Глас Иванов, глас Прокопиев
„ Глас национален, глас Божи “, е споделил народът. За Христо Иванов и останалите псевдодемократи в родната политика обаче не гласът национален е значим. А този на олигархията, която ги конфигурира в политиката. И по-конкретно на един тъкмо избран олигарх – каолиновия необут и медиен монополист Иво Прокопиев, който има навика да му спуска мисли по телефона и по секрети сбирки. И чиито ползи Иванов брани, откогато се появи на обществената сцена.
Затова не е чудно, че след парламентарния избор на 2 октомври, при който обществото ясно сподели, че желае от политиците най-накрая да седнат на една маса и да изкарат страната от рецесиите и инфлационната серпантина, в които я вкара олигархичната „ смяна “ със сервилното подпомагане на Демократична България и Българска социалистическа партия, съпредседателят на „ Демократична България “ се изтъпани на телевизионния екран, с цел да чертае следващите разграничителни линии. Защото народът може и да желае обединяване в интерес на страната и публичния интерес, само че олигархията, която е единственият печеливш от рецесиите и хаоса у нас – не. Съответно не го желаят и нейните проксита.
-->
На този декор, не изключително изненадващо, вместо да предложи съответни дейности и решения за съставяне на държавно управление, в изявление през уикенда Христо Иванов реши по остаряла традиция да нападна враговете на ментора си Прокопиев. И по този начин под обстрела на подправените опорки, които изпя, отново по остаряла традиция попаднаха Движение за права и свободи, която от десетилетия се пробва да възпре олигарха в напора му да приватизира цялата страна. И депутата от придвижването Делян Пеевски, който по същите аргументи и поради законодателните си начинания към този момент с години е дежурната цел на разградския необут. Нищо, че гласувалите на 2 октомври отредиха на Движение за права и свободи третото място, трансформирайки я в логически сътрудник за съвещания за сформирането на предстоящ кабинет. И нищо, че както на този избор, по този начин и на предходния жителите ясно демонстрираха кого избират – Движение за права и свободи и Пеевски или Демократична България и Христо Иванов, давайки на първите в пъти по-високо доверие от това за вторите.
За забравилите ще напомним, че при последните два избора от „ Демократична България “ употребяват акцията не, с цел да оферират съответни политики, а за пропаганда „ анти-ДПС “ и „ анти-Пеевски “. Резултатите са повече от показателни. На парламентарния избор през ноември 2021 година във Велико Търново, където Делян Пеевски бе лидер на листа, придвижването получи двойно повече гласове от Демократична България и в частност от Христо Иванов, който бе първи в техния лист. А тази година, в Пазарджик, където от „ Демократична България “ взеха решение да разиграват втори епизод от същия фарс, Движение за права и свободи получи 14 621 гласа в своя поддръжка и взе два мандата, а Демократична България едвам 2643 гласа и остана без мандат. Водач на листата на придвижването в района бе точно Пеевски. А кой беше първи в кандидат-депутатския лист на Демократична България? Друг изтъкнат „ демократ “, построил цялата си акция против него – Антоанета Цонева.
На фона на тези резултати човек би решил, че всеки естествен политик ще си направи изводите и ще чуе гласа национален. Но нито Демократична България е естествена групировка, бидейки артикул на задкулисието, нито Христо Иванов е естествен политик. Инсталиран точно от това задкулисие в политиката, с цел да играе в нея ролята на олигархичен наместник. А той прочее я играе с отдаденост от години. Не вярвате? Помислете отново, тъй като обстоятелствата са доста и задоволително показателни.
Иванов може да се пробва да се показва за изтъкнат герой за „ правораздаване и господство на закона “, само че престоят му в отрасловото ведомство първо като длъжностен, а по-късно като министър във второто държавно управление „ Борисов “ ще бъде запомнен основно с два абсурда. Първо с делото за подправения му автограф, подложен под две заповеди за отстраняването на двама чиновници от Министерство на правосъдието. И второ – с предлагането на конституционна промяна, която вместо да оправи проблемите в правосъдната система в допълнение я парцелира в явен напор олигархията да получи цялостен надзор върху Темида. И откакто си имаше началник на Върховен касационен съд, да разпъне пипалата си и върху прокуратурата.
