Гео Милев: Човекът преди всичко!
Георги Милев Касабов, прочут като Гео Милев, е български стихотворец и журналист, главен представител на експресионизма в българската литература. Баща е на детската писателка Леда Милева.
Гео Милев е роден на 15 януари 1895 година в Радне махле (днес Раднево), в семейство на учителя и публицист Мильо Касабов. По-късно татко му се реалокира в Стара Загора, където през 1907 година основава книжарница и издателство.
Следва романска лингвистика в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ (1911 – 1912), след което продължава образованието си в Лайпциг (1912 – 1914). Там слуша лекции по философия и написа дисертация върху поезията на Рихард Демел, която не съумява да отбрани.
През декември 1913 година в списание „ Листопад “ се появяват първите му публикации – „ Литературно-художествени писма от Германия “.
През юли 1914 година, след началото на Първата международна война, отпътува за Лондон, където се среща с емигриралия белгийски стихотворец Емил Верхарен. Върнал се още веднъж в Германия, с цел да продължи образованието си, Гео Милев е обвинен, че е британски разузнавач и е задържан в Хамбург от немската полиция. Поради липса на доказателства е освободен. Пристига в Лайпциг, само че събитията го принуждават скоро да се прибере в България
Твори във време на несъгласия, на дълбока човешка драма и рецесия на духа. И точно посредством експресивното си творчество създателят декларира своите публични и духовни позиции. С публицистиката си развива модернизма, обогатява периодическия щемпел, предизвика съвременниците си и бъдещите генерации.
Публикация, споделена от (@gl167) на Дек 8, 2018 в 5:11 PST
Предлагаме ви определени цитати от творчеството на незабравимия български стихотворец, надживял времето си:
ЯНУАРИ (из “Експресионистично календарче ” за 1921 г.)
В този ден съм аз роден.
В този ден сред ледените зъби на студа глъхне прехапан последният плач на снежните стихии. Голямата мечка настръхна замръзнала – бяла – от лед; сред блестящите и ледни зъби – разтрошеният диск на Полярната звезда.
Тишина и устойчивост на синия мраз; под безтрепетните зари на северното зарево.
Над прага на моята орис стои беловласият дъртак Водолей: на моята орис неспирната бликам, която той излива – замръзна, моята орис.
В този ден съм аз роден и сърцето ми, новородено, замръзна в момент: голям ярък пай от лед.
Аз видях, че транспарантен ярък ангел донесе сред своите нежни пръсти сърцето ми – надалеч от блажените лимити. Той не пристигна: издъхна нежното сърце в ледените нокти на мраза.
В този дан съм аз роден. Сърцето ми замръзна: голям ярък пай от лед.
Не любя аз. Сърцето ми е лед – камък, желязо – грубо. Не любя нищо, никого. Не любя!
О, книга на враждите!
Аз сграбчвам в ръка сърцето си – голям мразовит камък – и очаквам: подготвен за пердах.
Горко на меките чела!
***
Из " Септември "
Глас национален:
Глас божи
С хиляди ножа
прободен
народ -
затъпен
унизен
по-нищ и от бедняк,
останал
без мозък
без нерви -
въстана
из мрака обезпокоителен
на своя живот
- и писа със своите кърви:
СВОБОДЕН!
***
„ Писателю,
Ти се отказваш да служиш на ежедневния живот, на суетния звук на делничния ден. Ти търсиш празник. Изкуството, хубостта е за тебе празник. Но този себелюбив твой празник – твой празник – какво общо има той с алтруистичния живот на човечеството? С Живота, писан с основна писмен знак? Защото: това, което ти наричаш твое творчество, твоя лирика – то е единствено частен твой дневник, дневника на ежедневния, егоистичния твой живот. Дневник в стихове или дневник в разкази. И тия стихове, и тия разкази – ти ги съчиняваш единствено за свое лично наслаждение. И по тази причина те не трогват никого, с изключение на тебе и твоите другари. И по тази причина твоята литература, нашата, българска литература не играе никаква роля в българския живот.
Защото Животът е казусът. “
***
„ Естетиката е в същото време и нравственос – по силата на елементарния факт, че всяко естетично проявяване – всяко художествено произведение – всяко изкуство – е проявяване на първо място на човека… Защото ний съществуваме! Затова и в художника ний дирим на първо място индивида – етичния детайл. Човекът на първо място! Човекът е всичко: и цел, и фантазия, и хубост, и обич, и изкуство, и дух, и свят, и господ. “
Гео Милев е роден на 15 януари 1895 година в Радне махле (днес Раднево), в семейство на учителя и публицист Мильо Касабов. По-късно татко му се реалокира в Стара Загора, където през 1907 година основава книжарница и издателство.
