Солидарност за независимата градска култура
Георги Тенев е публицист, сценарист, режисьор и продуцент.
Книжари, букинисти, самостоятелни актьори, основатели на арт пространства, на дребни театрални подиуми, самостоятелни издатели и разпространители на малотиражни книги, галеристи, художници-приложници с дребни магазини ателиета, основатели на офиси за изобретателни хора със споделен наем, притежатели на арт кафета, пекари на домакински самун, стопани на улични кухни за здравословна храна, притежатели на различни клубове за игри, за колекционерство и срещи, основатели тук-там за другарство, без лиценз за продажба на цигари, които в никакъв случай не са
разпространявали морално деградирана преса - небогати, само че предприемчиви хора - всички те са непринудено появили се, неорганизирани, само че дружно създават тънкия пласт НЕЗАВИСИМА ГРАДСКА КУЛТУРА, която е толкоз нужна, колкото и уязвима.
На всички тези " бизнеси " има заплаха да се постави кръст, в случай че продължат трайно проблемите със здравето на груповото ни тяло. Като оздравее (или оцелее), това тяло ще има потребност отново от своята среда за живот.
Градската просвета, както всяка просвета, расне мъчно, би трябвало да се поддържа непрекъснато или умира бързо.
Солидарност - това е нужно за всички тези бизнесмени и форми на произвеждане, търговия и услуги, които попадат в нормативната рамка на " бизнеса ", само че в действителност имат неизмеримата добавена стойност на просвета. Какво вършим за тях? Как ще наподобяват улиците и живота ни без тях?
Има ли някой хрумвания? Или най-малко хрумвания КОГО да питаме - министър, народен представител, кмет? Генерал?
Нужна е СОЛИДАРНОСТ, само че освен това от страсти и думи. Трябва икономическа поддръжка, съобразена с потребностите и с особеностите на тази деликатна зона - пазарното битие на културата, различната креативна среда, градския арт пазар - става дума за живота на градовете, от който живот потеглят и са обвързани толкоз доста неща - и изкуството, и туризмът, и разнообразието, което прави градовете освен това от скупчвания на хора, които ядат, работят, пазарят, спят и се движат сред точките на тези четири действия.
И става дума за взаимност освен от страна на клиенти, сътрудници и другари. Не за акции със събиране на средства и пазаруване на ваучери за бъдещи поръчки, артикули и ползване, които в този момент, в рецесията, да задържат пони минимално равнище на приходите.
Необходимо е да се намесят общините, кметствата, министерствата.
Едно предложение - би трябвало да се дадат свежи пари, доста е просто. За да оцелеят, доста от упоменатите предприемчиви хора ще се нуждаят от левове в банковите си сметки, с цел да посрещнат постоянните заплащания (наеми, техническа поддръжка, електрическа енергия и пр.), както и да задържат най-малко част от личния състав си и да не се разпаднат основаните работещи структури. Не биха ли могли тези бизнесмени да получат директна и възстановима субсидия? Как да стане - евентуално посредством комплицирано, само че допустимо решение, което кметствата с общинските бюджети, с Министерството на финансите и с данъчните да изработят.
Защо, да вземем за пример, такива работещи, т. н. " данъчно задължени лица ", които са търговски сдружения и постоянно са плащали до момента корпоративен налог, да не получат пряк заем? Възможно е той да се равнява на приходите, които са постъпили от същите сдружения в бюджета през предходната година? Ако в този момент такива суми се пуснат към нуждаещите се бизнеси, под формата на заем с нулева рента, това ще бъде избавително. Достатъчно е една конструкция да желае и да одобри такава помощ - в случай че оцелее, тя ще върне парите във фискалната каса.
А в случай че не получи помощ (и не оцелее), веригата от загуби е явна.
За в бъдеще постъпленията в бюджета от този бизнес без друго ще би трябвало да бъдат отписани.
Това са най-общи и спекулативни размисли, само че са наложителни. Става дума за свързване на двата края, отново дублирам, в една област, която се възвръща не по-лесно от индустриалното произвеждане или задграничната търговия. Да не приказваме, какъв брой по-малки са финансовите мащаби на този бранш. Значи и по-лесно могат да бъдат решени, изключително в случай че се ангажират съществено специалистите по обществени финанси на общинско и държавно равнище. Мисля, че експертите от администрацията и най-много от законодателната власт ще намерят надалеч по-точни формули и вероятни решения от виртуално споменатато предложение. Да не забравяме едно - през март 2020 година са признати закони и са наложени ограничения, които поправят конституционни положения, главния закон - нещо невиждано в историята от Световната война насам. Дотук добре, постанова се. Но значи, нужни и вероятни са и други смели решения и някой съществено да си напрегне мозъка. И по-смело!
