Гласувахте ли? Ако не сте, побързайте, за да не вземете

Гласувахте ли? Ако не сте, побързайте, с цел да не вземете да се разколебаете в леността на неделния следобяд. В България така и така става все по-трудно да преодолееш чувството за загуба на смисъл и да тръгнеш към изборната секция. Разбира се, в случай че вотът ти не е клиентелистки или платен, или в случай че не си от твърдите партийни ядра. Политиците сякаш избират да се карат между тях, без да се интересуват изключително от тези, които желаят всякога по съвест да вземат решение кой избор ще е най-хубав за бъдещето на страната. Тавтологичният резултат (с дребни нюанси) от парламентарните изборите (пет за две години) обаче стартира да им работи като безчинство над волята им за гласоподаване. Колебаещият се гласоподавател е замязял на човек, който настойчиво си купува билет за нов филм, само че все му пускат остарелия и даже го карат да се усеща отговорен, че феновете в залата са малко и не заслужават различен филм.

Защо гласоподавателят към този момент губи вяра

Напоследък липсва и утехата, постоянно илюзорната, от появяването на нови партийни играчи като Има Такъв Народ и Политическа партия, които незабавно ставаха първа политическа мощ, не безусловно поради доверието към тях, а като израз на разочарованието от съществуващите. Това е синдромът на гласуването със затворени очи - няма огромно значение за кого тъкмо, въпросът е единствено да не е за статуквото.

Управлението на служебни (президентски) кабинети на мястото на постоянни (формирани и с твоя глас) е докарано като че ли до карма за страната и към този момент заплашва да нанесе освен политически, само че и психически провали. Избирателят да стане жертва на по този начин наречената от Фройд " насила към повтаряне " - травматично положение, при което попарената още веднъж и още веднъж вяра, че идващия път няма да е същото, най-после провокира саморазрушителни реакции. Фройд дава образец с пациент, чиято брачна половинка непрекъснато му изневерява, само че той продължава да я обича и се надява, че не може постоянно да постъпва по същия метод, до момента в който не разбере, че може, и се замисли за самоубийство. В нашия случай пред сходно саморазрушително посегателство е изправен жителят, който не желае повече да се поддава на " принудата към повтаряне ". И вместо отново да се излъже, че правото му на избор ще бъде осъществено, просто да се помири, че няма такова и да се отдръпна от политическия живот. Така към масата негласуващи, заради неналичието на убеждения, да се прибавят и негласуващите по разбиране.

А и гласоподавателят има учредения да подозира, че може да бъде измамен, освен в комплицираната политическа аритметика, а и в най-елементарната - при броенето на гласовете. Преди време хартиената бюлетина беше отстранена, точно с цел да не се фабрикуват невалидни бюлетини и да не се разнасят чували, които през нощта могат да бъдат сменени. Сега хартиената бюлетина беше върната по същата причина - за да се подсигурява честността на вота. Ясно е, че няма по какъв начин и в двата случая политиците да са споделили истината.

Защо е значимо да гласувате все пак

Но за какво все пак би трябвало да гласувате? И то безусловно, каквото и да мислите за българските политици. Защото това са вторите избори по време на война, които не са политически, а исторически. Войната се води в Украйна със стотици хиляди на вятъра отнети човешки животи, само че нейната дълготрайна цел, както Кремъл не крие, е смяна на международния ред - смяна, в която Русия да си върне, отново взела " шмайзер в рък ", териториите на въздействие, освободили се след рухването на Берлинската стена. И България е в първия кръг на нейните искания. Което значи: в България отново да се конфигурира проруско държавно управление, без дори да е належащо в началото да излизаме от Европейски Съюз и НАТО, задоволително, както сме там, да пазиме ползите на Владимир Путин. И това към този момент стартира да се случва с водещата роля на президента и неговите кабинети. От нашия избор в този момент зависи дали ще спре.

В тези избори за първи път има две ясни оси на опълчване. Веднъж, сред двамата партийни протагонисти с най-вече гласове и с дребна разлика посред им, съгласно социолозите. И повторно сред тях дружно като евроатлантическо болшинство и президента, податлив към реверанси на Изток.

Със самия акт на гласоподаване гласоподавателят към този момент пази прозападната ориентировка на България, тъй като отдалечава възможността за следващ кабинет на президента. А с това за кого гласувате, давате знак кой по-бързо може да ни приближи към развитите западни страни. Разбира се, в случай че желаете България да бъде западна страна. Ако не желаете, припомнете си " източната опция ": еднопартиен режим (без или със смазана опозиция); фетиш към личността на водача, който с кръг от доближени владее и преразпределя всички запаси в страната (корупция за случая е слаба дума); правосъдна система в директна услуга на лидера; безконтролна власт на тайните служби; затворени граници; анулирана независимост на словото - който подлага на критика формалната теория, го заплашва лагер, затвор, отрова; живот в боязън и недостиг за редовите граждани…

***

Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.