Гигантът със сиви очи избрал за своя база блато, обвито

Гигантът със сиви очи избрал за своя база тресавище, обгърнато в митове за самодиви и чудовища От 100 метра улучвал фиданка, от 30 - листо, само че умрял по български: при изменничество
Самоковския край пази доста митове - за славни времена и за велики българи. Една от тях е за сърцатия Чакър Войвода, който даже турците уважавали.
Христо Проданов, както е същинското му име, е роден през 1815 година в самоковското село Продановци. Баща му Продан бил погубен от турците и дребният Христо бил отгледан от вуйчо си Никола, който от невръстна възраст го пратил да учи поминък в ковачницата на Рилския манастир. Не след дълго обаче Христо избягал поради неприятното отношение на майстора-калугер и почнал работа в една от многото железарски работилници в Самоков. Станал чирак в тюфекчийницата (оръжейна работилница) на Мито Шатарента, където се научил да майстори разнообразни хладни и огнестрелни оръжия, само че и да борави изобретателно с тях. Преданията описват, че от 200 метра улучвал ствола на дърво, от 100 метра - фиданка, а от 30 - листо. По това време към този момент станал прочут с прозвището си Чакъра (сив) поради едрия си растеж и сиви огромни очи. Оттогава е историята поради която и българи и турци говорели с възхита за него, когато с голи ръце Чакъра

избавил съседа си Богдан от мечка-стръвница

която го нападнала. На въпросите им ужасно ли е било, той отговарял с подигравка: " Преди всичко би трябвало да си обуете двойни гащи ".  След улично сборичкване с локални турци, които отнесли пердаха и му проводили бабаити да го убият в работилницата, Христо по този начин се развъртял с наковалнята, че нападателите побягнали през глава. Отрано опознал турския манталитет, Чакъра събирал към себе си по-окумуш момчета и почнал да ги образова по какъв начин да боравят първо с ятаган, а след това и с пушките.
През един празничен ден на край града се били събрали млади моми да се забавляват измежду природата. За зла орис по това време около тях се прибирал от лов сина на локалния турски отличник Ясим бег - Осман. Хвърлил око на едно момиче и се опитал да го отвлече, само че девойките се разпищели и от близката махала изскочили българчета на помощ. Турците съвсем надделели българчетата, когато изведнъж се появил Чакъра, измъкнал от плетищата един прът и като се развилнял разгонил всички турци.
Ясим бег изпратил заптиета да заловят Христо, само че той към този момент бил хванал гората.
Открай време Самоковският край е прочут със своите видни мадани - по този начин се наричали старите работилници за преправка и рандеман на желязо. И въпреки ангарията към този момент да била отстранена с Гюлханския хатишериф от 1844 година, локалните бейове карали българското население да им работи гратис. Всеки локален придворен имал към себе си група от правилни главорези, които сплашвали и малтретирали раята. През 1848 година в Самоков се върнали от Цариград Станоя Михов и Петко Балабанов със султански ферман, който наново забранявал ангарията в този край. Но, локалният каймакамин бил корумпиран от бейовете и не направил нищо да спре тази процедура. Тогава Чакър челник

почнал да саботира активността на маданите

За да се движат тежките мадански чукове, се употребила водна двигателна сила. Тя била довеждана от планинските рекички по дървени улеи с дължина от време на време от няколко километра. Хората на войводата разваляли тези водни канали, и до момента в който още веднъж се възстановят и водата потече по тях, нагорещеното желязо във видните изстивало и работата трябвало да стартира изначало. По този метод добивът на желязо намалявал и това предизвикало загуби за локалните големци. Затова те изпращали потеря след потеря да гони четата на Чакъра - само че без резултат.  През 1849 година турците проводили тайфа, отпред с фамозния Хаджи Дамба - локален пехливанин и палач. В разразилата се борба при Клисурското ханче Хаджи Дамба бил тежко ранен, само че преди да падне той стрелял в Чакъра. Куршумът му обаче се разрушил в силяхлъка на войводата и това дало мотив на турците да приказват че Чакъра патрон го не лови. И тук войводата показал своето достойнство - наредил на клисурския мухтар (кмет) да натовари ранените турци на каруци и да ги проводи в Самоков да се лекуват. А, на самия Хаджи Дамба

върнал ятагана и му дал своя мас за рани

Отчаяни от несполуките, локалните бейове престанали да тормозят българското население и дори склонили да заплащат откуп на войводата, с цел да не ги закача. Според легендата хайдутите живеели със фамилиите си по селата, като се занимавали с дюлгерство и полска работа и се събирали единствено когато войводата ги викал да решат зародил проблем. Местният каймакамин най-сетне склонил да не се занимава с Чакъра и хората му, с цел да не си навлича на главата непотребни неприятности.
За своя съществена база Чакъра избрал Карагьол - тресавище обрасло с камъш, където не смеел да стъпи човешки крайник. Местните разказвали за самодиви и страшни чудовища, които го обитавали. По това време войводата сключил договорка с игумена на Рилския манастир. Монасите облекли и обули хайдутите, а те от своя страна поели грижата да обезпечат спокойствието на обителта. През 1854 година албанският бандит Ибрям Лека си наумил да ограби манастира и го нападнал с 350 разбойници. За зла негова орис наоколо се намирал Чакър челник, който залостил манастирските врати и с момчетата си почнал да обстрелва от стените нападателите. След това повел 15 души по околна пътека, появили се в тил на нападателите и ги повалили с ятаганите си. Почти никой не оживял, в това число и Ибрям Лека.
По време на своите подвизи четата на войводата ползва

нови способи на водене на ръкопашна битка

След като дълго време Чакъра следил по какъв начин турците употребяват ятагана единствено за сечене, той си наумил да пригоди умеенето в своя изгода. Когато нападателят вдигнел оръжието, с цел да посече съперника си, разкривал гърдите си и те оставали незащитени. Затова войводата почнал да тренира момчетата си да употребяват ятагана за мушкане точно в тези моменти. Този нов метод на водене на ръкопашна битка изненадвал турците и те падали покосени от остриетата на хайдутите.
На идната година самоковският воин умира по български - посредством изменничество. Йона - дамата на четника Иван била недоволна че мъжът й постоянно отсъствал от вкъщи си. С нея се сприятелила една от ханъмите на каймакамина и предложила да убият Чакъра, с цел да си седи Иван единствено у дома, а пък и 500 гроша щяла да получи.  И по този начин при едно слизане в Самоков, Иван поканил Чакъра да му погостува. Когато войводата влезнал в дома, Йона дала заредена със сребърен патрон пушка на пияния си брачен партньор и му наредила да стреля. Иван прострелял воеводата, само че като трезвен и схванал какво е направил

прострелял първо жена си, а след това и себе си

Научавайки за гибелта на съперника си, Хаджи Дамба строшил ятагана си на две и наредил да го положат върху гроба на хайдутина. А, народът и до момента уважава самоковския покровител Чакър челник.