Нападна ли вече Русия?
Георги ХРИСТОВ
Този въпрос си задаваме към този момент месеци на фона на оглушителна агитация и непрестанна дипломатическа интензивност от страна на западните водачи. Има единствено един проблем - към този момент няма нито доказателства, нито индикации, че апокалиптичните сюжети, които медиите и политиците рисуват, вървят към сбъдване. Това обаче не пречи на Запада за следващ път да приказва за " съветската опасност ", макар че не Русия, а НАТО е разположила свои бази и войски от Прибалтика до Босфора. Представяте ли си да отидете да позвъните на вратата на съседите и да им кажете, че в случай че осъществят проектите си за нахлуване, вие ще им отговорите с всички вероятни средства? Да, надали ще е изненада, в случай че се усъмнят в психологичното ви здраве. Нещо такова се разиграва и на интернационалната сцена сега. Както се споделя, щеше да е смешно, в случай че от това не следваше опасност за международна война и големи жертви.
Крушката обаче си има опашка. Тази " нервност ", както я дефинира Кремъл, сигурно има голям брой скрити цели. Ще се опитам да хвърля малко повече светлина върху тях.
На първо място, действителни бойни дейности е доста малко евентуално да се случат. Очевидно, че основната движеща мощ зад актуалното напрежение е Вашингтон - американските служби, посредством международните медии, съвсем ежедневно бълват предизвестия за инвазия: веднага, всеки миг, до часове. Дори се заприказва за датата 16 февруари. За да има война обаче, някой би трябвало да се бие в нея. Нито руснаците, нито украинците имат интерес от " парещ " спор. Европейските страни също наподобява нямат желание да бъркат в огъня с голи ръце и се задоволяват да изпращат дребни контингенти, и най-много помощ под формата на оръжия и пари. Което значи, че при ескалация на напрежението до степен " пушка да пукне " украинците ще би трябвало да изнесат военната акция на личните си рамене. Но да се сражаваш с съветската войска не е същото, като да обстрелваш Донбас от разстояние. И президентът Зеленски доста добре си дава сметка за това. Да, в Украйна има значително хора като кмета на Киев Кличко (който персонално щял да върви на фронта - ха, да забележим дали ще си съблюдава думата) и другите неонацистки групировки като батальона " Азов ". Като се има поради и непрекъснатата антируска агитация в Украйна, евентуално има и други публични групи, които са се радикализирали задоволително.
Но, първо, те са прекомерно малко, с цел да бъдат съществено предизвикателство за проведена и опитна войска като съветската. И, второ, Украйна е страна с 55 милиона души население - няколко десетки хиляди не могат да бъдат представителна извадка за настройките в украинското общество. Ето, да вземем за пример, на Олимпийските игри в Пекин украинският играч по скелетон Владислав Гераскевич издигна афиш с надпис " Без война в Украйна ", рискувайки наказване, защото по принцип политическите изказвания на такива спортни конгреси са неразрешени. Е, размина му се, само че е показателно.
В Киев се организират и антивоенни демонстрации, въпреки медиите да се вършат, че не ги виждат. Зеленски не може да не си дава сметка, че всички приказват за голямата цена, която щяла да заплати Русия, само че тя няма да е по-малка и за неговата лична страна.
Всъщност, Украйна към този момент стартира да заплаща по разнообразни способи - от усложнени търговски връзки до анулирани интернационалните полети. Наложи се даже украински публични лица да се молят на американците да успокоят малко топката. Отделно, че войната може да породи всевъзможни политически разтърсвания в Киев, които да сложат несвоевременен завършек на политическата кариера на Зеленски. И ето, че посланикът на Украйна във Англия Вадим Пристайко стигна до разумното умозаключение, че в случай че цената на участието в НАТО е война, то Киев може да вземе решение да се откаже от това участие. Друг е въпросът дали там ще имат храброст за това.
Така въпросът кой ще се бие във войната остава без отговор. След като европейците не желаят, единственото решение за Вашингтон - в случай че толкоз държи на спор - е да изпрати американските войски непосредствено против Русия.
Само че тук има различен проблем - този сюжет значи бързо и окончателно политическо самоубийство за Джо Байдън, тъй като последното, което сега американското общество би подкрепило, е нова война - Тръмп завоюва, а след това и загуби поради обещанията си да спре войните, които не извърши. А и при такова развиване Путин би изглеждал като героя, който пази родината си от непознато нахлуване, вместо като агресора, каквато роля му вменяват.
