Гешев поиска от КС да не го викат в парламента през 3 месеца
Главният прокурор Иван Гешев изиска от Конституционния съд да разгласи за противоконституционна точката от правилника на Народното събрание, съгласно която той върви в правната комисия на всеки 3 месеца, оповестиха от прокуратурата. Според думите му не се викат шефовете на висшите съдилища, " което слага въпроса за равнопоставеността сред другите органи в правосъдната система и за пропорционалността на нормата. " Ето какво гласи цялото известие на прокуратурата:
Главният прокурор на Република България внесе в Конституционния съд на Република България искане за оповестяване на противоконституционност на чл.24 и на част от член 86, ал.1 и ал.4 от Правилника за организацията и активността на Народното събрание (ПОДНС). В настояването се сочи, че те опонират на наредбите на Конституцията за правилото на разделяне на управляващите и независимостта на правосъдната власт.
Съгласно член 24 от ПОДНС „ минимум един път на всеки три месеца “ в Комисията по конституционни и правни въпроси на Народно събрание се организира разискване с присъединяване на основния прокурор по отношение на използването на закона и активността на прокуратурата и проверяващите органи. Това обвързване е планувано единствено за основния прокурор, само че не и за ръководителите на висшите съдилища, което слага въпроса за равнопоставеността сред другите органи в правосъдната система и за пропорционалността на нормата.
Компетентността на Народното събрание във връзка с правосъдната власт, в частност на прокуратурата, е тъкмо избрана в чл.84, т.16 от Конституция на Република България и е лимитирана до чуване и приемане на годишния отчет на основния прокурор и на други систематизирани и аналитични отчети за активността на прокуратурата по използването на закона, противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика, което способства и за реализиране на гласност и бистрота в работата на прокуратурата.
В решение № 6 от 6 юни 2017 година по к.д. №15/2016 година Конституционният съд е показал, че: „ Основният закон ясно е открил рамките на сдържащите дейности на законодателя във връзка с прокуратурата като част от правосъдната власт - до годишните отчети, както и други отчети, които са с предмет, съгласуван с условието всяка власт да остане в рамките на реализирана от нея конституционно предоставена власт “.
В настояването на основния прокурор до Конституционен съд се показва, че наредбата на чл.24 от Правилника за организацията и активността на Народно събрание неприемливо „ уголемява “ конституционно планувания надзор на законодателната над правосъдната власт, нарушава салдото сред управляващите в несъгласие с чл.8 и чл.117, ал.2 от Конституция на Република България и излиза отвън системата на надзор и въздържане на обособените управляващи.
Другата наредба – на член 86, ал.4 и ал.1 от ПОДНС в частта по отношение на отправянето на рекомендации и доклад за осъществяването на рекомендациите към прокуратурата също „ уголемява “ и добавя по неприемлив метод наредбата на чл.84, т.16 и на чл.117, ал.2 от Конституцията.
В решение на Конституционен съд №5 от 17 май 1995 година се показва, че с оглед разделянето на управляващите по смисъла на чл.8 от Конституцията, от кръга на лицата, във връзка с които Народното събрание или съответната комисия могат да задължат длъжностно лице да се яви и да отговори на сложени въпроси, следва да отпаднат: президентът, вицепрезидентът, конституционните съдии и всички магистрати. Съгласно Конституцията съдиите, прокурорите и следователите се подчиняват единствено на закона.
Приравняването на орган на правосъдната власт, каквато е прокуратурата, на органи, които са под директен парламентарен надзор, е неприемливо нарушение на салдото сред управляващите и противоконституционно нахлуване на законодателната власт в пълномощия, дадени от Конституцията на органи на правосъдната власт.
Главният прокурор на Република България внесе в Конституционния съд на Република България искане за оповестяване на противоконституционност на чл.24 и на част от член 86, ал.1 и ал.4 от Правилника за организацията и активността на Народното събрание (ПОДНС). В настояването се сочи, че те опонират на наредбите на Конституцията за правилото на разделяне на управляващите и независимостта на правосъдната власт.
Съгласно член 24 от ПОДНС „ минимум един път на всеки три месеца “ в Комисията по конституционни и правни въпроси на Народно събрание се организира разискване с присъединяване на основния прокурор по отношение на използването на закона и активността на прокуратурата и проверяващите органи. Това обвързване е планувано единствено за основния прокурор, само че не и за ръководителите на висшите съдилища, което слага въпроса за равнопоставеността сред другите органи в правосъдната система и за пропорционалността на нормата.
Компетентността на Народното събрание във връзка с правосъдната власт, в частност на прокуратурата, е тъкмо избрана в чл.84, т.16 от Конституция на Република България и е лимитирана до чуване и приемане на годишния отчет на основния прокурор и на други систематизирани и аналитични отчети за активността на прокуратурата по използването на закона, противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика, което способства и за реализиране на гласност и бистрота в работата на прокуратурата.
В решение № 6 от 6 юни 2017 година по к.д. №15/2016 година Конституционният съд е показал, че: „ Основният закон ясно е открил рамките на сдържащите дейности на законодателя във връзка с прокуратурата като част от правосъдната власт - до годишните отчети, както и други отчети, които са с предмет, съгласуван с условието всяка власт да остане в рамките на реализирана от нея конституционно предоставена власт “.
В настояването на основния прокурор до Конституционен съд се показва, че наредбата на чл.24 от Правилника за организацията и активността на Народно събрание неприемливо „ уголемява “ конституционно планувания надзор на законодателната над правосъдната власт, нарушава салдото сред управляващите в несъгласие с чл.8 и чл.117, ал.2 от Конституция на Република България и излиза отвън системата на надзор и въздържане на обособените управляващи.
Другата наредба – на член 86, ал.4 и ал.1 от ПОДНС в частта по отношение на отправянето на рекомендации и доклад за осъществяването на рекомендациите към прокуратурата също „ уголемява “ и добавя по неприемлив метод наредбата на чл.84, т.16 и на чл.117, ал.2 от Конституцията.
В решение на Конституционен съд №5 от 17 май 1995 година се показва, че с оглед разделянето на управляващите по смисъла на чл.8 от Конституцията, от кръга на лицата, във връзка с които Народното събрание или съответната комисия могат да задължат длъжностно лице да се яви и да отговори на сложени въпроси, следва да отпаднат: президентът, вицепрезидентът, конституционните съдии и всички магистрати. Съгласно Конституцията съдиите, прокурорите и следователите се подчиняват единствено на закона.
Приравняването на орган на правосъдната власт, каквато е прокуратурата, на органи, които са под директен парламентарен надзор, е неприемливо нарушение на салдото сред управляващите и противоконституционно нахлуване на законодателната власт в пълномощия, дадени от Конституцията на органи на правосъдната власт.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