Дизрaели, Вебер и Северна Корея |
Георги Митов хаджи Тилев, духовник от град Перущица се явява при архимандрит Методий Кусев, протосинегал на Пловдивската Митрополия, и му носи значими сведения.
Годината е 1876-та, месец май.
Архимандритът дружно с пловдивския митрополит Панарет, свещеник Гервасий Левкийски и дякон Максим Пелов с риск за свободата и живота на доста хора, събират скъпа информация, която Методий придвижва скрито в Цариград и дава на ръководителите на американския „ Робърт лицей “. Неговият шеф доктор Джордж Уошбърн и доктор Албърт Лонг се обръщат към английския дипломат сър Хенри Елиът и го срещат с документите.
Да, става дума за Априлското въстание и зверствата при потушаването му.
Реакцията на сър Елиът не е приемлива и това е обяснимо. Британското държавно управление на Консервативната партия отпред с Бенджамин Дизраели поддържат единството на Османската империя, като я считат за защитна стена пред съветските имперски ползи за изход на топлите морета и си затварят очите пред дейностите на османските управляващи на Балканите.
Въпреки че е получил информация за зверствата и по други канали, сър Елиът написа до своя началник във Форийн Офис, лорд Дарби, че безредиците в България са инспирирани от съветски емисари, и че османското държавно управление следва да използва всички средства за тяхното потушаване. Смята, че описаните жестокости са „ пресилени до степен, която ги лишава и от най-малка меродавност ”, „ мислени или най-малко мощно пресилени ”.*
Но архимандрит Методий е показал събраните свидетелства и на другите дипломатически представителства и кореспондентите на европейските вестници в османската столица. С резултата на маха на пеперудата в другия завършек на света, от привидно дребни дейности – първата плочка на доминото е съборена.
Резултат е публикацията на Едвин Пиърс от 23 юни в опозиционния лондонски вестник „ Дейли Нюз “ за жестокостите над българите. Истински шок в Англия обаче провокират последвалите дописки на специфичния сътрудник, пратен от „ Дейли Нюз ” в България – американеца от ирландски генезис Дженюериъс Макгахан. Те са препечатани от доста европейски медии и се надига всеобщо отвращение от дейностите на султана на Балканския полуостров.
България се появява в дневния ред на Европа.
Дизраели е в позиция на гневна отбрана на султанската власт и дефинира сведенията като „ празни приказки от кафенетата “. Министър-председателят е получил информация от Елиът, че въпреки потреблението на башибозуци и черкези за задачата да води до предстоящите жестокости, сведенията за всеобщи кланета са единствено съветска агитация. На разискването на въпроса за Априлското въстание пред Камарата на общините Дизраели невъзмутимо изяснява събитията с навлизане на незнайни „ емисари ”, подложили селата на грабежи и палежи, на което черкезите, „ мирни и примерни заселници ”, трябвало да отговорят, с цел да се защитят.
Това обаче не оказва помощ.
Ключови за разтрошаване на наложената публично подправена действителност и за смяна на настройките на английското и европейски общества са репортажите на Макгахан. Младият публицист чудесно осъзнава тяхното значение. В писмо до майка си той акцентира: „ Спокойно мога да кажа, че направих за смазването на Османската империя това, което никой не е направил с изключение на самите турци. Редом с това аз имах няколко напрегнати борби с британското държавно управление и британското посолство в Цариград, от които всякога излизах победоносно. Всички споделят, че аз принудих британското държавно управление да промени своята политика по Източния въпрос. “**
Характерната напредничавост и морална принципност на викторианското общество се изправят против чисто националистически и имперски ползи, защитавани от Дизраели. Натискът и недоволството към английското държавно управление поради окуражаване дейностите на Османската империя не престават, подкрепени от някогашния и идващ министър-председател и водач на Либералната партия Уилям Гладстон. Възниква необятното обществено-политическо придвижване, получило популярност като “агитация по българските жестокости ” или просто като “българска пропаганда ” (Bulgarian atrocities agitation). Устройват се многочислени манифестации, гласоподават се резолюции в интерес на българите, изготвят се петиции до държавното управление, събират се помощи за потърпевшото българско население. Това е извънредно необичаен случай, когато “общественото мнение е било толкоз мощно възбудено и толкоз надълбоко разграничено по въпрос на външната политика ”, по мнението на авторитетния английски историк Робърт Уилям Ситън-Уотсън.*
Източният въпрос придобива напълно друго развиване. Процесите, които се отключват довеждат до Руско-турската война (1877-1878г.), поетапното избавление на балканските нации и основаване на независими национални страни, само че и катализират редица процеси във вътрешно политически проект в Британската империя. Въпросната рецесия се счита за основна в развиването на модерната партийна система.*
В Консервативната партия се постанова неизбежното умозаключение, че „ българската пропаганда ” не е „ отминаваща нелепост ”, както в началото я дефинира Дизраели, или “духовен каприз ”, както я възприема Елиът, а действителен фактор, грозящ както позицията на Англия на Изток, по този начин и политическото бъдеще на самата партия.*
Да ви се коства познато всичко това? Близко като процеси и трендове със събитията през днешния ден?