Дрънкането на оръжие като бизнес
Разбира се, нямаше да станем очевидци на такава разгорещена медийна акция, в случай че тук не съществуваха и напълно други аргументи. С актуалната обстановка се оправдават заплатите и съществуването на хиляди и хиляди организации и функционери - от незначителните като Соломон Паси до самия Йенс Столтенберг. В последна сметка, в случай че я нямаше съветската опасност, с какво щяха да се прехранват всички тези хора?
Трябва да обърнем внимание и на още един факт - американската военна машина зарежда няколко от най-големите производители на оръжие в света. На хранилката са се наредили и безчет подизпълнители, снабдители и така нататък Никак не е инцидентно, че Съединени американски щати имат боен бюджет от съвсем 800 милиарда $ за тази година - в пъти повече от всяка друга страна в света. Къде отиват всички тези пари? Ами в джобовете на изброените нагоре, което трансформира непрекъснатото нагнетяване на напрежение в разнообразни точки на света в много добър бизнес.
СНИМКА БГНЕС, Част от военната помощ, идваща в Киев в последните дни. Само Съединени американски щати са изпратили над 650 тона оръжия досега
Всяко придвижване на американски или натовски войски, всяко закупуване на бойна техника носи съответните доходи в съответните банкови сметки. Затова Тръмп, както публично искаше да постави завършек на войните, по този начин настояваше всеки член на НАТО да отделя по 2% от Брутният вътрешен продукт за въоръжаване. Чудна скица за бързи и лесни пари, която напряко граничи с рекет. Същото е и в този момент - война може да няма, само че едни пари ще бъдат изхарчени.
Дрънкането на оръжие като геополитика
Друга цел, която се реализира с актуалната рецесия, е продължаващото разделяне на Европа и Русия. Всички са наясно, че планът " Северен поток 2 " е бодил в очите на американците и те ще създадат всичко допустимо да го саботират.
Съединени американски щати на драго сърце биха заели мястото на Русия като снабдител, само че нито могат да обезпечат нужните количества, нито могат да продават на съветските цени. Също толкоз нереалистично звучат и обещанията на Вашингтон, че сътрудници като ОАЕ били подготвени да доставят газ в Европа за " диверсификация ". Само че в случай че за Европа беше преференциално да употребява такива източници, до момента да е сключила контракти и без посредничеството на Америка.
От американска позиция е неприемливо да се разрешат положителни връзки сред Европейски Съюз (и изключително Германия) и Русия, защото тогава Вашингтон просто " олеква " и става даже непотребен. Затова в случай че би трябвало ще се издигне нова Желязна завеса, само че ще се вършат всички вероятни пречки за положителни връзки. Само като вметка - съвсем същата е тактиката и във връзка с Китай.
Част от този геополитически шах се разкри и с новините, които доближиха до нашите ширини от Скандинавия. Традиционно неутрални страни като Швеция и Финландия в този момент са под напън да се причислят към НАТО, още веднъж с претекст " съветската опасност ". Дори Турция, която другояче поддържа положителни контакти с Москва, е принудена в такава обстановка да бъде по-предпазлива - къде поради външен напън, къде поради личните си ползи.
Дрънкането на оръжие като вътрешна политика
И не на последно място по значимост - всичко това оказва помощ на някои от западните водачи за повдигане на рейтинга във вътрешен проект.
За демократите в Съединени американски щати, да вземем за пример, предстоят доста значими междинни избори през есента. Тъй като предизборните обещания на Байдън във вътрешен проект за момента са цялостен неуспех, актуалната рецесия дава добър мотив да се показва водачество. Ако Русия нападне - ето, Байдън е корав и ще ги накаже. Ако Русия не нападне - ето, Байдън беше корав и предотврати войната. При всички положения Вашингтон печели... Дали действително е имало " съветска опасност " - такива дълбоки въпроси, по този начин или другояче, не интересуват чак толкоз американската общност.
Друг политик, който е под съществено вътрешно напрежение, само че показва забележителна интензивност в последно време, е английският министър председател Борис Джонсън. Там се разиграва почти същата скица - държавното управление може да е раздирано от кавги и да е на ръба на оцеляването, само че, ето, борим неприятните руснаци. В англоезичния свят постоянно е комфортно да си намериш изкупителна жертва в лицето на " съветската опасност ".
