Германец и британец спечелиха Нобелова награда за химия
Германецът Бенямин Лист и британецът Дейвид Макмилан завоюваха Нобелова премия за химия за развиването на асиметричната органокатализа, заяви уеб сайтът Nobelprize.org.
Асиметричната органокатализа е акуратен нов инструмент за градеж на молекули. Тя има огромна роля във фармацевтичните проучвания и направи химията по-екологична.
Тази година паричната равноценност на премията е 10 милиона крони (1,1 милиона щатски долара). Заради пандемията от новия ковид лауреатите ще получат премиите си вкъщи. Церемонията в Стокхолмската концертна зала на 10 декември и банкетът в тяхна чест бяха анулирани.
Нобеловата премия за химия се присъжда от Кралската шведска академия на науките от 1901 година По разнообразни аргументи Нобелови награди за химия не са връчвани през 1916, 1917, 1919, 1924, 1933 и 1940-1942 година.
Първата Нобелова премия за химия получава холандският химик Якобус вант Хоф за откритите от него закони на химичната динамичност и осмотичното налягане на разтворите.
Лауреати на Нобеловата премия за химия с огромна популярност са: Сванте Арениус /1903/, Ърнест Ръдърфорд /1908/, Мария Кюри /1911/, Ирен и Фредерик Жолио-Кюри /1935/.
През този век Нобелови лауреати за химия са:
2000 година - Алън Хийгър /САЩ/, Алън Макдиармид /САЩ/ (роден в Нова Зеландия), и Хидеки Ширакава /Япония/ - за откриването и създаването на високопроводимите полимери.
2001 година - Уилям С. Ноулс и К. Бари Шарплес - Съединени американски щати, Риоджи Нойори /Япония/
2002 година - Джон Б. Фен /САЩ/, Курт Вютрих /Швейцария/ и Коичи Танака /Япония/ за създаването на способи за идентификация и систематичен разбор на биологичните макромолекули /Фен и Танака/ и /Вютрих/ за създаването на нуклеарна магнетична резонансна спектроскопия за проучване на триизмерната конструкция на макромолекулите в разтвори.
2003 година - Питър Егр и Родерик Маккинън /САЩ/ - за открития, свързани с каналите в клетъчните мембрани.
2004 година - Аарон Цихановер и Авраам Хершко / Израел/, и Ъруин Роуз /САЩ/ - за писания върху процеса на разграждане на протеините.
2005 година - Ив Шовен /Франция/, и Робърт Гръбс и Ричард Шрок /САЩ/ - за създаване на реакции на прегрупиране при органичния синтез - огромна крачка в развиването на " зелената химия ", т.е. намаляването на рисковите боклуци при значителното повишаване на промишленото произвеждане.
2006 година - Роджър Корнбърг /САЩ/ - за откритието по какъв начин клетките копират генетичната информация, която се употребява от организма.
2007 година - Герхард Ертъл /Германия/ - за проучване на химически процеси върху твърди повърхности.
2008 година - Осаму Шимомура /Япония/ и Мартин Чалфи и Роджър Циен /САЩ/ - за откриването и създаването на зеления флуоресциращ протеин (GFP), който за пръв път е следен при медузите Aequorea victoria през 1962 година
2009 година - Венкатраман Рамакришнан и Томас Щайц /САЩ/ и Ада Йонат /Израел/- за проучвания върху структурата и функционалностите на рибозомите.
2010 година - Ричард Хек /САЩ/, Ейичи Негиши и Акира Судзуки /Япония/ - за създаването на метода, прочут като паладий-катализирано кръстосано свързване - реакция за кръстосано свързване при органически синтез благодарение на паладиев катализатор. Благодарение на откритието им са основани неповторими медицински препарати и революционни материали като пластмасата.
2011 година - Даниел Шехтман /Израел/ - за откриването на квазикристалите.
2012 година Робърт Лефковиц и Брайън Кобилка /САЩ/ - за проучванията на G-протеин свързани рецептори.
2013 година - Мартин Карплус, Майкъл Левит и Ари Уоршъл - за развиване на мултимащабни модели на комплицираните химически системи.
2014 година - Ерик Бетциг и Уилям Мьорнер /САЩ/ и Щефан Хел /Германия/ - за това, че са преодолели рестриктивните мерки на светлинния микроскоп и са създали флуоресцентна микроскопия със свръхвисока разграничителна дарба.
2015 г.- Томас Линдал /Швеция/, Пол Модрич /САЩ/, и Азиз Санджар /турско-американски гражданин/ - за проучване на механизмите за " ремонт " на ДНК.
2016 година - Жан-Пиер Соваж /Франция/, Фрейзър Стодарт /Великобритания/ и Бернар Феринха /Холандия/ - за създаването и синтеза на молекулярни машини - молекули с контролируеми придвижвания, които могат да извършват задача, когато им бъде подадена сила.
2017 година - Жак Дюбоше /Швейцария/, Йоахим Франк /Германия/ и Ричард Хендерсън /Великобритания/ - за създаване на криолектронна микроскопия, която революционизира биохимията.
2018 година - Франсес Х. Арнолд, Джордж П. Смит /САЩ/ и Грегъри П. Уинтър /Великобритания/ - за " преодоляване на мощта на еволюцията ".
2019 година - Джон Б. Гудинаф и Стенли Уитингам /САЩ/ и Акира Йошино /Япоия/ завоюваха - за създаването на литиево-йонните акумулатори.
