Германците се радваха на дълъг отпуск от историята, но изглежда

Германците се радваха на дълъг отпуск от историята, само че наподобява ваканцията им към този момент свърши. С това усещане останах, когато предишния месец пътувах из Германия малко преди федералните избори. Бях изумен какъв брой ненормално естествена изглеждаше страната – просперираща, демократична и толерантна. Докато други европейски общества са разкъсвани от тревога и яд, в Германия огромното болшинство от жителите е предостатъчно от икономическото състояние. Правителството може да харчи повече след като и да било, безработица съвсем няма, а тонът на изборната акция се отличаваше от последните американски избори, както една фамилна драма се разграничава от филм на ужасите.

Но под тази ненормална нормалност се крие нещо тревожно. Макар множеството германци да са съгласни, че страната им претърпява интервал на обилие, малко на брой биха споделили, че утрешният ден ще бъде по-добър или най-малко също толкоз добър като днешния. Човек елементарно може да усети паниката малко под повърхността.

Германските избори демонстрират, че от всички рецесии, блъснали Европейския съюз през последното десетилетие – тази на еврозоната, Брекзит, войната в Украйна – бежанската рецесия е тази, която ще окаже най-силно въздействие върху бъдещето на Европейския съюз. Проблемът този път не е в стопанската система. Притокът на бежанци и провокираната от него културна и демографска суматоха изяснява най-добре паниката измежду обичайните политически партии в Европа. Тази рецесия се трансформира в нещо като европейския 11 септември, тъй като тя промени фундаментално метода, по който жителите гледат на света.

Изборите в Германия демонстрираха също, че разделянето сред Изтока и Запада е не просто разделяне сред Германия и нейните посткомунистически съседи, а от време на време и в самия Запад. Крайно дясната Алтернатива за Германия реализира своя най-хубав резултат в източните провинции на Германия, на територията на някогашната комунистическа република, където бежанците са надалеч по-малко, в сравнение с в останалата част на страната. И въпреки на повърхността Изтокът и Западът да наподобяват разграничени по въпроса за миграцията, бежанската рецесия открои възходящото отвращение на някогашните източногерманци след рухването на комунизма.

Един локален политик ми сподели язвително: „ Правителството желае от нас да интегрираме бежанците, само че за какво първо не интегрира нас? “ Повече от 25 години след обединяването на Германия доста източногерманци към момента се усещат като жители втора класа, чиито заплати и пенсии са по-ниски от тези в западната част на страната.

Нелепата подигравка е, че таман крайнодясната Алтернатива за Германия, а не посткомунистическата партия на левицата, съумя да активизира недоволството на губещите от обединяването. Германската демократична република постоянно се е представяла като олицетворение на немския антифашизъм. А през днешния ден носталгията по Германска демократична република или най-малко възмущението за това по какъв начин Германия се отнася към нейното завещание, разреши на една положително настроена към фашизма партия да се трансформира в парламентарна мощ.

Кризата на политическия център, провокирана от реакцията против пробежанската политика на немското държавно управление, може и да облекчи изработването на обща политики по миграцията в Европа. Днес в Европа има единодушие, че границите би трябвало да бъдат затворени или най-малко единствено деликатно открехнати.

Същевременно доближаването сред Изтока и Запада по въпроса за миграцията единствено задълбочи недоверието сред двете страни на Европа. Очакваната коалиция сред християндемократи, либерали и зелени, която би трябвало да ръководи Германия, най-вероятно ще бъде по-критична към източноевропейските държавни управления, в сравнение с досегашната коалиция. Новото немско държавно управление евентуално ще схване някои от антимиграционните политики, предлагани от източноевропейците, само че дружно с това ще окаже доста по-силен напън над държавните управления, които първи опазиха тези политики.

Макар страхът от чужденците да е в сърцевината на спора сред Изтока и Запада в Европа, повода за отчуждението на Изтока от европейския план се крие другаде. Тя се корени в контузията на хората, които останаха в някогашните комунистически страни. Мислете това отчуждение като закъсняла реакция против последствията от емиграцията на милиони източноевропейци на Запад през последните 25 години.

В интервала сред 1990 и 2015 година някогашната Германска демократична република е изгубила 15% от своето население. Масовата миграция от посткомунистическа Европа към Запада се отрази отрицателно освен на икономическата конкурентоспособност и политическата динамичност на тази част от Европа, само че и накара тези, които останаха, да се усещат като истински неудачници. Хората, които имат корени, се разпалиха против тези, които имат бързи крайници. Тъкмо хората от обезлюдените региони на Европа най-ентусиазирано поддържаха популистите.

И въпреки политическият яд да е забележим по едно и също време в източната и западната част на Германия, както и в източната и в западната част на Европа, има обаче една многозначителна разлика: когато са недоволни от статуквото, хората на Запад търсят опция измежду главните политически партии – мнозина от разочарованите от християндемократите на госпожа Меркел в Западна Германия поддържаха либералите. Докато хората на Изток търсят алтернативата в политическите крайности.

Централната роля на Германия за бъдещето на Европа се дължи освен на нейната икономическа и политическа мощ, дължи се и на обстоятелството, че за разлика от останалите европейски страни разделянето Изток-Запад за нея е не просто конфликт сред обособени страни-членки, а разделяне в самото общество.

*Англоезичната версия на текста е оповестена в уеб страницата на „ Ню Йорк таймс “.