Малко по-различна е обстановката при различен деен участник в актуалната рецесия - Еманюел Макрон. Във Франция предстоят президентски избори през април, единствено че, за разлика от Съединени американски щати и Англия, тук русофобията не е подобен актив за политиците. Затова Макрон прави всичко допустимо да се покаже като защитаващ ползите на Запада, само че в това време рационален, диалогичен и миролюбив. Всички знаеха, че от визитата му в Москва необикновен резултат няма да има - и все пак тя се състоя, и бе необятно отразена от медиите.
Все отново е добре, че Европа си е извадила поучения от американските случки в Ирак и Афганистан, както и от продължаващите рецесии с Русия и Иран, и към този момент не дава признаци, че е подготвена да схване всички информации и предизвестия, които се сипят от Вашингтон. Нещо повече, неотдавна " Уолстрийт джърнъл " писа, че съгласно негови източници немски публични лица са помолили американските служби да се въздържат от бомбастични изказвания, в случай че не са подготвени да дават доказателства за изказванията си. Защото по този начин вредят точно на тези, които назовават свои съдружници.
Разбира се, би било доста наивно и напряко неразумно да изключваме опцията да се стигне до война. Зарядът е толкоз мощен сега, че всяка искра е задоволителна, с цел да пламне пожарът. Засега обаче наподобява, че на никой не му стиска да драсне клечката.
А страни като нашата пък нямат никакъв интерес от война. В тази група не сме единствено ние, в действителност множеството страни са в нея, даже самата Русия.
На този декор непрекъснатите, всекидневни " вести " към обстановката в Украйна към този момент стартират да наподобяват на сапунена опера, изключително при неналичието на действителни данни за " неизбежната инвазия ". А в случай че Вашингтон продължава да се държи като в приказката за лъжливото овчарче, вреди не на Путин и Русия, а на себе си.
Да се надяваме, че тази най-вече медийна продукция няма да реализира дълголетието на " Дързост и хубост ", тъй като за никой не е прелестно да живее в непрекъснат стрес и всяка заран да се чуди какво ще се случи до края на деня. Разбираемо е, че има фактори, които желаят тъкмо това, само че в последна сметка дневният ред на света не би трябвало да се дефинира от дребна група хора и техните лични ползи.
Този въпрос си задаваме към този момент месеци на фона на оглушителна агитация и непрестанна дипломатическа интензивност от страна на западните водачи. Има единствено един проблем - към този момент няма нито доказателства, нито индикации, че апокалиптичните сюжети, които медиите и политиците рисуват, вървят към сбъдване. Това обаче не пречи на Запада за следващ път да приказва за " съветската опасност ", макар че не Русия, а НАТО е разположила свои бази и войски от Прибалтика до Босфора. Представяте ли си да отидете да позвъните на вратата на съседите и да им кажете, че в случай че осъществят проектите си за нахлуване, вие ще им отговорите с всички вероятни средства? Да, надали ще е изненада, в случай че се усъмнят в психологичното ви здраве. Нещо такова се разиграва и на интернационалната сцена сега. Както се споделя, щеше да е смешно, в случай че от това не следваше опасност за международна война и големи жертви.
Крушката обаче си има опашка. Тази " нервност ", както я дефинира Кремъл, сигурно има голям брой скрити цели. Ще се опитам да хвърля малко повече светлина върху тях.
На първо място, действителни бойни дейности е доста малко евентуално да се случат. Очевидно, че основната движеща мощ зад актуалното напрежение е Вашингтон - американските служби, посредством международните медии, съвсем ежедневно бълват предизвестия за инвазия: веднага, всеки миг, до часове. Дори се заприказва за датата 16 февруари. За да има война обаче, някой би трябвало да се бие в нея. Нито руснаците, нито украинците имат интерес от " парещ " спор. Европейските страни също наподобява нямат желание да бъркат в огъня с голи ръце и се задоволяват да изпращат дребни контингенти, и най-много помощ под формата на оръжия и пари. Което значи, че при ескалация на напрежението до степен " пушка да пукне " украинците ще би трябвало да изнесат военната акция на личните си рамене. Но да се сражаваш с съветската войска не е същото, като да обстрелваш Донбас от разстояние. И президентът Зеленски доста добре си дава сметка за това. Да, в Украйна има значително хора като кмета на Киев Кличко (който персонално щял да върви на фронта - ха, да забележим дали ще си съблюдава думата) и другите неонацистки групировки като батальона " Азов ". Като се има поради и непрекъснатата антируска агитация в Украйна, евентуално има и други публични групи, които са се радикализирали задоволително.
