Иван Хиновски: Хаотичното развитие на ВЕИ носи рискове
Геотермалната сила има голямо бъдеще у нас, тя може да притегли вложения и да развие земеделие и занаят Делът на въглищните мощности ще се лимитира, само че без тях няма енергийна сигурност, споделя е доктор Иван Хиновски в особено изявление за вестник СТАНДАРТ
Динамичните процеси в енергетиката в Европа и спецификите на българския енергиен бранш, провокираха екипа на Българския енергиен и минен конгрес (БЕМФ), в лицето на своя ръководител доктор Иван Хиновски, да провеждат Национална енергийна конференция под надпис " ВЕИ и енергийната сигурност: преимущества против опасности ". Тя ще се организира в София на 13 октомври 2023 година, петък, от 9.00 ч. в NV Tower на бул. Г. М. Димитров 59.
-->
Целта на конференцията е да се даде естрада за открита професионална полемика по отношение на положението и проблемите при построяването и присъединението към мрежата на ВЕИ. Потвърденото присъединяване на професионални енергетици и държавни институции, сдружения и компании от енергийния бранш е знак за ефикасна работа на форума. На събитието ще бъдат показани настоящи данни за типа и структурата на плануваните и декларирани ВЕИ-проекти за произвеждане на сила от всички видове - фотоволтаични, вятърни, биомаса, биогаз, геотермални планове, такива за произвеждане на водород, комбинирано произвеждане на електрическа енергия и други артикули, потенциали за предпазване на сила, от отпадъци-към-енергия, помпено-акумулиращи централи и други.
Ще бъдат дискутирани предпоставките за промени в регулаторната рамка, настоящото положение на ВЕИ и мястото им в националния енергийния баланс, новите енергийни политики, технологии и планове, моделите и опциите за финансиране на ВЕИ планове.
В обособен панел на конференцията ще бъде показана и новата платформа за борса енергийни планове. По този мотив " Стандарт " потърси за изявление ръководителя на Българския енергиен и минен конгрес доктор Иван Хиновски
- Г-н Хиновски, каква е оценката Ви за постигнатото съглашение от 7 точки с протестиращите миньори и енергетици от Стара Загора, Перник и Кюстендил?
- Постигнатите договорености никога няма да решат трайно и стабилно проблемите, които са доста, доста комплицирани. Налице е взаимно самозалъгване, че нещо съществено се е решило. Тревога в енергийните и политическите анализатори провокира фактът, че проблемите към този момент са на стратегическата граница " България-в Европейски Съюз " или " България-анти Европейски Съюз ". А най-тревожното е, че това надали се осъзнава от ръководещите. Личи липса на професионализъм и доверчивост и от двете договарящи страни, разискват се утопични хрумвания, оферират се неизпълними неща.
- Една от точките е изработването до 30 ноември на енергийна тактика на България до 2050 година Вие от дълго време гледище за този базов документ. Какво би трябвало да залегне в него?
- Това е едно от неуместните за осъществяване решения в този период. Защото става дума за сериозен стратегически документ, който дава отговор на избрани стандарти, критерии и наличие и който се съгласува с Европейска комисия. За това е нужен период от най-малко 1 година и възлагането му на колектив от експерти - енергетици, експерти по енергийни и мощностни салда, адвокати, икономисти и макроикономисти, финансисти, еколози. В този документ би трябвало да влезе и стратегия за промени в енергийното законодателство. Предполагам, че това е неразбирателство и договарящите са имали поради стратегия за мощностния и енергиен баланс до 2050 година и са я нарекли " Стратегия ".
Тук желая да подчертая, че ние от БЕМФ от години предлагаме съвсем подготвен план на подобен документ, само че никой не се поинтересува какво оферират експертите по тематиката.
- Много се спекулира с тематиката, че затварянето на въглищните мощности внезапно ще оскъпи цената на тока у нас. Каква е истината?
