Георги Н. НИКОЛОВВ ръцете на интересуващите се читатели е новият

Георги Н. НИКОЛОВ

В ръцете на интересуващите се читатели е новият алманах на Банко П. Банков " По реката на времето - мнения и разбори ", изд. " Фастумпринт ", С., 2024 година Сега в него създателят, превъзходен белетрист, е събрал над 50 свои критически текста, писани в друго време и за разнообразни създатели: някои от които не престават да са измежду нас, а други - минали в измерението на литературната памет. Част от тях - блестящи имена, други - малко известни, само че никога - незначителни. Всеки от включените писатели с благословеното си дарование е съдействал за полета на актуалната литература към светли хоризонти.
В сборника " По реката на времето " Банко Банков споделя с нас безапелационни, тествани в задълбочения прочит на книгите истини и това е неговото огромно достолепие. Читателят се среща с литературни дарования, изследващи многообразието на живота в цялата му безкрайност. Авторите са доста разнообразни - можем да оприличим всеки от тях на самостоятелна галактика, като в тази категория ограниченията за " огромен " и " дребен " създател губят общоприетото си значение. Сега те са сменени, в друго време, несъмнено, от критериите на Банко Банков за гражданска значимост; за отстояване на естетическите идеали и настоящ тематичен подбор; за правилно определен прочувствен и естетически път към съзнанието и душевността на съвременника. Ненатрапчиво, но безапелационно създателят на сборника извежда върху аналитичния си небосвод на разсъждения понятието Личност и каква е тя в другите си съдбовни предопределения. Но постоянно нееднозначна, диктуваща посоките на публичното развиване, градивна, или завоалирано раздвояваща се пред провокациите на делника, или революционно непримирима.
Трудно се прави коментар върху книга с мнения и разбори, каквато е и " По реката на времето ". Но тя самата е отзив от хода на българската литература в нейната модерна периодика. Добронамерено споделени разсъждения върху творби и създатели, показващи задълбочените знания на Банков за процесите и търсенията на пишещите индивиди в лоното й - толкоз разнообразни като амплоа и толкоз българи в същността си, в мислите си и в химна, който пеят пред олтара на националната нематериалност. Прочитът на сборника демонстрира необятния взор на основателя му върху културологичната устременост на нашата писмовност в редящите се един след различен стадии на съзиждането й. А също - философската му просторност и изчерпателност в разбора на нечие креативно показване. Новоизлязлата му книга може да служи за илюстрация по какъв начин да подхождаме към нечие произведение и публицист и къде да го подредим в мозайката на динамично разрастващата се у нас (въпреки всичките й безполезни " доброжелатели " и неканени " наставници " ) нематериалност. Не се колебая, че тя е принос в днешната ни литература, която повдига завесата и на интелектуалното българско на следващия ден...