Но, първо, те са прекомерно малко, с цел да бъдат съществено предизвикателство за проведена и опитна войска като съветската. И, второ, Украйна е страна с 55 милиона души население - няколко десетки хиляди не могат да бъдат представителна извадка за настройките в украинското общество. Ето, да вземем за пример, на Олимпийските игри в Пекин украинският играч по скелетон Владислав Гераскевич издигна афиш с надпис " Без война в Украйна ", рискувайки наказване, защото по принцип политическите изказвания на такива спортни конгреси са неразрешени. Е, размина му се, само че е показателно.
В Киев се организират и антивоенни демонстрации, въпреки медиите да се вършат, че не ги виждат. Зеленски не може да не си дава сметка, че всички приказват за голямата цена, която щяла да заплати Русия, само че тя няма да е по-малка и за неговата лична страна.
Всъщност, Украйна към този момент стартира да заплаща по разнообразни способи - от усложнени търговски връзки до анулирани интернационалните полети. Наложи се даже украински публични лица да се молят на американците да успокоят малко топката. Отделно, че войната може да породи всевъзможни политически разтърсвания в Киев, които да сложат несвоевременен завършек на политическата кариера на Зеленски. И ето, че посланикът на Украйна във Англия Вадим Пристайко стигна до разумното умозаключение, че в случай че цената на участието в НАТО е война, то Киев може да вземе решение да се откаже от това участие. Друг е въпросът дали там ще имат храброст за това.
Така въпросът кой ще се бие във войната остава без отговор. След като европейците не желаят, единственото решение за Вашингтон - в случай че толкоз държи на спор - е да изпрати американските войски непосредствено против Русия.
Само че тук има различен проблем - този сюжет значи бързо и окончателно политическо самоубийство за Джо Байдън, тъй като последното, което сега американското общество би подкрепило, е нова война - Тръмп завоюва, а след това и загуби поради обещанията си да спре войните, които не извърши. А и при такова развиване Путин би изглеждал като героя, който пази родината си от непознато нахлуване, вместо като агресора, каквато роля му вменяват.
Дрънкането на оръжие като бизнес
Разбира се, нямаше да станем очевидци на такава разгорещена медийна акция, в случай че тук не съществуваха и напълно други аргументи. С актуалната обстановка се оправдават заплатите и съществуването на хиляди и хиляди организации и функционери - от незначителните като Соломон Паси до самия Йенс Столтенберг. В последна сметка, в случай че я нямаше съветската опасност, с какво щяха да се прехранват всички тези хора?
Трябва да обърнем внимание и на още един факт - американската военна машина зарежда няколко от най-големите производители на оръжие в света. На хранилката са се наредили и безчет подизпълнители, снабдители и така нататък Никак не е инцидентно, че Съединени американски щати имат боен бюджет от съвсем 800 милиарда $ за тази година - в пъти повече от всяка друга страна в света. Къде отиват всички тези пари? Ами в джобовете на изброените нагоре, което трансформира непрекъснатото нагнетяване на напрежение в разнообразни точки на света в много добър бизнес.
СНИМКА БГНЕС, Част от военната помощ, идваща в Киев в последните дни. Само Съединени американски щати са изпратили над 650 тона оръжия досега
Всяко придвижване на американски или натовски войски, всяко закупуване на бойна техника носи съответните доходи в съответните банкови сметки. Затова Тръмп, както публично искаше да постави завършек на войните, по този начин настояваше всеки член на НАТО да отделя по 2% от Брутният вътрешен продукт за въоръжаване. Чудна скица за бързи и лесни пари, която напряко граничи с рекет. Същото е и в този момент - война може да няма, само че едни пари ще бъдат изхарчени.
Дрънкането на оръжие като геополитика
Друга цел, която се реализира с актуалната рецесия, е продължаващото разделяне на Европа и Русия. Всички са наясно, че планът " Северен поток 2 " е бодил в очите на американците и те ще създадат всичко допустимо да го саботират.
Съединени американски щати на драго сърце биха заели мястото на Русия като снабдител, само че нито могат да обезпечат нужните количества, нито могат да продават на съветските цени. Също толкоз нереалистично звучат и обещанията на Вашингтон, че сътрудници като ОАЕ били подготвени да доставят газ в Европа за " диверсификация ". Само че в случай че за Европа беше преференциално да употребява такива източници, до момента да е сключила контракти и без посредничеството на Америка.