България още веднъж е в дневния ред на Европа.
А водещата в Европейския парламент Европейска национална партия (ЕНП) е сложена пред съществени тествания под въздействието на бурни вътрешни и външни сили.
На 07.07.2020 година една дребна лодка дебаркира на плажа край парк „ Росенец “. В нея са водачът на „ Да, България “ Христо Иванов и няколко съратници. Акцията, доколкото символна, толкоз и действителна за отвоюване на превзета българска територия, събаря първата плочка от доминото на поредност политически събития.
Следват многохилядни митинги, продължаващи и до през днешния ден с претенции за оставка на държавното управление и основния прокурор. Неиздържаните обвиняванията към митингите, че са платени, червени, проруски и събрали „ тинята на обществото “ (Тома Биков - ГЕРБ), формирана от „ простаци и лумпени “ ( Ал. Йорданов-ГЕРБ/ЕНП) не съумяха да рамкират в популисткия си шаблон хората от другите обществени и публични групи и от целия политически набор, които са на площада към този момент трети месец. Фокусът на Европа бе извърнат към българското ръководство и срутва на институционалността в България.
Събитията в страната съответстват с публикуването на първия Доклад на Европейска комисия за върховенството на закона в целия Европейски Съюз, който изрично показва систематичните проблеми в България.
В Европейския парламент постъпва искане за чуване по въпросите на правовия ред и върховенството на закона в България от депутатите Радан Кънев и Елена Йончева, другояче представители на изначално противоборни политически обединения в България и в Екологичен потенциал, и подкрепено от още 53-ма евродепутати от разнообразни групи в Народното събрание.
Следват чувания, въпросници, бурни диспути в подкомисията и комисията LIBE, завършили с приемането на проекторезолюция, която следва да бъде призната след първият в историята ни в Европейски Съюз Дебат в Европейския парламент за върховенството на закона в България, плануван за 05.10.2020 година
Очертават се два поляризирани лагера: оценяващите като тревожна обстановката в България и ескалиралите равнища на корупция, нарушение на правовия ред, лимитираната независимост на медиите, както и митингите довели до политическа рецесия, съпроводена с най-ниските равнища на доверие в институциите и въпреки това - бранителите на Борисов, естествено представители на ръководещата в България коалиция и групата на ЕНП.
Даже и през днешния ден прозира почеркът на сър Хенри Елиът.
„ В Бългaрия нямa грaждaнcки прoтecт, a oпит зa държaвeн прeврaт чрeз „ въcтaниe “, инcпирирaнo oт Мocквa. Тo имa лявoeкcтрeмиcтки хaрaктeр. Тeмaтa кoрупция e caмo пaрaвaн зa иcтинcкитe цeли нa oргaнизaтoритe нa въcтaниeтo - дecтaбилизaциятa нa cтрaнaтa и зaдържaнeтo ѝ в руcкaтa зoнa нa влияниe, кoятo e имeннo зoнaтa нa кoрупциятa и нa мaфиятa. “ - споделя в речта си пред парламентарната група на ЕНП – евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Александър Йорданов.
Следят се дейностите на ЕНП, чийто член е партия ГЕРБ. Ще продължи ли модела „ Орбан “, който дълги години бе подхранван от действията/бездействията на ЕНП и ще поддържа ли групата следващия си политически Франкенщайн Борисов или навреме Вебер и компания ще отдръпват поддръжката си на явно създаващото им дискомфорт българско държавно управление.
“Гласуването съставлява неуместен тест за най-голямата политическа група в Народното събрание. Това значи, че ЕНП би трябвало да пази усвояването на парите от Европейски Съюз в България, като в същото време се пробва да се показа като водещ последовател на нови дейности, които да обвържат изплащането на средства от Европейски Съюз с върховенството на закона. “ – се споделя в публикация на Politico, озаглавена “Гласуването за България подкопава твърдата позиция на ЕНП за върховенството на закона “. Сайтът Euractiv добавя, че гласуването за върховенството на закона в България се трансформира във Ватерло за ЕНП.