2020 година - Еманюел Шарпантие /Франция/ и Дженифър Даудна /САЩ/ - за създаване на способ за редактиране на генома.
Асиметричната органокатализа е акуратен нов инструмент за градеж на молекули. Тя има огромна роля във фармацевтичните проучвания и направи химията по-екологична.
Тази година паричната равноценност на премията е 10 милиона крони (1,1 милиона щатски долара). Заради пандемията от новия ковид лауреатите ще получат премиите си вкъщи. Церемонията в Стокхолмската концертна зала на 10 декември и банкетът в тяхна чест бяха анулирани.
Нобеловата премия за химия се присъжда от Кралската шведска академия на науките от 1901 година По разнообразни аргументи Нобелови награди за химия не са връчвани през 1916, 1917, 1919, 1924, 1933 и 1940-1942 година.
Първата Нобелова премия за химия получава холандският химик Якобус вант Хоф за откритите от него закони на химичната динамичност и осмотичното налягане на разтворите.
Лауреати на Нобеловата премия за химия с огромна популярност са: Сванте Арениус /1903/, Ърнест Ръдърфорд /1908/, Мария Кюри /1911/, Ирен и Фредерик Жолио-Кюри /1935/.
През този век Нобелови лауреати за химия са:
2000 година - Алън Хийгър /САЩ/, Алън Макдиармид /САЩ/ (роден в Нова Зеландия), и Хидеки Ширакава /Япония/ - за откриването и създаването на високопроводимите полимери.
2001 година - Уилям С. Ноулс и К. Бари Шарплес - Съединени американски щати, Риоджи Нойори /Япония/
2002 година - Джон Б. Фен /САЩ/, Курт Вютрих /Швейцария/ и Коичи Танака /Япония/ за създаването на способи за идентификация и систематичен разбор на биологичните макромолекули /Фен и Танака/ и /Вютрих/ за създаването на нуклеарна магнетична резонансна спектроскопия за проучване на триизмерната конструкция на макромолекулите в разтвори.
2003 година - Питър Егр и Родерик Маккинън /САЩ/ - за открития, свързани с каналите в клетъчните мембрани.
2004 година - Аарон Цихановер и Авраам Хершко / Израел/, и Ъруин Роуз /САЩ/ - за писания върху процеса на разграждане на протеините.
2005 година - Ив Шовен /Франция/, и Робърт Гръбс и Ричард Шрок /САЩ/ - за създаване на реакции на прегрупиране при органичния синтез - огромна крачка в развиването на " зелената химия ", т.е. намаляването на рисковите боклуци при значителното повишаване на промишленото произвеждане.
2006 година - Роджър Корнбърг /САЩ/ - за откритието по какъв начин клетките копират генетичната информация, която се употребява от организма.
2007 година - Герхард Ертъл /Германия/ - за проучване на химически процеси върху твърди повърхности.
2008 година - Осаму Шимомура /Япония/ и Мартин Чалфи и Роджър Циен /САЩ/ - за откриването и създаването на зеления флуоресциращ протеин (GFP), който за пръв път е следен при медузите Aequorea victoria през 1962 година
2009 година - Венкатраман Рамакришнан и Томас Щайц /САЩ/ и Ада Йонат /Израел/- за проучвания върху структурата и функционалностите на рибозомите.
2010 година - Ричард Хек /САЩ/, Ейичи Негиши и Акира Судзуки /Япония/ - за създаването на метода, прочут като паладий-катализирано кръстосано свързване - реакция за кръстосано свързване при органически синтез благодарение на паладиев катализатор. Благодарение на откритието им са основани неповторими медицински препарати и революционни материали като пластмасата.
2011 година - Даниел Шехтман /Израел/ - за откриването на квазикристалите.
2012 година Робърт Лефковиц и Брайън Кобилка /САЩ/ - за проучванията на G-протеин свързани рецептори.
2013 година - Мартин Карплус, Майкъл Левит и Ари Уоршъл - за развиване на мултимащабни модели на комплицираните химически системи.
2014 година - Ерик Бетциг и Уилям Мьорнер /САЩ/ и Щефан Хел /Германия/ - за това, че са преодолели рестриктивните мерки на светлинния микроскоп и са създали флуоресцентна микроскопия със свръхвисока разграничителна дарба.
2015 г.- Томас Линдал /Швеция/, Пол Модрич /САЩ/, и Азиз Санджар /турско-американски гражданин/ - за проучване на механизмите за " ремонт " на ДНК.
2016 година - Жан-Пиер Соваж /Франция/, Фрейзър Стодарт /Великобритания/ и Бернар Феринха /Холандия/ - за създаването и синтеза на молекулярни машини - молекули с контролируеми придвижвания, които могат да извършват задача, когато им бъде подадена сила.
2017 година - Жак Дюбоше /Швейцария/, Йоахим Франк /Германия/ и Ричард Хендерсън /Великобритания/ - за създаване на криолектронна микроскопия, която революционизира биохимията.
2018 година - Франсес Х. Арнолд, Джордж П. Смит /САЩ/ и Грегъри П. Уинтър /Великобритания/ - за " преодоляване на мощта на еволюцията ".
2019 година - Джон Б. Гудинаф и Стенли Уитингам /САЩ/ и Акира Йошино /Япоия/ завоюваха - за създаването на литиево-йонните акумулатори.
2020 година - Еманюел Шарпантие /Франция/ и Дженифър Даудна /САЩ/ - за създаване на способ за редактиране на генома.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