И в случай че към момента имате подозрения за обвързаността на Иванов със задкулисието, ето още няколко обстоятелството. Първата колекция, на която бе обявено основаването на ръководената от него партия „ Да, България “, бе удостоена от наличието персонално на ментора му Прокопиев с все брачната половинка на олигарха Галя. Въпросното заседание надалеч не е единственото, извършено под директния контрол на енергийния и медиен монополист, както стана ясно от изтеклите малко по-късно в медиите стенограми от абсурда „ АРГО-гейт “. Свидетелства за тайните сбирки, свиквани от Прокопиев с прокситата му в медиите, политиката и НПО-сектора, измежду тях и Христо Иванов, на които участниците обсъждаха щекотливи тематики от публичния живот. Като да вземем за пример какъв да е претендентът на партията за президент. Или по какъв начин задкулисието да води обществото за носа, пробутвайки му подправения си дневен ред с опорки, популяризирани на правилото на пропагандата от целия „ мейнстрийм “ под контрола на Прокопиев. А и какъв брой да е „ чист “ Христо Иванов, откакто е привикван и се усеща комфортно на задната седалка на джипа на подсъдимия Пламен Бобоков, паркиран до Народното събрание? И откакто това е по този начин и даже не го е позор от това унизително състояние, с какви очи Иванов менторства, раздава оценки и лепи етикети на политическите си съперници.
Колко тъкмо коства любовта сред олигарха Прокопиев и вярното му политическо прокси Христо Иванов към момента е обект на догадки, само че ще да е доста, в случай че се съди от усърдието, с което ръководителят на „ Да, България “ и съпредседател на „ Демократична България “ обслужва ползите на Прокопиев през годините. Цената е най-малко 200 млн. лв., за колкото е запорът, натрапен от КПКОНПИ на нелегално добито от енергийния необут имущество. Запор, който бе доказан 9 пъти от няколко правосъдни състава, само че неизбежно ще падне с разформироването на КПКОНПИ. И до момента в който то самото забуксува поради свалянето на кабинета на „ смяната “ с историческия избор на съмнение, гласуван от предното Народно заседание, то Иванов и компания съумяха да се реваншират на Прокопиев и другарите му олигарси с различен собствен ход – закриването на спецправосъдието. Впрочем това бе и единствената законодателна самодейност с присъединяване на Демократична България, докарана до дъно. Което ясно демонстрира и чии глас слушат Христо Иванов и хората към него. Със сигурност не на народа.
Затова не е чудно, че след парламентарния избор на 2 октомври, при който обществото ясно сподели, че желае от политиците най-накрая да седнат на една маса и да изкарат страната от рецесиите и инфлационната серпантина, в които я вкара олигархичната „ смяна “ със сервилното подпомагане на Демократична България и Българска социалистическа партия, съпредседателят на „ Демократична България “ се изтъпани на телевизионния екран, с цел да чертае следващите разграничителни линии. Защото народът може и да желае обединяване в интерес на страната и публичния интерес, само че олигархията, която е единственият печеливш от рецесиите и хаоса у нас – не. Съответно не го желаят и нейните проксита.
-->
На този декор, не изключително изненадващо, вместо да предложи съответни дейности и решения за съставяне на държавно управление, в изявление през уикенда Христо Иванов реши по остаряла традиция да нападна враговете на ментора си Прокопиев. И по този начин под обстрела на подправените опорки, които изпя, отново по остаряла традиция попаднаха Движение за права и свободи, която от десетилетия се пробва да възпре олигарха в напора му да приватизира цялата страна. И депутата от придвижването Делян Пеевски, който по същите аргументи и поради законодателните си начинания към този момент с години е дежурната цел на разградския необут. Нищо, че гласувалите на 2 октомври отредиха на Движение за права и свободи третото място, трансформирайки я в логически сътрудник за съвещания за сформирането на предстоящ кабинет. И нищо, че както на този избор, по този начин и на предходния жителите ясно демонстрираха кого избират – Движение за права и свободи и Пеевски или Демократична България и Христо Иванов, давайки на първите в пъти по-високо доверие от това за вторите.
