Спасителят в Турция! Георги Влайков от Пловдив: Гигантски сгради бяха на нивото на коленете ми
Георги Влайков е на 36 години, роден и израснал в Пловдив. Завършил е компетентност „ Химия “ в ПУ. Завършил е сполучливо профилирани курсове за планински лидер, за парамедик, за избавителни дейности при трусове, тежки произшествия и други. Занимава се с доброволческа активност публично от 11 години. Започва като член на Доброволно формирование „ Пловдив 112 “, след това се отделя и записва съдружие с нестопанска цел „ Аварийно избавяне “, което включва две формирования – в Пловдив и столицата. Към момента е негов ръководител.
Хоби му са планините, бойните изкуства и рок музиката. „ Планината е нещо, без което не мога да пребивавам и да живея “, акцентира Влайков. През годините спасителят се е занимавал с какво ли не – от продажба на сладолед, през работа във фотостудия, с караоке, до водене на курсове за самозащита за дами и деца, до момента в който открие своето място – а точно опцията да оказва помощ на хора в потребност.
„ През цялото време съм се старал да се развъртвам и да се надграждам, тъй като истината е, че в случай че просто тъпчеш на едно място, в един миг стартира да ти става безинтересно. Непрекъснато има едно предпочитание да научиш нещо ново, да направиш нещо ново, да придобиеш нови умения. Човек, с цел да бъде сполучлив, би трябвало да не стопира да се развива “, разяснява той.
7 години Влайков е бил част от рок група. Бандата се разминава на косъм от издаването на албум, само че музиката си остава магическата мощ, която го разтоварва след тежки моменти и избавителни задачи. Георги Влайков беше един от 27-те доброволци, които отпътуваха за Турция броени часове след опустошителните трусове. На 7 февруари, ден след трусовете, екипът отпътува с персоналните коли и бусове, които са им предоставени за прилагане като подаяние от частни лица. Те пътуват 32 часа и изминават 1600 км, с цел да стигнат до град Кахраманмараш.
Оказва се, че те са най-лошо екипираният екип спасители
Рухнала постройка след труса в Кахраманмараш
Разпределят се на три групи, които са на терен по 8 часа, с цел да покрият 24-часов режим.
„ Първоначално трябваше да бъдем в Газиантеп. При влизане в Одрин губернаторът ни сподели, че ще ни прати в Кахраманмараш – епицентъра на труса от 7.8 по Рихтер. Турците ни осигуриха полицейски конвой, което беше ужасно, тъй като надолу след Адана имаше огромни тапи, нямаше гориво по бензиностанциите, рафтовете бяха празни. Буквално този конвой ни спести едни 10-12 часа шофиране “, уточни Влайков.
Екипът от доброволци идва късно вечерта – към 23 часа, и незабавно част от него стартира работа на терен. „ Първото нещо, което видяхме, бе срутена шестетажна кооперация, на равнището на коленете. Разполагахме с един акустичен микрофон – единственото техническо средство, с което можехме да откриваме хора. Мащабът на бедствието беше голям. Никой от нас не беше виждал такова нещо. А това, което нито една медия няма по какъв начин да пресъздаде, е миризмата, която усещаш, и знаеш, че под себе си имаш починали хора и животни. Докато карахме през кварталите, забавен миг беше, че влизаш в един от тях и виждаш, че
все едно не е имало земетресение – сградите са здрави, на хората им стоят саксиите по терасите.
На терен разбираш, че обстановката не е образователна, твърди доброволецът
След това четири улици по-надолу, в прилежащия квартал, всяка трета постройка я няма. Всичко беше долу. Просто там нямаше улици. В един миг ни даваха GPS координати, защото там, където е имало улица, към този момент не съществува и не може да служи за ориентир “, описа Влайков.
Той е видял по какъв начин хиляди хора живеят в палатковите лагери, други пък – в приземните етажи на рухналите здания. „ От време на време влизат в срутена сграда, взимат одеяла, дюшеци, столове, кревати. С една част си служиха, друга използваха, с цел да възпламенят огън и да се стоплят. През деня беше търпимо на слънце, само че през нощта беше доста студено “, спомня си спасителят.
Влайков уточни, че на терен е имало както доста благи и напрегнати моменти, по този начин окуражаващи и демотивиращи. „ Отиваме да работим и в един миг идва малко момиче, което ни дава сандвич или топла чорба. Става ти доста благо, тъй като бусът му ги е оставил преди два часа да вземем за пример, и не се знае по кое време отново ще има доставка на храна. Обаче желае да показа от своето, да ни помогне и да благодари, че сме там “, добави спасителят.
