COVID-19 вдига дълга на Германия с 470 млрд. евро
Германското държавно управление утвърди план за бюджета на страната за идната година, който съдържа нов дълг за близо 100 милиарда евро за финансиране на ограничения против следствията от COVID-19 пандемията. Така заемите, които взема Германия за битка с вирусната рецесия в интервала 2020-2022 година доближават сумата от 470 милиарда евро, предава Reuters.
От март предходната година насам, Канцлерът Ангела Меркел и финансовият министър Олаф Шолц впрегнаха невиждани средства за поддръжка и тласъци, целящи да омекотят вредата, която носи COVID-19 на най-голямата европейска стопанска система.
Спасителните ограничения бяха финансирани с нов държавен дълг в размер на рекордните 130 милиарда евро през 2020 година и 240 милиарда евро през 2021 година, за които бе употребена уговорка за изключителни обстановки в закона за държавния бюджет, посредством която се подвигна лимита за оптималното равнище на новия дълг.
Едва три страни в Европейския съюз извършват критерия за р...
Горният предел ще бъде надскочен и през идната 2022 година, защото новия бюджет планува изтегляне на дълг за 99.7 милиарда евро.
„ Защитихме здравето на доста жители, подкрепихме фирмите, запазихме милиони работни места и предотвратихме изпадането на Германия в низходяща спирала”, сподели Шолц пред медиите.
Шолц показва, че спомагателните разноски ще оказват помощ на Германия да се излезе мощно от рецесията, като има мотиви за оптимизъм, защото икономическото възобновяване към този момент е в ход.
Брутният външен дълг в края на март 2021 година възлиза на 37.569 милиарда евро, което се равнява на 58.3%...
Проучване, оповестено в средата на тази седмица, демонстрира, че взрив в услугите ускорява растежа на частния бранш през месец юни до най-високото му равнище от над 10 години насам. Това допуска, че немската стопанска система ще завърши второто тримесечие със солидна основа.
Проектозаконът планува обществени вложения в размер на 51.8 милиарда евро през 2022 година, което е лек спад по отношение на вложения от 59.3 милиарда евро през тази година.
Средносрочните бюджетни проекти на Шолц плануват завръщане към дълговите прагове, като през 2023 година разноските ще бъдат понижени.
Това ще разреши тегленето на нов дълг в размер от едвам 5.4 милиарда евро през 2023 година и 12 милиарда евро през 2024 година.
Следващото държавно управление, което ще поеме властта след изборите, планувани за 26 септември тази година, ще има последната дума за средносрочните бюджетни и дългови проекти.
Повишението в разноските значи, че съотношението дълг към Брутният вътрешен продукт на Германия ще нарасне от под 60% през 2019 година до 74.5% през тази година. Въпреки това, Германия ще остане с най-ниския дълг измежду членовете на Г-7, а точно Съединени американски щати, Япония, Англия, Италия и Канада.
От март предходната година насам, Канцлерът Ангела Меркел и финансовият министър Олаф Шолц впрегнаха невиждани средства за поддръжка и тласъци, целящи да омекотят вредата, която носи COVID-19 на най-голямата европейска стопанска система.
Спасителните ограничения бяха финансирани с нов държавен дълг в размер на рекордните 130 милиарда евро през 2020 година и 240 милиарда евро през 2021 година, за които бе употребена уговорка за изключителни обстановки в закона за държавния бюджет, посредством която се подвигна лимита за оптималното равнище на новия дълг.
Едва три страни в Европейския съюз извършват критерия за р...
Горният предел ще бъде надскочен и през идната 2022 година, защото новия бюджет планува изтегляне на дълг за 99.7 милиарда евро.
„ Защитихме здравето на доста жители, подкрепихме фирмите, запазихме милиони работни места и предотвратихме изпадането на Германия в низходяща спирала”, сподели Шолц пред медиите.
Шолц показва, че спомагателните разноски ще оказват помощ на Германия да се излезе мощно от рецесията, като има мотиви за оптимизъм, защото икономическото възобновяване към този момент е в ход.
Брутният външен дълг в края на март 2021 година възлиза на 37.569 милиарда евро, което се равнява на 58.3%...
Проучване, оповестено в средата на тази седмица, демонстрира, че взрив в услугите ускорява растежа на частния бранш през месец юни до най-високото му равнище от над 10 години насам. Това допуска, че немската стопанска система ще завърши второто тримесечие със солидна основа.
Проектозаконът планува обществени вложения в размер на 51.8 милиарда евро през 2022 година, което е лек спад по отношение на вложения от 59.3 милиарда евро през тази година.
Средносрочните бюджетни проекти на Шолц плануват завръщане към дълговите прагове, като през 2023 година разноските ще бъдат понижени.
Това ще разреши тегленето на нов дълг в размер от едвам 5.4 милиарда евро през 2023 година и 12 милиарда евро през 2024 година.
Следващото държавно управление, което ще поеме властта след изборите, планувани за 26 септември тази година, ще има последната дума за средносрочните бюджетни и дългови проекти.
Повишението в разноските значи, че съотношението дълг към Брутният вътрешен продукт на Германия ще нарасне от под 60% през 2019 година до 74.5% през тази година. Въпреки това, Германия ще остане с най-ниския дълг измежду членовете на Г-7, а точно Съединени американски щати, Япония, Англия, Италия и Канада.
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