Всичко, което би трябвало да знаете за: Коронавирусът (835)
Книжари, букинисти, самостоятелни актьори, основатели на арт пространства, на дребни театрални подиуми, самостоятелни издатели и разпространители на малотиражни книги, галеристи, художници-приложници с дребни магазини ателиета, основатели на офиси за изобретателни хора със споделен наем, притежатели на арт кафета, пекари на домакински самун, стопани на улични кухни за здравословна храна, притежатели на различни клубове за игри, за колекционерство и срещи, основатели тук-там за другарство, без лиценз за продажба на цигари, които в никакъв случай не са
разпространявали морално деградирана преса - небогати, само че предприемчиви хора - всички те са непринудено появили се, неорганизирани, само че дружно създават тънкия пласт НЕЗАВИСИМА ГРАДСКА КУЛТУРА, която е толкоз нужна, колкото и уязвима.
На всички тези " бизнеси " има заплаха да се постави кръст, в случай че продължат трайно проблемите със здравето на груповото ни тяло. Като оздравее (или оцелее), това тяло ще има потребност отново от своята среда за живот.
Градската просвета, както всяка просвета, расне мъчно, би трябвало да се поддържа непрекъснато или умира бързо.
Солидарност - това е нужно за всички тези бизнесмени и форми на произвеждане, търговия и услуги, които попадат в нормативната рамка на " бизнеса ", само че в действителност имат неизмеримата добавена стойност на просвета. Какво вършим за тях? Как ще наподобяват улиците и живота ни без тях?
Има ли някой хрумвания? Или най-малко хрумвания КОГО да питаме - министър, народен представител, кмет? Генерал?
Нужна е СОЛИДАРНОСТ, само че освен това от страсти и думи. Трябва икономическа поддръжка, съобразена с потребностите и с особеностите на тази деликатна зона - пазарното битие на културата, различната креативна среда, градския арт пазар - става дума за живота на градовете, от който живот потеглят и са обвързани толкоз доста неща - и изкуството, и туризмът, и разнообразието, което прави градовете освен това от скупчвания на хора, които ядат, работят, пазарят, спят и се движат сред точките на тези четири действия.
И става дума за взаимност освен от страна на клиенти, сътрудници и другари. Не за акции със събиране на средства и пазаруване на ваучери за бъдещи поръчки, артикули и ползване, които в този момент, в рецесията, да задържат пони минимално равнище на приходите.
Необходимо е да се намесят общините, кметствата, министерствата.
Едно предложение - би трябвало да се дадат свежи пари, доста е просто. За да оцелеят, доста от упоменатите предприемчиви хора ще се нуждаят от левове в банковите си сметки, с цел да посрещнат постоянните заплащания (наеми, техническа поддръжка, електрическа енергия и пр.), както и да задържат най-малко част от личния състав си и да не се разпаднат основаните работещи структури. Не биха ли могли тези бизнесмени да получат директна и възстановима субсидия? Как да стане - евентуално посредством комплицирано, само че допустимо решение, което кметствата с общинските бюджети, с Министерството на финансите и с данъчните да изработят.
Защо, да вземем за пример, такива работещи, т. н. " данъчно задължени лица ", които са търговски сдружения и постоянно са плащали до момента корпоративен налог, да не получат пряк заем? Възможно е той да се равнява на приходите, които са постъпили от същите сдружения в бюджета през предходната година? Ако в този момент такива суми се пуснат към нуждаещите се бизнеси, под формата на заем с нулева рента, това ще бъде избавително. Достатъчно е една конструкция да желае и да одобри такава помощ - в случай че оцелее, тя ще върне парите във фискалната каса.
А в случай че не получи помощ (и не оцелее), веригата от загуби е явна.
За в бъдеще постъпленията в бюджета от този бизнес без друго ще би трябвало да бъдат отписани.
Това са най-общи и спекулативни размисли, само че са наложителни. Става дума за свързване на двата края, отново дублирам, в една област, която се възвръща не по-лесно от индустриалното произвеждане или задграничната търговия. Да не приказваме, какъв брой по-малки са финансовите мащаби на този бранш. Значи и по-лесно могат да бъдат решени, изключително в случай че се ангажират съществено специалистите по обществени финанси на общинско и държавно равнище. Мисля, че експертите от администрацията и най-много от законодателната власт ще намерят надалеч по-точни формули и вероятни решения от виртуално споменатато предложение. Да не забравяме едно - през март 2020 година са признати закони и са наложени ограничения, които поправят конституционни положения, главния закон - нещо невиждано в историята от Световната война насам. Дотук добре, постанова се. Но значи, нужни и вероятни са и други смели решения и някой съществено да си напрегне мозъка. И по-смело!
Всичко, което би трябвало да знаете за: Коронавирусът (835)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