“Ангажиментът на Европейския съюз към демократичните полезности е съвсем опустошен, защото Кипър и Европейската национална партия способстват за запазването на автократични или корумпирани водачи на власт. ” – написа Judy Dempsey в материала си за Carnegie Europe, по отношение на събитията в Беларус и България.
В създалата се явно спорна обстановка Манфред Вебер показва, че ЕНП залага на краткосрочните цели, а чадърът за „ личното “ (на ЕНП) държавно управление на България е по-голям от отбрана на полезностите, прокламирани от самата партия. В изявлението си на дебата застава твърдо зад Борисов и неговото ръководство.
Преди седем години във връзка митингите против държавното управление на Орешарски Вебер декларира: „ Правителството нямаше болшинство и единственият метод да го получи бе „ златният пръст “ на десните екстремисти от Политическа партия Атака (която е част и от настоящето ръководство, б.а.). ЕНП желаеме България да бъде върната към демократичните страни. Молим да се проведат нови (предсрочни, б.а.) избори. Това е единственото решение за възобновяване на стабилността в България. “
Тази негова позиция не му пречи обаче оня ден от трибуната на Екологичен потенциал да се пробва да ни убеди, че: „ не може да се промени едно държавно управление с демонстрации, това става единствено с демократични избори и българите ще имат опция да го създадат на постоянните през март. “
Как тази, може да се окаже самоубийствена, позиция на водача на ЕНП ще се отрази на партията следва да разберем, само че е едно е ясно:
Позицията на Вебер и ЕНП не оказа помощ.
Опитите да бъде сменен текстът и посланията на проекторезолюцията или тя да бъде напълно отхвърлена не съумяват. Резолюцията като се изключи че е призната, само че и съвсем резервира истинския си тип. Тя е подкрепена от либералите, левите, зелените и дребна част от останалите групи, които в тази ситуация са болшинство. Повечето десни отвън ЕНП се въздържат, някои са срещу, не толкоз от противоречие, едвам не поддържат политическите си съперници. Но даже и ЕНП не гласоподава единно. Както самичък споделя в профила си във ФБ Радан Кънев: „ 6 сътрудници ЗА и 23 въздържали се е чудесно начало при “партийна линия ” за гласоподаване срещу. “
Резолюцията става факт, а реакциите вкъщи не закъсняват в присъщия за последните месеци краен, даже нервен звук. Довчера положителната Европа, употребена за валидация на постоянното ръководство на Борисов, за един ден се трансформира в надали не пасмина от заблудени хора, част от „ идеологически придвижвания, които си отиват “ (Т. Биков).
Острите рецензии към българското ръководство се трансформират в „ леке за България “ (Александър Ненков), „ извънредно едностранна агитация “ (Андрей Ковачев), „ силово наложени “ (Емил Радев), „ политическо есе “ (Министър Танева). Нееднократно се уточни, че „ резолюцията няма обвързваща мощ, а единствено целесъобразен темперамент и не е взела поради бележките на ръководещите “ (Цвета Караянчева).
Както отбелязва Даниел Смилов в DW: „ Властта се видя в огледалото на Европа и не се хареса “.
Опитът за дискредитация на самия развой, дебата и гласуването няма да избави ръководещите от унизителната оценка, само че хвърля тъмна сянка върху Европейския съюз и неговите институции, което доста комфортно през днешния ден, при засилващ се евроскептицизъм, може да се употребява за антиевропейски внушения и планове и блестящо контрастира на полезностите на ЕНП и тези на ГЕРБ.
Както знаем, историята помни. И своите герои, и своите предатели!
За благополучие истеричните викове не влияят към този момент на хората в България, а пред европейските ни сътрудници бе повдигнато булото на псевдоуспешното и псевдостабилно ръководство на Борисов.
Докладът споделя задоволително, резолюцията – също, материалите в непознатия щемпел ги допълват и механизмите за надзор на Европейски Съюз остават.
Няма да се задоволим с утехата на Тома Биков: „ Не сме по-зле от Северна Корея! “.
-------------------------------------------------
* Румен Генов: „ В името на хуманността, националните ползи и империята: Политическите диспути в английското общество по време на Източната рецесия от 1870-те години “
** Гл. ас. доктор Тодор Г. Панайотов: „ Българската тематика в журналистическото творчество на американеца Макгахан “
Годината е 1876-та, месец май.
