Къщата на духовете на Исабел Алиенде
Когато се заприказва за вълшебен натурализъм в книжовен аспект, имената на писателите напълно не са доста. А до тези на Габриел Гарсия Маркес, Михаил Булгаков, Хорхе Луис Борхес, Йордан Радичков, литературните специалисти слагат една изключителна дама - Исабел Алиенде. Великата писателка навършва 80 години.
" Момиче, остави публицистиката - по-добре седни да пишеш художествена литература с тази развита фикция, която притежаваш " - думите са отправени към Алиенде от именития стихотворец и публицист Пабло Неруда, до момента в който тя му взимала изявление. И един леден 8 януари Исабел сяда и стартира да написа първия си разказ. Не всеки огромен публицист може да се похвали, че първият му разказ е с тежестта и величието на " Къщата на духовете " (филмирана през 1993 година, режисирана от Били Аугуст с присъединяване на Джеръми Айрънс, Мерил Стрийп, Глен Клоуз и Уинона Райдър). Следващите си романи - " Дъщеря на ориста " и " Портрет в сепия ", стартира на същата дата и счита трите книги за една целокупност, въпреки че в обичайния смисъл напълно не можем да приказваме за трилогия.
Писала е записки, полудокументалистика, сюжети за теленовели и даже книга за знаковия воин Зоро. И продължава да слага началото на всяка своя книга точно на 8 януари - чудноватост, поверие или просто традиция, няма значение. Важното е, че очевидно прави работа на Алиенде, доста от чиито книги се трансформират в обичани шедьоври на няколко генерации. Това не е единствената чудноватост на авторката - тя нееднократно е споделяла пред медии, че има доста прецизно " работно време " за писане - от понеделник до събота, от 9:00 сутринта до 5 следобяд. (Като млад Стивън Кинг да вземем за пример признава, че се е присмивал на създатели с работно време, само че от десетилетия и той употребява доста подобен способ, с цел да си сътвори рутина и да не влезе в ужасяващия всеки публицист блокаж.)
През 2010 година авторката получава Националната литературна премия на Чили, а през 2014 година президентът Барак Обама ѝ връчва на гала Президентския орден на свободата за извънреден принос към литературата. През същата година Алиенде е удостоена с купата Доктор на думите от Харвардския университет. И с цел да не изброяваме всички - все още е притежател на 35 огромни награди за литература.
Разбира се, не всички са рискови фенове на творчеството на писателката и не всички духове в образната ѝ къща са от положителните... Нейната колежка Джанина Браши написа в романа си " Йо-Йо Бойнг " следните думи: " Исабел Алиенде убива Гарсия Маркес по малко всеки ден, както сестрите на Майкъл Джексън убиват брат си ". Знаковият създател Оберто Боланьо пък жигосва писането на Алиенде като " анемично " и я назовава " машина за писане, а не публицист ", критикувайки високата ѝ продуктивност. Известният книжовен критик Харолд Блум си разрешава да съобщи, че романите на авторката " могат да харесат на хора единствено от избран исторически интервал, а след това сигурно тя ще бъде забравена ". Писателят Гонзало Контрерас твърди за Алиенде, че " прави смъртоносна неточност, като бърка комерсиалния триумф с качествена литература ".
" Докато пиша, се усещам добре. Когато престана, стартирам доста да мисля и от време на време ми става зле ", признава писателката, която през днешния ден има рожден ден и навършва 75 години. Което е прелестен мотив да отворим нейна книга и да ѝ се насладим, нали?
" Момиче, остави публицистиката - по-добре седни да пишеш художествена литература с тази развита фикция, която притежаваш " - думите са отправени към Алиенде от именития стихотворец и публицист Пабло Неруда, до момента в който тя му взимала изявление. И един леден 8 януари Исабел сяда и стартира да написа първия си разказ. Не всеки огромен публицист може да се похвали, че първият му разказ е с тежестта и величието на " Къщата на духовете " (филмирана през 1993 година, режисирана от Били Аугуст с присъединяване на Джеръми Айрънс, Мерил Стрийп, Глен Клоуз и Уинона Райдър). Следващите си романи - " Дъщеря на ориста " и " Портрет в сепия ", стартира на същата дата и счита трите книги за една целокупност, въпреки че в обичайния смисъл напълно не можем да приказваме за трилогия.
Писала е записки, полудокументалистика, сюжети за теленовели и даже книга за знаковия воин Зоро. И продължава да слага началото на всяка своя книга точно на 8 януари - чудноватост, поверие или просто традиция, няма значение. Важното е, че очевидно прави работа на Алиенде, доста от чиито книги се трансформират в обичани шедьоври на няколко генерации. Това не е единствената чудноватост на авторката - тя нееднократно е споделяла пред медии, че има доста прецизно " работно време " за писане - от понеделник до събота, от 9:00 сутринта до 5 следобяд. (Като млад Стивън Кинг да вземем за пример признава, че се е присмивал на създатели с работно време, само че от десетилетия и той употребява доста подобен способ, с цел да си сътвори рутина и да не влезе в ужасяващия всеки публицист блокаж.)
През 2010 година авторката получава Националната литературна премия на Чили, а през 2014 година президентът Барак Обама ѝ връчва на гала Президентския орден на свободата за извънреден принос към литературата. През същата година Алиенде е удостоена с купата Доктор на думите от Харвардския университет. И с цел да не изброяваме всички - все още е притежател на 35 огромни награди за литература.
Разбира се, не всички са рискови фенове на творчеството на писателката и не всички духове в образната ѝ къща са от положителните... Нейната колежка Джанина Браши написа в романа си " Йо-Йо Бойнг " следните думи: " Исабел Алиенде убива Гарсия Маркес по малко всеки ден, както сестрите на Майкъл Джексън убиват брат си ". Знаковият създател Оберто Боланьо пък жигосва писането на Алиенде като " анемично " и я назовава " машина за писане, а не публицист ", критикувайки високата ѝ продуктивност. Известният книжовен критик Харолд Блум си разрешава да съобщи, че романите на авторката " могат да харесат на хора единствено от избран исторически интервал, а след това сигурно тя ще бъде забравена ". Писателят Гонзало Контрерас твърди за Алиенде, че " прави смъртоносна неточност, като бърка комерсиалния триумф с качествена литература ".
" Докато пиша, се усещам добре. Когато престана, стартирам доста да мисля и от време на време ми става зле ", признава писателката, която през днешния ден има рожден ден и навършва 75 години. Което е прелестен мотив да отворим нейна книга и да ѝ се насладим, нали?
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