Няма кой да бие ГЕРБ в Пловдив на кметския вот
Георги Марков е народен представител, парламентарен арбитър от 1994 до 2003 година Член е на законодателната комисия във Великото национално заседание и в 36-ото Народно заседание.
Негова е концепцията за гладна стачка на 39-те депутати на Съюз на демократичните сили, напуснали Велико народно събрание. В основата на триумфа при първата победа на Съюз на демократичните сили на 13 октомври 1991 година Любимец на сините манифестации.
Завръща се в политиката през 2005 година като ръководител на партия „ Ред, правда и правдивост “. Явява се на президентските избори против президента Първанов. След „ Костинбродската спекулация “ става съветник на ГЕРБ. Депутат от гражданската квота от 2017 година
- Какъв политически сезон изпращаме? Не станаха ли прекалено много свадите?
- През всичките 30 години на демократичните ни промени свадите са били част от политическия ни живот. Най-яркото събитие за годината, несъмнено, са европейските избори, които завършиха с осма поредна парламентарна победа на ГЕРБ над Българска социалистическа партия.
Така резултатът сега е 8:0 за ГЕРБ.
Това се дължи прочее и на доста грубите неточности, които социалистите позволиха в акцията и преди този момент. Последната изборна загуба на Българска социалистическа партия се дължи на неумението им да разчитат посланията от хората, на неналичието на хрумвания и на качествени хора. А следващата знакова победа на Борисов ще докара до цялостен мандат на държавното управление.
- Как разцеплението в дребната коалиция ще се отрази на ръководещите?
- Борисов ръководи в изискванията на парламентарна мъка. Предишното Народно заседание беше същинска парламентарна лудница, тъй като на Борисов се наложи да ръководи с коалиция от 5 партии в Реформаторския блок, които се изпокараха между тях.
Долу-горе по този начин стоят нещата и в този момент. Патриотите се изпокараха и това е огромен проблем на българския парламентаризъм, който занапред ще дава неприятни резултати - калпава изборна система, напълно пропорционална, с доста невисок предел за влизане, наложена от социалистите през 1991 година във Великото Народно заседание. Това води до неспособност да се направи мощно парламентарно болшинство и основава проблеми на държавното управление.
При сегашните правила всеки победител на изборите и бъдеще ще е жертван на коалиция, и то с обединения. Това ме прави черноглед за нашето политическо развиване. Виждам резултатите от смесената изборна система в Унгария, която дружно с Чехия и Полша дръпна доста напред спрямо нас.
- Ще докара ли партийната дотация от левче за глас до олигархична взаимозависимост на партиите?
- През всички тези 30 години в една или друга степен е имало олигархична взаимозависимост. Преструктурирането на парламентарното болшинство от 36-ото Народно събрание сътвори кабинета на Любен Беров от Движение за права и свободи, Българска социалистическа партия и отцепници от Съюз на демократичните сили. Когато Ренета Инджова стана длъжностен министър председател, възкликна, че това било кабинет на Мултигруп. Наистина тогава Илия Павлов управляваше страната с отдалеченото от Бистрица. В България изборите без и със дотации са еднакъв брой. Когато нямаше дотации през 90-те години, имаше по-голяма изборна интензивност, партиите бяха по-силни, а в този момент, когато има държавни дотации, и интензивността, и положението на партиите вървят надолу.
Днес е фантазия за всяка партия да има 2 милиона гласа, каквито ние със Съюз на демократичните сили постигнахме през 1991 година А и социалистите реализираха такива победи. Днес няма партия, която може да събере 1.5 милиона гласоподаватели. Единствено ГЕРБ се държи малко над милион.
Така че казусът на партиите не е в парите, а в неналичието на хрумвания и на положителни реализатори.
Ако на 7 юни 1990 година на Орлов мост доктор Желю Желев беше споделил, че страната ще хрантути партиите, щяха да ни изхвърлят и от митинга, и от Великото Народно заседание. Партиите да търсят виновността в себе си, а не в дотациите. Много неприятен е продуктът, който дават, с цел да им заплаща страната.
- Борисов стартира излекуване в ГЕРБ. Ще им подсигурява ли прочистването победа наесен?
- Сигурен съм, че няма кой да бие ГЕРБ в Пловдив. Партията ще завоюва изборите и в София, Варна, Бургас, Стара Загора и останалите огромни градове, а това значи впечатляваща победа. Смятам, че наесен триумфът на ГЕРБ от 2015 година ще бъде доказан.
Доколкото разбирам, в Пловдив ще бъде повдигнат Здравко Димитров.