Архимандритът дружно с пловдивския митрополит Панарет, свещеник Гервасий Левкийски и дякон Максим Пелов с риск за свободата и живота на доста хора, събират скъпа информация, която Методий придвижва скрито в Цариград и дава на ръководителите на американския „ Робърт лицей “. Неговият шеф доктор Джордж Уошбърн и доктор Албърт Лонг се обръщат към английския дипломат сър Хенри Елиът и го срещат с документите.
Да, става дума за Априлското въстание и зверствата при потушаването му.
Реакцията на сър Елиът не е приемлива и това е обяснимо. Британското държавно управление на Консервативната партия отпред с Бенджамин Дизраели поддържат единството на Османската империя, като я считат за защитна стена пред съветските имперски ползи за изход на топлите морета и си затварят очите пред дейностите на османските управляващи на Балканите.
Въпреки че е получил информация за зверствата и по други канали, сър Елиът написа до своя началник във Форийн Офис, лорд Дарби, че безредиците в България са инспирирани от съветски емисари, и че османското държавно управление следва да използва всички средства за тяхното потушаване. Смята, че описаните жестокости са „ пресилени до степен, която ги лишава и от най-малка меродавност ”, „ мислени или най-малко мощно пресилени ”.*
Но архимандрит Методий е показал събраните свидетелства и на другите дипломатически представителства и кореспондентите на европейските вестници в османската столица. С резултата на маха на пеперудата в другия завършек на света, от привидно дребни дейности – първата плочка на доминото е съборена.
Резултат е публикацията на Едвин Пиърс от 23 юни в опозиционния лондонски вестник „ Дейли Нюз “ за жестокостите над българите. Истински шок в Англия обаче провокират последвалите дописки на специфичния сътрудник, пратен от „ Дейли Нюз ” в България – американеца от ирландски генезис Дженюериъс Макгахан. Те са препечатани от доста европейски медии и се надига всеобщо отвращение от дейностите на султана на Балканския полуостров.
България се появява в дневния ред на Европа.
Дизраели е в позиция на гневна отбрана на султанската власт и дефинира сведенията като „ празни приказки от кафенетата “. Министър-председателят е получил информация от Елиът, че въпреки потреблението на башибозуци и черкези за задачата да води до предстоящите жестокости, сведенията за всеобщи кланета са единствено съветска агитация. На разискването на въпроса за Априлското въстание пред Камарата на общините Дизраели невъзмутимо изяснява събитията с навлизане на незнайни „ емисари ”, подложили селата на грабежи и палежи, на което черкезите, „ мирни и примерни заселници ”, трябвало да отговорят, с цел да се защитят.
Това обаче не оказва помощ.
Ключови за разтрошаване на наложената публично подправена действителност и за смяна на настройките на английското и европейски общества са репортажите на Макгахан. Младият публицист чудесно осъзнава тяхното значение. В писмо до майка си той акцентира: „ Спокойно мога да кажа, че направих за смазването на Османската империя това, което никой не е направил с изключение на самите турци. Редом с това аз имах няколко напрегнати борби с британското държавно управление и британското посолство в Цариград, от които всякога излизах победоносно. Всички споделят, че аз принудих британското държавно управление да промени своята политика по Източния въпрос. “**
Характерната напредничавост и морална принципност на викторианското общество се изправят против чисто националистически и имперски ползи, защитавани от Дизраели. Натискът и недоволството към английското държавно управление поради окуражаване дейностите на Османската империя не престават, подкрепени от някогашния и идващ министър-председател и водач на Либералната партия Уилям Гладстон. Възниква необятното обществено-политическо придвижване, получило популярност като “агитация по българските жестокости ” или просто като “българска пропаганда ” (Bulgarian atrocities agitation). Устройват се многочислени манифестации, гласоподават се резолюции в интерес на българите, изготвят се петиции до държавното управление, събират се помощи за потърпевшото българско население. Това е извънредно необичаен случай, когато “общественото мнение е било толкоз мощно възбудено и толкоз надълбоко разграничено по въпрос на външната политика ”, по мнението на авторитетния английски историк Робърт Уилям Ситън-Уотсън.*
Източният въпрос придобива напълно друго развиване. Процесите, които се отключват довеждат до Руско-турската война (1877-1878г.), поетапното избавление на балканските нации и основаване на независими национални страни, само че и катализират редица процеси във вътрешно политически проект в Британската империя. Въпросната рецесия се счита за основна в развиването на модерната партийна система.*
В Консервативната партия се постанова неизбежното умозаключение, че „ българската пропаганда ” не е „ отминаваща нелепост ”, както в началото я дефинира Дизраели, или “духовен каприз ”, както я възприема Елиът, а действителен фактор, грозящ както позицията на Англия на Изток, по този начин и политическото бъдеще на самата партия.*
Да ви се коства познато всичко това? Близко като процеси и трендове със събитията през днешния ден?