Относно напрегнатите моменти Влайков показа, че всички доброволци не са се познавали преди избавителната акция. „ От моя позиция като началник отговорността беше голяма. В единия бус имах огромна бяла директория със застраховки. Постоянно си мислих, че в случай че потегли да я разтварям и да звъня по телефона, значи ще се е случило нещо доста неприятно. До последно се надявах да не ми се наложи да го върша и съм доста щастлив, че съумях да спазя първото предписание на избавителните интервенции – колкото отидем, толкоз да се върнем живи и здрави “, описа спасителят.
Преди няколко часа в този блок са живели хора
По думите му, макар че те са били единствените доброволци с най-нисък клас екипировка, в никакъв случай не са срещнали неприятно отношение и другите са ги приели като равни. „ Тук е мястото да благодаря на Александър Ковачев, който ни даде автобус със 7-8 кревати. Някои от сътрудниците спяха там, защото нямаха зимна екипировка. Това беше голяма помощ, тъй като няма по какъв начин да работиш на терен и да спасяваш животи, в случай че не се наспиш и не си отпочинал добре. На терен разбираш, че обстановката не е образователна, че никой няма да каже: „ Край! Почивка! Продължаваме по-късно “ или Това не го направи вярно. Ще опитаме по различен метод! “, изясни Влайков.
Спасителят сподели, че по време на последния ден на пребиваването им на терен, при един от вторичните земетресения се откъснала козирка от постройка и паднала върху екип от Мексико, написа Марица. Тогава умира тяхното куче избавител.
В последна сметка Влайков декларира непретенциозно: „ Ние не сме извадили никого отдолу под руините. Но имаме доказани 31 извадени по наши сигнали, 12 от които са на кучето. Има случаи, в които споделяме, че чуваме признаци на живот, само че това след това не се удостоверява. Това е много демотивиращ миг, който е част от интернационалния протокол, едно от нещата, с които се адаптираш на място – разочарованието “, описа пловдивският доброволец.
На въпрос: „ Готови ли сте да тръгнете отново, в случай че се наложи? “, Влайков отсече: „ Никога не бих се замислил! Вложили сме доста години и предпочитание в личното си образование да спасяваме хора. Не разделяме хората на наши и ваши. Както бяхме на бедствието в Карловско, по този начин отидохме в Турция, по този начин ще отидем, където се наложи “, безапелационен е той.
Георги Влайков е уверен, че избавителната акция е сплотила доброволците на терен и е дала доста храна за размисъл, в това число за това по какъв начин те да се развиват и да подобрят още уменията си в конкуренцията с времето за избавяне на човешки животи.
Хоби му са планините, бойните изкуства и рок музиката. „ Планината е нещо, без което не мога да пребивавам и да живея “, акцентира Влайков. През годините спасителят се е занимавал с какво ли не – от продажба на сладолед, през работа във фотостудия, с караоке, до водене на курсове за самозащита за дами и деца, до момента в който открие своето място – а точно опцията да оказва помощ на хора в потребност.
„ През цялото време съм се старал да се развъртвам и да се надграждам, тъй като истината е, че в случай че просто тъпчеш на едно място, в един миг стартира да ти става безинтересно. Непрекъснато има едно предпочитание да научиш нещо ново, да направиш нещо ново, да придобиеш нови умения. Човек, с цел да бъде сполучлив, би трябвало да не стопира да се развива “, разяснява той.
7 години Влайков е бил част от рок група. Бандата се разминава на косъм от издаването на албум, само че музиката си остава магическата мощ, която го разтоварва след тежки моменти и избавителни задачи. Георги Влайков беше един от 27-те доброволци, които отпътуваха за Турция броени часове след опустошителните трусове. На 7 февруари, ден след трусовете, екипът отпътува с персоналните коли и бусове, които са им предоставени за прилагане като подаяние от частни лица. Те пътуват 32 часа и изминават 1600 км, с цел да стигнат до град Кахраманмараш.
Оказва се, че те са най-лошо екипираният екип спасители
Рухнала постройка след труса в Кахраманмараш
Разпределят се на три групи, които са на терен по 8 часа, с цел да покрият 24-часов режим.
„ Първоначално трябваше да бъдем в Газиантеп. При влизане в Одрин губернаторът ни сподели, че ще ни прати в Кахраманмараш – епицентъра на труса от 7.8 по Рихтер. Турците ни осигуриха полицейски конвой, което беше ужасно, тъй като надолу след Адана имаше огромни тапи, нямаше гориво по бензиностанциите, рафтовете бяха празни. Буквално този конвой ни спести едни 10-12 часа шофиране “, уточни Влайков.