Следва романска лингвистика в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ (1911 – 1912), след което продължава образованието си в Лайпциг (1912 – 1914). Там слуша лекции по философия и написа дисертация върху поезията на Рихард Демел, която не съумява да отбрани.
През декември 1913 година в списание „ Листопад “ се появяват първите му публикации – „ Литературно-художествени писма от Германия “.
През юли 1914 година, след началото на Първата международна война, отпътува за Лондон, където се среща с емигриралия белгийски стихотворец Емил Верхарен. Върнал се още веднъж в Германия, с цел да продължи образованието си, Гео Милев е обвинен, че е британски разузнавач и е задържан в Хамбург от немската полиция. Поради липса на доказателства е освободен. Пристига в Лайпциг, само че събитията го принуждават скоро да се прибере в България
Твори във време на несъгласия, на дълбока човешка драма и рецесия на духа. И точно посредством експресивното си творчество създателят декларира своите публични и духовни позиции. С публицистиката си развива модернизма, обогатява периодическия щемпел, предизвика съвременниците си и бъдещите генерации.
Публикация, споделена от (@gl167) на Дек 8, 2018 в 5:11 PST
Предлагаме ви определени цитати от творчеството на незабравимия български стихотворец, надживял времето си:
ЯНУАРИ (из “Експресионистично календарче ” за 1921 г.)
В този ден съм аз роден.
В този ден сред ледените зъби на студа глъхне прехапан последният плач на снежните стихии. Голямата мечка настръхна замръзнала – бяла – от лед; сред блестящите и ледни зъби – разтрошеният диск на Полярната звезда.
Тишина и устойчивост на синия мраз; под безтрепетните зари на северното зарево.
Над прага на моята орис стои беловласият дъртак Водолей: на моята орис неспирната бликам, която той излива – замръзна, моята орис.
В този ден съм аз роден и сърцето ми, новородено, замръзна в момент: голям ярък пай от лед.
Аз видях, че транспарантен ярък ангел донесе сред своите нежни пръсти сърцето ми – надалеч от блажените лимити. Той не пристигна: издъхна нежното сърце в ледените нокти на мраза.
В този дан съм аз роден. Сърцето ми замръзна: голям ярък пай от лед.
Не любя аз. Сърцето ми е лед – камък, желязо – грубо. Не любя нищо, никого. Не любя!
О, книга на враждите!
Аз сграбчвам в ръка сърцето си – голям мразовит камък – и очаквам: подготвен за пердах.
Горко на меките чела!
***
Из " Септември "
Глас национален:
Глас божи
С хиляди ножа
прободен
народ -
затъпен
унизен
по-нищ и от бедняк,
останал
без мозък
без нерви -
въстана
из мрака обезпокоителен
на своя живот
- и писа със своите кърви:
СВОБОДЕН!
***
„ Писателю,
Ти се отказваш да служиш на ежедневния живот, на суетния звук на делничния ден. Ти търсиш празник. Изкуството, хубостта е за тебе празник. Но този себелюбив твой празник – твой празник – какво общо има той с алтруистичния живот на човечеството? С Живота, писан с основна писмен знак? Защото: това, което ти наричаш твое творчество, твоя лирика – то е единствено частен твой дневник, дневника на ежедневния, егоистичния твой живот. Дневник в стихове или дневник в разкази. И тия стихове, и тия разкази – ти ги съчиняваш единствено за свое лично наслаждение. И по тази причина те не трогват никого, с изключение на тебе и твоите другари. И по тази причина твоята литература, нашата, българска литература не играе никаква роля в българския живот.
Защото Животът е казусът. “
***
„ Естетиката е в същото време и нравственос – по силата на елементарния факт, че всяко естетично проявяване – всяко художествено произведение – всяко изкуство – е проявяване на първо място на човека… Защото ний съществуваме! Затова и в художника ний дирим на първо място индивида – етичния детайл. Човекът на първо място! Човекът е всичко: и цел, и фантазия, и хубост, и обич, и изкуство, и дух, и свят, и господ. “
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