България още веднъж е в дневния ред на Европа.
А водещата в Европейския парламент Европейска национална партия (ЕНП) е сложена пред съществени тествания под въздействието на бурни вътрешни и външни сили.
На 07.07.2020 година една дребна лодка дебаркира на плажа край парк „ Росенец “. В нея са водачът на „ Да, България “ Христо Иванов и няколко съратници. Акцията, доколкото символна, толкоз и действителна за отвоюване на превзета българска територия, събаря първата плочка от доминото на поредност политически събития.
Следват многохилядни митинги, продължаващи и до през днешния ден с претенции за оставка на държавното управление и основния прокурор. Неиздържаните обвиняванията към митингите, че са платени, червени, проруски и събрали „ тинята на обществото “ (Тома Биков - ГЕРБ), формирана от „ простаци и лумпени “ ( Ал. Йорданов-ГЕРБ/ЕНП) не съумяха да рамкират в популисткия си шаблон хората от другите обществени и публични групи и от целия политически набор, които са на площада към този момент трети месец. Фокусът на Европа бе извърнат към българското ръководство и срутва на институционалността в България.
Събитията в страната съответстват с публикуването на първия Доклад на Европейска комисия за върховенството на закона в целия Европейски Съюз, който изрично показва систематичните проблеми в България.
В Европейския парламент постъпва искане за чуване по въпросите на правовия ред и върховенството на закона в България от депутатите Радан Кънев и Елена Йончева, другояче представители на изначално противоборни политически обединения в България и в Екологичен потенциал, и подкрепено от още 53-ма евродепутати от разнообразни групи в Народното събрание.
Следват чувания, въпросници, бурни диспути в подкомисията и комисията LIBE, завършили с приемането на проекторезолюция, която следва да бъде призната след първият в историята ни в Европейски Съюз Дебат в Европейския парламент за върховенството на закона в България, плануван за 05.10.2020 година
Очертават се два поляризирани лагера: оценяващите като тревожна обстановката в България и ескалиралите равнища на корупция, нарушение на правовия ред, лимитираната независимост на медиите, както и митингите довели до политическа рецесия, съпроводена с най-ниските равнища на доверие в институциите и въпреки това - бранителите на Борисов, естествено представители на ръководещата в България коалиция и групата на ЕНП.
Даже и през днешния ден прозира почеркът на сър Хенри Елиът.
„ В Бългaрия нямa грaждaнcки прoтecт, a oпит зa държaвeн прeврaт чрeз „ въcтaниe “, инcпирирaнo oт Мocквa. Тo имa лявoeкcтрeмиcтки хaрaктeр. Тeмaтa кoрупция e caмo пaрaвaн зa иcтинcкитe цeли нa oргaнизaтoритe нa въcтaниeтo - дecтaбилизaциятa нa cтрaнaтa и зaдържaнeтo ѝ в руcкaтa зoнa нa влияниe, кoятo e имeннo зoнaтa нa кoрупциятa и нa мaфиятa. “ - споделя в речта си пред парламентарната група на ЕНП – евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Александър Йорданов.
Следят се дейностите на ЕНП, чийто член е партия ГЕРБ. Ще продължи ли модела „ Орбан “, който дълги години бе подхранван от действията/бездействията на ЕНП и ще поддържа ли групата следващия си политически Франкенщайн Борисов или навреме Вебер и компания ще отдръпват поддръжката си на явно създаващото им дискомфорт българско държавно управление.
“Гласуването съставлява неуместен тест за най-голямата политическа група в Народното събрание. Това значи, че ЕНП би трябвало да пази усвояването на парите от Европейски Съюз в България, като в същото време се пробва да се показа като водещ последовател на нови дейности, които да обвържат изплащането на средства от Европейски Съюз с върховенството на закона. “ – се споделя в публикация на Politico, озаглавена “Гласуването за България подкопава твърдата позиция на ЕНП за върховенството на закона “. Сайтът Euractiv добавя, че гласуването за върховенството на закона в България се трансформира във Ватерло за ЕНП.