- Ето това е една от спекулациите на редица деятели, главно на Неправителствени организации и други центрове, които се афишират за " енергийни специалисти ", желаят единствено " зелено ", само че нямат никаква експертиза. Това са " лабораторни " енергийни специалисти. Кардиналният стопански проблем в енергетиката през днешния ден, който касае директно въглищните централи, е по какъв начин заслужено да се разпределят " мега " -приходите от продажба на зелена електрическа енергия, и " жилото " - високите разноски за систематични услуги. Ако въглищните мощности получат полагащите им се доходи от основните систематични услуги, които те дават и без които енергийната ни система ще рухне, то цената на електрическата енергия ще се промени, само че не по този начин, както при прекъсването им и закупуване на такива систематични услуги от прилежащи системи на по-високи цени и с риск за енергийната сигурност.
- Каква е новата стопанска система, която би трябвало да замести въглищната и по какъв начин България да се приготви за нея?
- Неизбежно и инженерно аргументирано (трудно разбираемо за някои НПО-таЕ) въглищните централи в България би трябвало да продължат да дават своя принос за балансиране на енергийната система, само че съгласно БЕМФ изискването за " мир " е част от техните разноски за излъчвания да бъдат обезщетени отчасти от причинителите на дефицити на електрическа енергия в избрани часови зони.
Безспорен е и фактът, че въглищните производства постепенно и последователно ще лимитират каузи си в националния енергиен баланс, само че без тях не може да се реализира енергийна сигурност, най-малко за настоящето равнище на технологиите.
А другояче, новата енергийна стопанска система е: разпределено произвеждане на сила - повече и по-малки производители на сила, обединени в енергийни общности, нови нуклеарни мощности, които да обезпечат базовите товари при упования растеж на електрическите автомобили, нови мощности във ВЕИ, само че по стратегия за лимитирано развиване по райони и видове мощности, опазване на дял от 20-25% на въглищните централи за ръководство и балансиране на ЕЕС. Предричам и бурно развиване и забележителен дял в енергийното развиване на страната на така наречен " термо-помпени системи ".
Не мога да прескоча и редицата " наивни " оферти за " атомна котловина " в " Марица изток ", за хващане и предпазване на въглеродния диоксид и други, които на настоящия стадий не почиват на референтни опробвани софтуерни решения на международния пазар.
Да, работи се интензивно, перспективни са, само че на настоящия стадий на развиване на българската енергетика аз правя оценка като далечна вероятност за действителни вложения, а и рискови за джоба на българския консуматор, тъй като никой до момента не ни е показал нито една технико-икономическа оценкаЕ
- Българският енергиен и минен конгрес (БЕМФ), чийто ръководител сте Вие, провежда идната седмица Национална енергийна конференция под надпис " ВЕИ и енергийната сигурност: преимущества против опасности ". " Стандарт " е сътрудник на събитието. Каква е задачата на форума?
- Целта на тази национална енергийна конференция се подразбира от оценката ми за положението не енергетиката - опасности, подбудени от безредното, несиметрично развиване на ВЕИ, изразяващо се в интерес към създаване големи мощности във фотоволтаици, без условия за най-малко отчасти предпазване на пиковата сила, без вдишване на част от разноските за присъединение и балансиране. Нещо повече, зачестиха и случаите, както у нас, по този начин и в други страни в Европейски Съюз на систематични проблеми, подбудени от привилегированото отношение към тези производства.
- Една от тематиките е геотермалната сила и комбинирано произвеждане на електрическа и топлинна сила за енергийни общности. Какви са опциите у нас?
- Геотермалната сила има голямо бъдеще в страната, която е богата на такива запаси. За страдание, страната ни, като доста други неща и за разлика от всички други страни към България, не запази съществуващите бази данни и не разви народен хидро-геоложки фонд на термални води. Така капиталов интерес в региона на геотермалната сила в България е ориентиран към " Клондайк " -а на фотоволтаиците. А ресурсите на страната в тази област могат да привлекат доста вложения и да доведат до развиване на земеделие, занаят и промишлености, които могат да доведат до доста повишение на стопанската система и заетостТа на редица райони в страната.