Добре го познавам, чуваме се, искам му триумф! Мисля, че той е сигурният победител. В София също мисля, че в случай че Фандъкова е претендентът на ГЕРБ, ще завоюва, забележими са нещата, които е направила за столицата до момента. Дори госпожа Манолова да се яви като кандидат-кмет, в което нямам доверие. Не мисля, че ще желае да я кръстят Костинбродска, да се изпие цялата гнусота от Костинбродската спекулация.
Не е обикновено градът, от който започнаха измененията, да допусне социалист, бивше острие на Българска социалистическа партия като Манолова, да завоюва кметските избори. А и ще бъде доста грозно, в случай че тя напусне поста републикански омбудсман, който не е по-малко виновен от този на кмет на София. Но който и да бъде съперник на ГЕРБ в столицата, ще бъде надвит.
- Не виждате ли на хоризонта непостоянен състезател като Слави Трифонов да вземем за пример, който да обърка картите наесен?
- Оставете го Слави. Бойко беше последният от много спасители - симпатичният Жорж Ганчев, царят. Борисов избави ситуацията - откакто Българска социалистическа партия разсипа Съюз на демократичните сили, България щеше да остане на един социалистически ляв крайник с една патерица - Движение за права и свободи. Бойко съумя да запълни дясното пространство, да стане член на ЕНП. Победите му не са инцидентни, а поради това, че ръководи добре.
Безспорно обаче ГЕРБ има потребност от подмладяване.
- Как виждате бъдещето на Българска социалистическа партия след локалните избори?
- Нинова потегли добре като водач на Българска социалистическа партия, изигра си картите и завоюва президентските избори, употребявайки грешките на ГЕРБ. И по-късно имаше няколко доста мощни нейни хода - като безапелационното опълчване на Истанбулската спогодба, както и на Пакта за миграция. Оттам насетне потънаха в комедия от неточности, фантазираха си, че в страната има революционна обстановка, каквато нямаше.
Вкараха се в доста тежка вътрешнопартийна обстановка около спора със Сергей Станишев при съставянето на евролистите.
Като партиен водач Станишев проповядва неолибералната политика на ПЕС, до момента в който Нинова държеше за по-национална политика по модела на Вишеградската четворка. Конфликтите се задълбочиха и през днешния ден има две БСП-та - на Нинова и на Станишев.
Смятам, че през 2021 година ще бъде борбата ГЕРБ-БСП. Ако нервите на Борисов устоят до тогава, ГЕРБ най-вероятно още веднъж ще я завоюва.
- Смущава ли ви единствената номинация за нов основен прокурор?
- Не познавам номинирания, той е от по-ново потомство адвокати. Но за пръв път в годините на прехода за поста е повдигнат прокурор. С Иван Татарчев, лека му пръст, бяхме другари - беше юрист, Борис Велчев и Никола Филчев бяха научни служащи, Цацаров беше арбитър. Сега най-сетне е повдигнат човек от гилдията. Лошо усещане прави политическата нервност против господин Гешев - не е работа на политическите партии да се бъркат в това кой да бъде основният прокурор. Това е извънреден приоритет на Висшия правосъден съвет и на президента.
Очертава се логически край - точно господин Гешев да е идващият основен прокурор.
- След сложния избор на Урсула фон дер Лайен накъде ще поведе Европа новият началник на Европейска комисия?
- Последният мандат на Европейска комисия на Юнкер и Тимерманс беше доста неприятен за Европа - дано посочим единствено напускането на Англия. Неслучайно последните евроизбори демонстрираха, че в Европа се оформи християнски блок - Вишеградската четворка Унгария, Полша, Чехия, Словакия, плюс Италия, към които гравитират и прибалтийски страни като Естония. Вишеградците повече няма да търпят двойни стандарти, няма да разрешат Брюксел да употребява като бухалка така наречен господство на закона против консервативни държавни управления като тези в Полша и Унгария, които държат на християнството, суверенитета.
Дотук беше диктатът на Германия и Франция, разгласи Виктор Орбан.
Това е казусът пред нас - християнска или не ще бъде Европа. Очевидно ще има две Европи - християнско-ислямска, която включва и Германия, и другата, в която са вишеградците, а уповавам се и ние, която държи на християнските полезности.
Големият проблем на Западна Европа е ислямизацията, миграцията на ножа сега доминира във Франция, Холандия, Германия и това ще продължава. България би трябвало да върви по пътя на Вишеградската четворка, които държат на християнските обичаи против квотите на мигранти.