За забравилите ще напомним, че при последните два избора от „ Демократична България “ употребяват акцията не, с цел да оферират съответни политики, а за пропаганда „ анти-ДПС “ и „ анти-Пеевски “. Резултатите са повече от показателни. На парламентарния избор през ноември 2021 година във Велико Търново, където Делян Пеевски бе лидер на листа, придвижването получи двойно повече гласове от Демократична България и в частност от Христо Иванов, който бе първи в техния лист. А тази година, в Пазарджик, където от „ Демократична България “ взеха решение да разиграват втори епизод от същия фарс, Движение за права и свободи получи 14 621 гласа в своя поддръжка и взе два мандата, а Демократична България едвам 2643 гласа и остана без мандат. Водач на листата на придвижването в района бе точно Пеевски. А кой беше първи в кандидат-депутатския лист на Демократична България? Друг изтъкнат „ демократ “, построил цялата си акция против него – Антоанета Цонева.
На фона на тези резултати човек би решил, че всеки естествен политик ще си направи изводите и ще чуе гласа национален. Но нито Демократична България е естествена групировка, бидейки артикул на задкулисието, нито Христо Иванов е естествен политик. Инсталиран точно от това задкулисие в политиката, с цел да играе в нея ролята на олигархичен наместник. А той прочее я играе с отдаденост от години. Не вярвате? Помислете отново, тъй като обстоятелствата са доста и задоволително показателни.
Иванов може да се пробва да се показва за изтъкнат герой за „ правораздаване и господство на закона “, само че престоят му в отрасловото ведомство първо като длъжностен, а по-късно като министър във второто държавно управление „ Борисов “ ще бъде запомнен основно с два абсурда. Първо с делото за подправения му автограф, подложен под две заповеди за отстраняването на двама чиновници от Министерство на правосъдието. И второ – с предлагането на конституционна промяна, която вместо да оправи проблемите в правосъдната система в допълнение я парцелира в явен напор олигархията да получи цялостен надзор върху Темида. И откакто си имаше началник на Върховен касационен съд, да разпъне пипалата си и върху прокуратурата.
И в случай че към момента имате подозрения за обвързаността на Иванов със задкулисието, ето още няколко обстоятелството. Първата колекция, на която бе обявено основаването на ръководената от него партия „ Да, България “, бе удостоена от наличието персонално на ментора му Прокопиев с все брачната половинка на олигарха Галя. Въпросното заседание надалеч не е единственото, извършено под директния контрол на енергийния и медиен монополист, както стана ясно от изтеклите малко по-късно в медиите стенограми от абсурда „ АРГО-гейт “. Свидетелства за тайните сбирки, свиквани от Прокопиев с прокситата му в медиите, политиката и НПО-сектора, измежду тях и Христо Иванов, на които участниците обсъждаха щекотливи тематики от публичния живот. Като да вземем за пример какъв да е претендентът на партията за президент. Или по какъв начин задкулисието да води обществото за носа, пробутвайки му подправения си дневен ред с опорки, популяризирани на правилото на пропагандата от целия „ мейнстрийм “ под контрола на Прокопиев. А и какъв брой да е „ чист “ Христо Иванов, откакто е привикван и се усеща комфортно на задната седалка на джипа на подсъдимия Пламен Бобоков, паркиран до Народното събрание? И откакто това е по този начин и даже не го е позор от това унизително състояние, с какви очи Иванов менторства, раздава оценки и лепи етикети на политическите си съперници.
Колко тъкмо коства любовта сред олигарха Прокопиев и вярното му политическо прокси Христо Иванов към момента е обект на догадки, само че ще да е доста, в случай че се съди от усърдието, с което ръководителят на „ Да, България “ и съпредседател на „ Демократична България “ обслужва ползите на Прокопиев през годините. Цената е най-малко 200 млн. лв., за колкото е запорът, натрапен от КПКОНПИ на нелегално добито от енергийния необут имущество. Запор, който бе доказан 9 пъти от няколко правосъдни състава, само че неизбежно ще падне с разформироването на КПКОНПИ. И до момента в който то самото забуксува поради свалянето на кабинета на „ смяната “ с историческия избор на съмнение, гласуван от предното Народно заседание, то Иванов и компания съумяха да се реваншират на Прокопиев и другарите му олигарси с различен собствен ход – закриването на спецправосъдието. Впрочем това бе и единствената законодателна самодейност с присъединяване на Демократична България, докарана до дъно. Което ясно демонстрира и чии глас слушат Христо Иванов и хората към него. Със сигурност не на народа.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