Динамичните процеси в енергетиката в Европа и спецификите на българския енергиен бранш, провокираха екипа на Българския енергиен и минен конгрес (БЕМФ), в лицето на своя ръководител доктор Иван Хиновски, да провеждат Национална енергийна конференция под надпис " ВЕИ и енергийната сигурност: преимущества против опасности ". Тя ще се организира в София на 13 октомври 2023 година, петък, от 9.00 ч. в NV Tower на бул. Г. М. Димитров 59.
-->
Целта на конференцията е да се даде естрада за открита професионална полемика по отношение на положението и проблемите при построяването и присъединението към мрежата на ВЕИ. Потвърденото присъединяване на професионални енергетици и държавни институции, сдружения и компании от енергийния бранш е знак за ефикасна работа на форума. На събитието ще бъдат показани настоящи данни за типа и структурата на плануваните и декларирани ВЕИ-проекти за произвеждане на сила от всички видове - фотоволтаични, вятърни, биомаса, биогаз, геотермални планове, такива за произвеждане на водород, комбинирано произвеждане на електрическа енергия и други артикули, потенциали за предпазване на сила, от отпадъци-към-енергия, помпено-акумулиращи централи и други.
Ще бъдат дискутирани предпоставките за промени в регулаторната рамка, настоящото положение на ВЕИ и мястото им в националния енергийния баланс, новите енергийни политики, технологии и планове, моделите и опциите за финансиране на ВЕИ планове.
В обособен панел на конференцията ще бъде показана и новата платформа за борса енергийни планове. По този мотив " Стандарт " потърси за изявление ръководителя на Българския енергиен и минен конгрес доктор Иван Хиновски
- Г-н Хиновски, каква е оценката Ви за постигнатото съглашение от 7 точки с протестиращите миньори и енергетици от Стара Загора, Перник и Кюстендил?
- Постигнатите договорености никога няма да решат трайно и стабилно проблемите, които са доста, доста комплицирани. Налице е взаимно самозалъгване, че нещо съществено се е решило. Тревога в енергийните и политическите анализатори провокира фактът, че проблемите към този момент са на стратегическата граница " България-в Европейски Съюз " или " България-анти Европейски Съюз ". А най-тревожното е, че това надали се осъзнава от ръководещите. Личи липса на професионализъм и доверчивост и от двете договарящи страни, разискват се утопични хрумвания, оферират се неизпълними неща.
- Една от точките е изработването до 30 ноември на енергийна тактика на България до 2050 година Вие от дълго време гледище за този базов документ. Какво би трябвало да залегне в него?
- Това е едно от неуместните за осъществяване решения в този период. Защото става дума за сериозен стратегически документ, който дава отговор на избрани стандарти, критерии и наличие и който се съгласува с Европейска комисия. За това е нужен период от най-малко 1 година и възлагането му на колектив от експерти - енергетици, експерти по енергийни и мощностни салда, адвокати, икономисти и макроикономисти, финансисти, еколози. В този документ би трябвало да влезе и стратегия за промени в енергийното законодателство. Предполагам, че това е неразбирателство и договарящите са имали поради стратегия за мощностния и енергиен баланс до 2050 година и са я нарекли " Стратегия ".
Тук желая да подчертая, че ние от БЕМФ от години предлагаме съвсем подготвен план на подобен документ, само че никой не се поинтересува какво оферират експертите по тематиката.
- Много се спекулира с тематиката, че затварянето на въглищните мощности внезапно ще оскъпи цената на тока у нас. Каква е истината?
