия адвокатски съвет от 21.12.2018 година, както и писмо на юристи / “Фейсбук общественост на българските юристи “/ от 28.12.2018 година Ръководството на адвокатурата бе осведомено в детайли /вкл. и с даване на писмени отчети от осъществени проверки/ с извършените дейности по следствието по съответно досъдебно произвеждане, за които бяха отправени обществено изказвания за позволени от прокурори нарушавания на Закона за адвокатурата, свързани с нарушение на неприкосновеността на адвокатски бумаги и преписка. Изрично бе очебийно, че по това досъдебно произвеждане, след постъпила на 18.12.2018 година информация от ДАНС, обосноваваща нужда от незабавни дейности, още на 19.12.2018 година са били осъществени претърсвания и изземване на двадесет и два адреса при изискванията на необходимост. Протоколите след това са били утвърдени от съда, по планувания в Наказателно-процесуален кодекс ред. Въпреки съществуването на същата необходимост и във връзка с пространства, употребени от три лица, упражняващи адвокатска специалност, единствено за тях са поискани и получени авансово позволения от съда за претършуване и изземване. В настояванията до съда е отразено в детайли качеството на лицата /адвокати/, както и че търсените документи не съставляват адвокатски бумаги, нито преписка сред юрист и негови клиенти. Така претърсвания в тези пространства са осъществени след получено позволение от съд за това, издадено при съблюдаване на наредбите на Наказателно-процесуален кодекс.
Главният прокурор изцяло поддържа застъпената в Отвореното писмо от 18.01.2019 година позиция, че наредбите на Закона за адвокатурата следва да се съблюдават прецизно, с цел да се подсигурява правото на всеки български юрист свободно и без значение да упражнява своята специалност. Недопустими са каквито и да е нарушавания на правата на юриста по член 34 и член 35 от Закона за адвокатурата /неприкосновеност на адвокатски бумаги и преписка и диалози с клиент; възбрана за разпит на юрист за обстоятелствата, съдържащи се в тази преписка и тези диалози и всичко, узнато по отношение на реализираната защита; право на свободни и неконтролирани срещи с клиент и т. н./.
В същото време, тези разпореждания не основават имунитет против наказателно гонене за закононарушения, осъществени от лице, упражняващо адвокатска специалност. Те са неприложими при събиране на доказателства, които касаят персонална незаконна активност и не са свързани с професионалната активност като юрист и с връзките юрист – клиент. Колкото е неприемливо да се нарушават професионалните права на юристи, толкоз е неприемливо адвокатски адвокатски фирми да се употребяват за запазване на документи /които не са бумаги на адвоката/ на други лица, за укриването им от проверяващите органи и представянето им като преписка сред юрист и клиент или адвокатски бумаги.
Ръководството на прокуратурата показва поддръжка за желанието на Висшия адвокатски съвет да инициира промени в настоящото законодателство, които да основат спомагателни гаранции за професионалните права на юристите. Такива промени са нужни и във връзка с нотариусите и частните правосъдни реализатори.
Съобразно пълномощията си по Закона за правосъдната власт, основният прокурор е упълномощил правенето на план на акт за методическо управление /инструкция/ за дейностите, които могат да се правят от органите на досъдебното произвеждане по отношение на юристи, нотариуси и частни правосъдни реализатори. Целта е основаването на ясни правила, в цялостно сходство с наредбите на Наказателно-процесуален кодекс, Закона за адвокатурата, Закона за нотариусите и нотариалната активност и Закона за частните правосъдни реализатори, както и практиката на Европейски съд по правата на човека. Проектът за този вътрешен акт ще бъде показан на Висшия адвокатски съвет, на Съвета на нотариусите и на Съвета на Камарата на частните правосъдни реализатори за авансово мнение и разискване.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