Европейски съединени щати няма да има, би трябвало да стартира спор за преправка на Лисабонския контракт.
Негова е концепцията за гладна стачка на 39-те депутати на Съюз на демократичните сили, напуснали Велико народно събрание. В основата на триумфа при първата победа на Съюз на демократичните сили на 13 октомври 1991 година Любимец на сините манифестации.
Завръща се в политиката през 2005 година като ръководител на партия „ Ред, правда и правдивост “. Явява се на президентските избори против президента Първанов. След „ Костинбродската спекулация “ става съветник на ГЕРБ. Депутат от гражданската квота от 2017 година
- Какъв политически сезон изпращаме? Не станаха ли прекалено много свадите?
- През всичките 30 години на демократичните ни промени свадите са били част от политическия ни живот. Най-яркото събитие за годината, несъмнено, са европейските избори, които завършиха с осма поредна парламентарна победа на ГЕРБ над Българска социалистическа партия.
Така резултатът сега е 8:0 за ГЕРБ.
Това се дължи прочее и на доста грубите неточности, които социалистите позволиха в акцията и преди този момент. Последната изборна загуба на Българска социалистическа партия се дължи на неумението им да разчитат посланията от хората, на неналичието на хрумвания и на качествени хора. А следващата знакова победа на Борисов ще докара до цялостен мандат на държавното управление.
- Как разцеплението в дребната коалиция ще се отрази на ръководещите?
- Борисов ръководи в изискванията на парламентарна мъка. Предишното Народно заседание беше същинска парламентарна лудница, тъй като на Борисов се наложи да ръководи с коалиция от 5 партии в Реформаторския блок, които се изпокараха между тях.
Долу-горе по този начин стоят нещата и в този момент. Патриотите се изпокараха и това е огромен проблем на българския парламентаризъм, който занапред ще дава неприятни резултати - калпава изборна система, напълно пропорционална, с доста невисок предел за влизане, наложена от социалистите през 1991 година във Великото Народно заседание. Това води до неспособност да се направи мощно парламентарно болшинство и основава проблеми на държавното управление.
При сегашните правила всеки победител на изборите и бъдеще ще е жертван на коалиция, и то с обединения. Това ме прави черноглед за нашето политическо развиване. Виждам резултатите от смесената изборна система в Унгария, която дружно с Чехия и Полша дръпна доста напред спрямо нас.
- Ще докара ли партийната дотация от левче за глас до олигархична взаимозависимост на партиите?
- През всички тези 30 години в една или друга степен е имало олигархична взаимозависимост. Преструктурирането на парламентарното болшинство от 36-ото Народно събрание сътвори кабинета на Любен Беров от Движение за права и свободи, Българска социалистическа партия и отцепници от Съюз на демократичните сили. Когато Ренета Инджова стана длъжностен министър председател, възкликна, че това било кабинет на Мултигруп. Наистина тогава Илия Павлов управляваше страната с отдалеченото от Бистрица. В България изборите без и със дотации са еднакъв брой. Когато нямаше дотации през 90-те години, имаше по-голяма изборна интензивност, партиите бяха по-силни, а в този момент, когато има държавни дотации, и интензивността, и положението на партиите вървят надолу.
Днес е фантазия за всяка партия да има 2 милиона гласа, каквито ние със Съюз на демократичните сили постигнахме през 1991 година А и социалистите реализираха такива победи. Днес няма партия, която може да събере 1.5 милиона гласоподаватели. Единствено ГЕРБ се държи малко над милион.
Така че казусът на партиите не е в парите, а в неналичието на хрумвания и на положителни реализатори.
Ако на 7 юни 1990 година на Орлов мост доктор Желю Желев беше споделил, че страната ще хрантути партиите, щяха да ни изхвърлят и от митинга, и от Великото Народно заседание. Партиите да търсят виновността в себе си, а не в дотациите. Много неприятен е продуктът, който дават, с цел да им заплаща страната.
- Борисов стартира излекуване в ГЕРБ. Ще им подсигурява ли прочистването победа наесен?
- Сигурен съм, че няма кой да бие ГЕРБ в Пловдив. Партията ще завоюва изборите и в София, Варна, Бургас, Стара Загора и останалите огромни градове, а това значи впечатляваща победа. Смятам, че наесен триумфът на ГЕРБ от 2015 година ще бъде доказан.
Доколкото разбирам, в Пловдив ще бъде повдигнат Здравко Димитров.