- Ето това е една от спекулациите на редица деятели, главно на Неправителствени организации и други центрове, които се афишират за " енергийни специалисти ", желаят единствено " зелено ", само че нямат никаква експертиза. Това са " лабораторни " енергийни специалисти. Кардиналният стопански проблем в енергетиката през днешния ден, който касае директно въглищните централи, е по какъв начин заслужено да се разпределят " мега " -приходите от продажба на зелена електрическа енергия, и " жилото " - високите разноски за систематични услуги. Ако въглищните мощности получат полагащите им се доходи от основните систематични услуги, които те дават и без които енергийната ни система ще рухне, то цената на електрическата енергия ще се промени, само че не по този начин, както при прекъсването им и закупуване на такива систематични услуги от прилежащи системи на по-високи цени и с риск за енергийната сигурност.
- Каква е новата стопанска система, която би трябвало да замести въглищната и по какъв начин България да се приготви за нея?
- Неизбежно и инженерно аргументирано (трудно разбираемо за някои НПО-таЕ) въглищните централи в България би трябвало да продължат да дават своя принос за балансиране на енергийната система, само че съгласно БЕМФ изискването за " мир " е част от техните разноски за излъчвания да бъдат обезщетени отчасти от причинителите на дефицити на електрическа енергия в избрани часови зони.
Безспорен е и фактът, че въглищните производства постепенно и последователно ще лимитират каузи си в националния енергиен баланс, само че без тях не може да се реализира енергийна сигурност, най-малко за настоящето равнище на технологиите.
А другояче, новата енергийна стопанска система е: разпределено произвеждане на сила - повече и по-малки производители на сила, обединени в енергийни общности, нови нуклеарни мощности, които да обезпечат базовите товари при упования растеж на електрическите автомобили, нови мощности във ВЕИ, само че по стратегия за лимитирано развиване по райони и видове мощности, опазване на дял от 20-25% на въглищните централи за ръководство и балансиране на ЕЕС. Предричам и бурно развиване и забележителен дял в енергийното развиване на страната на така наречен " термо-помпени системи ".
Не мога да прескоча и редицата " наивни " оферти за " атомна котловина " в " Марица изток ", за хващане и предпазване на въглеродния диоксид и други, които на настоящия стадий не почиват на референтни опробвани софтуерни решения на международния пазар.
Да, работи се интензивно, перспективни са, само че на настоящия стадий на развиване на българската енергетика аз правя оценка като далечна вероятност за действителни вложения, а и рискови за джоба на българския консуматор, тъй като никой до момента не ни е показал нито една технико-икономическа оценкаЕ
- Българският енергиен и минен конгрес (БЕМФ), чийто ръководител сте Вие, провежда идната седмица Национална енергийна конференция под надпис " ВЕИ и енергийната сигурност: преимущества против опасности ". " Стандарт " е сътрудник на събитието. Каква е задачата на форума?
- Целта на тази национална енергийна конференция се подразбира от оценката ми за положението не енергетиката - опасности, подбудени от безредното, несиметрично развиване на ВЕИ, изразяващо се в интерес към създаване големи мощности във фотоволтаици, без условия за най-малко отчасти предпазване на пиковата сила, без вдишване на част от разноските за присъединение и балансиране. Нещо повече, зачестиха и случаите, както у нас, по този начин и в други страни в Европейски Съюз на систематични проблеми, подбудени от привилегированото отношение към тези производства.
- Една от тематиките е геотермалната сила и комбинирано произвеждане на електрическа и топлинна сила за енергийни общности. Какви са опциите у нас?
- Геотермалната сила има голямо бъдеще в страната, която е богата на такива запаси. За страдание, страната ни, като доста други неща и за разлика от всички други страни към България, не запази съществуващите бази данни и не разви народен хидро-геоложки фонд на термални води. Така капиталов интерес в региона на геотермалната сила в България е ориентиран към " Клондайк " -а на фотоволтаиците. А ресурсите на страната в тази област могат да привлекат доста вложения и да доведат до развиване на земеделие, занаят и промишлености, които могат да доведат до доста повишение на стопанската система и заетостТа на редица райони в страната.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