“Ангажиментът на Европейския съюз към демократичните полезности е съвсем опустошен, защото Кипър и Европейската национална партия способстват за запазването на автократични или корумпирани водачи на власт. ” – написа Judy Dempsey в материала си за Carnegie Europe, по отношение на събитията в Беларус и България.
В създалата се явно спорна обстановка Манфред Вебер показва, че ЕНП залага на краткосрочните цели, а чадърът за „ личното “ (на ЕНП) държавно управление на България е по-голям от отбрана на полезностите, прокламирани от самата партия. В изявлението си на дебата застава твърдо зад Борисов и неговото ръководство.
Преди седем години във връзка митингите против държавното управление на Орешарски Вебер декларира: „ Правителството нямаше болшинство и единственият метод да го получи бе „ златният пръст “ на десните екстремисти от Политическа партия Атака (която е част и от настоящето ръководство, б.а.). ЕНП желаеме България да бъде върната към демократичните страни. Молим да се проведат нови (предсрочни, б.а.) избори. Това е единственото решение за възобновяване на стабилността в България. “
Тази негова позиция не му пречи обаче оня ден от трибуната на Екологичен потенциал да се пробва да ни убеди, че: „ не може да се промени едно държавно управление с демонстрации, това става единствено с демократични избори и българите ще имат опция да го създадат на постоянните през март. “
Как тази, може да се окаже самоубийствена, позиция на водача на ЕНП ще се отрази на партията следва да разберем, само че е едно е ясно:
Позицията на Вебер и ЕНП не оказа помощ.
Опитите да бъде сменен текстът и посланията на проекторезолюцията или тя да бъде напълно отхвърлена не съумяват. Резолюцията като се изключи че е призната, само че и съвсем резервира истинския си тип. Тя е подкрепена от либералите, левите, зелените и дребна част от останалите групи, които в тази ситуация са болшинство. Повечето десни отвън ЕНП се въздържат, някои са срещу, не толкоз от противоречие, едвам не поддържат политическите си съперници. Но даже и ЕНП не гласоподава единно. Както самичък споделя в профила си във ФБ Радан Кънев: „ 6 сътрудници ЗА и 23 въздържали се е чудесно начало при “партийна линия ” за гласоподаване срещу. “
Резолюцията става факт, а реакциите вкъщи не закъсняват в присъщия за последните месеци краен, даже нервен звук. Довчера положителната Европа, употребена за валидация на постоянното ръководство на Борисов, за един ден се трансформира в надали не пасмина от заблудени хора, част от „ идеологически придвижвания, които си отиват “ (Т. Биков).
Острите рецензии към българското ръководство се трансформират в „ леке за България “ (Александър Ненков), „ извънредно едностранна агитация “ (Андрей Ковачев), „ силово наложени “ (Емил Радев), „ политическо есе “ (Министър Танева). Нееднократно се уточни, че „ резолюцията няма обвързваща мощ, а единствено целесъобразен темперамент и не е взела поради бележките на ръководещите “ (Цвета Караянчева).
Както отбелязва Даниел Смилов в DW: „ Властта се видя в огледалото на Европа и не се хареса “.
Опитът за дискредитация на самия развой, дебата и гласуването няма да избави ръководещите от унизителната оценка, само че хвърля тъмна сянка върху Европейския съюз и неговите институции, което доста комфортно през днешния ден, при засилващ се евроскептицизъм, може да се употребява за антиевропейски внушения и планове и блестящо контрастира на полезностите на ЕНП и тези на ГЕРБ.
Както знаем, историята помни. И своите герои, и своите предатели!
За благополучие истеричните викове не влияят към този момент на хората в България, а пред европейските ни сътрудници бе повдигнато булото на псевдоуспешното и псевдостабилно ръководство на Борисов.
Докладът споделя задоволително, резолюцията – също, материалите в непознатия щемпел ги допълват и механизмите за надзор на Европейски Съюз остават.
Няма да се задоволим с утехата на Тома Биков: „ Не сме по-зле от Северна Корея! “.
-------------------------------------------------
* Румен Генов: „ В името на хуманността, националните ползи и империята: Политическите диспути в английското общество по време на Източната рецесия от 1870-те години “
** Гл. ас. доктор Тодор Г. Панайотов: „ Българската тематика в журналистическото творчество на американеца Макгахан “
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