Добре го познавам, чуваме се, искам му триумф! Мисля, че той е сигурният победител. В София също мисля, че в случай че Фандъкова е претендентът на ГЕРБ, ще завоюва, забележими са нещата, които е направила за столицата до момента. Дори госпожа Манолова да се яви като кандидат-кмет, в което нямам доверие. Не мисля, че ще желае да я кръстят Костинбродска, да се изпие цялата гнусота от Костинбродската спекулация.
Не е обикновено градът, от който започнаха измененията, да допусне социалист, бивше острие на Българска социалистическа партия като Манолова, да завоюва кметските избори. А и ще бъде доста грозно, в случай че тя напусне поста републикански омбудсман, който не е по-малко виновен от този на кмет на София. Но който и да бъде съперник на ГЕРБ в столицата, ще бъде надвит.
- Не виждате ли на хоризонта непостоянен състезател като Слави Трифонов да вземем за пример, който да обърка картите наесен?
- Оставете го Слави. Бойко беше последният от много спасители - симпатичният Жорж Ганчев, царят. Борисов избави ситуацията - откакто Българска социалистическа партия разсипа Съюз на демократичните сили, България щеше да остане на един социалистически ляв крайник с една патерица - Движение за права и свободи. Бойко съумя да запълни дясното пространство, да стане член на ЕНП. Победите му не са инцидентни, а поради това, че ръководи добре.
Безспорно обаче ГЕРБ има потребност от подмладяване.
- Как виждате бъдещето на Българска социалистическа партия след локалните избори?
- Нинова потегли добре като водач на Българска социалистическа партия, изигра си картите и завоюва президентските избори, употребявайки грешките на ГЕРБ. И по-късно имаше няколко доста мощни нейни хода - като безапелационното опълчване на Истанбулската спогодба, както и на Пакта за миграция. Оттам насетне потънаха в комедия от неточности, фантазираха си, че в страната има революционна обстановка, каквато нямаше.
Вкараха се в доста тежка вътрешнопартийна обстановка около спора със Сергей Станишев при съставянето на евролистите.
Като партиен водач Станишев проповядва неолибералната политика на ПЕС, до момента в който Нинова държеше за по-национална политика по модела на Вишеградската четворка. Конфликтите се задълбочиха и през днешния ден има две БСП-та - на Нинова и на Станишев.
Смятам, че през 2021 година ще бъде борбата ГЕРБ-БСП. Ако нервите на Борисов устоят до тогава, ГЕРБ най-вероятно още веднъж ще я завоюва.
- Смущава ли ви единствената номинация за нов основен прокурор?
- Не познавам номинирания, той е от по-ново потомство адвокати. Но за пръв път в годините на прехода за поста е повдигнат прокурор. С Иван Татарчев, лека му пръст, бяхме другари - беше юрист, Борис Велчев и Никола Филчев бяха научни служащи, Цацаров беше арбитър. Сега най-сетне е повдигнат човек от гилдията. Лошо усещане прави политическата нервност против господин Гешев - не е работа на политическите партии да се бъркат в това кой да бъде основният прокурор. Това е извънреден приоритет на Висшия правосъден съвет и на президента.
Очертава се логически край - точно господин Гешев да е идващият основен прокурор.
- След сложния избор на Урсула фон дер Лайен накъде ще поведе Европа новият началник на Европейска комисия?
- Последният мандат на Европейска комисия на Юнкер и Тимерманс беше доста неприятен за Европа - дано посочим единствено напускането на Англия. Неслучайно последните евроизбори демонстрираха, че в Европа се оформи християнски блок - Вишеградската четворка Унгария, Полша, Чехия, Словакия, плюс Италия, към които гравитират и прибалтийски страни като Естония. Вишеградците повече няма да търпят двойни стандарти, няма да разрешат Брюксел да употребява като бухалка така наречен господство на закона против консервативни държавни управления като тези в Полша и Унгария, които държат на християнството, суверенитета.
Дотук беше диктатът на Германия и Франция, разгласи Виктор Орбан.
Това е казусът пред нас - християнска или не ще бъде Европа. Очевидно ще има две Европи - християнско-ислямска, която включва и Германия, и другата, в която са вишеградците, а уповавам се и ние, която държи на християнските полезности.
Големият проблем на Западна Европа е ислямизацията, миграцията на ножа сега доминира във Франция, Холандия, Германия и това ще продължава. България би трябвало да върви по пътя на Вишеградската четворка, които държат на християнските обичаи против квотите на мигранти.
Европейски съединени щати няма да има, би трябвало да стартира спор за преправка на Лисабонския контракт.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