Екипът от доброволци идва късно вечерта – към 23 часа, и незабавно част от него стартира работа на терен. „ Първото нещо, което видяхме, бе срутена шестетажна кооперация, на равнището на коленете. Разполагахме с един акустичен микрофон – единственото техническо средство, с което можехме да откриваме хора. Мащабът на бедствието беше голям. Никой от нас не беше виждал такова нещо. А това, което нито една медия няма по какъв начин да пресъздаде, е миризмата, която усещаш, и знаеш, че под себе си имаш починали хора и животни. Докато карахме през кварталите, забавен миг беше, че влизаш в един от тях и виждаш, че
все едно не е имало земетресение – сградите са здрави, на хората им стоят саксиите по терасите.
На терен разбираш, че обстановката не е образователна, твърди доброволецът
След това четири улици по-надолу, в прилежащия квартал, всяка трета постройка я няма. Всичко беше долу. Просто там нямаше улици. В един миг ни даваха GPS координати, защото там, където е имало улица, към този момент не съществува и не може да служи за ориентир “, описа Влайков.
Той е видял по какъв начин хиляди хора живеят в палатковите лагери, други пък – в приземните етажи на рухналите здания. „ От време на време влизат в срутена сграда, взимат одеяла, дюшеци, столове, кревати. С една част си служиха, друга използваха, с цел да възпламенят огън и да се стоплят. През деня беше търпимо на слънце, само че през нощта беше доста студено “, спомня си спасителят.
Влайков уточни, че на терен е имало както доста благи и напрегнати моменти, по този начин окуражаващи и демотивиращи. „ Отиваме да работим и в един миг идва малко момиче, което ни дава сандвич или топла чорба. Става ти доста благо, тъй като бусът му ги е оставил преди два часа да вземем за пример, и не се знае по кое време отново ще има доставка на храна. Обаче желае да показа от своето, да ни помогне и да благодари, че сме там “, добави спасителят.
Относно напрегнатите моменти Влайков показа, че всички доброволци не са се познавали преди избавителната акция. „ От моя позиция като началник отговорността беше голяма. В единия бус имах огромна бяла директория със застраховки. Постоянно си мислих, че в случай че потегли да я разтварям и да звъня по телефона, значи ще се е случило нещо доста неприятно. До последно се надявах да не ми се наложи да го върша и съм доста щастлив, че съумях да спазя първото предписание на избавителните интервенции – колкото отидем, толкоз да се върнем живи и здрави “, описа спасителят.
Преди няколко часа в този блок са живели хора
По думите му, макар че те са били единствените доброволци с най-нисък клас екипировка, в никакъв случай не са срещнали неприятно отношение и другите са ги приели като равни. „ Тук е мястото да благодаря на Александър Ковачев, който ни даде автобус със 7-8 кревати. Някои от сътрудниците спяха там, защото нямаха зимна екипировка. Това беше голяма помощ, тъй като няма по какъв начин да работиш на терен и да спасяваш животи, в случай че не се наспиш и не си отпочинал добре. На терен разбираш, че обстановката не е образователна, че никой няма да каже: „ Край! Почивка! Продължаваме по-късно “ или Това не го направи вярно. Ще опитаме по различен метод! “, изясни Влайков.
Спасителят сподели, че по време на последния ден на пребиваването им на терен, при един от вторичните земетресения се откъснала козирка от постройка и паднала върху екип от Мексико, написа Марица. Тогава умира тяхното куче избавител.
В последна сметка Влайков декларира непретенциозно: „ Ние не сме извадили никого отдолу под руините. Но имаме доказани 31 извадени по наши сигнали, 12 от които са на кучето. Има случаи, в които споделяме, че чуваме признаци на живот, само че това след това не се удостоверява. Това е много демотивиращ миг, който е част от интернационалния протокол, едно от нещата, с които се адаптираш на място – разочарованието “, описа пловдивският доброволец.
На въпрос: „ Готови ли сте да тръгнете отново, в случай че се наложи? “, Влайков отсече: „ Никога не бих се замислил! Вложили сме доста години и предпочитание в личното си образование да спасяваме хора. Не разделяме хората на наши и ваши. Както бяхме на бедствието в Карловско, по този начин отидохме в Турция, по този начин ще отидем, където се наложи “, безапелационен е той.
Георги Влайков е уверен, че избавителната акция е сплотила доброволците на терен и е дала доста храна за размисъл, в това число за това по какъв начин те да се развиват и да подобрят още уменията си в конкуренцията с времето за избавяне на човешки животи.
Източник: 7dnibulgaria.bg
КОМЕНТАРИ