От американска позиция е неприемливо да се разрешат положителни връзки сред Европейски Съюз (и изключително Германия) и Русия, защото тогава Вашингтон просто " олеква " и става даже непотребен. Затова в случай че би трябвало ще се издигне нова Желязна завеса, само че ще се вършат всички вероятни пречки за положителни връзки. Само като вметка - съвсем същата е тактиката и във връзка с Китай.
Част от този геополитически шах се разкри и с новините, които доближиха до нашите ширини от Скандинавия. Традиционно неутрални страни като Швеция и Финландия в този момент са под напън да се причислят към НАТО, още веднъж с претекст " съветската опасност ". Дори Турция, която другояче поддържа положителни контакти с Москва, е принудена в такава обстановка да бъде по-предпазлива - къде поради външен напън, къде поради личните си ползи.
Дрънкането на оръжие като вътрешна политика
И не на последно място по значимост - всичко това оказва помощ на някои от западните водачи за повдигане на рейтинга във вътрешен проект.
За демократите в Съединени американски щати, да вземем за пример, предстоят доста значими междинни избори през есента. Тъй като предизборните обещания на Байдън във вътрешен проект за момента са цялостен неуспех, актуалната рецесия дава добър мотив да се показва водачество. Ако Русия нападне - ето, Байдън е корав и ще ги накаже. Ако Русия не нападне - ето, Байдън беше корав и предотврати войната. При всички положения Вашингтон печели... Дали действително е имало " съветска опасност " - такива дълбоки въпроси, по този начин или другояче, не интересуват чак толкоз американската общност.
Друг политик, който е под съществено вътрешно напрежение, само че показва забележителна интензивност в последно време, е английският министър председател Борис Джонсън. Там се разиграва почти същата скица - държавното управление може да е раздирано от кавги и да е на ръба на оцеляването, само че, ето, борим неприятните руснаци. В англоезичния свят постоянно е комфортно да си намериш изкупителна жертва в лицето на " съветската опасност ".
Малко по-различна е обстановката при различен деен участник в актуалната рецесия - Еманюел Макрон. Във Франция предстоят президентски избори през април, единствено че, за разлика от Съединени американски щати и Англия, тук русофобията не е подобен актив за политиците. Затова Макрон прави всичко допустимо да се покаже като защитаващ ползите на Запада, само че в това време рационален, диалогичен и миролюбив. Всички знаеха, че от визитата му в Москва необикновен резултат няма да има - и все пак тя се състоя, и бе необятно отразена от медиите.
Все отново е добре, че Европа си е извадила поучения от американските случки в Ирак и Афганистан, както и от продължаващите рецесии с Русия и Иран, и към този момент не дава признаци, че е подготвена да схване всички информации и предизвестия, които се сипят от Вашингтон. Нещо повече, неотдавна " Уолстрийт джърнъл " писа, че съгласно негови източници немски публични лица са помолили американските служби да се въздържат от бомбастични изказвания, в случай че не са подготвени да дават доказателства за изказванията си. Защото по този начин вредят точно на тези, които назовават свои съдружници.
Разбира се, би било доста наивно и напряко неразумно да изключваме опцията да се стигне до война. Зарядът е толкоз мощен сега, че всяка искра е задоволителна, с цел да пламне пожарът. Засега обаче наподобява, че на никой не му стиска да драсне клечката.
А страни като нашата пък нямат никакъв интерес от война. В тази група не сме единствено ние, в действителност множеството страни са в нея, даже самата Русия.
На този декор непрекъснатите, всекидневни " вести " към обстановката в Украйна към този момент стартират да наподобяват на сапунена опера, изключително при неналичието на действителни данни за " неизбежната инвазия ". А в случай че Вашингтон продължава да се държи като в приказката за лъжливото овчарче, вреди не на Путин и Русия, а на себе си.
Да се надяваме, че тази най-вече медийна продукция няма да реализира дълголетието на " Дързост и хубост ", тъй като за никой не е прелестно да живее в непрекъснат стрес и всяка заран да се чуди какво ще се случи до края на деня. Разбираемо е, че има фактори, които желаят тъкмо това, само че в последна сметка дневният ред на света не би трябвало да се дефинира от дребна група хора и техните лични ползи.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